Свищовското злато копано край Крумовград?

https://www.24chasa.bg/Article/1049236 www.24chasa.bg
Входове към галериите за добив на златна руда Археологът Христо Попов на обекта СНИМКИ: АРХИВ

Близо 300 грама тежат златните предмети от съкровището, открито наскоро близо до Свищов от 42-годишния Росен Тодоров.

Откъде обаче се е взел благородният метал за изработката им?

Много е вероятно златото да е добито в тракийски рудник на Ада тепе край Крумовград, смята археологът Христо Попов от Националния археологически институт с музей към БАН. Той от 3 г. ръководи археологическите проучвания там заедно с колегата си Красимир Ников.

Керамичен съд, открит в селището на  рударите на Ада тепе
Керамичен съд, открит в селището на рударите на Ада тепе

Вероятно суровината и за най-голямото златно съкровище, откривано в Европа - Вълчитрънското, също е добита точно в мините на Ада тепе. Напълно възможно е оттам да е и златото за т.нар. маска на Агамемнон.

Калъп за бронзова брадва, открит на Ада тепе. В такива калъпи са били отливани и брадвите, намерени заедно със златните предмети в съкровището от Свищов.
Калъп за бронзова брадва, открит на Ада тепе. В такива калъпи са били отливани и брадвите, намерени заедно със златните предмети в съкровището от Свищов.

Ада тепе е единственият известен засега източник в Европа за добив на благородни метали от онази епоха. Според Попов той е и най-ранният, откриван до днес. По-стар е установен само в Южна Грузия (Предна Азия), а всички останали мини за благородни метали на Стария континент, дори тези в Гърция, са по-скорошни според археолога.

Археологът Христо Попов на обекта
Археологът Христо Попов на обекта

Неговият екип установил, че разработването на рудника на Ада тепе започва през ХV век пр.Хр. (началото на късната бронзова епоха).

"Това значи, че златодобивът от рудни находища в Европа е с поне 1000 г. по-стар, отколкото се предполагаше досега. Смяташе се, че до гръцката колонизация (VIII-VI в. пр.Хр.) е използвано само алувиално злато (добивано от промиването на речни наноси - б.а.), но проучванията край Крумовград доказаха, че то е извличано и от коренни находища.

Златото от Ада тепе е добивано в открит рудник, но открихме и няколко галерии, значи е прилаган и закрит способ на работа. Рудникът е експлоатиран поне 800 г., по-вероятно даже 1000. Находището е разработвано на огромна площ - фронтът на кариерата е повече от 80 метра, на места под наклон около 45 градуса, което предполага използването на почти алпинистки техники.

Освен това рудата там е много богата - в една от пробите съдържанието на благородния метал е почти половин килограм на тон. В остатъците след преработването й обаче злато почти няма, значи древните са успявали да го извлекат на 97-98% от скалната маса. При такъв мащаб на добива и за толкова време експлоатация на находището полученото от него злато трябва да е било грандиозно количество", обяснява археологът.

Според него с това може да се обясни и баснословното богатство в злато на тракийските царе.

"Антични автори пишат, че част от него идвала от данъци - 800-1000 таланта годишно. (1 талант е равен на 27 кг.) Това прави между 21 и 27 тона злато за година. То някъде е било добивано. Поне част от него е от Ада тепе", казва Попов.

Той допуска, че от тамошно злато може да е направено Вълчитрънското съкровище. То е най-голямото златно съкровище, откривано досега в Европа - 13 предмета с общо тегло 12,5 кг. Датирано е към ХVI-ХII век пр.Хр. - късната бронзова епоха, точно от времето на експлоатация на рудника на Ада тепе. От ранния етап на разработването му е и т.нар. маска на Агамемнон, една от емблемите на Микенската цивилизация. Районът на днешен Крумовград е в северната периферия на Микенския свят. Не е изключено със суровина от Ада тепе да са били изработени и някои от ранните златни находки от Троя, смята Попов.

Находището е експлоатирано интензивно между ХV и ХI в. пр.Хр. После добивът секва за кратко вероятно заради политически сътресения. Продължава отново през ранната желязнаепоха (Х-VI в. пр.Хр.), макар и в по-скромни мащаби. Находището е изоставено, след като древните миньори изгребват меките пластове и стигат до твърдата златоносна скала. Не можели да я обработват с тогавашните си инструменти. А не е изключено и местното население да се е пръснало и познанието за златодобива да се е загубило.

Вероятно цели фамилии са били заети в златодобива, а знанията за него се предавали по наследство. Трудът бил разпределен - мъжете разкъртвали златоносната скала, а жените и децата я разтрошавали за претопяване. При разкопките се откриват чукалки с размер, подходящ само за детска ръка.

Археолозите са установили, че на върха на хълма е имало малко, но добре укрепено постоянно селище. "Тази цитадела на върха е съществувала, защото явно е имало какво да пазят. Вероятно по-голямото постоянно селище се е намирало в подножието на хълма, а това на върха е използвано по време на рудодобива, който се е практикувал сезонно. Там са изработвани и инструментите за работа - намираме калъпи за брадви, сърпове, шила и игли. Откриват се и много предмети за бита - хромели, керамична посуда и пр., явно също правени на място.

Добивани са и други метали, не само злато. В района се откриват и бронзови сечива и оръжия", разказва Попов.

Освен златни накити т.нар. Свищовско съкровище съдържа и бронзови сечива - 2 секача и 4 двойни брадви. Има и други находки от същия период, при които злато и бронзови брадви вървят в комплект.

"Брадвите от Свищов също може да са правени на Ада тепе. Те са открити в къснобронзов контекст, класически са за късната бронзова епоха - ХIV-ХIII в. пр.Хр. Доскоро не се знаеше къде са правени такива брадви, защото калъпи за тях се намираха на различни места като случайни находки, а не в археологически контекст. Ада тепе е единственото място, където са открити 2 такива калъпа при систематични археологически разкопки", обяснява Христо Попов.

Под Ада тепе лежат поне 20-27 тона злато, показвали проучванията на "Болкан минерал анд майнинг" ЕАД (БММ), дъщерна фирма на канадската компания "Дънди прешъс металс". Досега БММ е инвестирала около 70 милиона долара в находището, предвижда се инвестициите в целия проект да достигнат 200 млн. Хората от района се надяват на нови работни места. Археологическата експедиция е един от най-големите работодатели там в момента - наети са над 100 местни, заедно с 20-те археолози и хората от интердисциплинарните екипи на Ада тепе работят над 130 души.

Разкопките се финансират от БММ по договор с НАИМ на БАН. Фирмата била готова да инвестира и в създаването на интерактивен музей на траките и рударството в Крумовград. "Там ще може да се види какви са били битът на траките и начинът, по който те са добивали злато", казва археологът Христо Попов, който дал идеята за музея.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

Траките кикони са рударите

Кои са били древните златотърсачи? Христо Попов е убеден, че това е тракийското племе кикони.

През II и в началото на I хилядолетие пр.Хр. те населявали Югоизточните Родопи и Северното Егейско крайбрежие между устията на Места и Марица. Столица им била днешна Маронея в Гърция. Вероятно били покорени и претопени от одрисите, след като те разширяват държавата си на югоизток. Последните сведения за киконите са от Херодот (V в. пр.Хр.)

Омир споменава киконите в "Илиада" като съюзници на Троя срещу микенците. Също и в "Одисея", където се възхищава от невижданото богатство на техния цар жрец Марон и от храбростта и воинските умения на киконите.

Някои от най-интересните мегалитни паметници са точно в районите, обитавани от тях. Христо Попов допуска, че с киконите са свързани поне част от вдълбаните скални гробници и типичните само за Източните Родопи светилища със скални ниши.

"За древните рудодобивът и металургията са сакрални дейности, които сближават с боговете. Знанието за тях било тайна. С него били свързани култове. Вероятно заради това киконите правят светилище на върха на Ада тепе. То е от същия период, в който е бил разработван рудникът. Светилището е издигнато върху заравненото "теме" на хълма, след като рудата от негобила извлечена. Почитано е в продължение на векове и след като като рудникът бил изоставен - чак до идването на римляните през I в. пр.Хр.", обяснява Христо Попов.

Киконите били изкусни в рударството, за тях то било важен поминък и източник на богатство. Търгували със златото в целия Егейски свят - и по суша, и по море. Добивали и други метали. (24часа)