Каква е съвременната терапия на синдрома на карпалния тунел?

https://www.24chasa.bg/Article/1015809 www.24chasa.bg

Д-р Павел Краевски, асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към Военномедицинска академия

Той отговаря на въпроса на Л. Танева

Синдром на карпалния тунел е болестно състояние, което се дължи на притискане на един от важните за ръката нерви - срединния нерв. Нарушаването на неговата функция е типичната проява на синдрома.

Карпалният тунел представлява затворено пространство, образувано от здравия напречен карпален лигамент (сухожилна връзка) и подлежащите кости. През него преминават срединния нерв и сухожилията, сгъващи пръстите на ръката. Всички процеси, предизвикващи повишаване на налягането в тази зона, водят до проявата на този синдром. Състоянието се наблюдава предимно у възрастни и изключително рядко при деца. В зряла възраст жените са три пъти по-често засегнати от мъжете. Обикновено се засяга доминантната ръка - най-често това е дясната, с която пишем, храним се или играем шах например.

Причините за синдрома на карпалния тунел в болшинството си са неизвестни. Много са факторите, които водят до проявата му - травми и фрактури в областта на китката, бременност, захарен диабет, бъбречни заболявания, ревматоиден артрит, системно претоварване на ръката, тумори или кисти в областта и др.

В началото пациентът има нехарактерни оплаквания. Най-често това са нощно изтръпване на засегнатата ръка и необходимост от нейното разтръскване или масажиране. Типичните симптоми се проявяват по-късно и се изразяват в нарушаване на чувствителността на пръстите (палец, показалец, среден и част от безименния) и загуба на мускулна сила на ръката. Най-често пациентите се оплакват от изтръпване на ръката при продължително говорене по мобилен телефон или превключване на скоростите на автомобила, както и затруднение (а често и невъзможност) за закопчаване или разкопчаване на копчетата на дрехите и захващането на малки предмети като монети например.

Съвременният подход при синдрома на карналния тунел е комплексен и включва ранна диагностика, профилактика и лечение на всички състояния и заболявания, водещи до неговата проява. Компетентната и своевременна лекарска консултация често е от решаващо значение. Методите на лечение се разделят на две групи - консервативни (неоперативни) и оперативни, като изборът и подходът е строго индивидуален за всеки пациент.

Консервативното лечение включва приемането на противовъзпалителни лекарствени средства, имобилизация на китката, кинезио- и физиотерапевтични процедури, както и локално инжектиране на стероидни препарати. Лечението дава добър резултат в началните етапи. В повечето случаи, особено при напреднал процес, ефектът от него е непълен и временен.

Основната причина за синдрома на карпалния тунел може да бъде премахната основно по оперативен път. Карпалният лигамент се прерязва, което води до декомпресия (освобождаване) на срединния нерв. Така постепенно оплакванията, свързани с неговата увреда, намаляват.

Оперативните методи на лечение са класически и ендоскопски (миниинвазивен). Класическият оперативен метод е най-широко използван в ортопедичната практика с доказан резултат. Предимства са добрата визуализация на срединния нерв и ниският процент усложнения, свързани с неговото нараняване. Като недостатък се изтъква сравнително големият кожен разрез (2-3 см).

Ендоскопските методи са процедури, при които чрез един или два малки кожни разреза и специална система за визуализация се достига до карпалния лигамен. Предимство е малкият кожен разрез, докато неговите недостатъци са свързани най-вече със специфичната оперативна техника.

В последните години в ортопедичната литература се дискутира въпросът за реконструкция (възстановяване) на карпалния лигамент чрез имплантиране на т.нар. спейсъри. Началните резултати са обнадеждаващи и този метод се прилага все по-широко в ортопедичната практика.