От местопрестъплението - София
Един ден в далечната 1989 г. ватманът в Лос Анджелис Антъни Зайкър пропусна вечерния баскетбол с приятели, за да гледа документалния филм "Новите детективи" по "Дискавъри".
11 години по-късно американецът вече не въртеше лоста за скорости в трамвая. Макар че никога в живота си не бе виждал сценарий, той създаде най-популярния криминален сериал в света. На 19 май 2005 г. финалният епизод на "От местопрестъплението" (8-и сезон), режисиран от Куентин Тарантино, бе гледан от 35 милиона само в САЩ.
Днес той е номер 1 в света.
Със създадени вече 256 епизода, обаче "От местопрестъплението" е колкото харесван, толкова и критикуван. Криминалисти, полицаи, прокурори и съдебни медици гледат с насмешка на сериала. Съдиите го атакуват публично, а детективите са убедени, че е не само фантасмагоричен, но и вреден.
Зрителите на "От местопрестъплението" по света са стотици милиони, но няма точка на земното кълбо, където местните криминалисти да не отвръщат с неприязън глава от телевизионния екран. Експертите по тежки престъпления презират сериала точно толкова, колкото лекарите не по-малко успешната сага "Доктор Хаус".
В най-добрия случай скептични усмивки предизвиква "От местопрестъплението" и в Научния институт по криминалистика и криминология (НИКК) на МВР, където надникнахме, за да видим доколко се припокриват с истината методите на знаменития детектив - лейтенант Хорейшио.
Още с първите крачки в меката на българската криминалистика в софийския кв. Младост става ясно, че най-драматичен сблъсък с реалността среща сериалът при изготвянето на ДНК експертизи.
Всички са виждали как, след като помощниците на Хорейшо открият уличаващ косъм или пък капка кръв на местопрестъплението, буквално минути по-късно анализ в лабораторията разкрива самоличността на убиеца. Такава скорост обаче в действителност не могат да постигнат дори най-подготвените и въоръжени със супертехника специалисти и във ФБР.
"В най-добрия случай при много бърза поръчка ДНК може да се извлече за не по-малко от 24 часа - обяснява експертът от сектора за ДНК анализ в НИКК Ивайло Чипински. - Просто методите, по които се работи навсякъде по света, не позволяват това да стане по-бързо.
По-лесно е да бъде изолиран профил на конкретен човек при изследване на дъвка, сперма или капки кръв, открити на местопрестъплението. Тогава един ден е достатъчен, но такива следи се откриват много по-рядко.
Когато обаче единствените улики на криминалистите са зъб, бедрена кост или пък трупна кръв, са необходими няколко денонощия, за да разкрием самоличността на жертвата."
"Много често клетките в изследвания материал са недостатъчни и трябва да ги оставим да се размножават няколко денонощия и чак тогава да започнем да ги изследваме. Понякога определен метод на работа не дава резултат и започваме ново проучване. Когато изследваният предмет е пипан от 1-2 души, е лесно, но когато са го докосвали повече от трима, става трудно - и всичко това изисква време", уточняват колеги на Чипински.
Те правят средно по около 600 ДНК експертизи годишно. Секторът е създаден през 1998 г., но започва да работи "под пара" след 2004 г. Тогава страната е окървавена в бум от поръчкови убийства и много бързо криминалистите разбират, че специалистите от сектора често дават едно от най-силните оръжия при разкриването на поръчкови убийци - уличаващия ги ДНК профил, извлечен от небрежно изпусната от тях на мястото дъвка или пък фас.
Оттогава поръчките за експертизи се удвояват и утрояват. Лавината от работа става причина ДНК лаборатория да бъде открита и в Бургас. Но тя поема едва около 1/4 от цялата работа, защото поръчките постоянно се увеличават.
Експертите разкриват измамници с банкови карти заради оставени от тях следи по скимиращи устройства, уличават хакери от ДНК следи по компютърни клавиатури, изолират профила на крадци, които са оставили свои клетки по брави, врати и всевъзможни други предмети.
Изнасилвачи са установявани по оставени от тях следи във влагалищата на жертвите, по частици кожа от насилника под ноктите им. Пазачи на отвлечени хора са разкривани по следи, оставени по разлиствана от тях книга. С ДНК тест често се установява и родова принадлежност на неидентифицирани трупове.
Килърите на Пешо Сумиста не са единствените, уличени по парче от дреха, откъсната от тях от жертвата им на местопрестъплението. Все по-често всевъзможни престъпници са разкривани и по потно-мастен секрет, оставен от тях по оръжието им.
И тук експертите от НИКК разбиват един друг мит от филмите - оказва се, че от пистолет много по-трудно може се вади отпечатък от пръст, отколкото ДНК следа. "Просто оръжието почти винаги е покрито с тънък слой смазка, която унищожава дактилоскопските следи - разкрива Ивайло Чипински. - Освен това има твърде много хора със специфична суха кожа, които много трудно биха оставили отпечатък върху подобна повърхност. Затова пък пистолетът има много ръбове. Точно това са благодатните места, където убиецът оставя епителни клетки от ръцете си. Такива са спусъкът, набраздените линии за по-лесно опъване на затворния блок, както и определени места по дръжката."
Младият експерт от НИКК е горд със случай, когато криминалистите му донесли от местопрестъплението малко парченце обгорял шиен прешлен, но след трудоемко изследване той успял да извлече дори и от него профила на жертвата.
ДНК пробите в института на МВР се обработват в секвенатор "Хитачи", който струва 200 хиляди евро. Консумативите за него и за обработването на уличаващите следи обаче поглъщат около 90 процента от бюджета на института - цели 400 хиляди лева за 12 месеца.
Директорът на института главен инспектор Добринка Маркова призовава дознателите и прокурорите да правят заявки за ДНК експертизи само когато това е наложително и уличаващи доказателства не могат да бъдат открити чрез разкриване на кръвната група на заподозрения, например.
Криминалистите обаче също гледат сериали и трудно биха се отърсили от убеждението, че ДНК профилът е панацея в разкриването на тежки престъпления. И няма да са много далеч, като изключим изключителната роля на свидетелите.
Освен изследване на следи от местопрестъплението експертите от сектора попълват и националната ДНК база данни. В нея се вкарват ДНК следи от задържани и регистрирани престъпници. Компютърът съхранява профилите на почти 19 хиляди души.
Така че ако те отново престъпят закона и оставят уличаващи следи, много лесно ще бъдат разкрити.
Не всички държави в ЕС са създали подобна база - със сигурност няма в Хърватия и дори в родината на мафията - Италия. А във Великобритания по искане на Скотланд ярд текстовете в закона за ДНК доказателствата са приети през 1998 г. - едва година преди нас.
И морфологичните изследвания в "От местопрестъплението" се правят с нереална скорост, обяснява и Гергана Стефанова, началник на съответния сектор в НИКК.
Специалистите там търсят по различни предмети от убийства, изнасилвания, грабежи - следи от кръв, сперма, слюнка и кръв.
Най-често хората на Гергана Стефанова установяват кръвна група. Дори и за това обаче са необходими не по-малко от две денонощия.
В "Морфологията", както наричат сектора в НИКК, се изследват всевъзможни предмети, но никой от експертите не е виждал дори и в чужди лаборатории такива бази данни като в "От местопрестъплението", които за броени минути отчитат иззета почва от кой точно район произхожда или пък от люспичка боя - директно името на производителя.
Един от най-старите сектори в института е фоноскопският - този за изследване на глас, създаден още в далечната 1978 г. Там работата е нараснала почти 50 пъти за последните 30 г. В началото правели по 2-3 експертизи годишно - днес по 100.
Един от първите им случаи е от преди демокрацията, когато мъж от Габрово взривил железопътна линия и искал да му хвърлят пари от самолет.
Атентаторът обаче преди това се обадил да заплаши с бомба по телефона, а разговорът бил записан.
Експертизата на гласа точно помогнала по-късно той да бъде уличен в атентата и осъден на смърт.
За съжаление след 1989 г. секторът не може да се похвали с така категорични успехи, както в годините на тоталитаризма. Разследването по няколко тежки криминални случая в последните години бе провалено в съда точно заради посредствени експертизи от същия сектор.
Те не успяха да уличат по няколко телефонни разговора човека от бандата на костинбродския Йоско - Джаки Ръчичката, който искаше директно по телефона откупа за живота на Стефко Колев от съпругата му.
Дори и в случай няколко години по-късно, когато група мъже рекетираха в продължение на дълги месеци концесионера на минералния извор в Горна баня Павлин Иванов, експертите разполагаха с много телефонни разговори със заплахите към бизнесмена, но не успяха да уличат задържаните мъже. Една от причините за това е и възможността заподозрените да отказват да дават сравнителен материал - да говорят определени неща и да бъдат записани.
От друга страна обаче, на въпрос дали техниката в сектора днес е на съвременно ниво, началникът инж. Иван Сивриев започва да обяснява, че при последното му посещение във Франция преди 7-8 години останал с впечатлението, че не ни превъзхождат с нищо.
Иначе специалистите от сектора, между които има и лингвист, изследват всевъзможни записи, включително и от специални разузнавателни средства, за да определят тяхната автентичност, на какво са записвани, дали са премонтирани. Те са анализирали и прословутия запис, направен от Евгени Михайлов, на който първият президент след Тодор Живков - Петър Младенов, призовава на протестен митинг "да дойдат танковете".
Доста по-ангажирани от фоноскопския сектор са колегите им, които изследват документи, фотографии, видеоматериали.
"Съдебно-почерковите идентификации са по около 300 годишно, защото в последните години много се увеличиха икономическите престъпления - разказва началникът на сектора Добрин Несторов. - Ако имаме стари ръкописи на заподозрения, установяваме дали той е писал документа за около 8 работни часа, но когато става въпрос за изследване на хиляди страници, писани и подписвани от десетки хора, изследването може да отнеме и 2-3 месеца".
Таня Кирилова, експерт в изследването на документи,и колегите й също правят по около 300 експертизи годишно. Тя обяснява, че понякога писането на протоколи отнема повече време от същинската работа. Истинска лавина от работа обаче затрупва сектора, когато бъде разкрита печатница за пари.
Иначе Кирилова никога няма да забрави как в продължение на 6 месеца е сглобявала лист, нарязан на машина за унищожаване на документи, заедно с десетки други.
При идентификацията на почерци Добрин Несторов ползва специална компютърна програма, която показва колебанията и упражнявания натиск върху листа от страна на човека с химикала в ръка.
И той обяснява, че "От местопрестъплението" създава свръхочаквания към работата на колегите му. "От нас често очакват например от тъмен видеозапис от охранителна камера да извадим лице, както това се прави по филмите, но това е абсолютно невъзможно, няма такава програма по света. В киното просто използват изображения с добра резолюция, след това ги развалят и отново връщат първоначалното качество", казва Несторов.
Вероятно той и колегите му са прави за това, че в полицията, магистратурата и в съда заради "високотехнологичните" сериали са започнали да гледат на тях като на научни богове.
В същото време заради "От местопрестъплението" интересът към тези професии се е увеличил многократно. Особено в САЩ.
Там в университета в Западна Вирджиния през 1999 г. към специалността съдебна медицина интерес са проявили едва четирима студенти. Година по-късно, след старта на сериала, кандидатите за специалността са точно 400.
А когато цифрите говорят, дори експертите мълчат..
Всеки ден разкриват по 3-ма бандити по отпечатъци
Всеки ден през миналата година полицията е разкривала по 3-ма престъпници по отпечатъците от пръсти или от длани, които те са оставили на местопрестъплението.
Сървърът на МВР AFIS (Автоматизирана дактилоскопска и идентификационна система) прави по цели 5000 операции на ден - проверка на отпечатъците на заподозрени, както и вкарване на данни от 10-те пръста и дланите на новорегистрирани мъже и жени.
Иванка Зашева е администратор на системата, базирана в НИКК. Тя управлява единствения сектор в института, чиято работа се припокрива в голяма степен със сценария на "От местопрестъплението".
"В компютъра има данни за 390 хиляди мъже и жени и при проверка резултатът излиза до максимум 2 минути - обяснява Зашева.
- Единственото различно от сериала е, че нито при нас, нито където е да било по света, на монитора по време на проверката се въртят хиляди отпечатъци, докато се получи съвпадение. Това е просто ефект, измислен за киното."
Иванка Зашева е горда с факта, че Скотланд ярд, както и полицията в Италия са започнали да въвеждат в компютъра отпечатъци от длани няколко години след нас. А всяко трето разкрито престъпление е по следа, оставена точно от длан.
Иначе в компютъра на МВР освен установените дактилоскопски отпечатъци има и около 100 хиляди следи, оставени на различни местопрестъпления, които още не са разкрити.
На всеки граничен пункт в страната има техника на института, чрез която денонощно могат да се сканират пръстите на всеки заподозрян, влизащ или излизащ от България.
Нашите експерти имат достъп и до европейската система ЕВРОДАК, в която се събират данни за бежанци, пресекли незаконно границите на ЕС.
Компютърната система AFIS току-що е открила съвпадение в отпечатъците на пръстите на заподозрян и следи, открити на местопрестъплението. Това се случва в България по три пъти на ден.
Изследват дрога за 20 мин, но чакаш 3-4 месеца
Ако днес един дознател от столичната полиция занесе в НИКК проба хероин за изследване, ще получи резултата за чистотата му след цели 3-4 месеца, въпреки че за лабораторното изследване са необходими едва 4 часа.
Така че служителят на МВР ще вземе експертизата два месеца след като срокът за дознанието му по закон е изтекъл. "Ние, разбира се, го удължаваме, това не е проблем, но и не е нормално да чакаш за такова изследване повече от 1-2 седмици", коментира служител в полицията.
Всъщност точното съдържание на доза хероин, включително и пълнителите, с които дилърите са го размесили, се изследва за около 20 минути - не за броени секунди, както е в "От местопрестъплението".
Експертизата по всички правила, както се приема и от българския съд, отнема около 4 часа.
Секторът "Наркотици" в НИКК обаче от дълги години е толкова натоварен с работа, че много често по около 300 заявки за проверка на наркотици "висят на опашка" и чакат реда си повече от 3 месеца.
"При нас работят общо шестима експерти и двама лаборанти - обясни шефът на сектора Лиляна Спасова. - От тях обаче аз и още един колега сме ангажирани с важен международен проект, двама души са сравнително нови и са в процес на обучение, така че реално остават трима да правят експертизи. Когато един или двама от тях излязат в болнични, се натрупва ужасно много работа."
Най-тежко обаче става в сектора, когато бъде разкрита нарколаборатория. Тогава на един експерт се събират над 160 проби на вещества в течно и прахообразно състояние. За да бъдат изследвани, заедно с писането на експертизата за съда, отиват не по-малко от 5 седмици тежка работа.
"Наркотици" всъщност е най-натовареният сектор в НИКК, а служителите му правят по близо 1000 експертизи годишно. Според Спасова, за да излизат изследванията в по-разумен срок, трябва да бъдат назначени още трима души, но това очевидно е някакъв санитарен минимум.
Друг много сериозен проблем в сектора, който обаче скоро ще бъде решен е липсата на т.нар. спектъри с наркотици, или известни още като библиотеки, с които се сравнява всичката заловена от полицията дрога.
"Това е голямпроблем, особено с новите дизайнерски наркотици, чийто химичен състав тепърва трябва да се изследва", обяснява Лиляна Спасова. Тя обаче твърди, че в близките месеци институтът ще се сдобие с нови, по-богати спектри от залавяни и изследвани по света наркотици.
Най-абсурдното е, че лабораторията на Агенция "Митници", благодарение на успешните си международни връзки, в момента разполага с много по-богат материал за сравнителен анализ, отколкото единствената лаборатория в страната, тази в НИКК, която прави експертизи за съдебната система.
И Лиляна Спасова смята, че "От местопрестъплението" пречи на работата им: "Сериалите създават свръхочаквания към нас от страна на разследващи полицаи, прокурори и дори от съдиите. Аз като вещо лице се явявам често в съдебна зала и съм имала случаи, в които съдийки ни питат за въздействието на наркотиците, или пък дори смятат, че можем да отговорим на въпрос от конкретни семена канабис листа с какво съдържание на наркотичното вещество тетраходроканабинол може да израснат."
СЛАВИ АНГЕЛОВ
Килърите са луди по газов “Макаров”, преправен в боен
Наемните убийци в България в последните години използват най-често газови пистолети "Макаров", преработени в бойни. Майстори в нелегални работилници сменят цевта на пистолета, за да може да стреля с бойни патрони, монтират му заглушител и килърът е готов да тръгне на акция.
"Преди няколко месеца получихме сигнал от Великобритания - спомня си Владислав Янев, началник на сектор "Трасология и балистика". - Съобщаваха ни, че са засекли в последните месеци десетина случая на иззети газови пистолети "Макаров", преправени в бойни, и ни питаха дали сме виждали такова оръжие.
"Дали сме виждали? Ами 200-300 такива случая имаме в последните години" - им отговорихме."
Докато в началото на 90-те години хората на Янев са изследвали по около 50 оръжия, гилзи и куршуми от местопрестъпления годишно, сега не правят по по-малко от 300 експертизи за 12 месеца.
С дълги години опит в балистиката, Янев твърди с усмивка, че и в неговата специалност сериалът "От местопрестъплението" се разминава силно с реалността: "Всички сте виждали как във филма носят една гилза от мястото на убийството, слагат я в една машина и след секунди на монитора се изписват марката и моделът на пистолета, от който е изстреляна, серийният номер, а в някои случаи дори и името на собственика.
Ние тук разполагаме със същата машина, но ви уверявам, че това от филма се случва само в Алжир и никъде другаде по света. Машината изследва удара по гилзата и винаги дава 10-ина различни варианта за това от какво оръжие е изстреляна.
След това започва работата на експерта и от опит мога да ви кажа, че обикновено предложението, поставено на първо място от компютъра, не се потвърждава."
Обикновено експертите, натрупали солиден опит от гангстерските войни в София през 2002-2005 г., разкриват по изстреляната гилза оръжието на престъплението за 15-20 минути, но понякога анализът може да им отнеме и цяла седмица.
"Имахме случай, когато криминалистите извадиха от река Дунав пистолет цели 9 години след убийството - спомня си Владислав Янев. - С това оръжие беше застрелян, доколкото си спомням, някакъв шеф на пристанището в Русе.
Пищовът обаче беше буквално стопен от тези 9 г. под вода.
Те всъщност го намериха, защото беше пропял някакъв свидетел, задържан по друг случай. Донесоха ни пистолета в института и аз, като го видях, нямах никаква надежда, че ще можем да направим нещо.
Буквално 2 месеца го киснахме в масла и смазки. После започнахме да го напасваме с части от други оръжия и накрая успяхме да го идентифицираме."
Другият мит от популярния сериал "От местопрестъплението" е, че ДНК профил на заподозрян може да се извлече от гилза от изстрелян патрон. Това обаче според специалистите е напълно невъзможно, защото всякакви епителни клетки по метала се унищожават напълно от високата температура, която се развива при избухването на капсулата на гилзата.
СЛАВИ АНГЕЛОВ