Близо 300 грама тежат златните предмети от съкровището, открито наскоро близо до Свищов от 42-годишния Росен Тодоров.
Откъде обаче се е взел благородният метал за изработката им?
Много е вероятно златото да е добито в тракийски рудник на Ада тепе край Крумовград, смята археологът Христо Попов от Националния археологически институт с музей към БАН. Той от 3 г. ръководи археологическите проучвания там заедно с колегата си Красимир Ников.
Вероятно суровината и за най-голямото златно съкровище, откривано в Европа - Вълчитрънското, също е добита точно в мините на Ада тепе. Напълно възможно е оттам да е и златото за т.нар. маска на Агамемнон.
Ада тепе е единственият известен засега източник в Европа за добив на благородни метали от онази епоха. Според Попов той е и най-ранният, откриван до днес. По-стар е установен само в Южна Грузия (Предна Азия), а всички останали мини за благородни метали на Стария континент, дори тези в Гърция, са по-скорошни според археолога.
Неговият екип установил, че разработването на рудника на Ада тепе започва през ХV век пр.Хр. (началото на късната бронзова епоха).
"Това значи, че златодобивът от рудни находища в Европа е с поне 1000 г. по-стар, отколкото се предполагаше досега. Смяташе се, че до гръцката колонизация (VIII-VI в. пр.Хр.) е използвано само алувиално злато (добивано от промиването на речни наноси - б.а.), но проучванията край Крумовград доказаха, че то е извличано и от коренни находища.
Златото от Ада тепе е добивано в открит рудник, но открихме и няколко галерии, значи е прилаган и закрит способ на работа. Рудникът е експлоатиран поне 800 г., по-вероятно даже 1000. Находището е разработвано на огромна площ - фронтът на кариерата е повече от 80 метра, на места под наклон около 45 градуса, което предполага използването на почти алпинистки техники.
Освен това рудата там е много богата - в една от пробите съдържанието на благородния метал е почти половин килограм на тон. В остатъците след преработването й обаче злато почти няма, значи древните са успявали да го извлекат на 97-98% от скалната маса. При такъв мащаб на добива и за толкова време експлоатация на находището полученото от него злато трябва да е било грандиозно количество", обяснява археологът.
Според него с това може да се обясни и баснословното богатство в злато на тракийските царе.
"Антични автори пишат, че част от него идвала от данъци - 800-1000 таланта годишно. (1 талант е равен на 27 кг.) Това прави между 21 и 27 тона злато за година. То някъде е било добивано. Поне част от него е от Ада тепе", казва Попов.
Той допуска, че от тамошно злато може да е направено Вълчитрънското съкровище. То е най-голямото златно съкровище, откривано досега в Европа - 13 предмета с общо тегло 12,5 кг. Датирано е към ХVI-ХII век пр.Хр. - късната бронзова епоха, точно от времето на експлоатация на рудника на Ада тепе. От ранния етап на разработването му е и т.нар. маска на Агамемнон, една от емблемите на Микенската цивилизация. Районът на днешен Крумовград е в северната периферия на Микенския свят. Не е изключено със суровина от Ада тепе да са били изработени и някои от ранните златни находки от Троя, смята Попов.
Находището е експлоатирано интензивно между ХV и ХI в. пр.Хр. После добивът секва за кратко вероятно заради политически сътресения. Продължава отново през ранната желязнаепоха (Х-VI в. пр.Хр.), макар и в по-скромни мащаби. Находището е изоставено, след като древните миньори изгребват меките пластове и стигат до твърдата златоносна скала. Не можели да я обработват с тогавашните си инструменти. А не е изключено и местното население да се е пръснало и познанието за златодобива да се е загубило.
Вероятно цели фамилии са били заети в златодобива, а знанията за него се предавали по наследство. Трудът бил разпределен - мъжете разкъртвали златоносната скала, а жените и децата я разтрошавали за претопяване. При разкопките се откриват чукалки с размер, подходящ само за детска ръка.
Археолозите са установили, че на върха на хълма е имало малко, но добре укрепено постоянно селище. "Тази цитадела на върха е съществувала, защото явно е имало какво да пазят. Вероятно по-голямото постоянно селище се е намирало в подножието на хълма, а това на върха е използвано по време на рудодобива, който се е практикувал сезонно. Там са изработвани и инструментите за работа - намираме калъпи за брадви, сърпове, шила и игли. Откриват се и много предмети за бита - хромели, керамична посуда и пр., явно също правени на място.
Добивани са и други метали, не само злато. В района се откриват и бронзови сечива и оръжия", разказва Попов.
Освен златни накити т.нар. Свищовско съкровище съдържа и бронзови сечива - 2 секача и 4 двойни брадви. Има и други находки от същия период, при които злато и бронзови брадви вървят в комплект.
"Брадвите от Свищов също може да са правени на Ада тепе. Те са открити в къснобронзов контекст, класически са за късната бронзова епоха - ХIV-ХIII в. пр.Хр. Доскоро не се знаеше къде са правени такива брадви, защото калъпи за тях се намираха на различни места като случайни находки, а не в археологически контекст. Ада тепе е единственото място, където са открити 2 такива калъпа при систематични археологически разкопки", обяснява Христо Попов.
Под Ада тепе лежат поне 20-27 тона злато, показвали проучванията на "Болкан минерал анд майнинг" ЕАД (БММ), дъщерна фирма на канадската компания "Дънди прешъс металс". Досега БММ е инвестирала около 70 милиона долара в находището, предвижда се инвестициите в целия проект да достигнат 200 млн. Хората от района се надяват на нови работни места. Археологическата експедиция е един от най-големите работодатели там в момента - наети са над 100 местни, заедно с 20-те археолози и хората от интердисциплинарните екипи на Ада тепе работят над 130 души.
Разкопките се финансират от БММ по договор с НАИМ на БАН. Фирмата била готова да инвестира и в създаването на интерактивен музей на траките и рударството в Крумовград. "Там ще може да се види какви са били битът на траките и начинът, по който те са добивали злато", казва археологът Христо Попов, който дал идеята за музея.
ЖЕНЯ МИЛЧЕВА
Траките кикони са рударите
Кои са били древните златотърсачи? Христо Попов е убеден, че това е тракийското племе кикони.
През II и в началото на I хилядолетие пр.Хр. те населявали Югоизточните Родопи и Северното Егейско крайбрежие между устията на Места и Марица. Столица им била днешна Маронея в Гърция. Вероятно били покорени и претопени от одрисите, след като те разширяват държавата си на югоизток. Последните сведения за киконите са от Херодот (V в. пр.Хр.)
Омир споменава киконите в "Илиада" като съюзници на Троя срещу микенците. Също и в "Одисея", където се възхищава от невижданото богатство на техния цар жрец Марон и от храбростта и воинските умения на киконите.
Някои от най-интересните мегалитни паметници са точно в районите, обитавани от тях. Христо Попов допуска, че с киконите са свързани поне част от вдълбаните скални гробници и типичните само за Източните Родопи светилища със скални ниши.
"За древните рудодобивът и металургията са сакрални дейности, които сближават с боговете. Знанието за тях било тайна. С него били свързани култове. Вероятно заради това киконите правят светилище на върха на Ада тепе. То е от същия период, в който е бил разработван рудникът. Светилището е издигнато върху заравненото "теме" на хълма, след като рудата от негобила извлечена. Почитано е в продължение на векове и след като като рудникът бил изоставен - чак до идването на римляните през I в. пр.Хр.", обяснява Христо Попов.
Киконите били изкусни в рударството, за тях то било важен поминък и източник на богатство. Търгували със златото в целия Егейски свят - и по суша, и по море. Добивали и други метали. (24часа)