Чакали Елма, родил съм се аз - Валди щуреца

https://www.24chasa.bg/Article/1043032 www.24chasa.bg
Валди Тотев и приятелката му Дими Димитрова свирят благотворително на концерт в столицата в памет на Георги Минчев.

Навръх 60-те за "щурецът" Валди Тотев е време за мемоари. Идеята дошла на рождения ден, когато приятел му подарил кожен тефтер с пожелание да опише в него живота си. Като загрявка за писаното слово решихме първо "24 часа" да разкаже за музиканта, който замени София с Русе и близкото селце Писанец и се радва, че съдбата го е събрала с цигуларката Дими Димитрова.

Валди Тотев отговори на въпросите уж телеграфно в стил "Труман Капоти", но всъщност толкова художествено и образно, че описвайки нещата около себе си, сякаш описа цялата ни епоха с нравите, морала и идеалите на едно общество. Валди има тънък усет и към историята. Пази родословното дърво, което тръгва от XVI в. и свързва фамилиите на дядо му - героя от Сръбско-българската и Балканската война полк. Владимир Серафимов, с рода на Васил Левски.

По-долу публикуваме неговия автентичен разказ, с който ще започне и автобиографичната му книга. По думите на автора да нахвърли историята си му отнело само 2 часа. Щом това е така, в негово лице със сигурност България е загубила много даровит писател. Утехата е, че пък всички спечелихме с песните на Валди Тотев "Футуролог", "Огнен знак", "Помниш ли", "Среща с деня", "Навечерие" и много други.

4.8.1951 г. в Майчин дом - София. 16 ч - изненада. Ражда се Владимир Тотев Тотев - Валди (4100 г), вместо очакваното момиченце с вече нарочено име Елма. По две букви на двете баби - Елена и Мария. След 3 месеца заминаваме с мама - Лиляна Серафимова, за гара Левски ("Пази багажа!"). Там вече са тате - д-р Тотю Ю. Тотев - хирург и един от основателите на Спортното училище в София през 1942 г. (по-късно ВИФ), бате Юрдан Тотев (Данчо), 6 години по-голям от мен, бъдещ учител и треньор по ски. Квартира без течаща вода. Бате пуска кофата по няколко пъти, за да разбие леда в кладенеца. Баща ми е привикван периодично за "съвети" от партийния секретар и кмета. Не трябва да носи мека шапка, а само каскет. Не бива да ходят с мама на черква, нали е човек на положителните науки. Дава лош пример. В основата е фактът, че е учил в Американския колеж в с. Симеоново, а те там всички по подразбиране са шпиони. (Братовчед ми Доди бе осъден на 10 години затвор като англо-американски шпионин 1951 г. Удостоверението, че присъдата е несправедлива, излиза през 1964 г.)

Музикантът и по-големият му брат Данчо се снимат пред паметника в Смолян на техния дядо полк. Владимир Серафимов, герой в Сръбско-българската и в Балканската война.

Спомени от гара Левски: Хазяйката седи на трикрако столче в двора и плете. Става, нагазва сред лехите, леко се разкрачва и ги "полива", без да прекъсва ръкоделието.

Валди с първата си акустична китара през 1969 г.

Придошлата р. Осъм влачи купи сено. Брат ми и приятели скачат от върбите върху купа сено и така пътуват с километри. Страшно им завиждам!

Валди с родителите и батко си на Дружба във Варна, 1954 г. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Панаирът.

В Бургас през 1939 г. В кабриолета на задната седалка са майка му с баба Елена. Отпред се возят сестра й Жана със съпруга си - фабриканта Беров, и сина им Доди.

От виенското колело с бате хвърляме "жабки" сред тълпата. Пак там Данчо печели 2 цигари "Фемина" на стрелбището. Разходка по главната улица. Мама и тате се обръщат и ни виждат да палим от семкаджията. Аз съм на 4 години.

На главната има фото "Парцалев". Трима братя без златна ябълка, но най-малкият е истинско злато за българския театър и кино - Георги Парцалев. Тате го оперира от апандисит.

По-голяма завист предизвика, когато оперира от същото дресьорката на тигри от гостуващия в гара Левски цирк. Ослепителна блондинка!

Тате основава местен баскетболен отбор от млади момчета. Стават окръжни първенци.

Среща на баща ми с брата на Вълко Червенков (също учил в Американския колеж и ВИФ) в кръчмата на гара Левски променя нашия статут в града като магия. Вече живеем на мегдана в къща с течаща вода.

Очевидци твърдят, че първото ми влюбване било, когато съм на 3 годинки. Обектът на обожание - младоженка в меден месец. Място - х-л "Черноморец" в курорта Дружба, град Сталин.(Повечето млади варненци не знаят, че "перлата" на нашето Черноморие се е наричала на вожда и учителя. Както и връх Мусала, както и язовир "Искър" и т.н. от 1950 до 1957 г.) Влюбвам се, но не се стига до разтрогване на брака. Може би защото все още не зная български (до 4-годишна възраст).

Мама и тате ни говореха само на английски у дома и навън, на пук на всичко и на всички.

И като ми тръгна... Последователно се влюбвах в Момичето със сините коси от Пинокио, Джина Лолобриджида в ролята на циганката във филма "Фанфан Лалето" с Жерар Филип в главната роля и в много други знайни и незнайни...

Априлският пленум 1956 г. ни прибира три години по-рано в София. Първо мама, бате, аз и котарака Black Joe. Живеем на "Раковски" 189 при две от лелите - Жана и Елза, и баба ми Елена. Играем табланет и на 31 (също като BLACK JACK). Започвам на 6 годинки уроци по солфеж, година по-късно - на пиано.

Пиано Seiler от 1908 г. е избирано от маестро Атанасов за най-голямата сестра на мама - Райна. Маестрото е бил диригент на полковата музика на 21-и Средногорски полк под командването на полк. Владимир Серафимов - дядо ми. Маестрото е написал и марша на полка. Заедно са изстрадали и ликували цялата Балканска война през 1912-1913 г.

Започвам 1-и клас в 6-о училище "Граф Игнатиев". Вече живеем при другата баба - Мария Хаджидимова, на ул. "Ст. Караджа" 18 б. Нейният баща Анастас Хаджидимов е бил 8 години кмет на Търново (1900-1908).

Апартаментът беше добре населен. В кухнята неизвестна старица наемателка. В едната стая - двама студенти наематели. Във втората - баба ми. В третата - ние, четирима души, се прескачаме като зайци. По средата - мрачен вестибюл.

Слава Богу, след няколко месеца се местим в кв. Лозенец. Във вилата на дядо ми Юрдан до този момент живеят 2 семейства наематели, защото ние се водим многоимотни. Две спални, остъклен хол и кухня. Нищо особено, но градината - 3200 кв. м овощни дървета, засадени в края на 30-те. Череши, ябълки, круши, вишни, сливи, мушмули и дори бадеми. Лозенец е заселен главно от шопи. Диалектът ме дразни. Непрекъснато поправям приятелчетата си. Тези досадни постоянни корекции в говора на околните ми дават прозвището Св. Валди Правоговорний.

Щастието никога не трае дълго. През 1961 г. "в името на народа" имотът е отчужден. Изсичат дърветата, на тяхно място строят първите три кооперации в Горен Лозенец.

В началото музиката не е страст, а по-скоро досадно задължение, особено мъчително през юни, когато другите са във ваканция, а аз "копам" за последната продукция. Живеем точно до двора на Втора гимназия с игрища за футбол, баскетбол и волейбол. Място за игри колкото искаш. Никога несъм имал играчки, всичко е ставало с подръчни средства. Игрите бяха челик, кюмбе, топчета... Най-великата игра от онова време си остава на фунийки. През 1966 г. бате заминава в казарма за 3 години. На неговото легло в нашата стая се настанява студент от Кърджали - Митко. Над леглото си закача "гитара 7-струнная" заедно със снимките на много "звезди". Ама някакви лигави. Като оня, дето пееше "На мой приятел си жена". Митко почти не я пипа. Дрънва един-два акорда на "руски строй", когато гаджето му идва на гости. За мен китарата е добре дошла. Започвам да подреждам пръсти и криво-ляво да си акомпанирам. От "руски" на "капиталистически" италиански строй ме учат Митко Хаджията и Нако Циганина, който пиеше само "екстра коняк". (По онова време роми все още не бяха се пръкнали по българските земи.)

Музиката на The Beatles се оказва съдбоносна и за мен, както и за милиони други музиканти на планетата. В 8-и клас вече имам 4-пистов магнетофон "Филипс". Канен съм постоянно като душата и сърцето на всевъзможни джамборета. Думата купон за подобни събития се появява по-късно. Освен магнета имам и от първите български електрически китари "тупалки". Нея естествено озвучавам през радиоапарат "Мелодия 2".

Първо излизане на сцена с музика, различна от тази на продукциите, е в кино "Петър Берон" в кв. Иван Вазов. Ние сме power trio. Геша e на сцената с пионерско барабанче, застлано с носна кърпа за по-дълбок звук, с чинел на стойка, заварена за триногата на барабанчето. Върху чинела лежи синджирче от 8 стотинки (от тези които милиционерите умрат да въртят на пръст, докато се оглеждат за някой с по-дълга коса от кварталния) за по-продължително зъъън. Митко на акустична китара. Аз на роял. Подпирам го с коляно, защото левият му крак нещо се вади. Правим House of the Rising Sun ("Къщата на изгряващото слънце") на The Animals. Инструментално, разбира се. Кой ще ти смее да пее на английски, дори да му е майчиният език. Уредба няма. UNPLUGGED! Още тогава - 1965 г.! Потресаващ успех... През 1966 г. в махалата идва Асен Гаргата с 3 истински китари, а не правени от Митко Кучето.

Има и фабрична уредба FBT. Знае английски и испански - златен кадър. По-късно съдбата ни събра отново в група "Фактор". В гимназията печелим конкурс за състав на Еврейски културен дом "Емил Шекерджийски". Вальо Меламед - китара, Петеца (по-сетне в "Турбо") - бас, Йонко Попов (сега тонрежисьор в БНР) - на нещо си, и Джобана (същински Ginger Backer) - барабани. Вальо по-късно през есента на 1971-а ме препоръчва на Весо Кокала, когато се събира формация (думата е от Весо) "Фактор" (думата е от мен). Първата ни проява е на студентски бал в залата на Художествената академия.

През есента на 1973 година Емил Димитров, току-що скаран с Митко Щерев, ни прослушва в Експерименталната база на ДСО "Рила", където се подвизаваме, свирейки на модни ревюта. Бяхме Асен Гаргов - китара, Весо - бас, Марсел Барух - барабани, и аз на JazzOrgan.

Одобрени сме за оркестър “Синьо-бели” (Всички състави на Емил приемат това обобщаващо заглавие, както всички на Лили Иванова са "Макове".) Записваме единствения двоен албум на Емил вече с китарист Тенко Славов Лошев - Доктора. Най-забележителната история оттогава е участието ни в новогодишната програма на БНТ 1973-74 г. Емил току- що се е прибрал от Париж и е облечен по последна мода. Лъскав сребрист костюм с голяма яка, обувки с висок ток и бомбета в тон. Последните за нещастие са украсени с петолъчки. Естествено по "петолъчката" се звъни в телевизията и изпълнението е спряно в крачка. Заради "неподходящото облекло на заслужилия артист Емил Димитров, за което се извиняваме!"

Тръгваме на турнета из родината. По 2 концерта всеки ден. Емил беше много фин, изискан и мил. Никога не е проявявал особености в наше присъствие. Беше и ларж. Доплащаше ни от джоба си, за да получаваме повече от всеки друг състав у нас, както ни бе обещал.

Още един знаменателен случай от това време. "Златният Орфей" 1974 г. Министър на културата е диригентът Иван Маринов. Кой знае защо е председател на журито. Пуснал песента "Едит Перейра" за фестивала. За всеобща изненада тя в изпълнение на Емил Димитров печели голямата награда. Ученото си е учено! Пред вратите на залата в Слънчев бряг възторжени почитатели на стила "художествен шепот", както го наричаше Боян Иванов, се тълпят за поздрави към композитора - председател на журито и министър на културата. Радостно жужащи колеги и колежки: "Другарю Маринов, как можахте да напишете такава прекрасна песен!" Отговорът: "Ами аз за пръв път пиша естрада, драснах нещо за час-два и както виждате...Ето така се пишат песни. Учете се!" И пак "ах и ох" и кършене на ръце. Грозна гледка!

През лятото на 1974 г. след конкурс ме приемат в оркестъра на ГУСВ. Предпочитам да свиря и да съм в София, макар да не съм взел държавния си изпит във ВИИ "Карл Маркс" и така ще трябва да служа 2 години.

През август 1976 г. на портала се явява (за радост на всички) Петър Гюзелев. Предлага ми да започна с "Щурците" веднага след уволнението. На 13 октомври уволнение, на 14 репетиция. По това време групата отново е наказана половин година без работа. Предшественикът ми Боти Панов не издържа и напуска.

"Среща с деня" е първата песен, която пиша и се изпълнява от "Щурците" на Младежкия фестивал за естрадната песен през 1980 г. Печели първа награда на публика и жури. "Футуролог", "Помниш ли" и "Не умирай" са най-успешните от този период.

За най-добри смятам концертите ни от турнето "20 години по-късно" през 1987 г. с всички бивши и настоящи "Щурци": Пепи Цанков, Веско Кисьов, Гошо Минчев, Боти, Косьо Атанасов. Веднага след това Кирчо взема еднолично решение - групата няма да свири повече. Това е!

За мен настават тежки времена. Сформираме група с ясна цел работа навън от BG. Цяла зима репетиции, прослушвания и все по-отънял джоб. Добираме се до договор за 7 месеца турне в Норвегия. Тежко, тегаво и зле платено.

Стискам всяка крона, за да си купя оборудване, което ще ме направи независим. Постигнах го с цената на много нерви.

Песните ми са като кратки разкази

От самостоятелния период са най-добрите ми песни."Вдигни очи","Жена","Петък полунощ","Ако си представиш","Светлината","Някой ден","Джени","В нощта на Коледа","Коледа е!"...

Направих 5 самостоятелни албума. Виках приятели да помагат: Пешето, Иван Лечев, Пеци Гюзелев, Венко Захариев...Милица, Ралица и Тео от "Тоника" винаги ми помагат с вокалите. Разбира се, и стиховете на Сашо Петров, без които песните ми нямаше да са това, което са. Наградите не са ми свидни. Свидни са ми песните. "Всеки крокодил на майка си е мил", както съм казал някога. Зная, че някои от тях ще ме надживеят и ми е приятно. Суета!

Дали съм добър разказвач? Мисля, че и песните ми са като кратки разкази. От малък обичам да разказвам, а мама ме слушаше с внимание. Затова й посветих първия си диск "Кръстопът".

Ако съжалявам за нещо пропуснато, то е, че не ми се даде възможност да напиша филмова музика. Само за няколко анимационни филма в началото на края на българското анимационно кино.

В криза е не само българската музика, но и световната. Изглежда, съвременният начин на живот е притъпил сетивата. Пречупил е антенките, с които се ловят мелодиите от ефира. Не съм го казал аз. Поетът Димитър Керелезов разказва, че го е чул от един от най-забележителните български композитори: "Митко, тя музиката е във въздуха. Който има антени, хваща я. Който няма, си я смуче от палците." В подкрепа ще кажа, че огромните възможности на съвременната техника не създадоха по-добри образци. След 60-те години, когато се случи Големият взрив и всяка от многобройните групи имаше свой неподражаем облик, нещата загубиха инерция. Прибавете и сексуалната революция, от която ние все пак разбрахме нещо, а за сегашното поколение останаха само последиците.

Журналистите нали все питате за любовите и разбивате семейства след откровени изказвания. За първата разказах. Гимназиалната обаче беше от Русе. Вижте как кръговратът на любовта ме върна в този град.

Дими срещнах за първи път на къмпинг преди 28 години. Оказа се гадже, а после и съпруга на мой добър приятел. Не съм и помислял, че съдбата ще ни срещне отново. За 9 месеца тази година направихме сериозен репертоар. Главно мои и на "Щурците" песни. И, разбира се, "Бийтълс", Елтън Джон и др. За Дими това е приключение в музиката. Има и трудности в съвместяване с работата във филхармонията. Цигулката е най-изразителният инструмент след човешкия глас, от там и трудностите.

Колкото до "Щурците", те са неизкоренима част от историята. Дали ще допишем нещо, зависи от нас. През 2012 година се навършват 45 години от началото. Един добър завършек на света:)

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Добромир ДОБРЕВ Почетният президент на "Локомотив" (Пд) Христо Бонев се изказа ласкаво за новия треньор на тима Войн Войнов. Двамата са бивши съотборници от наационалния ни отбор и дори са играли заедно на световно първенство. "Войн Войнов е много добро момче. В продължение на 4 години играхме заедно в националния отбор.

Емма Москова е родена на 8 юли 1934 г. в Карлово. През 1956 година записва архитектура във Висшия инженерно-строителен институт (сега УАСГ), а по-късно учи история и археология към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това специализира реставрация в градове като Рим и Париж. Москова е била директор на Националния институт по опазване

Сиамските близначки Кармен и Лупи Андраде са на 16 години и живеят в Мексико. Когато се родили, лекарите били убедени, че няма да оцелеят повече от три дни. Сега се сблъскват с много големи здравословни проблеми, но не искат да се разделят, защото това би могло „да убие една от тях“. – Толкова сме свикнали да бъдем заедно,