Теодор Роков изследва историята, като я изпитва върху себе си.
35-годишният археолог от варненския археологически музей тръгва да плава като древен трак към Троя. В петък той ще поеме към Дарданелите от с. Казашко край Варна. После ще пресече Мраморно море и ще се озове при легендарния град.
Идеята е да усети емоциите и трудностите на древните хора отпреди почти 4000 г.
Освен това ще преживее чисто физически пътуванията на траки и троянци между двата бряга.
“Интересува ме подводната археология, експерименталните изследвания, неща, които могат да се възстановят и да се изучат в движение”, казва Роков.
На Запад е много разпространено преживяването на отминал етап от миналото чрез експеримент.
И у нас вече все по-голяма популярност добиват историческите възстановки.
Младият учен търсил из интернет подобна авантюра и попаднал на точното място в точния момент.
През 2010 г. украински екип си търсил български партньор за “Дунавска Одисея”. Експедицията е частна инициатива на Центъра за експериментално изучаване на древното корабоплаване в Одеса. Издържа се изцяло от частни дарения на хора с интерес към миналото на корабоплаването. Води я докторът на историческите науки Игор Мелник.
Одисеите са част от проекта “По следите на морските народи”. Той започва през 2008 г. от Регенсбург, Германия. Мястото е най-близко до изворите на Дунав, откъдето е възможно да се плава.
Целта на проекта е да се премине по един от древните водни пътища на Европа - река Дунав, която е важна транспортна артерия и до днес.
Има сигурни сведения, че реката е била използвана от праисторическата ера и от нея са правили връзка с други водни пътища като Рейн, Майн и Северно море. От Дунав търговци и воини са стигали до Черно море.
“Движим се точно като тях, плава се от изгрев до залез покрай брега. После спираме да нощуваме. Пътуването не беше чак толкова тежко, колкото изглежда от снимки и видеозаписи.
Бих казал, че е по-скоро необичайно. Да си 10 часа на борда на един странен плавателен съд, да търпиш влага, комари, неочаквани събития и да спиш на две дъски, това е особено преживяване.
През цялото плаване от 2 седмици спахме в легла с чаршафи и ползвахме душ 2 пъти - в Белград и в Силистра. През другото време спяхме в ладията и в палатки на брега. За баня и тоалет ползвахме Дунав”, разказва Теодор. Насред реката той и колегите му се оказват до активен поток от шлепове, тласкачи и пътнически кораби с копието на древен кораб, което повече прилича на лодка.
“Не всичко може да е като в древния свят, разбира се. Учените си носят запаси храна, а когато тя свърши, слизат на брега и си купуват. В миналото тази операция е била свързана с обмяна на вещи и стоки, а понякога и с нападения.
Смеят ми се приятели, като им казвам, че сме с копие на древен кораб, което има извънбордов бензинов двигател.
Но такива са международните изисквания за сигурност на плаванията.
Имахме също GPS, спасителни жилетки и надуваем сал, сигнални ракети. Носихме си и мобилните телефони”, продължава Теодор.
Корабът, който, естествено, се казва “Одисей”, е наистина забележителен. Той е създаден по релеф от погребалния храм на Рамзес III в Мединет хабу, Египет.
Картината увековечава победата на фараона над морските народи, които нападнали Египет през 1188 г. пр.Хр. Троянската война завършва около 1230 г. пр.Хр., въпреки че още се спори за тази дата.
След края й балансът на силите в Егейския свят е нарушен. Дотогава Троя е контролирала входа към Черно море. Била е водещ политически, военен и търговски фактор.
След падането й Микенска Гърция буквално изхабява силите си и въпреки че побеждава, търпи упадък.
За кратко като сила напред излиза Хетското царство. Започва масово движение на жители на царства и племена по бреговете на Средиземноморието. Те се обединяват във военен съюз и тръгват с кораби от север на юг по брега на Мала Азия.
Първо разбиват Хетското царство, а 2 г. по-късно застават срещу флотата на Рамзес III.
Историците смятат, че сблъсъкът в делтата на Нил е първата истинска голяма морска битка.
Според древноегипетски източници и тълкуванията им от лингвисти в нея участват оцелелите троянци, данайци, дарданци, ахейци, пеласги.
Такъв кораб с птича глава на носа ще отведе историците до Троя след 2 дни. Подобни останки и рисунки на кораби с птичи глави са открити на много места по Дунава и дори в Германия.
“Защо искаме целия проект да стигне до Троя? Първо - за да разберем как древните хора са плавали дотам. Митологичните сведения свързват основаването на Троя със земите на траките.
Чисто археологически материали и изследвания показват връзката между материалните култури на Троя и Тракия.
От “Илиада” на Омир е ясно, че траките на цар Резос оказват военна помощ на Троя.
В “Енеида” - римското продължение на падането на Троя, се описва, че малко преди обсадата на града цар Приам изпраща своя внук в Тракия на сигурномясто. Там обаче тракийски владетел убива младежа и му взема богатството.
“Сигурно е, че един от ранните царе на Троя е живял в Тракия”, обяснява Теодор Роков.
Въпреки че има квалификация за водолаз и че се е спускал с миниподводницата на Института по океанология, младият археолог леко се безпокои за плаването.
Едно е да се движиш по течението на река, съвсем друго - да влезеш в стихията на морето.
Той усетил това при първата Одисея, когато решили да продължат след Констанца и да стигнат по море до Варна.
Придвижването с кораб е по-трудно заради ветровете и вълнението, които понякога са внезапни. Тъй като по-голямата част от пътуването до Троя ще е покрай турския бряг, екипажът разчита на помощта на професор от Истанбулския университет. Той ще помага при превода, набавянето на храна, представянето пред властите.
Точката на тръгване ще е точката на пристигане миналата година - колоритното с. Казашко, където живеят сърдечни и гостолюбиви наследници на руснаците староверци. Те останали смаяни от широката им душа и искат да ги изпратят пак така пищно и в пътуването към Троя.