Mоже ли да има съвременен ръкописен препис на "История славяноболгарская"?
Какво общо има шумът на Ниагарския водопад с българската столевова банкнота? А чуделили сте се къде за първи път Алеко Константинов е видял героя си Ганьо Сомов с мускалчетата му розово масло?
Може ли да си платите в магазина с книжно левче? А какво е могло да се купи с него в продължение на 100 г.?
Знаете ли, че д-р Петър Берон е автор на изобретение, спасило стотици жени при раждане?
Подозирате ли, че българското изложение в Чикаго преди век и нашето в Шанхай м.г. удивително си приличат?
Коя е единствената жена на новите български банкноти (а те са от 1, 2, 5, 10, 20, 50 и 100 лева)? И коя е "великолепната седморка", чиито ликове държим в портфейла си? Подсказваме - помежду им само един е политик...
Дали са “цензурирани” текстовете върху тях и какви са оригиналите? Зачитали ли сте се в най-голямата българска литературна антология, която стои в джоба ви?
Всички тези въпроси, ако се сетите да си ги зададете, ще намерят отговор в уникалната интерактивна изложба "Парите говорят", наредена в Централната софийска баня. Работи от 10 до 20 ч с изключително любезни гидове и възможност текстовете да се чуят на английски (няма да е отворена по Великден) до 10 май.
Входът е свободен Дори няма да се наложи да си плащате ябълките...
Това е едно от многото предизвикателства, които предлага изложбата. Когато разказват за историята на св. Иван Рилски - лице на банкнотата от 1 лев (която уж вече е излязла от обращение, но проучване на авторите показва, че все още е действащо пратежно средство), те припомнят една легенда. Щом научил за светия човек, цар Петър се вдигнал и извървял 440 км до Рила, за да се види с него. Поднесъл му злато и ябълки. Но той, посветил се на бога, отказал златото и взел само ябълките. Затова в изложбата има една купа с ябълки и една със "златни" шоколадови монети. Отдолу има надпис: "Направи своя избор."
Оказва се, че организаторите не могат да насмогнат с ябълките - само първия ден посетителите изхрупали 6 кг.
А какво сме могли да си купим за левче през годините. Най-ценно то е било преди Първата световна война - с него семействата осигурявали 3,4 хляб или 18 яйца. Долу-горе това е положението през 60-те и 70-те години, но най-зле е през 1997-а - с левче се купували едва филия хляб или 0,01 яйце.
Подобни закачки и предизвикателства има за всеки друг от героите от банкнотите, защото българската публика е жадна да се докосне до историята, а не само да я съзерцава, убеден е идейният мотор на експозицията - културологът и преподавател в Софийския университет Юрий Вълковски. Затова и тази изложба говори, показва, дори ухае. Той работи активно по проекта от 6 месеца и е благодарен, че много музеи като Националния литературен, Политехническия, НХГ и др. са откликнали с експонати. Заложил е на две известни имена - изкуствоведката Весела Ножарова и писателя Георги Господинов, които са оказали неоценима помощ. Господинов е разчел всички текстове от банкнотите, а в изложбата са показани в контекста си. С учудване ще прочетете, че от цитата от "Кървава песен" на Пенчо Славейков на банкнотата от 50 лева липсват 3 реда. Той започва така: "Но ний сме слаб народ!" На мене ми додея таз стара песен все и денем и ноще да слушам да се пее..." Започва направо с "Един народ расте...".
Извадете банкнотата от джоба си, вгледайте се внимателно. Ще се убедите. А кой се досеща, че редовете, написани с почерка на художника Иван Милев на петолевката: "За мен всичко това е чудо...", всъщност за част от любовно писмо до дамата на сърцето му Анна Пашова.
В тази изложба няма да видите самите банкноти. (Те са дело на художника Кирил Гогов и са в обръщение от 12 г., само столевката е от 2003 г.) Това е тайната идея на авторите. Всеки да намери време да види какво носи в джоба си и сам да се убеди, че това е късче от историята. Точно това преживял Вълковски на гости на приятели в Белфаст. Заговорили за история, за атентати. Той извадил банкнота от 5 лева, показал им лика на художника Иван Милев и започнал да им разказва за това, че е живял по времето на най-големия атентат в България през 1925 г., за изкуството по това време, за навлизането на сецесиона у нас...
И забелязал, че всички 20 мин го слушат с огромно внимание... После някой от компанията извадил няколко лири, погледнал ги и отсякъл - а на нашите пари навсякъде е кралицата...
Това не е изложба за бързо гледане. Навсякъде ви очакват предизвикателства. Ако щете и това, че четейки описанията на Алеко от Америка, може да чуете шума на Ниагарския водопад и да разберете къде е срещнал героя си Ганьо Сомов, бъдещ Балкански. Ако искате, може и да помиришете мускалче розово масло. Не пропускайте и да станете участник в нов препис на "История славяноболгарская" - само за 2-3 дни посетителите бяха "отхвърлили" над 50 стр. от ръкописа на Паисий.