Плащайте си данъците и ще се оправите

https://www.24chasa.bg/Article/1059955 www.24chasa.bg
Игнат Канеф получи ордена на Онтарио през януари т.г.

Имигрантът Игнат Канеф, Канада

На 6 октомври българският строителен магнат и филантроп Игнат Канеф, който живее в Торонто от 1951 г., става на 85 г.

Роден в с. Горно Абланово, Русенско. Напуска България през 1941 г. Собственик на 8 голф игрища и строителна фирма в Канада. Почетен консул на България в Канада. През 2002 г. президентът Георги Първанов му връчи орден "Стара планина първа степен". Преди месеци Канеф и българската му съпруга Диди получиха наградите за цялостен принос на кметицата на Брамптън Сюзан Фенел и наградата на борда на търговската камара на Мисасога.

Игнат Канеф със съпругата си Диди (на снимката вляво от него), двете си дъщери и кметицата на Брамптън Сюзън Фенел (на снимката вдясно от него) на галавечер през април т.г., когато имигрантът и жена му получиха наградата за цялостен принос.
Игнат Канеф със съпругата си Диди (на снимката вляво от него), двете си дъщери и кметицата на Брамптън Сюзън Фенел (на снимката вдясно от него) на галавечер през април т.г., когато имигрантът и жена му получиха наградата за цялостен принос.

70 години след като е заминал от родината, Канеф продължава да говори прекрасен български.

Диди и Игнат Канеф дават поредния си благотворителен чек.
Диди и Игнат Канеф дават поредния си благотворителен чек.

Той бе любезен да отговори на въпросите на "24 часа" от офиса си недалече от Торонто.

Емигрантът с една от многобройните си награди - за цялостно постижение в бизнеса.
Емигрантът с една от многобройните си награди - за цялостно постижение в бизнеса.

- Как се чувства един преуспял човек на 85 г., г-н Канеф?

Българската църква
Българската църква

- Отлично. Никаква разлика с това, както се чувствах преди 30-40 г.

Емигрантът не пропуска да се хване на българското хоро на ансамбъл
Емигрантът не пропуска да се хване на българското хоро на ансамбъл

- Звучите много добре...

Плащайте си данъците и ще се оправите

- Така трябва да бъде. Винаги.

- Вие сте един от най-успелите българи зад граница. Как ви се отразява кризата?

- В Канада тази криза не я усещаме много. Особено при Канеф криза няма. Сега строим към 150 големи къщи и много други обекти. Всеки ден работата ни е много напрегната, защото след 2 месеца чакаме зима и трябва да довършим някои неща.

- Не мога да повярвам, че не ви е засегнала кризата...

- Да. Даже безработицата намаля.

- Как стана така, че две относително сходни страни като Канада и Америка бяха повлияни по различен начин от рецесията?

- Първо нашата банкова система е много сериозна. Тук кредити не се дават, освен ако не са добре защитени с имущество и капитал. Докато във Флорида раздаваха парите, като че ли са ги намерили на улицата Така беше и в други държави. В Гърция имат по няколко пенсии. Рано или късно тези неща свършват и така се стигна до криза. Америка още не може да се съвземе, много хора пострадаха, но това не е за първи път и се надявам, че в бъдеще нещата ще се поправят. Обикновено се казва, че когато комшията до вас има проблеми, и вие ще имате проблеми. Преди 3 г. по време на първата криза властите в Канада взеха сериозни мерки, инжектираха огромни суми в създаването на работни места и доверието към нашата икономика се върна.

- А как според вас са нещата в Европа? Имате ли поне капка оптимизъм за европейците?

- Трябва да се помолим на германците да работят по 90 ч на седмица... Може ли те да работят до 70 г., а гърците да се пенсионират на 50? Бе невъзможно това да продължава винаги и ми беше чудно, че толкова ги толерират.

- Преди 5 г. ми казахте, че продължавате да купувате имоти, за да ги застроявате след 10-20 г. Все още ли е така?

- Да, даже миналата седмица купих един имот от 200 дка, за да строим след 20 години. Може годините да се навързват като синджир, но моята работа не спира, трябва да върви.

- Какво мислите да построите на тези 200 дка?

- Комерсиални сгради. Земята е на хубаво място, до голяма магистрала.

- Какво стана с онези 100 дка, на които планирахте да построите около 100 жилища?

- Още работим, строим около 150 големи къщи. След няколко години трябва да сме готови.

- Колко души работят за вас в момента?

- Около 500.

- Имате ли планове за строителен бизнес в България?

- Не, не, аз съм вече стар човек, на 85 г. (Смее се.)

- Но звучите бодро...

- Да, така е, и така се чувствам. Истината е, че съм толкова зает тук, че нямам време да прескачам отвъд океана. А и не обичам да пътувам много дълго със самолет. Едно време, Бог да го прости, баща ми казваше: "Ако не можеш да отидеш за половин час до работа, по-добре не я почвай." Трябва да можеш да контролираш нещата - отдалече не става.

- Откога не сте били в България?

- От 7 г. Истината е, че работя тук, но живея с България. Всекидневно.

- Как?

- Който българин дойде, гледаме да му помогнем с каквото можем.

- Много ли българи работят при вас?

- Около 25-30. Имам 8 голф игрища. На почти всяко игрище агрономите са българи.

Българите, които работят при мен, ги смятам като братя, с тях съм по-сигурен.

- Не е ли имало случай, в който да ви подведат или измамят?

- Имаше 1-2, но, както се казва, във всяко стадо си има мърша, във всеки кош - по една развалена ябълка.

- Значи не сте разочарован от българите?

- Не, не, не - в началото на 90-те г. дойдоха няколко криминални елемента, но после се върнаха или отидоха по затворите. Сега нашите хора, като дойдат в Канада, се ползват с голям респект.

- От кого сте наследили духа за бизнес?

- От дядо ми по майчина линия. Той търгуваше с коне, а аз от малък все край него се въртях. После, 10-12-годишен, помагах на баща ми. Той бе свързан с кооперацията и вечер след училище ходех да събирам яйцата.

През април 1941 г. напуснах България и отидох в Германия с идеята да стана работник, но започнах да се занимавам с търговия. Винаги съм бил покрай парите. (Смее се.)

-Кога пристигнахте в Канада?

- През април 1951 г.

- Кога купихте първото си място там?

- На рождения си ден 6 октомври 1951 г., когато станах на 25 г.

- Откъде взехте пари?

- Бях събрал около 300 долара, работех денонощно, в събота и неделя, пестях. За 1 месец построихме 1 малка дървена къщичка от 72 кв. м. Взех заем срещу нея, продадох я. С парите от продажбата взех още 2 места...

- Както ябълките на Рокфелер - купил една ябълка, излъскал я, а с парите от нея купил две...

- Така излиза. Тогава не бях чувал за ябълката на Рокфелер, но като научих, видях, че съм на прав път. И моята дейност набъбна като снежна топка.

Много съм доволен, че Господ ми е дал такова умение... Но да бъда откровен - това бе голямо пътешествие, защото планината бе доста висока. Щастлив съм, че хората бяха много добри с мен, а аз гледах и се учех как работят.

- Кои неща бихте повторили, кои грешки не бихте направили?

- Когато напуснах България, нямах друг избор. Вече бях на 14 години и половина. Баща ми ме изпрати в Германия уж да работя и да уча, а то излезе само да работя. Но да дойда в Канада, сам си избрах. И пак бих направил така.

- Кое ви беше най-трудно?

- Да науча английски. Отначало имах проблем с немския, после трябваше да се преборя с английския. А като станеш на 24 години, чужд език се учи много по-трудно. Затова децата ходят на училище, като са малки.

- Кога регистрирахте първата си фирма в Канада?

- През август 1956 г. - "Канеф канстръкшън". Макар че още от 1952 г. строях къщи. Сега се казва "Канеф пропъртис".

- Кога направихте първия си милион?

- Милион ли? Не съм ги чел. Мнозина мислят, че да имаш пари, е лесно. Но милион, като имаш, трябва да го пазиш, а като нямаш - не е проблем.

- Какво са за вас парите?

- Инструмент. Защото парите без авторитет са нищо. Човек трябва да има авторитет пред хората, те да знаят, че държиш на думата си и я спазваш докрай.

- Кой ви помагаше в бизнеса през годините?

- От 1958 г. винаги е имало хора покрай мен. И до днес имам хора, които наблюдават работата и помагат за всичко. Веднъж като тръгне, е като смазана машина. Но въпреки това съм всеки ден тук - аз съм пулсът на бизнеса.

- Как минава един ваш работен ден?

- Към 7 ч сутрин отивам на строежа. Към 10 ч отивам в бюрото, където преглеждам пощата, която жена ми вече е прегледала. В офиса съм до около 1 ч на обяд. После обядвам с хора, с които работя извън фирмата - банкери, политици.

Следобед играя голф с клиенти.

Това е част от работата ми. Рекламата е голям инструмент. Всеки ден опитвам да играя с 3-ма нови клиента. Днес съм доста популяран в Канада. Моята фирма стана институция, името й работи за нас. Като кажеш Канеф, в Канада всички го знаят и звучи доста респектиращо. Фирмата ни е прочута, защото сме много години в този бизнес. Затова днес работата ни е по-лека от едно време. Имам хора, които ми дават съвети в различни насоки, за да ме предпазват. Но пак трябват наблюдение и постоянство.

Сега е по-леко, защото голямата дъщеря Анна-Мария започна да работи във фирмата. Миналата година я направихме вицепрезидент на звеното за комерсиални сгради. Тя е завършила в Харвард. Малката Кристина-Мария е адвокат, но очакваме скоро да дойде да работи във фирмата.

Вярвам, че момичетата са разумни и добре подготвени.

Жената работи също, води и благотворителните проекти, грижи се за много работи. Даже сега върши повече работа от мен - проверява сметките, чековете за плащане, контролира парите.

- Какво са парите за вас?

- А, парите! Жената ми дава по 20 долара на месец за подстригване.

- Сериозно ли го казвате?

- Сериозно, разбира се. (Смее се от сърце.)Мен не ми трябват пари. Тя контролира и семейните, и фирмените финанси. Аз напълно съм й се доверил.

- Значи това е типично семейна фирма?

- Да, да - трудно е да я имаш, но тежко и горко, ако я нямаш.

- Кажете нещо за семейството си?

- Имам прекрасно семейство. Моята булка е от Русе. Тя е опасна булка - много трудолюбива и мъдра жена. Църквата ръководи, благотворителната организация... Булката ми е царска. Ако нямаш мир и спокойствие вкъщи, загиваш. Познавам много такива хора. Но аз мога да се похваля, че жената ме гледа като писано яйце.

- Как се запознахте?

- Дядо й беше в Канада от 1929 г. и й прати билет да дойде за награда, като завърши икономика в Свищов. Нейният шеф беше идвал при мен да види как се строят високи сгради. Той знаеше, че си търся българка, и й казал: "Ако не се запознаеш с Канеф, значи не си била в Канада." Така се запознахме, но тя поседя 2-3 месеца и се върна в България. После се влюбихме - аз й се обаждах на нея, тя - на мен, и така. През 1977 г. се оженихме. Това с Димитрина ми е втори брак. От първия нямах деца. От този имам 2 прекрасни момичета - Анна-Мария и Кристина-Мария на 32, и 30 г.

- Не ви ли изплаши голямата разлика във възрастта?

- Никога не сме мислили по този въпрос. И днес не мислим даже. Обичаме се, прегръщаме се и се уважаваме. Много съм доволен и щастлив с нея. Сега, на 14 октомври, ще режем лентата на една нова сграда в Йоркския университет в Торонто. На 8-и ще имаме сватба - женим голямата дъщеря за едно младо, хубаво момче, адвокат също.

- Кажете каква е тайната на дълголетието? Малцина на 85 г. имат вашия ищах за работа и правят планове за 20 г. напред.

- Не обичам мързеливи хора. Най обичам човек, като стане сутрин, да се похлопа по гърдите и да каже: Какво ще направя днес? Винаги съм бил така. Трудолюбив съм и гледам да съм винаги напред.

Работя много повече, отколкото ми е нужно даже. Мога да наглася хората ми да свършат цялата работа, но аз обичам да си правя нещата сам. Нали знаете, на вълка му е як вратът, защото сам си върши работата. Освен това съм много подвижен. Сутрин играя тенис, следобед - голф. Край мен не търпя мързеливи. И другарувам все с млади хора. Днес играя голф с 30-годишни момчета.

- Сигурно имате и добри български гени?

- Да, мисля, че това е много важно. Едно куче да вземеш, гледаш кои са майка му и баща му. Аз съм винаги бодър. Не съм отсъствал в живота си един ден от работа по здравословни причини. Плувам, движа се...

- Не пушите, не пиете...

- Ааа, червено винце хубаво си пия.

- Следите ли нещата в България?

- Вярно, че отдалеко тревата е зелена, но мисля, че нещата постепенно започват да се подобряват. Строежи се направиха големи, хората работят. Ние, хората, сме така устроени, че искаме свобода, не сме като животните. Това в България днес го има. Само ред ни трябва. Мисля, че и това ще стане. Не вярвам някой лидер да иска лошо за държавата си. Мисля, че вашите лидери, каквото са могли, малко по малко са направили. Желая им всичко най-хубаво.

- Търсят ви за съвети?

- Не - те знаят по-добре от мен. Аз не съм академично подготвен - самоук съм и в икономика, и в работа, във всичко - мен животът ме е учил.

- Още ли сте почетен консул на България в Канада?

- Да, и мисля, че се грижа добре за българите. Каква хубава църква имаме, където се събираме, ако знаете! Имаме и училище. Тези дни имам среща с министерството на просветата тук по този повод. България е единствената от източните държави, която има училище, спонсорирано от общината.

- Дъщерята в тази църква ли ще я жените?

- Да, това е "Св. Димитър". Подарих я на българската общност тук - аз съм я построил и платил. Събира около 300 души.

- Какво ще посъветвате обикновените българи, за да оцелеят в кризата?

- Обикновеният работник едва ли може да има големи желания за инвестиции. Но работодателите трябва да мислят за работинниците си. Ако техните работници са добре, и бизнесът ще е добре. Тук казват man make you and break you (човек може да те направи и да те унищожи - бел. авт.).

- Планирате ли идване в България?

- Да ви кажа искрено, много ми се иска и се чудя кога да отскоча да видя моите хора. Остана ми само един брат, а бяхме седем деца. Но те идват всичките при мен. Много ми е по-леко те да ми дойдат на гости, отколкото аз да ида при тях. Пък и не съм свикнал да седя 1 месец без работа. Сега зимата едвам издържах 3 седмици да не работя. А моята работа е тук - обичам да съм наоколо. Като си създадеш нещо, и си привързан към него.

- Търсят ли ви българи за бизнес?

- Да, аз съм в контакт с българи почти всеки ден. Това е много добре. Радвам се, че

България е на добър път. Гордея се, че вече сме ортаци в демократичния свят.

- Намирате, че България е тръгнала по верен път?

- Да, с малко изглаждане на законите и съдебната система. И трябва да си плащате данъците. Една държава без данъци не може да съществува. Докато всеки не плаща редовно, държавата буксува. Всеки трябва да си знае задълженията. Българите са добри бизнесмени. Само и единствено е нужно да се прилага законът. Чувал съм някои канадски фирми да се оплакват понякога, че бюрокрацията в България е голяма. Но ще се оправите, от вас зависи. Единственият ми съвет е работа, защото без работа нищо не става.

Вижте предизборния сайт на "24 часа"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Без винетка там, където се движи градският транспорт

    Без винетка там, където се движи градският транспорт

    Проблемът “докъде с винетка” се задълбочи, защото бе изгубено много време в мудни преговори между Пътната агенция и някои общини. От общините успокояваха гражданите, че няма да се иска винетка в рамките на големия град, докато една сутрин най-неочаквано крайградските селища не осъмнаха със знака за задължително платен стикер
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност