Новите златни момичета без трика и без тайни

https://www.24chasa.bg/Article/1059864 www.24chasa.bg

Какъв национален отбор са тези? Не виждате ли, че не стават! Едва ли някой може да повярва, че думите се отнасят за новите златни момичета на българската художествена гимнастика. Да, за онези красиви българки, които станаха световни шампионки на 3 ленти и 2 обръча и се наредиха трети на планетата в многобоя преди 6 дни. Точно година и десет месеца делят злобните подхвърляния от златните медали. Преди толкова Илияна Раева събира новия национален ансамбъл на България - момичетата, които "не стават".

"Но Илияна повярва в нас, когато абсолютно никой не го направи", разказва една от златните ни грации - 21-годишната Ренета Камберова. "В началото беше много трудно не само защото сме нов ансамбъл и не се познавахме. Имаше страшно много негативни упреци - и срещу нас, и срещу нея. Много ни нападаха за това, че не сме достатъчно добри, за да сме национален отбор. И затова сме й много благодарни. Че повярва в нас и абсолютно нищо не можеше да я разколебае да се занимава сериозно с нас", заявява признателността си Рени няколко дни след като цял свят видя и всеки може да каже: "Вие не просто ставате! Момичета, златни сте!"

След златото им в многобоя на световната купа в София и триумфа на мондиала в Монпелие мнозина вече познават Михаела Маевска, Ренета Камберова, Катрин Велкова, Цветелина Найденова, Елена Тодорова и Християна Тодорова - българския ансамбъл. Но познават отбора, златните момичета по трика. "24 часа" им отиде на гости в залата за гимнастика на стадион "Раковски". Но за да ги види и да ви ги покаже в блясъка им на стилни млади дами. Да разбере малки тайни от живота на бъдещите големи звезди и да ви запознае по-добре с момичетата на Илияна, с момичетата на България.

МИХАЕЛА МАЕВСКА
МИХАЕЛА МАЕВСКА

Капитанката сваля самбист с вкусно брауни

Хубавата Елена от Търговище може да изглежда като модел и да е грациозна дама, но това не й пречи да си пада по ужаси.
СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ
Хубавата Елена от Търговище може да изглежда като модел и да е грациозна дама, но това не й пречи да си пада по ужаси. СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ

Михаела Маевска е родена на 4 октомври 1990 г. в София. Тренира гимнастика от 7-годишна, когато е първи клас. "Дойдоха в училище и ни дадоха едни бележчици, на които пишеше заповядайте да тренирате еди-къде си еди-кога си. И аз се прибрах вкъщи и казах: Мамо, заведи ме. И започнах да тренирам в "Академик". Михаела е единствената от предишния ансамбъл. И логично е капитанка на сегашния. Но какво ли обича да прави интересен човек като нея в малкото време без тренировки? "Обичам да съм с приятеля ми и да се разхождаме. Обичам с момичетата да ходим по магазините, да ходим на кино", сякаш изчерпва малкото си страсти тя. В този момент добрите дружки от ансамбъла я издават, че обича и много да готви. После самата Михаела издава, че именно кулинарните й способности, а не данните й на гимнастичка, са прокарали пътя до сърцето на любимия й човек. "Любимото му нещо, приготвено от мен, е брауни. Всъщност може да се каже, че с моето брауни го спечелих", разказва и се усмихва Маевска. "Браунито е вид сладкиш. Прави се с разтопен шоколад. Но моята си рецепта няма да я издам. Става много вкусно. В много заведения предлагат брауни, но няма нищо общо с моето", хвали се топкулинарката сред топгимнастичките.

ХРИСТИЯНА ТОДОРОВА
ХРИСТИЯНА ТОДОРОВА

"Не ми остава много време да готвя на момичетата от ансамбъла, макар че постоянно ме карат. Сега даже им бях обещала да им сготвя, когато се върнем от световното, но пак не остава време. Казах им, че първо ще им направя баница, после мусака и накрая за десерт брауни", разказва още Михаела. И обещава публично при първи удобен случай да изпълни обещаното.

КАТРИН ВЕЛКОВА
КАТРИН ВЕЛКОВА

"Моята мечта преди беше да отида на олимпиада. Вече трябва да си я променя малко - да взема медал на олимпиадата", споделя Михаела.

ЦВЕТЕЛИНА НАЙДЕНОВА
ЦВЕТЕЛИНА НАЙДЕНОВА

После идва ред на първите спомени от "страшната" треньорка и сегашните им отношения. "В началото ме беше страх от Илияна, тъй като не я познавах. Но впоследствие си изградих друго, коренно различно мнение за нея. Но да, беше ме страх. Защото много хора говореха лоши неща. Такова нещо обаче няма. Тя е много добър човек и страшно много ни помага. Сега определено с момичетата сме едно семейство. Прекарваме повече време една с друга, отколкото с близките ни. Всъщност момичетата и треньорките ни вече са част от близките ни. Не мога да кажа, че с някоя имаме лоши взаимоотношения. Напротив - много се разбираме и се подкрепяме. Когато някой се чувства по-слаб, другите му помагат."

Новите златни момичета и треньорката им Илияна Раева показват композиция, без да са по трика - специално за фотообектива на “24 часа”. 
СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ
Новите златни момичета и треньорката им Илияна Раева показват композиция, без да са по трика - специално за фотообектива на “24 часа”. СНИМКИ: ПИЕР ПЕТРОВ

След отказването на Анна Бесонова Михаела няма любима спортистка. Но я хващаме, че има и друг любим спорт: "В момента съм почитател на бойното самбо." Веднага я разконспирирахме, че е заради приятеля, когото е свалила с брауни. Май се позасрами леко, после се посмя известно време, но после си призна, че макар и крехка гимнастичка, е повалила мъж, трениращ физическа и психическа устойчивост в разработения от армията спорт за самоотбрана. А тайното й оръжие е домашно приготвеното шоколадово изкушение. Изкопчихме и името на "жертвата" - шампиона Борис Величков.

РЕНЕТА КАМБЕРОВА
РЕНЕТА КАМБЕРОВА

Ели гледа ужаси и зайчето Пуфи

Шестте златни медалистки и Илияна с обещанието от “24 часа”
Шестте златни медалистки и Илияна с обещанието от “24 часа”

Елена Тодорова е родена на 1 юли 1994 г. в Търговище. Също учи в спортното 166-о училище "Васил Левски" на самостоятелно обучение.

Илияна Раева
Илияна Раева

Започва да тренира художествена гимнастика в родния си град, когато е на 4,5 години. И е там до 11-годишна възраст. "През 2005 г. дойдох в клуб "Левски". По принцип моята треньорка не е в много добри отношения с Илияна и съм чувала доста различни неща за нея. Много се притеснявах и едва ли не ме беше страх. Отделно не познавах и момичетата и като дойдох в националния ансамбъл, стоях много настрани. Притеснявах се. А всъщност, когато опознах Илияна, осъзнах, че тя е много добър човек. Много я обичам. Тя много ни обича. Уважаваме я. Чувствам я много близка, като втора майка, добра приятелка. И много разчитам на нея."

"Голямата ми страст извън гимнастиката е моят домашен любимец. Заек. Казва се Пуфи. Момичетата ми го подариха за 17-ия рожден ден. Главно за него се грижа. Иначе излизаме на разходки, на кино...", разказва ни Ели. Малко странно за грациозна гимнастичка, но ни шокира и с любимия си жанр: "Обичам да гледам повече ужаси." Е, пада си и по комедии. Интересна е и по отношение на похапването: "Обожавам да ям макдоналдс (Смее се.). Това ми е една от най-любимите храни. Иначе също много обичам лазаня, пасти... Но ги ям в умерено количество, без да прекалявам."

Тя също е фенка на Анна Бесонова. "Много ми харесва, но съдиите не я оценяваха, колкото заслужава. Има само една световна титла, а заслужаваше много повече", отчита Ели. Посъветвахме я с приятелките й от ансамбъла да спечелят още много титли и някоя от тях да посветят на Анна.

"Вече сме близо две години заедно с момичетата. В тях минахме през много трудности. И се справяхме заедно. Преодолявахме ги. И затова си имаме голямо доверие - както ние към треньорите, така и целият екип към нас. След Монпелие си мечтая за олимпийска титла. Надяваме се много и ще работим здраво за нея", заключи хубавата Елена.

Християна обича да поспива

Християна Тодорова е родена на 28 ноември 1994 г. в София. Тренира от 4-годишна в клуб "Левски". На 7 вече е в клуб "Илиана".

"Тренираме от понеделник до събота по 8-9 часа. За занимания извън гимнастиката остава само неделя. Тогава обичам да си поспивам. Иначе обичам да гледам филми. Ходя на кино и прекарвам повече време със семейството си. Имам две по-малки сестри. Едната тренира тенис, а най-малката - тя е на 7 години, тренира гимнастика в клуб "Илиана". Уча в спортното училище на "Левски", 11-и клас. Ходя само на изпити, на самостоятелно обучение съм, защото няма време. Уча си вкъщи. Понякога и учители идват да ме изпитват вкъщи", разказва чаровната Хриси.

"В началото много се притеснявах от Илияна, понеже бях само на 14 години, когато дойдох. Притеснявах се и от по-големите каки. Илияна я възприемах повече като шефка. Сега вече е по-различно. По-стокойно разговарям с нея. Тя е като глава на моето второ семейство, което представляваме с момичетата от ансамбъла и другите треньорки. На някои ще им се стори странно, когато говорим за много жени на едно място, но ние наистина сме много добри приятелки. Даже през малкото си свободно време пак сме заедно. На възстановителния лагер пак сме заедно. Споделяме си много неща, подкрепяме се", радва се Християна за средата, в която расте като спортистка.

"Въобще не съм очаквала, че ще станем световни шампионки. Ние тръгнахме с надеждата да спечелим олимпийска квота, а се върнахме с три медала и световна титла. И в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще ми се случи такова нещо", признава си тя. Анна Бесонова е спортният й идол. "Тя е пример за мен. Беше блестяща гимнастичка", казва Християна.

Катрин си взема чантичката на първата тренировка

Катрин Велкова е родена на 16 август 1991 г. в София. Занимава се с гимнастика от 7-годишна. Първоначално в "Академик", а след това в "Левски-Триадица", където е и в момента.

"В началото при Илияна беше доста трудно. Аз съм тази, която на първия ден си взе чантичката и си тръгна. Не очаквах да ми бъде толкова трудно. Но всяко начало, всяко ново нещо е съпътствано с трудности. С времето обаче свикнах. Сега никога не бих си взела чантичката", споделя ни вечно усмихнатата Катрин.

Но с какво Илияна е стресирала бъдещата шампионка в първия й ден в ансамбъла? "Накара ме да направя едно упражнение сто пъти. Аз не можех. Тя ме караше да повтарям. Викаше ми: "Направи го, направи го..." Не ставаше. И аз накрая казах: "Госпожо, тръгвам си. Това е." Тя ме спря и вика: "Къде отиваш, връщай се тука." Беше ми адски трудно. Не първите дни, а първите месеци. Докато свикна с Илияна беше ужасно. Докато я опозная като характер, като личност. Но с времето наистина успях да се сближа много с нея. Тя е прекрасен треньор.

Грижи се страхотно за нас, ужасно много ни помага. В трудни моменти също. Имала съм периоди, в които ме караше да правя някои елементи по 200 пъти. След това вечерта ми се обажда и ме пита как съм, дали мисля за елемента... Елементът от първия ден сега го знам наизуст. Той беше с въжета. Никога няма да го забравя. Целият момент изобщо - с тръгването, връщането. Илияна ме спря почти на вратата", разказва още тя.

Ето и още нещо интересно за Катрин: "Много обичам да ходя по магазини, да си купувам обувки. Имам страшно много обувки, цяла колекция. Продължавам да я увеличавам. Нямат точна бройка, но сигурно са около 50 чифта."

"Обичам предимно сладолед, шоколад. По-забранените неща обикновено са ми по-любими, но когато се налага ги пропускам", казва ни за любимите кулинарни изкушения. И не спира да се смее.

Ако трябва да каже нещо, което ще зарадва Илияна, когато го прочете във вестника, какво ще е то? "Благодаря ти, че ми дръпна ръката и ми каза, че трябва да остана в този национален отбор. Благодаря ти за всичко, което си направила за нас през тези почти две години. Ще ми се на олимпиадата да си свършим работата като на световното, дори и по-добре."

Романтика и шоколад - слабостта на Цвети

Цветелина Найденова е родена на 28 април 1994 г. в София. Започва да тренира в "Славия", когато е на 4,5 години. Първата й треньорка е Диана Котева, при която всъщност е, докато идва в националния отбор.

"Аз също се притеснявах доста при първата си среща с Илияна Раева. Не я познавах като човек. Обаче като я опознах, осъзнах, че е невероятна. Много се радвам, че имам възможност да работя с нея и с целия екип", казва ни Цвети.

А за себе си споделя: "Много обичам да ходя по магазините с момичетата от ансамбъла. Купувам си всичко. Нямам определена мания за нещо. Всичко, което ми хареса, ако имам възможност, си го купувам. Много обичам да хапвам шоколад. Слабост ми е. Много, много обичам. Иначе харесвам спагети, пица, макдоналдс... Гледам филми, обичам романтични комедии. "Тетрадката" е един от най-любимите ми." По този показател се различава доста от Ели и нейните предпочитания към жанра "Ужаси". "Гледала съм няколко, но ме е страх. После не мога да спя", казва Цвети.

"За рождените дни принципно си събираме пари. И рожденичката отива и си купува нещо. После идва и показва - момичета, това си купих от вас. Но в случая с Ели решихме, че трябва малко да разнообразим. И й купихме зайче. Защото тя много се радва на такива неща. Даже когато й го подарихме, си спомням, че се разплака. Много се зарадва", разказва ни историйка от "кухнята" на ансамбъла Цветелина. Но не иска да си спомня за кухнята в крайпътните заведения, в които грациите ни се хранят по време на лагера за световното в Монпелие: "Гладувахме доста, честно казано. Храната беше много зле. Доста отслабнахме всички. Нямаше и откъде да си купим нещо нормално за ядене."

Радва се, че съдбата я е събрала с "невероятни момичета". "И като хора, и като приятелки, винаги мога да разчитам на тях. Мога да им се обадя по всяко време - да си споделя нещо с тях, да се оплача или да споделя радост. Винаги сме насреща една за друга. Когато на състезание на някоя от нас се случи да сгреши или да изпусне уред, никога не се сърдим една на друга. На всяка може да се случи. Ние сме хора и винаги можем да сгрешим", разсъждава мъдро 17-годишната Цвети.

Рени искала да е гимнастичка на лед

Ренета Камберова е родена на 12 септември 1990 г. в Пазарджик. Започва да тренира от 7-годишна.

"Бях в предучилищна. Дойде една госпожа. Раздаде ни бележчици, на които пише, че ако желаем, може да се занимаваме със спорт. Спомням си, че от доста малка казвах, че искам да тренирам художествена гимнастика и фигурно пързаляне. Бях толкова малка, че изобщо не виждах разликата. И си мечтаех как се пързалям, а зад себе си правя красиви движения с една лента. Като поотраснах малко, разбрах, че двете неща няма как да се съчетаят. Фигурното пързаляне ми беше по-голямата страст, но понеже нямаше тази възможност, се насочих към гимнастиката", описва ни Рени първите си стъпки.

По време на лагера на грациите ни в Монпелие за световното първенство се пада и рожденият й ден. Най-големият подарък е последвалата титла, но първият подарък всъщност е собственият й куфар. "На отиване за Франция ми изгубиха куфара. И 5 дни бях без него. В един момент ми казаха да забравя за него. Да се оправям както мога. Че ще ме заведат да си купя най-необходими неща. Купих си бельо. Момичетата ми помогнаха също с неща от екипировката, защото преди състезанията ни дават нова. Илияна също ми даде анцузи, тениски от въпросната екипировка. Бяха чисто нови, с етикетите. Така се справих. Беше малко неудобно, но мина. И, общо взето, на 13 септември, точно след рождения ми ден, куфарът ми пристигна. И това беше първият ми подарък преди състезанието и всички други хубави емоции", разказва ни Рени. И продължава: Разбрахте, че в Монпелие се местихме в доста мотели. И момичетата постоянно ме бъзикаха с голямо чувство за хумор. Разправяха: "Ето, сега поне на теб не ти се налага да събираш багаж." Всички мъкнат куфари, а аз с една торбичка - сложила съм си в нея четката и пастата за зъби и две-три дрешки. На останалите им беше смешно, а на мен - не особено."

Събраните пари от съотборничките й за 12 септември вече са оползотворени. "Купих си една рокля и една ризка", осветлява ни 21-годишната грация. "И аз съм от групата фенове на шопинга. Няма нормална жена, която да не обича да пазарува, да харчи пари и да си купува глезотийки", добавя Камберова.

Хубаво впечатление й правят фотосесиите на руските гимнастички - "с уреди, но с прически и рокли. Направо могат да конкурират Хайди Клум и Наоми Кембъл." Ренета обаче не се вижда в тази светлина. "Не ми е мечта да съм модел. Даже не съм се замисляла за нещо такова. Не ми минава през ума да се захвана с такива професии. И не обичам да се снимам", казва с усмивка чаровната Рени малко след като е запечатана на красиви кадри за "24 часа".

Кулинарните й предпочитания са народни. "Аз определено съм фенка на домашно приготвената храна. В началото и аз си похапвах шоколад, но не мога да кажа, че ми е страст. Дори от 2-3 дни съм на солена вълна и сладко почти не поглеждам. Много обичам домати със сирене. Въобще - натурални наши си храни, манджички, пиле с картофки... Приятелят ми готвеше доста доскоро, но сега е в чужбина. За разлика от мен, която единствено мога да нарежа домати и краставици. Ноне ми се е налагало. Иначе имам желание да се науча. И предполагам, че след като приключа един ден, ще мога да готвя доста неща. Но сега не съм като капитанката ни. (Смее се.) Като ми се хапва нещо, по заведенията има всичко", споделя ни още Рени.

Един ден иска да се занимава с малки деца. "Може би ще съм треньорка", споделя тя.

Гери - седмият елемент

Шест момичета блеснаха в Монпелие, но в ансамбъла ни всъщност има седем "сестри". "Всъщност трябва да се знае, че сме седем момичета. Заедно с Гергана Ташева. Гери ни е резерва и не пътува с нас по състезанията, но пък много ни помага", разказва приятелката й Ренета. Родената през 1992 г. Гергана е пловдивчанка. "Това, че не ходи по състезанията, не я прави отделна част от отбора. "Ние сме си седемте. Много сме сплотени, колкото и странно да звучи - седем жени, но се разбираме прекрасно", завършва Рени.

Седмият важен елемент за седморката от ансамбъла всъщност е и шефската седморка - Илияна Раева, помощничките й Мариела Пашалиева и Ина Ананиева, хореографът Людмил Коцев, д-р Мариела Сиракова, масажистът Цветелин Мишовски и съдийката Деспа Кателиева.

“24 часа” им обеща торта колкото Илияна при злато от Лондон

Отиваме на гости на грациите от ансамбъла в залата на "Раковски". Шестте златни медалистки ни очакват строени от "шефката" Илияна Раева - стилни, красиви и усмихнати.

Тези усмивки заслужават да греят още по-широко и след олимпиадата догодина. Най-малко заради стотиците хиляди усмивки, които те качиха по лицата на българите в дните, в които водещите новини са свързани със сблъсъци и бунтове на расова, ценностна, политическа или каквато и да е основа. Затова подарихме на момичетата и тяхната треньорка по една специална първа страница на "24 часа". Със снимки от златното им съчетание в Монпелие, с бронзовите медали в многобоя от световното, със златните медали от многобоя на световната купа в София... И с пожелание да изпълнят заръката на Илияна - да взривят и Лондон!

А за олимпийско злато на момичетата обещахме писмено, че ще ги чакаме в София с торта, висока колкото тяхната треньорка. Вързахме нашето обещание с това на Раева - да почерпи девойките с шоколадова торта след световното. Илияна не си спомняше думите си. Но шестте девойки отвърнаха в един глас: "Ааа, обещахте ни госпожо."

"Вие пък обещахте ми да ме водите на ресторант... Като ме заведете, тогава ще ви подаря тортата за десерт", отвърна с усмивка Раева. И се стигна да споразумение пред свидетел.

"Момичета, май хората са останали с впечатление, че не ви давам да ядете сладко", обръща се Илияна към шесте. "Не ни забранява", отвръщат те.

" Даже често прекаляват. Казвам ти, прекаляват със сладкото", става строга Раева. Но признава, че с тях няма проблеми с килограмите. А нейният кантар били очите, в които трябвало грациите да са елегантни, естетични и без излишества.

"Момичета, вижте си краката. Къде е синхронът", сменя темата Илияна, посочвайки снимка от страницата. А тя беше от шампионското съчетание. Дори в него Илияна видя грешка. Така се покоряват върхове. Пред вас, са Олимп и тортата!

Илияна Раева: Господи, това моите момичета ли са?

Треньорът на националния отбор по художествена гимнастика Илияна Раева разказа как се ваят златни момичета, такива като нея, но в по-ново време.

- Илияна, всеки вижда красивата крайна продукция, наречена национален ансамбъл, но как се събира той? Между колко момичета избираше ти, когато събра новите златни девойки на България?

- Истината е, че нямах голям избор. Преди две години, когато правихме селекцията, това беше най-доброто в България. Освен това не всички клубове си пуснаха състезателките да участват за селекция. Вече е демокрация и всеки може да прави каквото си иска. Всичко това го казвам с много голяма ирония. Спомням си, че първите две тренировки с тези момичета бяха ад.

Защото аз бях много вдъхновена и ги карах да правят какво ли не - неща, които те не можеха да правят. Прибрах се вкъщи и казах на Наско: "Ужас, не знам как ще се оправяме. Голям оптимист съм, но този път съм много притеснена." Катрин си взе багажа и каза: "Аз си тръгвам, това няма да мога да го издържа." Спомням си, че само я дръпнах за ръката и й казах: "Къде тръгваш, бе. Я се връщай!" Защото нямаше кой да дойде. Наистина нямах богат избор. Всичко това е следствие на цялостното състояние на художествената гимнастика.

Някъде на първия месец осъзнах, че съм събрала едни деца, които толкова много ми вярват и са готови да направят всичко, без значение дали могат, или не могат. Гледаха ме в очите и изпълняваха всичко като машинки. Малко по малко, буквално капка по капка, започнахме от А и Б. Имаше някои, които хвърляха уреда и го улавяха по най-безумния начин. И аз питам: "Кой те е учил да хвърляш въжето и да го хващаш така?" А тя ми казва: "Никой. Сама съм се учила." Това бяха състезателките в националния отбор.

- Колко точно преди световното злато започнахте от А и Б?

- Точно година и десет месеца. Започнахме да учим техника на топка и неща, които се учат в малките възрасти. Момичетата имаха много пропуски в техниката с уреда, в движенията с тяло. Беше ходене по мъките. Обаче тези деца имаха най-важното. Те притежаваха най-доброто качество - страхотна дисциплина и желание за успех. И ми вярваха. Можеш да ги питаш, още тогава им казах, че се готвим за много високи резултати - за титли, за медали и за медал от олимпиада.

И че ще стане, ако ме слушат. Те наистина ми повярваха. И растяха. Когато ги гледах на последното съчетание по време на световната купа в София, когато взривиха нашата зала "Арена Армеец", само се обърнах и казах на едната си помощничка - Ина Ананиева: "Не мога да повярвам, че това са моите момичета!" Те направо ми доставиха страхотно удоволствие.

Аз съм човек, който трудно харесва гимнастички. Много съм претенциозна как трябва да изглежда една гимнастичка...

- Това женска и гимнастическа ревност ли е, или строга треньорска взискателност?

- Не е треньорска взискателност Аз и като момиче бях такава. Трудно си харесвах някои гимнастички. Трябва да са топ, топ, топ. Номер едно наистина, за да ги харесам. Но в онзи миг наистина ги харесах и се обърнах към Ина с "Господи, това моите момичета ли са? Страхотни са!" Сега нямаш идея колко пъти гледам съчетанието им за златния медал от световното. Ами те наистина са станали много силни гимнастички. Всичко това е само благодарение на страхотен труд и дисциплина. И абсолютна безкомпромисност от моя страна. Безкомпромисност в работата. Много приказки, говорене... Всъщност аз им смених мисленето. Много говорихме за това как трябва да мислят, докато играят.

В Монпелие ние победихме с мисъл.

Защото напрежението беше огромно. И трябваше мозъкът на всяка една да работи правилно. Всичко зависи от това да са спокойни. И ето, че стана.

- Доколко трябва да си повярвала на онези момичета, които са те отчаяли след две тренировки, за да заявиш: Готова съм да направя възможно най-рисковото съчетание, за да взривим Лондон?

- Аз мисля, че те са готови. Ние имахме два, дори три ужасно рискови елемента - и в едното, и в другото съчетание. Момичетата направиха истински рекорд - изиграха 8 съчетания без грешка, на световната купа четири и на световното първенство четири. Натрупаха самочувствие, че на голямо състезание могат да се събират, да се преборват. И аз ще рискувам с тези момичета. Искам да направя много рискови съчетания, много зрелищни. Вярвам, че мога да рискувам с тях.

- Впечатлена си, че в руския отбор са направили и цяла модна линия от своите грации, за да популяризират спорта. Би ли разказала подробности, можем ли да откраднем нещо?

- Ирина Винер е направила нещо страхотно. Тя е жена, която аз опознах по-отблизо, докато беше в София. Изключителна жена с невероятно отношение към България. Тя много уважава нашата история в художествената гимнастика. Много се зарадва на нашите успехи. дори дойде при мен и каза:

“Илияна, ще изслушам с теб химна на България.”

Тази жена е направила империя. Тя е посветила живота си на художествената гимнастика. Тя се бори за всяко дете и всеки треньор в Русия да бъдат подсигурени по най-добрия начин и да мислят само за тренировки. Тя е направила феноменални гимнастички. Изисква много от личните им треньори, защото тя е главен треньор. А това, което направиха двете индивидуални гимнастички (б.а. - Канаева и Кондакова),те сътвориха шоу от съчетанията си.

Шоу от художествената гимнастика. Нещо изключително. Ирина Винер прави и впечатляващ мениджмънт на своите гимнастички. В Монпелие имаше невероятна изложба от снимки на нейни гимнастички като модели, като гимнастички... Показва ги във всичките им светлини - че те са много красиви жени, силни спортистки, страхотни момичета. И в целия свят ги знаят като такива. Страхотен пиар на рускините. Зад всичко стои тази уникална жена, която изисква много, но и дава всичко като организатор и ръководител.

Прави и различни спектакли, които популяризират художествената гимнастика. Кабаева също, а тя е една от най-популярните гимнастички в света. Изключителната Ирина Винер казва: "Толкова много съм се учила от България." Сега ние категорично трябва да се учим от нея. Защото тя е жена на новото време. При нея ги няма оковите от миналото. Тя търси. В крак е със съвременния живот, с изискванията от новото поколения, с изискванията на новия свят, с изискванията на съвременния пиар.

- Това ли искаш да направиш ти от твоите момичета - спортистки и моделки за подражание по схемата на Ирина Винер?

- Първо искам да ги направя страхотни спортистки, шампионки. Искам да ги направя много силни като личности. Защото това ще им е необходимо за живота след това. Не искам да се чувстват осакатени заради гимнастиката. В момента те прекарват по 8-9 часа на ден в залата. Много си говорим, водя ги на различни места... Нашият хореограф им разказва неща от различни науки, които ще са им полезни. Другото ми основно желание е, че искам те да бъдат страхотни жени. Втълпявам им го от самото начало. Била съм такава още от миналия век, когато имах възможност да работя с деца. Искам от моите момичета да бъдат красиви, елегантни, да бъдат за пример, да предизвикват възхищение у хората.

Казвам им, когато ходят някъде, винаги да са стилни и елегантни, никога да не ходят неглиже. Да се отнасят с уважение към себе си. Уча ги много на тези неща.

- Освен грациозни и красиви момичета...

- Искам да ги направя и много интелигентни. Но трябва да кажа още нещо във връзка с това, че тези момичета прекарват по 9 часа на ден в залата. Тренират спорт, който е много тежък. Спорт, изискващ страхотна експлоатация на телата им. Поставени са под жестоко напрежение и отговорност. Но искам поне където заслужават да бъдат, да ги приемат. Ще изискам всяка една от тях да бъде приета в националната спортна академия без изпит. Смятам, че поне това им се полага. Много изисквам от тях, но и ще се боря за тях. Ще се боря да бъдат възнаградени и материално, и морално, и всякак. Защото го заслужават.

- Освен красиви и интелигентни грациите показаха, че са и мъжки момичета според разказа за перипетиите по време на лагера преди световното първенство в Монпелие...

- Много мъжки момичета. Но то е задължително, за да имат успехи. Понякога им се налага да издържат на натоварвания, лишения, екстремни ситуации...

- Колко дни в годината момичетата са по 8-9 часа в залата?

- Всеки ден без неделите. Откакто са при мен близо две години, те не са почивали никога в смисъла на това да си ходят сами, където си искат. Изпращам ги в хотел "Аква Тоник" във Велинград, където има специален център за рехабилитация. И ходят там за 10 дни, за да лекуват всяка травма по телата си. Това им е страхотната почивка. И единствената почивка, откакто са при мен. 10 дни след първия сезон - пролетта, и 10 дни след есента. Да разтоварят телата и мускулите. И от там директно се качват на Белмекен и започваме тренировъчен лагер 20 дни. Неделите и 20 дни почивка във Велинград за цялата година. Това е предостатъчно. (Усмихва се.). Щом момичетата са усмихнати, значи са добре.

- Наистина ли очакваш злато от олимпиадата?

- Никога не съм казала това. И държа да се напише - никога не съм го казала.

- А какво точно очакваш?

- Очаквам да направим много силни съчетания. Очаквам тези момичета да работят по начина, по който го правеха досега. А и те нямат избора да го правят по друг начин. Очаквам да успеем да покажем композициите си по начина, по който ги показахме сега на световното първенство в Монпелие и на световната купа в София. Очаквам страхотна подкрепа от публиката в Лондон. Очаквам много щастливи мигове.

- А какво значи "да взривим Лондон"? Да не би да искаш да преродиш един миг от миналото? На световното през 1970 г. публиката скандира дълго и хвърля предмети по съдиите, които отсъждат второ място на Илияна Раева. И те променят прецедентно решението си, присъждайки златото на България. Това ли ще взривявате - публиката и съдиите?

- Точно така. Последва 20-минутно преосмисляне, гледане на видеозапис и накрая студените англичани ми извоюваха златния медал на световното първенство.

- И то в същата зала до "Уембли"...

- В същата зала, да. Оттогава там не е имало състезание по художествена гимнастика. Догодина ще станат точно 33 години. Много интересно число. На олимпиадата в тази зала ще има за втори път състезания п художествена гимнастика. И ми се иска моите момичета да преживеят един такъв велик миг.

Няма значение дали ще спечелим. Няма значение дали публиката ще прекрати състезание. Искам да завладеем Лондон. Искам момичетата да усетят на какво са способни англичаните, когато харесат нещо. И да усетят този миг, който аз усетих преди 33 години.

Това е вечен миг. Затова задачата ми като треньор е много тежка - момичетата да са в такава форма, в такава кондиция и да сме с такива съчетания, че да успеем.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

С черни очила, клюмнала шапка, съвсем неглиже и с любимото куче се разхожда из центъра на столицата Ники Илиев, видя зоркото око на "България Днес". Актьорът видимо е позаслабнал и с немалко бели косми на брадата. Къде отиде онзи красавец, мечта за немалко

Футболистът на "Милан" Тео Ернандес няма спиране в последно време. Той сменя жените една след друга. Наскоро испанецът имаше кратък флирт с участничката в италианския "Биг брадър" Елиза де Паничис. Моделката сама потвърди за отношенията им в ефир. Това вбеси Ернандес. И явно е довело до край на отношенията им

Футболистите на "Левски" ще получат заплати и този месец. Клубът успя да събере средства, за да се разплати с тях на 20 февруари. Тогава е датата, на която играчите взимат месечните си възнаграждения. Парите постъпиха в касата на "сините" благодарение на отличната посещаемост на дербито с ЦСКА-София. На Националния стадион имаше над 27 000 зрители