Джобс и Гейтс: Не сме конкуренти!

https://www.24chasa.bg/Article/1072447 www.24chasa.bg
СНИМКИ: ALLTHINGSD.COM

Последното си съвместно интервю двамата гении на компютърния свят Бил Гейтс и Стив Джобс дават на 30 май 2007 г. Журналистите от в. “Уолстрийт джърнъл” Кара Суишър и Уолт Мосбърг разговарят с тях в тв студио повече от час. Двамата разказват как са стигнали до върха и защо всъщност работят заедно. Публикуваме част от разговора със създателите на “Майкрософт” и “Епъл”.

Суишър: В медиите се говори предимно за конкуренцията между двата концерна. Може ли всеки от вас да каже с какво според него другият е допринесъл най-много за компютърната технология и индустрия? Да започнем с вас, Стив.

Джобс: Както знаете, Бил направи първата софтуерна компания във времена, в които още никой не знаеше какво всъщност е софтуерна компания. Това, което той стори, е много голямо. Бизнес моделът, който наложи, работеше. Най-голямото нещо, което сътвори Бил, бе, че той се фокусира върху софтуера тогава, когато още никой нямаше дори и бегла представа какво е това софтуер.

Джобс и Гейтс: Не сме конкуренти!

Суишър: Това толкова ли беше важно?

Журналистите от в. “Уолстрийт джърнъл” разговарят с Джобс и Гейтс.
Журналистите от в. “Уолстрийт джърнъл” разговарят с Джобс и Гейтс.

Джобс: Да, така го виждам. Разбира се, има много неща, които може да се изтъкнат за него, но това е най-голямото. Да изградиш компания е наистина трудно и изисква най-добрите ти способности - да наемеш най-кадърните хора, да ги задържиш в компанията, да ги накараш да работят и да ги мотивираш да дават най-доброто от себе си. И Бил успява да прави това през всичките тези години.

Джобс и Гейтс: Не сме конкуренти!

Мосбърг: Бил, какъв е според вас приносът на Стив и “Епъл”?

Гейтс: Ами първо искам да уточня, че аз не съм имитатор на Стив Джобс. Това, което Стив направи, е наистина феноменално. През 1977 г. компютърът “Епъл” II бе конструиран и идеята на Стив бе той да е за масовия пазар Разбира се, имаше и други хора с други продукти и същата идея, но “Епъл” успя да докара нещата докрай.

Едно от най-забавните неща, които се направиха, бе “Макинтош” и това бе много рисковано. Хората вече сигурно не си спомнят, че “Епъл” заложи компанията, за да го разработи. Lisa (първият компютър на “Епъл”, бел. ред.) не вървеше добре. Имаше много критици, но въпреки това екипът на Стив продължаваше да работи по компютъра, не знам дали си спомняте онзи диск драйвър с размера на Туиги (популярна манекенка от 70-те г., въвела култа към слабото женско тяло, бел. ред.)...

Джобс: Сто и осем К!

Суишър: О, да, онзи “Туиги драйвър”.

Гейтс: Стив държа веднъж реч, една от любимите ми, в която той с няколко изречения обясни, че правим продуктите, които искаме да ползваме самите ние.

И той наистина прави това, и то с такъв невероятен вкус и елегантност. Ние и двамата сме щастливци да сме част от това развитие, но той допринесе много повече от всеки друг. “Епъл” буквално загиваше, когато Стив се върна и възвърна иновативния му характер, поемайки феноменални рискове. Индустрията спечели невероятно от работата му.

Джобс: Ние двамата също сме невероятно щастливи да имаме изключителни партньори, когато стартирахме компаниите си и привлякохме страхотни хора. Всичко, което е направено в “Майкрософт” и в “Епъл”, е направено от забележителни хора, които тази вечер не са тук с нас.

Мосбърг: Тоест вие само представлявате тези хора, които са направили всичко.

Джобс: Да.

Мосбърг: Бил вече спомена за “Епъл” II преди 30 години. Имаше доста компютри, разработени с цел да бъдат ползвани от различни поколения. Днес това вече е факт, компютрите се ползват от широките маси... Значи “Епъл” започва с разработките по тази идея през 1976 г., а “Майкрософт” през 1977 г.?

Гейтс: 1974 г. Тогава започнахме да пишем бейсик.

Мосбърг: Повечето хора не знаят, но в компютрите на “Епъл” има софтуер и на “Майкрософт”. Как така?

Гейтс: Да. Имаше няколко компании - по-точно 24, които правиха различни машини, но групата от 1977 г. включваше PET, TRS-80 Е.

Мосбърг: Commodore?

Гейтс: Да, Commodore PET, TRS-80 и “Епъл” II.

Джобс: Нека аз да разкажа историята. С партньорите ми започнахме програмата, като за нас я написа Стив Возняк. Брилянтен програмист, страхотен бейсик, но с един проблем: поддържа само fixed-point вместо floating point поддръжка на данни. Помолихме да го оправи, но той така и не стигна дотам.

Мосбърг: Защо?

Джобс: Нямам представа, понякога животът е такъв. Та се наложи да отидем при “Майкрософт” и да кажем: помощ!

Мосбърг: И това колко ви излезе?

Джобс: 31 000 долара.

Мосбърг: Бил, значи “Епъл” ви плати за...

Гейтс: За floating-point BASIC. И аз отлетях до тях, прекарах два дни, за да оправя нещата. Но най-забавната история от миналите времена бе по-късно, когато работихме заедно.

Мосбърг: Кое му беше забавното?

Гейтс: Стив може би ще я разкаже по-добре. Екипът, събран за разработката на “Макинтош”, бе много сплотен. Имаше и еквивалентен екип от страна на “Майкрософт”. Ние се фокусирахме върху софтуера и много се надявахме “Макинтош” да успее, най-вече графичният интерфейс да успее. “Макинтош” трябваше да го популяризира.

Та така започнахме работа по проекта заедно Сроковете бяха обаче доста несигурни. Качеството не бе гарантирано. Цената не ни беше ясна. Стив искаше това да е много по-евтин компютър, но не се получи. Такива бяха времената.

Суишър: Тоест вие имахте два екипа в двете фирми, работещи по един проект?

Гейтс: Да, ние бяхме в Сиатъл и летяхме при Стив.

Мосбърг: Но защо сте се разкарвали, нали “Майкрософт” е сред малкото фирми, имащи право да работят с прототип на “Макинтош” по онова време?

Джобс: Да. Но по онова време “Майкрософт” не бяха в бизнеса с приложния софтуер. Заеха се с “Макинтош”, за да влязат в този бизнес. По това време на този пазар доминираше “Лотус”.

Гейтс: Точно така. Направихме MultiPlan (една от първите програми на “Майкрософт” - бел. ред.), която беше хит при II. След това колегата Мич извърши невероятна работа, залагайки на компютрите IBM. Появи се въпросът кой е следващият етап. Имахме Word, а WordPerfect бе най-силният на пазара.

Мосбърг: Word беше вид DOS, нали?

Гейтс: Всички продукти, които изброявам,бяха базирани на DOS. Windows още го нямаше. Него разработихме в началото на 90-те г. А тогава направихме това, надявайки се, графичният интерфейс да функционира при “Макинтош” с неговите 128 К памет, 22 К от които бяха за скрийн буфер, 14 К за операционната система.

Мосбърг: Оригиналният “Макинтош” е с 14 К операционна система?

Гейтс: Да. 14 К ни трябваха, за да заредим софтуера, а когато имахме вече всичко, бяха 128 К.

Джобс: Днес компютрите ни са вече с гигабайтове памет и никой не си спомня времената, в които работеха със 128 К.

Мосбърг: О, аз си спомням, че платих невероятно много пари за компютър със 128 К. Значи двете компании работеха съвместно по проекта “Макинтош”, защото вие бяхте единствените, или по-точно сред малкото, които правеха софтуер по онова време?

Джобс: Е, “Епъл” направи “Макинтош” сам, но привлякохме Бил и екипа му да напишат приложния софтуер.

Няколко неща сътворихме сами. Ние направихме MacPaint, MacDraw и няколко подобни нещица, но Бил и хората му свършиха страхотна работа.

Суишър: Бил, сега, когато оставихте компанията ви да се разраства все повече и повече без вас, като погледнете назад, какво мислите за “Епъл” след напускането на Стив там?

Гейтс: “Епъл” тогава загубиха баланса. Ние продължихме да работим по софтуера на “Макинтош”. Excel например представихме в Ню Йорк заедно със Стив и беше забавно. Но после “Епъл” не успя да се диференцира достатъчно от останалите продукти.

Мосбърг: Имате предвид Windows ли?

Гейтс: DOS и Windows.

Мосбърг: Ясно. Но специално Windows излетя като ракета през 90-те.

Гейтс: През 1995 г. Windows стана популярен. Големият спор не бе Mac срещу Windows. Спорът бе текстов юзър интерфейс или графичен юзър интерфейс. И когато се появи 386 и имахме вече повече памет на разположение с адекватната скорост, както и някои допълнителни устройства, стана ясно, че печели графичният интерфейс. И се посветихме на него.

Мосбърг: Но “Епъл” не успя да навакса на това развитие на нещата?

Гейтс: След като 512 K Mac бе готов, продуктите не бяха развивани с нужната скорост - Стив просто вече не бе там. Ние водехме преговори и бяхме готови за инвестиции при Джил Амалио (шефа в “Епъл”, прогонил Стив Джобс от фирмата - бел. ред.)

Суишър: О, не бъдете толкова лош с него!

Гейтс: Моля?

Суишър: Погледнете лицето на Стив само като споменавате името Амалио. Не бъдете толкова лош.

Гейтс (смее се): Та аз се обадих по телефона един уикенд на Стив и той ми каза: “Недей да говориш повече с Амалио, говори с мен.”

Мосбърг: Но да се върнем на 1997 г. Windows в първите си версии далеч нямаше всичко онова, целия интерфейс, който предлагаше “Макинтош”. И после се появи Windows 95, при който развитието бе невероятно!

Гейтс: Да. Windows 95 дойде, когато графичният интерфейс бе вече основна тенденция и софтуерната индустрия разбра, че това е начинът да се прави приложен софтуер. Смешно бе, че през 1993 и 1994 г. се водеше спор за това, а през 1995-а изведнъж се превърна във водеща тенденция. Тогава развитието на хардуера и на софтуера стигна онази точка, при която хората могат да го видят и усетят.

Мосбърг: Не искам да влизам в детайли в историята на вашето завръщане, но...

Джобс: Благодаря.

Мосбърг: Но след като се връщате във фирмата, решавате да не се конкурирате с “Майкрософт”. Какви бяха тактическите ви подбуди, освен че, разбира се, искахте да сте мил към тях?

Джобс: “Епъл” имаше сериозни затруднения. И ми бе ясно, че за да спечелим в конкуренция с “Майкрософт”, трябва те да загубят. Но ако те загубят, си отиваме и ние.

Това бе битка без възможност за победа.

Но в “Епъл” бе пълно с хора, които я бяха превърнали в битка на живот и смърт. Ние разработихме разни неща, “Майкрософт” печелеше, а ние не. Естествено, това будеше ревност. Но няма смисъл да влизаме в тези подробности. На мен просто ми бе ясно, че трябва да разбием омагьосания кръг. Да не гоним “Майкрософт”, а да си спомним кой е “Епъл”. Пък и “Майкрософт” бяха вече най-голямата фирма за софтуер, а “Епъл” правеше само софтуер за “Макинтош”, така че това си бе лудост. Затова се обадих на Бил и му казах, че трябва да оправим нещата.

Гейтс: Тогава направихме двата екипа, работещи по “Макинтош”. На практика на всеки няколко години една група хора в “Майкрософт” правят разни неща за “Макинтош” и това е чудесно. Бизнесът върви и за двете страни. Това е едно от най-успешните ни сътрудничества.

Суишър: Вие тогава съперници ли сте?

Мосбърг: Да, защото все пак се съревновавате в една и съща област, нали? Или нека попитам така, Бил. Вие сте огромна компания, много по-голяма от “Епъл”, на много пазари сте в много страни по света, и когато мислите за конкуренти, вероятно мислите за “Гугъл”, за “Линукс”, за “Сони”. Мислите ли и за “Епъл”?

Гейтс: Мисля за тях като за възможност. “Епъл” създадоха огромен пазар и това е възможност за всички.

Джобс: А ние обичаме всичките си конкуренти, защото са ни клиенти!

“Сони” ще екранизира книга за Джобс,плаща $ 1 млн.

Kиностудията “Сони” е получила правата за екранизация на биографията на починалия миналата седмица създател на “Епъл” Стив Джобс, предаде РИА “Новости”, позовавайки се на сайта “Дедлайн”. За целта са платени най-малко 1 млн. долара.

Новината не е коментирана официално. Знае се обаче, че именно “Сони” в последните години се специализира в превръщането на документалната литература в доходоносни киноекранизации - именно тази компания пусна филма “Социалната мрежа”, направен по биографията на основателя на “Фейсбук” Марк Зукърбърг.

Биографията на Джобс, написана от бившия редактор от сп. “Тайм” Уолтър Айзъксън, стана хит в продажбите още преди излизането си. В нощта на смъртта на Джобс тя зае второ място по предварителни поръчки в сайта Amazon.com. Излизането й от печат, планирано за пролетта на 2012 г., пък бе първо изместено за ноември т.г., а след това за 21 октомври.

Кинофилми за Джобс все още не са снимани, макар че през 1999 г. по телеканала TNT бе пуснато документално-игрово изследване под името “Пиратите на Силиконовата долина”, където ролята на създателя на “Епъл” бе поверена на звездата от сериала “Спешно отделение” Ноа Уайли.

Вчера в. “Ню Йорк таймс” разкри, че през февруари лекарите казали на Джобс, че му остава да живее много малко. Той споделил това със семейството си и с много малко приятели. Новината обаче се разпространила и почитатели започнали да звънят в дома на компютърния гений, за да искат среща с него и да се простят. Жената на Джобс Лорин отклонявала повечето обаждания. В навечерието на смъртта на съпруга си тя споделила с един-единствен човек, че бившият шеф на “Епъл” е толкова немощен, че не може да изкачи стълбите в собствения си дом.

Самият Стив Джобс много стриктно определил хората, с които иска да се прости. Той например поканил близкия си приятел, лекаря Дин Орниш, да хапнат заедно суши в един от либимите си ресторанти в Пало Алто. Срещнал се с някои от колегите си, сред които бизнесмена Джон Дир, с члена на управата на “Епъл” Бил Кембъл и с шефа на компанията “Дисни” Робърт Айгър. Дал указания на ръководителите на компанията си относно представянето на iPhone 4S миналия вторник.

Кореспондент на изданието “Лайф нюз” пък твърди, че Джобс, предчувствайки смъртта си, е помолил роднините си да не опитват да го реанимират и да не му дават обезболяващи, тъй като това би противоречало на будистката му вяра.