Горбачов е черпил идеи за перестройката от писмо на дядо ми

https://www.24chasa.bg/Article/1029054 www.24chasa.bg
ЖЕНИ ЖИВКОВА

С Жени Живкова разговаря Алексения Димитрова:

- Дъщеря ми и връстниците й, родени 4 г. след падането на Тодор Живков, не знаят нищо за него. Какво бихте им казали за времето, когато управляваше дядо ви?

- Бих им казала, че имаше спокоен живот, без страх и притеснения от престъпления и отвличания както сега. Образованието бе стабилно и безплатно, децата бяха ангажирани през целия ден с извънкласни занимания - спорт, рисуване, музика. Пенсионната система бе стабилна, нямаше гладуващи възрастни и безработица.

Живков произнася една от речите си по време на 33-годишното си управление.
Живков произнася една от речите си по време на 33-годишното си управление.

- А за самия Живков какво бихте им казали?

Първата страница на писмото до Горбачов.
Първата страница на писмото до Горбачов.

- Т. Живков бе партиен и държавен ръководител на България 33 г., започнал държавническата си дейност като министър-председател, после става държавен глава и генерален секретар на ЦК на БКП. Той бе прагматичен и далновиден политик с ясна и точна представа за системата на източноевропейския социализъм и развитите капиталистически страни.

Футболистите Христо Стоичков (вдясно) и Илиян Киряков (вляво) гостуват в дома на Живков през 90-те години.
Футболистите Христо Стоичков (вдясно) и Илиян Киряков (вляво) гостуват в дома на Живков през 90-те години.

- 33 г. управление не е признак на особена демокрация...

Бившият Първи и сестра му Цветана (вдясно) на изпращането на внучката Жени като абитуриентка
Бившият Първи и сестра му Цветана (вдясно) на изпращането на внучката Жени като абитуриентка

- Не виждам защо дядо ми трябва да бъде упрекван за това. Такова бе времето. Ако не е бил той, можеше да бъде някой друг.

Горбачов е черпил идеи за перестройката от писмо на дядо ми

- Какво мислите за израза "едноличната и тоталитарна власт на Тодор Живков"?

- Това е измислено понятие след 10 ноември 1989 г. Тоталитарна и еднолична власт има, ако решения се вземат еднолично, но тогава решенията са вземани колективно от Политбюро на ЦК на БКП.

- С какво си обяснявате това дълго задържане на дядо ви на върха на властта?

- С политически нюх и далновидност в управлението. Това вече се признава и от изследователите. В тежка за България ситуация като членството в СИВ, когато бяхме част от социалистическата система под доминацията на СССР, България успя да се задържи и да се развива стабилно, да постигне значителни успехи в много сфери на живота.

- Какви качества трябва да има човек, за да остане 33 г. начело на една държава?

- Да умее да лавира, да познава обществената среда, икономиката и селското стопанство. Той четеше и се консултираше с много хора как да се развива страната. Имаше много международни контакти не само със социалистическите, но и в капиталистическитестрани и със страните от Третия свят.

- Какво четеше?

- Документи и книги за икономиката, селското стопанство, управлението. Четеше вечер до късно.

- А извън работата?

- Основно книги, свързани с работата му, понякога и български писатели като Радичков, Хайтов, Недялко Йорданов...

- По какви канали идваше информацията при него?

- По всякакви - съветници, БТА, книги за чуждите икономически системи, членовете на Политбюро, съветници, научни екипи, хора от културата и спорта. Събираше информация и я анализираше, не се ограничаваше с едно мнение.

- Кои бяха любимите му съветници?

- Сменяха се през годините. Не знам дали е имал любими.

- Имаше ли хора, които го въвеждат в заблуда, за да изваят собствения си имидж?

- Вероятно да. Но сред тях има все още живи и не бих казала имена.

- А сред починалите?

- Трябва да спомена имена, за които вече се е говорило.

- Имате предвид Луканов, Младенов, Джуров?

- От тяхна страна той виждаше предателство. Други са го заблуждавали неумишлено.

- Казахте, че преди 1989 г. е имало по-добър живот, но мнозина не мислят така. Виждаше ли Живков какво не работи в соцсистемата?

- Да.

- Защо не го промени?

- Не мисля, че е било толкова лесно. България бе малка страна - част от голяма политическа система, но на 18.7.1985 г. - 4 месеца, след като Горбачов идва на власт и двамата се срещат, дядо ми е мотивиран да напише едно писмо до него, в което прави обоснован анализ на цялата соцсистема и дава предложения за решаване на проблемите, които са назрели.

- Колко е дълго писмото?

- 20 страници.

- Кой му е помогнал?

- Той сам е формулирал основните проблеми и ги е излагал много пъти и след това. 2 г. по-късно писмото става основа на т.нар. юлска концепция. Може Горбачов да е черпил идеи от това писмо, за да направи своята перестройка. Дядо ми е обмислял и преди това подобни тезиси, но не ги е оповестявал така категорично пред съветските ръководители дотогава. Пълният текст ще може да се прочете от днес на сайта www.todorzhivkov.com

- Какъв е този сайт?

- Млади историци предложиха да се направи страница, където да се публикуват материали и снимки, свързани с живота и делото на Т. Живков, различни мнения за периода, в който е управлявал. Там ще бъдат пуснати и откъси от мемоарите му.

- Ще се спомене ли цялата истина за Живков - например, че е имало и недоволни от управлението му, че е оцелял в няколко преврата?

- Не можем да направим всичко веднага - постепенно ще се допълва.

- Какво критикува Живков в социализма?

- Изоставането най-вече в икономиката и внедряването на нови технологии. Той не говори само за България, а за цялата соцсистема и представя причините, които водят до това. Казва, че капиталистическият строй, наричан обречен, се развива много по-бързо. Казва на какво трябва да наблегне социализмът, за да навакса. Определя системата като догматична и недостатъчно демократична, което спира развитието. Предлага да се направи анализ и да се излезе с общи позиции за развитието на соцстраните.

- Защо не е споделил тези идеи с предшествениците на Горбачов - Брежнев, Андропов, Черненко, преди социализмът да колабира?

- Доколкото знам, ги е поставял, но е имало отпор. И после трудно почнаха тези промени - едва след юлския пленум през 1987 г.

- Отговори ли му Горбачов?

- Мисля, че не. Дори след това писмо започнаха да се обтягат отношенията им...

- Спряха да се виждат ли?

- Продължаваха да се виждат, но не се даваше възможност да се реализират контактите със Запада, които Живков искаше. Горбачов като по-млад ръководител можеше да вникне в предлаганите промени.

- Писмото не бе ли отчаян опит на дядо ви да се хареса на новото ръководство в СССР, обявило курс на промяна?

- Не мисля. Горбачов идва на власт на 11.3. 1985 г. Дядо ми е написал писмото през юли. За 4 месеца Горбачов какви промени направи с изключение на по-голяма гласност? Да бяха намалени привилегиите, да бе направена промяна в социалистическата общност?

- Мнозина си спомнят с носталгия времето на Живков, а други яростно го отричат. Кои са правите?

- Нито едните, нито другите. В едно управление няма само добро и лошо. Историята ще даде най-точна преценка на социализма.

Би било добре фактите и документите да влязат в учебниците по история. Сега пише само, че управлението на Живков е тоталитарно и с това се приключва. За да бъде оценката точна, тя трябва да е балансирана и да се изследват икономическите, политическите и културните аспекти на периода.

- Грешките на Живков?

- Може би, че не е успял да се пребори по-рано за промените, които е искал през годините на своето управление.

Виждаше, че много неща в системата са порочни и се опитваше да ги разреши, но не може държава в общност като СИВ да не се съобразява с това. Такава е съдбата на малките държави - те са зависими политически и икономически от големите. След II световна война България става част от "сферата на влияние" на СССР - роля за това имат Великите сили.

- Живков идва на власт след Априлския пленум през 1956 г., когато заклеймява култа към личността, а култът към неговата личност ставаше все по-голям през годините - портретите му висяха навсякъде, никой не си позволяваше да го критикува...

- Не съм съгласна. Има творци, които твърдят, че са критикували Живков - Радой Ралин в епиграмите си например. Когато през 1981 г. се постави паметник на дядо ми в Правец, той нареди да бъде свален, защото паметник не се издига приживе. Е, имаше цензура в накаква степен, хората се въздържаха да критикуват отявлено, но такава е била социалистическата система. В писмото до Горбачов Живков критикува натиска, оказван върху научни работници и колективи, вместо да се демократизира системата.

- Според разсекретени американски архиви в средата на 60-те г. Живков се впечатлил от небостъргачите, искал България да развие туризма... Какво не му стигна, за да постигне това?

- Той бе под шапката на социалистическата общност. Не можеше да тръгне сам да направи завой надясно към капитализъм Опитвал е да развива нещата постепенно чрез наука и внедряване на технологии, в писма до Брежнев казва, че соцстраните трябва да черпят от положителния опит на капиталистическите. В едно от тях говори за мин-Япония, но системата спираше самостоятелното развитие на България. Страната бе силно зависима икономически от СССР най-вече заради петрола, нефта и други суровини, за които дядо ми казваше, че цялата Менделеева таблица е на територията на СССР.

- В какво настроение дядо ви се връщаше от СССР?

- Той успя да извоюва много неща благодарение на добрите си лични контакти с Брежнев. Семейството на Брежнев ни гостуваше, ние им гостувахме също. Възползвайки се от тези неофициални контакти, дядо успяваше да извоюва по-ниски цени за нефта или български износ за необятните съветски пазари. От време на време трябва да се припомнят тези неща, за да не се изкривява историята, но не знам какво има в държавния архив.

- А в архива на Живков?

- Няма такъв. Всичките му документи са останали в Партийния дом. Вкъщи има писма, разменяни с хора, когато бе под домашен арест, писмото до Горбачов и едно ръкописно писмо до Брежнев.

- Даваше ли си дядо ви сметка къде сбърка?

- Трудно ми е да кажа.

- Мислеше ли, че можеше да направи нещо разчлично?

- Казваше, че нещата, които са били договорени, не са били изпълнени, което за него било голяма изненада.

Договорката е била той да запази поста си на държавен глава, след което да се премине към плавно предаване на властта, да му бъдат осигурени нормални условия за живот. Това не стана - седмица след 10 ноември дядо бе махнат не само като генерален секретар на БКП, но и като председател на Държавния съвет. Това за него бе изненада. Изненада бе и това, което стана в страната - митингите, неконтролируемото изпускане на властта от бившите му съратници. Според него преходът трябваше да бъде по-плавен и по-добре обмислен.

Безконтролният преход го притесняваше. На 18 януари дядо бе арестуван и почнаха дела срещу цялото ни семейство, имаше многократни обиски в домовете ни. Той се притесняваше не само за личната си съдба и тази на близките си, но че почна разграбване на всичко, създадено чрез необоснована приватизация. Тревожеше го изпускането на контрола на държавата, не на властта.

- Търсеха ли го за съвет?

- Да, политици от почти всички партии и политически сили. През 1995-1996 г. поискаха например да се обърне с писмо към Кадафи да върне дълга към България.

- А видя ли се с някои от отявлените си врагове?

- Да, с Велислава Дърева например, която остро го критикуваше, и интервю й даде, с Жан Виденов, с Любен Беров, след като не бяха на власт, с хора от БСП, с Доган, с Волен Сидеров като гл. редактор на "Демокрация", с екипа на "Ку-ку".

- А неосъществената среща с царя? Кой кого покани, кой кого поиска да види?

- През 1997 г. дойдоха хора, които не са свързани с царя, и му предложиха да се види с него. Същото се е случило с царя. Предполагам, че след като двамата са дали съгласие, други среди са провалили срещата. Като се запознах през 2001 г. с царя, той сподели, че са му съобщили, че Т. Живков няма възможност да се срещне с него. Така казаха и на дядо ми.

- Как приехте, че ДС е подслушвала семейството ви?

- Знаехме, че ни подслушват и следят. С моите приятелки ги наричахме борчета. Когато изнесоха част от това, което са правили, даже си добавиха някои неща, но не са успявали да разберат всичко.

- Защо не се оплакахте на дядо си?

- И да се оплача, какво можеше да направи дядо ми срещу ДС? Той знаеше, че го слушат.

- Какви бяха добрите му лични качества освен прословутото чувство за хумор...

- Да, действително имаше тънко чувство за хумор, но според мен то остава неразбрано. Дори и сега то се преиначава.

- Как научаваше вицовете за себе си?

- Разказваха му ги. Той обичаше да ги слуша, а после ги преразказваше и се смееше.

- Имаше един, който доста точно описваше времето преди 1989 г. Безработица няма - никой не работи. Никой не работи - джобовете пълни. Джобовете пълни - магазините празни. Магазините празни - домовете пълни. Домовете пълни - хората недоволни. Хората недеволни - гласуват за правителството. Би ли се смял Живков на този виц?

- Сигурно, няма как да го питаме. Друго негово добро качество бе, че се държеше човешки с обикновените хора, с тези, които работеха около него и се грижеха за него, интересуваше се как живеят, от какво се нуждаят. От това можеше да си направи извод как живеят повечето хора в България.

- Едва ли - хората край Живков сигурно са имали неща, които другите не могат.

- Вероятно, но те са контактували с други - така се е пренасяла информация.

- Сегашният премиер Бойко Борисов твърди, че много е научил от дядо ви, докато го е охранявал...

- Няма как онези срещи с дядо да не са му били полезни.

- Колко време Борисов охраняваше дома ви и дядо ви?

- От края на 1993 г. докато почина. Когато дядо трябваше да ходи до съда или следствието, до Правец и Юндола, Борисов го охраняваше и возеше лично.

- Как намерихте Борисов?

- Той ни намери - ние не сме го търсили. Имахме охрана, но ни го предложиха.

- Защо избрахте него?

- Първо отказах, но после прецених, че дядо ще се зарадва, че има хора, които искат да се грижат за охраната му. В началото Бойко пое само дневната охрана и запазихме другата, но няколко години след това преминахме само на охраната на Борисов. Ако не бях се съгласила, нямаше как Бойко да влезе в къщата ни.

- Мислите ли, че вече е направена обективна оценка на властта на Живков?

- Има такива оценки. Не трябва да се забравя, че управлението на Живков не е изолирано от цялото развитие на политическата и икономическата система на страната.

- Дъщерите ви какво помнят за него? Имали ли са проблеми, че прадядо им е Тодор Живков?

- Голямата бе на 8 г., малката - на 3. И двете го помнят, но съм им давала да четат различни неща. Общо взето не са имали проблеми. Голямата разказваше, че учителката й по история в Американския колеж я карала да разказва за себе си и за дядо си, и тя бе притеснена. Вероятно са ги гледали по-различно, може би са били по-взискателни към тях. Но децата ми са добре възпитани, научени са да контактуват нормално с връстниците си и не са имали проблеми.

- Ще дойде ли време, когато централна улица в София ще носи името на Живков?

- Може, макар и след доста години. Как има улици и площади на други политици, които преди са били отричани?

- Кой живее сега в родната къща на Живков в Правец?

- Тя е музей, а до нея има общински музей, в който са изложени част от предметите, които са му подарявани, докато е на власт. На 7 септември ще бъдат донесени от София още, които ще бъдат показани известно време.

- Къде са любимите лични предмети на дядо ви?

- Той не бе вещоман, не събираше вещи, живееше скромно.

- Къде е часовникът му например? Имаше слух, че на гърба му били банковите сметки в Швейцария...

- Часовникът е вкъщи - най-обикновен часовник, на който не са изписани никакви банкови сметки. Ако някой открие такива сметки, нека ми се обади, ще му дам част от парите. Дядо нямаше и имоти за разлика от други вчерашни и днешни политици.

- Но обичаше властта...

- Кой не обича властта? Да сте видели някой, който е на власт, да не обича властта? Властта е сила...

- И привилегии...

- Какви привилегии му е давала? Той нито бе чревоугодник, нито бе вещоман, нямаше имоти. Обичаше да ловува. Ходеше по планините и аз понякога съм ходила с него. После, като го арестуваха, се разхождаше в нашия двор. Между другото, това е научил Бойко от него - че ходенето пеш помага за здравето и енергията на човека.

  • Полфрийман и горчивият вкус за дефицит на справедливост

    Полфрийман и горчивият вкус за дефицит на справедливост

    Когато миналия септември съдът пусна предсрочно на свобода Джок Полфрийман, осъден за убийство на студент, се разрази обществена буря. На практика наказанието на Пофрийман намаля сериозно - 6 години и половина. Главният прокурор тогава Сотир Цацаров атакува решението за предсрочно освобождаване пред ВКС
  • Даниел Спасов, Катрин Селие, Милен Иванов и Александър Селие - двамата певци са със съпругата и сина на Марсел Селие.
СНИМКА: ФЕЙСБУК

    Загрижеността за бъдещето на “Мистерията на българските гласове” е наша мисия

    Златната марка “Мистерията на българските гласове” предизвика задочен спор на страниците на в. “24 часа” между певици от хора и настоящата диригентка Дора Христова. Днес публикуваме отговора на певеца Даниел Спасов, който също е част от историята на знаменития хор. “Писанията” на Дора Христова в отговор на отвореното писмо от народната певица Олга