След 5 години юруш на плазмите

https://www.24chasa.bg/Article/1001222 www.24chasa.bg

След лондонските грабежи големият въпрос е кога тази форма на бунт ще стигне до България. Моят отговор е, че след около 2 до 5 години вече ще имаме всички условия за изблици на безплатно пазаруване с палежи. По-долу читателят ще види, че тази прогноза се базира на проста и ясна статистика.

С какво са уникални лондонските бунтове? С това, че в тях нямаше нито протести, нито социални глезотии. Нямаше идеология. Нямаше дори събиране на много хора на площад. Това бяха нещо като партизански акции - бърз обир на мандрата и беж в шумако. Това не се е случвало нито в Гърция, нито във Франция.

Лондон 2011 по-скоро напомня Лос Анджелис през 1992 година (ако не броим Багдад през 2003 г.). Разликата е, че тогава нямаше мобифони и фейсбук. Затова групите за безплатно пазаруване в Ел Ей бяха големи и тромави, а полицията все пак успяваше да ги настигне.

Какво е общото между Великобритания и САЩ? Те са лидери по социално неравенство. Британия е най-неравна сред заможните европейски държави, а САЩ са световен лидер сред богатите. Има и по-неравни държави, но те са в Третия свят, където хората се колят за ентъртейнмънт.

Полицията се намеси активно в безредиците в Лондон. СНИМКА: РОЙТЕРС

Неравенството се измерва с най-различни статистически методи. Един от тях е индексът "Джини". В Англия той е 36, най-високият в стара Европа, ако не броим данъчните убежища. В САЩ е 40,8.

България бързо ги настига. Само допреди тройната коалиция нашият "Джини" беше едва 20, а сега вече е 30 и нагоре. Значи ние сме само на 6 точки от англичаните и на 10 от американците по социално неравенство. По доходи никога няма да ги догоним, но по неравенство скоро ще ни дишат прахта.

Добре де, нещата не са толкова елементарни. Нека видим по-дълбоките обяснения за грабежите в Лондон. Внимателно прегледах английската преса и направих списък с различните теории. Консерваторите стоварват вината върху зависимостта на малцинствата от социални помощи, която ги корумпира и разглезва. Както написа един легендарен десен журналист, сър Макс Хастингс, това е една "извратена социална етика, която издига личната свобода като абсолютна ценност и отнема на долните класи дисциплината - трудната любов - която единствена може да даде възможност на някои от нейните членове да избягат от блатото на зависимостта, в която живеят". Няма да споря със съра, макар че дупката в логиката му зее като яма в български асфалт - ако чрез тази трудна любов някои ще се измъкнат от блатото, какво ще спре останалите да не тръгнат пак да пазаруват без пари?

Други обясняват събитията със "социалното изключване". Трети наблягат на липсата на бащи - повечето млади бандити са отгледани от самотни майки. Някои изтъкват намалените бюджетни разходи. Тук има две школи. Първата се фокусира върху свитите социални помощи, а втората - върху орязаните средства за полицията.

Вечният полицейски застъпник, вестник "Сън", отново блесна с високия интелект на своя анализ. Голяма лудост е, написа той, че лондонската полиция не е разполагала с поне водно оръдие за разпръскване на тълпи. Какви тълпи? Както споменах по-горе - бандите действаха на малки групи и изчезваха бързо.

Както и да е, някои обясняваха събитията с расизма, други с гангстерската култура и рап музиката, а трети с новата култура на потребителството, която кара бедните да изпадат в гневна истерия от липсата на плосък телевизор. И накрая, виновни са мобифоните. Споменах ли социалните мрежи?

Аз не отхвърлям нито една от тези теории. Напротив - всичките са верни! Верни са и още 100, които съм пропуснал. Но нали тези язви ги има във всички европейски държави, защо избиха тъкмо в добрата стара Англия?

Живях малко на Албиона в началото на 70-те г. и съм я запомнил като една идилия на човешката любезност и толерантност. Поне 10 пъти по-любезна от тогавашна България. Но това бе Англия на Битълсите. Нея я няма. Днес има Англия на Ейми Уайнхаус, която кърка и се друса до пълна разруха.

Какво се случи между бийтълсите и Уайнхаус? Случи се Маргарет Тачър, Желязната лейди. Тя превърна една умерена държава на средната класа в европейски лидер по неравенството, а сега англичаните й сърбат попарата.

Защото всички гореизброени обяснения за лондонските бунтове минават през усилвател. И този усилвател е неравенството. Както казват статистиците, има корелация. Това бе съвсем ясно доказано в една велика книга, издадена през 2009 година, The Spirit Level: Why More Equal Societies Almost Always Do Better" от Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет. В мой превод заглавието е

"Нивото на духа: защо повечето равни общества почти винаги се справят по-добре".

Уви, у нас тази книга не бе преведена, тъй като родният елит се баламосваше по "Черният лебед". Но ако прочетем "Нивото на духа", ще видим, че лондонските събития не са никакъв лебед, а банална статистическа гарга. Тези, които знаят английски, могат да чуят авторите на адрес http://www.youtube.com/ watch?v=zYDzA9hKCNQ

Уилкинсън и Пикет са се заели с обикновена статистика. Те първо подбират 20 богати и заможни държави, при които брутният продукт на глава от населението е приблизително еднакъв. След това ги подреждат по хоризонтала според размера на неравенството, а по вертикала - според силата на даден социален проблем.

Така създават десетки графики, които отразяват корелацията между всички възможни социални проблеми, за които съществуват световни статистики - било от Световната банка, било от ООН, МВФ, ЮНЕСКО и така нататък. Смъртност, здраве, психически заболявания, семейства, затлъстяване, насилие, доверие в обществото - и още десетки други се изострят многократно в държавите с най-голямо неравенство. Най-важните графики могат да бъдат разгледани на следния адрес: http://www.equalitytrust.

org.uk/why/evidence.

Оказва се, че тъкмо неравенството е интегрален показател, който свързва в едно всички възможни обяснения за лондонските събития. То усилва социалните проблеми като колоните на група металисти.

Нямало социална мобилност? Най-висока социална мобилност е измерена в най-равните общества: Норвегия, Швеция, Финландия, Дания. И най-ниска е в най-неравните - Великобритания и САЩ. С това митът за държавата на безкрайните възможности остава в миналото. По-точно до 1980 година, когато в САЩ все още имаше средна класа и нямаше гангстерски рап. Какво се случи в САЩ? Случиха се Рейгън и рейгъномиката.

Взаимно доверие в обществото? В егалитарните (равните) държави като Япония, Швеция, Норвегия, Дания 2/3 от анкетираните смятат, че на другите хора може да се има доверие. В по-неравните като Англия, Сингапур, Португалия едва една пета от населението има доверие в другия. Представете си как се живее в подобна държава на пълното недоверие, как се разхождате вечер по улиците, возите се в трамвай, карате автомобил. Вие трупате стрес, както си почивате.

Повтарям, става дума само за капиталистически държави. В тях няма и помен от комунизъм. Затова пък в някои от тях има прогресивни данъци, силен държавен сектор и огромна средна класа.

Ние за съжаление заобикаляме този красив капитализъм с поне 1000 километра, колкото е оттук до Виена. У нас вече 22 г. икономическата политика на властта е още по-дясна от тази на Тачър и Рейгън. Тя е някакъв лабораторен експеримент, който генерира неравенство с огромна скорост.

Случайно ли е, че според Евростат ние сме най-нещастната нация в Европейския съюз? Явно народът усеща през кожата си къде бяхме вчера, къде сме днес и какви успехи тепърва ни предстоят.

По какво ще познаем, че е дванайсет без пет? Вероятно пак ще долети Стив Ханке, за да ни каже, че сме най-добре в цяла Европа. Или друг световен специалист по шокова терапия, защо не Ричард Ран? Тогава през прозорците ще полетят стари телевизори...

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Горчивите поуки след драмата в Атия

    Нелепата смърт на 16-годишния Костадин на пешеходна пътека в Атия е поредната драма, след която всички отговорни институции се втурнаха да си свършат работата. Защо едва сега се намират верните решения? Ами много е просто - всеки е чакал някой друг да ги намери. Местните в Атия - да кажат на висок глас за опасното място.
  • Въведете часове по киберсигурност

    Нека децата от малки знаят, че в интернет има не само забавления СЛЕД поредната вълна от атаки с мейли менте, този път уж от “Кредисимо”, едно е ясно – трябват часове по киберсигурност за учениците. Не може десетки хиляди души да отварят писма, които наглед са от компания за кредити, и да се притесняват, че ще отидат на дело,