Горчивите шеги на британската социална държава

https://www.24chasa.bg/Article/1001540 www.24chasa.bg
КРАСЕН СТАНЧЕВ

КРАСЕН СТАНЧЕВ, ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Ето два избрани пасажа от оценките на събитията в Лондон.

„Тези хора всъщност нападат общностите, бизнеса, собствеността и къщите и действително предизвикват огромна престъпност и тревога” (Ейдриън Хансток, командир на Лондонската полиция).

„Очевидно има хора в този град, които, за съжаление, са вътрешно мотивирани към насилие, които търсят удобен повод да крадат и палят, предизвикват суматоха и отчаяние, независимо дали са анархисти, част от организирани банди, или просто невъзпитани младежи, които си мечтаят за чифт маратонки” (Кит Мартхауз, зам.-кмет и шеф на полицията на голям Лондон).

Случващото се в Лондон и други британски градове тепърва подлежи на осмисляне. Засега обаче почти никой не обръща внимание на причините, произтичащи от уредбата на социалната държава на Обединеното кралство.

Който е бил в Тотнъм или по случайност е попадал в подобни квартали на Лондон, няма начин да не е забелязал, че тамошните жители са без работа и живеят предимно от социални помощи. Това със сигурност е известно за нещастника, от чието убийство от полицията тръгнаха бунтове.

Ето някои черти на британската социална държава, които при по-дълбок анализ ще се окажат фактор на случилото се в Лондон.

- Социалните помощи са на ниво, което позволява недостойно съществуване на душата в тялото;

- Тяхното разпределение не е свързано с изисквания „първо работи” (work first), какъвто е принципът на социалните помощи в Ню Йорк и други метрополии на САЩ, включително в Лос Анджелис, където този принцип бе въведен след аналогични (макар и не идентични) събития преди 9 години;

- Професията „получател на социални помощи” е позната в страната от средата на XIX век, когато са въведени изисквания да търсиш работа, за да получиш помощи за кратък период от време; през последните 15-20 г. тези изисквания бяха облекчени от лейбъристкото управление;

Минималната работна заплата във Великобритания в момента е почти толкова, колкото и в България – 41% от средната работна заплата. Това затруднява търсенето на работа, макар трудовият пазар да е по-свободен, отколкото тук (в България тази заплата ще бъде вдигната в съответствие с традицията тя да се качва административно без връзка с производителността на труда, какъвто не е случаят в Обединеното кралство);

- Криминализирането на търговията и на употребата на наркотици в големия град е причина за бандитизирането; в тази не особено добре платена на ниските нива професия много лесно намират реализация не особено заможните потомци на емигранти;

- Новото поколение граждани от емигрантски семейства няма спомена на своите родители, т.е. не разбира, че помощите в кралството осигуряват невъобразимо по-висок стандарт на живот от този в родината; за тях това е даденост, а не цел и спасение.

Социалните проблеми на Великобритания започват да заплашват обществения ред още по времето на Хенри VIII и са следствие от национализацията на манастирите. По-късно тези проблеми биват решени с развитието на капитализма и индустриализацията от края на XVIII и XIX в.

След като Великобритания заимства от Германия модела на Бисмарк за устройство на социалната държава, мързелът и неуважението към труда и собствеността на другите става една от “дълбоко сгрешените” черти на британското общество.

Случаят е типичен, но това не е повод за успокоение.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Горчивите поуки след драмата в Атия

    Нелепата смърт на 16-годишния Костадин на пешеходна пътека в Атия е поредната драма, след която всички отговорни институции се втурнаха да си свършат работата. Защо едва сега се намират верните решения? Ами много е просто - всеки е чакал някой друг да ги намери. Местните в Атия - да кажат на висок глас за опасното място.
  • Въведете часове по киберсигурност

    Нека децата от малки знаят, че в интернет има не само забавления СЛЕД поредната вълна от атаки с мейли менте, този път уж от “Кредисимо”, едно е ясно – трябват часове по киберсигурност за учениците. Не може десетки хиляди души да отварят писма, които наглед са от компания за кредити, и да се притесняват, че ще отидат на дело,