Казах на Дянков, че 25 души в министерството стигат

https://www.24chasa.bg/Article/1067174 www.24chasa.bg

С Проф. Александър Чирков разговаря АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

- Няколко пъти са ви канили да станете здравен министър и сте отказвали, проф. Чирков. Но родното здравеопазване не ви е безразлично, нали?

- Да, и никога не ми е било. Още преди 1989 г. правителството ме покани, като сключи договор с премиера на Баден Вюртенберг г-н Шпет. Отначало той не бил съгласен. Известно време идвах с немски екипи и обучавах колеги в България. Но след всяко идване виждах, че каквото и да правя, нещата не се променят. Тогава министърът на културата Георги Йорданов и на здравеопазването Атанас Малеев обяснили положението на държавното ръководство и взели решение да ме помолят да остана в България, за да изградя модерната кардиология и кардиохирургия. Тогава тук още не знаеха, че има коронарография и стентове. През 1986 г. извършихме и първата сърдечна трансплантация - през май т.г. се станаха 25 г.

СНИМКА: ПИЕР ПЕТРОВ
СНИМКА: ПИЕР ПЕТРОВ

След нея министърът на здравеопазването при Горбачов - акад. Евгений Чазов, казал: "Не мога да си представя, че България преди нас и много други западни държави направи трансплантация." Ние действително постигнахме успехи. Установихме ред, който преодоляваше бюрокрацията. Можех да реша от днес за утре да изпратя някого на специализация по цял свят - гарантирах за всеки мой сътрудник, че ще се върне, и защото съм член на клуба на водещите сърдечни хирурзи в Европа.

- Да, но не всеки пускаха извън България...

- Така е - един генерал не пускаше един от моите сътрудници, защото бил от буржоазно семейство. Тогава се обадих на Георги Йорданов, той на Живков, който поискал обяснение от генерала. Сътрудника ми го пуснаха. Тогава изпращах много мои  сътрудници да се обучават по света.

Целта бе след мен да не е потоп, а да продължи да се развива и по-добре. Исках не само да създам школа, но тя да работи по същия начин и след мен. Трябваше ми още малко време да я затвърдя, но не всичко стана както го планувахме.

- Мъчно ли ви е, че т.нар. клиника на Чирков...

- Защо тъй наречената? Нали аз я изградих от нулата? Така че да - това е моята клиника и ми е мъчно, че ме изхвърлиха и я взеха наготово, ако това ме питате.

- Откога не сте ходили?

- От 2 години. Не искам да правя лоша услуга на мозъка си, който да произвежда кортизол и да ми се вдига кръвното. Но аз се надявам, че нещата ще се променят. В България има интелигентни лекари и сестри и се надявам един ден те да започнат да налагат норми.

- Докъде стигна проектът ви за болница във Варна?

- Развива се добре. Изработен е в Щутгарт от немски проектанти и архитекти. Мисля, че съчетава най-доброто от световния опит.

- Но за една болница трябват много пари...

- Вече съм намерил чуждестранен инвеститор. Искам да направя болница, суперприятна и за пациенти, и за лекари. Там ще работят квалифицирани специалисти, обслужващи качествено пациентите и ще бъдат стимулирани за това. Ще има ред, който те ще приемат и който ще диктува в болницата, а не аз.

- Кога е първата копка?

- През ноември т.г.

- А кога ще заработи?

- През 2013 г.

- Кой е инвеститорът?

- Германци и украинци.

- Защо избрахте Варна?

- Винаги съм харесвал този град. Моите ученици, в Берлин, Виена Холандия, Англия, са готови да се върнат веднага. Някои вече подписаха договор - искат да се върнат в родината и да живеят и работят на морето.

- Вярвате ли в това?

- Да, тази болница по нищо няма да се различава от добрите европейски болници, в които работят сега.

- Ударите в медицината, не ви отказват. Как е с политиката?

- Нямам разочарования, защото не съм мечтал за политическа кариера. Аз съм потомствен лекар - прабаба ми проф. Василиса Чиркова също била лекарка.

При съпругата ми в Германия се пазят документи, че тя е била лекар и на Толстой. На татко брат е завършил медицина през 1944 г. в Хайделберг и бе лекар в Германия. Нямам амбиции в политиката. Исках само да допринеса да се изгради нормално здраво гражданско общество без феодална демокрация, в която един човек или шепа хора диктуват всичко. Обаче не стана. Затова се отдръпнах. Много ме боли, но анализирах ситуацията и видях, че все още в България няма критичната маса хора с мисловна култура да извършат такава промяна.

- Защо тогава продължавате да се връщате?

- Не може да оставиш да пропадне нещо, което си създал и изградил. Това е все едно да оставиш децата си.

- Какво мислят жена ви и децата ви по въпроса?

- Семейството ми винаги ме е подкрепяло, макар че са малко разочаровани. Те не проумяват как е възможно да се допусне подобно нещо.

В Германия и в САЩ не си изхвърлят хората с такава лекота. В България не успяваме, защото нямаме приемственост. Всеки мисли, че от него почва всичко. А за реформа трябва да се вземе най-доброто от чуждия опит. Но също е истина, че сам човек не може да направи нещо стабилно - трябва единомислие.

- Възможна ли е вече здравна реформа изобщо?

- Да, ако имаме истинска демокрация, в която премиерът, като си избира министър, да вика най-добрите колеги и да се консултира, както е в Германия. Там има съвет на мъдреците - хора с опит, доказали се в своята област - медицина, икономика, енергетика. Те работят на обществени начала - за тях това е чест. Това е по-добра система, отколкото 1-2 съветници, които и без да искат, могат да се поддадат на корупция и манипулации и да вредят на обществото.

Другото предложение е да се създаде лекарска камара, която да оценява лекарите и сестрите, да тества и професорите дори и да се отчита пред обществото. Това е по-добро от лекарския съюз, който защитава само профсъюзните права. Тя ще се грижи и за продължаващото медицинско обучение, на което съм радетел. Бях уредил програма от Държавния департамент. Между 1995 и 2000 г. обиколихме България с курсове, лекции, семинари за лекари. Ако бяхме получили подкрепа, щях да я подновя, защото имам добри контакти. Третото предложение е да се допуснат частните застрахователни дружества. Не може най-богатият и най-бедният да ползват една здравна каса.

Лекарите, които се нуждаят от финансова стабилност за себе си и семейството си, не са заинтересовани като на Запад, а пациентите не са така взискателни да си търсят правата. Те винаги са били в обтегнати взаимоотношения. Като дойдох в България, видях, че трябва промяна на мисловната култура и на двете страни. Бях обществено ангажиран, защото България е моята страна, оставих си семейството във Фрайбург, защото мислех, че съм нужен тук. Не съм дошъл, за да забогатея. Опитвал съм с душа и сърце да давам от себе си. Но все избираха министри, които не разбират от мениджърство, с изключение на д-р Семерджиев. Предлагаха ми да стана министър, но прецених, че това не е Чехия, Словения, Унгария, където мога да реализирам идеите си в полза на обществото, и отказах. Между другото преди време казах на Симеон Дянков, че щом в Германия - страна с 82 млн. души, Министерството на здравеопазването се състои от 45 души, нормално е в България да бъде до 25.

- Какво ви отговори?

- Виждате, че няма промяна в броя на чиновниците.

- А Бойко Борисов, с когото се познавате отдавна, търсил ли ви е?

- Не.

- Повече оптимист или песимист сте за здравеопазването?

- Умерен оптимизъм с дозиран песимизъм. Лошото е, че напоследък май започвам да се примирявам. А и какво мога да направя? Ако си истински християнин, ще постъпваш така. Дори Живков го каза на една вечеря в Евксиноград преди време: "Вашето учение, професоре, създава хора, а нашето създава престъпници. Вие сте истински християнин. Лотар I, първият кайзер на Германия, казва: "Времената се менят и ние се меним с тях."

- Кой ви възпита в това християнско търпение?

- Вкъщи. Баща ми постоянно ми даваше да чета. Той не обичаше комунистите. Бе съден като нацистки симпатизант през 1944 г. На къщата ни пишеха: "Тук живее враг на народа, тук живеят фашисти." Но той четеше и дебелите книги на Маркс, за да знае и тази идеология. Казваше, че най-големият титан на мисълта е Христос, но се интересуваше и от философията на древните гърци. Според учението на кионите на Антистенес, което е повлияло на Христос, щастието на земята се крие не в богатството, а в готовността на хората да си помагат. Не напразно се борех през годините да се наложи поне до 8 клас изучаване на християнски ценности като задължителен предмет. Ние учим не за училището, а за живота.

Визитка

Роден на 27 януари 1938 г. в Лом

Завършил Висшия медицински институт в София

През 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи - проф. Бюхлер

През 1981 г. става професор в университета "Фрайбург"

През 1986 г. извършва първата сърдечна трансплантация у нас

Създава болница "Св. Екатерина", на която става директор

През 2005 г. е уволнен от министър Радослав Гайдарски

В момента работи в болница "Токуда"

Вижте предизборния сайт на "24 часа"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Къде е Божков - задача с едно неизвестно

    Къде е Божков - задача с едно неизвестно

    Конфузът в държавата къде точно е Божков - на свобода или в ареста, в Абу Даби или Дубай, се развива, откакто преди три седмици частният самолет на бизнесмена бе засечен да каца в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Преди това имаше догадки, че е някъде на Балканите, може би в Белград, където от години се подвизава банкерът Цветан Василев
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност