"24 часа" помоли популярния телевизионен и радиоводещ Ники Кънчев да се върне 20 години назад към знаменитата 1991 г., когато се роди “24 часа” и се случиха още много знаменателни неща.
В музикално отношение 1991 беше наистина уникална. Особено заради смъртта на Фреди Меркюри.
На 23 ноември певецът на "Куин" обявява пред медиите, че е болен от СПИН. В рамките само на 24 часа след това изявление той умира от бронхопневмония в Лондон. Погребението е направено по зороастрийски обичай, Фреди е кремиран. През цялото това време, когато знаехме, че Фреди е на края на своя път, ние държахме главите си надолу, сеща се сега китаристът Брайън Мей. Някъде в края на 80-те години наблюдателните фенове забелязват, че външният вид на Фреди става все по-изпит и по-изтерзан и започват да се разпространяват слухове, че Меркюри е болен от СПИН. Той категорично отрича, като заявява, че е само изчерпан. Въпреки болестта групата записва албуми като The Miracle през 1989-а и след две години с Innuendo.
Още една рок смърт бележи 1991-а. Девет дни преди американците да подхванат удари в Кувейт и Ирак, съдбата удря жестоко за втори път "Деф Лепард". След като на Коледа през 1984-а техният барабанист Рик Алън остава без едната си ръка, сега на 8 януари им се стоварва нов шамар - умира основният им китарист и композитор Стийв Кларк. "Лепард" обаче преминават и през това страдание.
В чисто музикално отношение обаче 1991 г. е пълен уникат. Ето 6 албума, излезли през тези 365 дни и трасирали развитието на музиката за години напред.
За всеки от тях може да се напише по една отделна статия, защо са велики албуми, какво са променили в главите на феновете и прочее и прочее. Ако по някаква случайност ги нямате в домашната си фонотека, не казвайте на никого, а леко-леко си ги набавете, както вие си решите. Започнете с превъзходния Ten на "Пърл Джем", който ни даде повод да обожествяваме Еди Ведър, после си запишете Nevermind на "Нирвана", за който не е необходим коментар. Една двойна дивашка доза жажда за живот, защото е двоен албум, ще ви вкара Use Your Illusion на "Гънс енд роузес". Падате си интелектуалец и си мислите, че можете да изкарате поне 20 000 в "Стани богат" - значи Achtung Baby на "Ю Ту" и Live Baby Live на "Инексес" са вашите албуми.
Ако пък искате да сритате нечий интелектуален или превзет задник, било то на политик или на тъп съсед - пуснете си черната "Металика". Този албум е толкова велик, че дори не му трябва заглавие.
Киното на 1991 роди един голям симпатяга - доктор Ханибал Лектър, който изяждаше агнета и хора, и те млъкваха завинаги. "Мълчанието на агнетата" на Джонатан Деми взе "Оскар" на следващата година. Иначе годината определено е открадната като билети за кино от Кевин Костнър с продължаващия да жъне успехи "Танцуващият с вълци", "Робин Худ" и "Джей Еф Кей". Парчето на Брайън Адамс от сагата за героя от Шеруудската гора Еverything Thing I Do I Do It For You постави нов световен музикален рекорд - престоя на първо място в британския чарт цели 16 седмици.
През 1991-а дебютира режисьорски Антъни Мингела с "Истински, дълбоко, до полуда", умряха две велики кино франсета Ив Монтан и Серж Генсбург. В България за първи и последен път заради безпаричие "Златната роза" дойде в София.
У нас се простихме с уникални творци - Елисавета Багряна, Васил Арнаудов и Емил Чакъров.
Избухна атомното "Ку-ку", а в областта на модата навлизаха две нови сериозни течения - грънджът покрай музиката и турските ментета покрай отворените вече граници.
Яхаме машината на времето и кацаме на стадиона. Най-важното футболно събитие у нас е може би титлата на "Етър" с Георги Василев начело и играчи като Краси Балъков, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Бончо Генчев и советския товарищ Игор Кислов. Естествено, този успех едва ли ще се повтори някога, но тогава бе заслужен, като малко преди това болярите загряваха край тъчлинията два пъти с бронзовите медали през 1989-а и 1990-а пак с най-силната си генерация.
Любимите ми ЦСКА бяха сериозно разклатени от идването на демокрацията и останаха втори. Определено бате Вальо Михов ще остане в червената история, защото направи нещо невероятно. Обеща, че ако ЦСКА елиминира "Парма", ще пусне свободен вход за гостуването на следващия ни противник. Врагът се оказа "Хамбургер" и още два-три часа преди началото на мача всички седалки на стадиона бяха заети. Аз лично леко закъснях и се наложи да прескачам оградите на тенис кортовете, а повярвайте ми, това бяха едни почти десетметрови телове, които здраво се клатеха. За зла беда "сандвичите" ни треснаха с 4 на 1, поражение, което влезе в статистиката като най-голямата домакинска еврозагуба на ЦСКА. "Левски" също не беше цвете за мирисане и записа най-слабия си сезон в “А” група, като се добра до шестото място в шампионата, но компенсира с купата, спечелена срещу "Ботев" (Пловдив).
На национално равнище България се провали в евроквалификациите, което взе главата на Иван Вуцов. Загубата от шоколадовата Швейцария в София през май бе доста болезнена (2:3). Но пък така блесна треньорската звезда на Димитър Пенев и по балкански прецакахме комшиите румънци през октомври с равенство у дома и по този начин класирахме напред Шотландия. За който джентълменски жест се говори, че още чакаме от тях един кашон марково уиски.
В европейски мащаб "Цървена звезда" би с дузпи "Марсилия" и така втори отбор от нашия регион след "Стяуа" триумфира с купата на европейските шампиони, нещо невиждано през годините, та чак досега.
През декември надиграха с 3:0 "Коло Коло" в Токио за междуконтиненталната купа и станаха и "световни" шампиони. Водеше ги "нашият" Люпко Петрович, който тогава едва ли е подозирал, че години по-късно ще стане кум на семейното щастие на две пера от "24 часа".
Сред звездашите бяха някои наистина легендарни техничари като Деян Савичевич, Робърт Просинечки, Дарко Панчев, Югович, Синиша Михайлович. Единственият трофей, който не спечелиха, бе Суперкупата на Европа, войната вече се беше разбушувала и играха само един мач - гостуване на "Манчестър Юнайтед" и загуба с 0:1.
Завръщането на английските отбори след наказанието заради "Хейзел" стана факт и само "Ливърпул" бе допуснат една година по-късно. Иначе "Юнайтед" спечели КНК на финала в Ротердам срещу "Барселона" с 2:1 без контузения Стоичков, който трябваше да изчака 365 дни до своята еврокупа. Каталунците обаче не бяха недоволни, спечелиха титлата в Испания, след като 5 години поред я вземаше само "Реал".
"Златната топка" след дълги години пауза получи французин - Жан-Пиер Папен. "Марсилия", където се подвизаше и въпросният Же Пе Пе, бърз като Те Же Ве, лидираше във Франция и се опитваше да диктува модата в Европа, но както впоследствие се разбра, всичко това е било благодарение на финансовите фокуси на клубния президент Бернар Тапи, който по-късно стана клиент на френската съдебна система. В калчото шампион стана “Наполи”, но без активното участие на Диего Марадона, който вече имаше първите си проблеми с наркотиците. В Англия триумфира скучният “Арсенал” на Джордж Греъм, а най-атрактивен бе "Тотнъм". "Шпорите" взеха купата на ФА, имаха в състава си гениите Гари Линекер и Пол Гаскойн, който счупи крак, избяга в "Лацио" и се затри като футболист...
ГДР си отиваше от евротурнирите, на другия полюс новата геополитика раждаше и нови футболни сили (Хърватия, Словения), а женките изиграха историческото си първо световно и още тогава американките си заплюха този спорт все за тях.
Ники КЪНЧЕВ