Изчакваме Калин Сърменов в офиса на рекламната му агенция и разглеждаме картините по стените, някои от които са негови. Завършил е Художествената гимназия и освен художник е актьор, режисьор и музикант от група "Контрол" и "Чувал чувал". Той влиза с песен на уста и във видимо ведро настроение, подобно на героя си Милото от сериала "Седем часа разлика".
- Толкова си лъчезарен, душата на компанията ли си?
Душата на компанията за мен са едни досадни хора, които непрекъснато искат да свирят на китара, да те занимават с някакви глупави вицове. Аз само като видя душата на компанията и си отивам от тази компания. Защото това са едни неизявили се трубадури, останали във времето и изключителни глупаци. В този смисъл не съм душата на компанията. Смятам, че човек не бива да занимава всички със себе си, а по-скоро да дава на другите жизнерадост, колкото може да извади във всеки един момент. Полагам усилия и искам да бъда усмихнат, защото светът става по-различен, когато ние сме добронамерени, но в същото време съм изключително тъжен.
- Какво ти харесва в България и какво не?
Защо се чувствам щастлив в България - не знам? Оглеждам се около себе си и нямам причини да се гордея. Предишният министър на културата Стефан Данаилов пишеше сбогом със "з". В нормалния свят този човек си отива веднага от поста. Ние постигаме нещо и е спорадично. Станахме случайно четвърти в света по футбол и след това нищо. Никой не направи изводи, система за работа, всичко рухна. Другите държави създават принции за развитие на всяко нещо, а ние ги унищожаваме. Като погледна нашите художници, писатели, поети, спортисти, те са оставени да създават в много лоши условия и липса на материална база.
- Поддържаш ли близка връзка с дъщеря си Дария, която учи във Виена?
Много добър баща съм. Тя е на 21 години и виждам, че се гордее с мен, споделя ми неща, които не споделя с другите, обядваме заедно, т.е. аз съм си свършил работата. Като гледахме заедно една серия от "Седем часа разлика", два пъти ме прегърна. С майка й се разделихме, но поддържаме добри отношения. Какво печелим, ако изсипем кофи с обиди един върху друг? Имам ново семейство и Димана, която е на 5 години и половина.
- И с нея може би пак преоткриваш света?
Едно е да ти се роди дете, когато си на 27, както стана с Дария, и друго - на 45. Когато си млад, гледаш детето като зеленчук, то минава между другото. Светът е пред теб, искаш да консумираш, то хапне нещо и расте. Сега си давам сметка за всичко, което се случва с Димана. Много по-страхлив и предпазлив съм станал, детайлизирам процесите. Цялото семейство рисуваме по стените в стаята на Димана с молив, който се размазва с вода и става като акварел. Вманиачавам се и рисуваме с часове. Казвам си, че не бива,
но внимавам за всяка линия, мисля как калинките минават към къщите, които Димана е нарисувала, че заекът е с голям автомобил, че има момиче, което се люлее на два слънчеви лъча...
Цялото интервю на Румяна Смилкова четете в списание "Всичко за жената"