Кои се изживяват като цигански елит

https://www.24chasa.bg/Article/1064712 www.24chasa.bg
Пловдивският квартал Столипиново е най-голямото циганско гето у нас. СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Колко са ромите в България, е въпрос, на който както и да се отговори, все някой ще викне: "Лъжа!"

Според проучване, което се приписва на ЦРУ, били над 800 хил. И ромски лидери твърдят, че броят им доближава милион. Според последното преброяване на населението от пролетта на тази година циганите у нас са 325 343, или 4,9% от населението. В градовете живеят 180 295, а в селата - 143 585.

Според социолога Алексей Пампоров са повече, но част от тях са отказали да се самоопределят етнически, други са скрили идентичността си от страх, а немалка част не са хванатиот преброяването, защото са на гурбет. Данните за домакинствата, в които има работещ зад граница, показвали, че ромите са над 2 пъти по-активни от българите в ходенето в чужбина.

Млада ромка гласува.
Млада ромка гласува.

Всеобщо е обаче впечатлението, че ромите като че ли стават повече.

Кои се изживяват като цигански елит

"Те наистина станаха по-видими. За разлика отпреди 1989 г. сега имат свобода на движение, говорят си езика свободно. Заради масовата безработица сред тях мнозина се мотаят по улиците през деня.

Пазарната икономика уби селското стопанство и занаятите, в които ромите бяха заети. Преброяването от 1992 г. показа, че тогава са били 50 на 50% селско и градско население. Сега повечето са в градовете, защото там се намира някакво препитание - в строителството или поне от боклука. Докато в селата наистина нямат работа и друга алтернатива освен да обират своите съседи. От глад се оскотява.

Имаше роми, които живееха интегрирано по кварталите, но загубиха жилищата си, върнаха се при роднини в гетата и гетоизацията се засили", обясни неотдавна пред "24 часа" Пампоров.

Той е категоричен, че ромската общност не е единна, а се състои от много групи, които имат различен начин на живот. Ето неговото обобщение за многообразието сред ромите:

"Калдерашите, към които принадлежи т.нар. Цар Киро, е най-малката група сред ромите - 3-5 хил. човека. Те са много тънка и в същото време много елитна прослойка на ромското общество. Бедните сред тях са изключително малко - от 1 род на т.нар. джанкеши, които се занимават с по-мизерни дейности. Останалите обикновено винаги имат собствен бизнес - строителство, търговия. Тях няма да ги намерите в гетата. Калдерашите се изживяват като елита, защото смятат, че са най-истинските роми. Но и калайджиите, които са 12-15 хиляди, твърдят същото. Както и бургуджиите.

В гетата живеят онези, които са отдавна уседнали Някои ги назовават ерлии, т.е. местни. В София са такива. Но и те се подразделят на най-различни групи. Около 2% от живеещите в сегрегираните махали са рудари. Те са към 15 хил. общо, говорят румънски и често се пишат власи.

В различните гета живеят различни. В Столипиново в Пловдив има 4-5 хил. бургуджии, останалите ще ви кажат, че са турци или милет. Там се гласува за ДПС, говори се турски, религията е ислям - има и шиити, и сунити сред тях. Милетът е към 150-200 хил. души.

Най-голямата група (към 250-300 хил. души), или около половината от всички останали, са даскане рома. Те са православни християни (впрочем "дас" значи християнин, не-ром и българин на техния език), говорят ромски. Сред тях са калайджиите (12-15 хил. души) и калдерашите.

Хорахане рома са 100-150 хил. На техния език "хорахай" значи турчин и мюсюлманин.

В София ще ви кажат, че са ерлии. В Стара Загора се самоназовават фичири. В някои гета се говори на ромски, в други на турски. Но има гета, в които се говори само български.

И ромите в Катуница не са от една група. Там половината от ромската махала е от групата на демирджиите и майчиният им език е българският, забравили са ромски, тук там е останала по някоя ромска дума, знаят и малко от калайджийския ромски, защото съседите им роми в Катуница са калайджии".

Включително и от Западна Европа се чуха гласове за радикално решаване на въпроса с циганите, като всички бъдат изселени и пратени някъде да си направят собствена държава.

Възможно ли е това?

Пампоров разказва: "През 1936 г. Италия окупира Етиопия и тогава по модела, по който ционистите искат да бъде създадена държавата Израел, се издига идея за създаване на държава на ромите Романестан.

Предлагано е да е в Южна Африка, Етиопия или край Ганг в Индия. Даже комисии обикалят да правят проучвания. Тази идея е на ромски калдераши от Полша (по това време в Полша има официално признати от Католическата църква цигански царе!), на активисти от Франция и др. Искания са отправяни и към Хитлер, и към Мусолини. Но не се приемат никак добре и заради тях ромите влизат в концлагери.

Има и друг проблем. Ромите са чергарствали до много късно и са пръснати по цял свят. Има стотици ромски диалекти, които грубо могат да бъдат сведени до 5-6. За да има държава, трябва да има обединяващ принцип и в техния случай той определено не може да е езикът - те няма да се разбират. Освен това са с различно вероизповедание - има протестанти, католици, православни, мюсюлмани - и шиити, и сунити. Как си представяте хора от 5-6 различни религии, със стотици диалекти и много различни стилове на живот да се обединят в държава? Това не може да се случи."

Ромският вот - платен, но неполучен?

Социологът Алексей Пампоров се съмнява в ефекта от купения ромски вот.

"Практиката доказва, че има платен вот, но дали, като е платен, е купен? По-скоро не. На много малко места се връща във вид на гласове. Всички плащат и в крайна сметка взаимно се неутрализират. Има митологични механизми за контрол, но реални - не. Тук-там някоя неграмотна баба може да се върже.

Истината е, че ромите вземат пари да гласуват, но гласуват както си искат и не подменят вота.

Особено при парламентарните избори. При тях разликата между ромския вот и останалата част от обществото е 1-2%, не повече. И тези 1-2% са обясними - част от тях отиват към ромски партии, част към ДПС, част към БСП, защото е лява партия. Ромите гласуват малко по-слабо за десни партии.

Когато беше вотът за Бойко Борисов, с изключение на Факултето, където беше доста недолюбван заради изказванията си и действията си там като кмет на София, като цяло разликата беше незначителна спрямо гласоподавателите не-роми.

На местни избори има повече възможности вотът да се определи от ромите, но само в някои малки населени места, където те са примерно 1/2 от населението. Да речем, ако си харесват действащия кмет. Но това не е подмяна. Може да стане и ако кандидат-кметът им обещае асфалт. Това е един от най-честите механизми ромите да бъдат спечелени, защото живеят в гета без никаква инфраструктура. Така че, когато ромите решат да гласуват за някого, то не е, защото той им е раздал по 5 лв. (На всеки е ясно, че с 5 лв. няма да се оправи.) А защото е обещал улица или канализация", обяснява Пампоров.

Според него не случайно всички партии настояват да се гласува с бюлетини, в които партиите са с номера. Те знаели, че масово ромите са грамотни колкото да познават цифрите и буквите. Около 25% са с под начално образование.

Вижте предизборния сайт на "24 часа"