Когато член 61 стане първи, ще освободим пазара на труда

https://www.24chasa.bg/Article/1015232 www.24chasa.bg
КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

През последните месеци в България се обръща по-голямо внимание на споровете около нивото на безработица, отколкото на проблемите пред пазара на труда и евентуалните политики за решаването им. В спора между Агенцията по заетостта и НСИ се намесиха и данните от преброяването, които вече съвсем затлачиха дебата.

Стигна се например дотам, че от агенцията вече не публикуват на страницата си т.нар. коефициент “равнище на безработица”, като налични са само бройката регистрирани безработни, без да се влиза в аритметики с населението. Това е само един малък щрих от целия дебат около безработицата, но той разкрива политическия контекст, който неизменно присъства в темата.

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Официалните данни, разбира се, са тези на статистиката. Това е мястото, където има данни за работна сила, заетост и безработица. Това е и източникът на данните, които се използват в Европа (в лицето на Евростат). Данните от агенцията също имат своята тежест, но те по-скоро са грижа на министъра и работа на бюрата по труда.

Утре бюрата могат да затворят и да няма регистрирани безработни, но това няма да създаде работа - безработни пак ще има и те пак ще бъдат отчетени от статистиката.

Гледайки статистиката, нещата са повече от ясни - годината е лоша, работа няма.

През последните 5 години заетостта никога не е била толкова ниска, колкото е тази година - около 45% при населението над 15-годишна възраст. Безработицата също е на рекордни нива спрямо последните 5 години - над 11 процента при населението над 15-годишна възраст. Данни могат да се вземат всякакви, особено като си играем с населението в различни възрастови групи, но картината е една и съща - тази година е по-лоша (през първите 6 месеца) дори от мъчните 2009 и 2010 г.

Сравнено с Европа, картината не става по-оптимистична - покачването на безработицата през последните 2 години в България е едно от най-сериозните на Стария континент.

Причините за тези негативни резултати се крият както в бавното възстановяване и проблемите пред европейските икономики, така и в родната политика на пазара на труда. Да, външните фактори са важни, но това не отменя отговорността на местната политика - тя може да създава работни места, но може и да пречи През последните две годни политиката на пазара на труда беше повече от интензивна,но резултатите показват, че тя се провали в опита си да запази работни места и попречи да бъдат създадени нови такива.

Ето какво се случи през последните 2 години като политика на пазара на труда: бяха повишени минималните осигурителни прагове; бяха подписани множество колективни трудови договори, част от които насилствено от министъра на труда; административният контрол върху труда се увеличи, в т.ч. министърът се заинтересува от надомната и почасовата работа; работници и работодатели биват непрестанно хокани, че не играят по правилата и не се осигуряват - за министъра това не са работници, а престъпници; и т.н.

Предстоящото увеличаване на минималната работна заплата и дебатите за ново такова от следващата година само допълват картината. На практика през последните две години в България стана по-трудно да се работи. Нито един глупав текст от Кодекса на труда не отпадна и пазарът на труда не стана по-гъвкав.

Напротив, държавната политика е все повече неща да зависят от решението на колективите, представени в т.нар. тристранка, и все по-малко неща да зависят от договорката между работник и работодател.

Гъвкавият пазар на труда има много прости правила - всичко е договор между работник и работодател, държавата няма място да се меси. Това е пазар, на който работа лесно се намира и лесно се губи - всичко зависи от способностите на хората, а не от правилата на един министър. Това не звучи удобно за много хора, но когато удари кризата, се видя истинското лице на измамната "сигурност" на регулирания пазар на труда. Гъвкав или не, кризата идва и помита работните места. Голямата разлика обаче е в новите работни места. Колективите, които си играят с пазара на труда, могат всичко, но не и да създават работни места. Колкото и да се събира Тристранката, каквито и нови регламенти да измисли, тя не може да създаде нови работни места. Когато трудът не е свободен, а регулиран, то новите работни места така и не се появяват.

Често срещан аргумент срещу всичко това е, че хората не са гъвкави, не са квалифицирани и т.н., тоест че пак държавата трябва да направи нещо - например да ни квалифицира. Това обаче очевидно не е вярно и един поглед наоколо е достатъчен, за да се уверим в противното. Хората се ориентират доста добре в нови ситуации и са адаптивни. Масово млади хора ходят в университети в нов град (София, Пловдив, Варна и т.н.), не знаят за какво става дума, но в крайна сметка се оправят. След университета те често нямат гарантирана работа, влизат на пазара на труда не докрай ориентирани, но пак се справят. По-възрастните често сменят своята работа, че дори понякога и града, в който работят. Напливът към София и въобще към големия град говори точно за това - хората са адаптивни, търсят възможности и действат разумно, тоест преследват целите си.

Накратко, хората са гъвкави въпреки трудовия пазар, който е силно затлачен от колективите. Колкото до квалификацията и образованието - там проблемите ги виждаме всички, но при същата квалификация и образование хората имаха работа преди 3 г. Не че този въпрос не е важен, но той не обяснява проблемите пред заетостта в момента. В тези щрихи на практика е и основният дебат - хората ли са виновни, или правилата на трудовия пазар?

Или ще приемем, че хората са тъпи, неквалифицирани, с нежелание за работа и трудно адаптивни - съответно ще чакаме колективите да се погрижат за нас. Или ще приемем, че хората имат потенциал и някакви умения, искат да работят и могат да се адаптират - съответно изритваме колективите от пазара на труда и премахваме глупавите разписания в Кодекса на труда.

Примерът с Кодекса на труда е сравнително прост - в първите 60 члена на кодекса се говори за социалния диалог, синдикални и работодателски организации, тристранка, колективни трудови договори и т.н. Това са все текстове, които дават власт на колективите и превръщат кодекса в политически инструмент. Вече в член 61 се третира възникването на трудовото правоотношение, тоест сключването на трудов договор. Когато член 61 стане член 1, тогава може и да си говорим за свободен пазар на труда.

  • Внимателно със зелените коридори

    Внимателно със зелените коридори

    Епидемията у нас утихва, два дни поред има по деветима починали, вероятно утре или вдругиден няма да има нито един. Това се дължи не на някакви специални мерки или особена медицинска експертиза, а само и единствено на зелените коридори за ваксинация. С тях голяма част от активното население се имунизира и съответно не разнася заразата
  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар