Натиск от 5 посоки по мрежите на скритата икономика

https://www.24chasa.bg/Article/1098188 www.24chasa.bg

Руслан Стефанов е директор на икономическа програма към Центъра за изследване на демокрацията. Анализът е по повод последната публикация на центъра "Динамика на скритата икономика в България по време на криза"

C приемането на бюджет 2012 трябва да се търсят по-ефективни решения за ограничаването на скритата икономика. Това означава да се вземе под внимание:

- какво точно е тя, какъв е нейният размер и динамика,

Натиск от 5 посоки по мрежите на скритата икономика

- кои са факторите, които я подпомагат,

КОЛАЖ:
КОЛАЖ: "24 ЧАСА"

- какви са ефектите върху официалната икономика и обществото,

- какви политики и мерки за противодействие са дали най-добри резултати в миналото.

През последните 5 г. представители на държавния и частния сектор са предложили над 222 мерки за справяне със скритата икономика. Около половината от тях са насочени към административнонаказателен контрол, а другата половина - към стимулиране на бизнеса и превенция. В първия вариант на бюджет 2012, представен на обществено обсъждане от правителството, наред с постигнатите резултати в противодействието на скритата икономика (50 милиона лева от свързването на бензиностанциите в реално време с НАП) единствената институция, която е обявила политика за противодействие, е ...ДАНС.

Очевидно продължава неразбирането на сложния характер на скритата икономика. Тя се състои от три взаимносвързани, но различни сфери, които на свой ред са част от националната икономика.

- Ядрото се формира от черната икономика. Тя се състои от незаконни дейности, които не се отчитат от официалните власти. Типичен пример е търговията с наркотици. Най-опасна е, защото създава устойчиви структури, базирани на насилие, които обаче могат лесно да проникнат в сивата или официалната икономика. Тук е мястото на наказателната политика.

- Сивата икономика от своя страна са легални дейности, които обаче не се декларират пред властите, най-често за да се избегне плащането на данъци. Тя е най-голямата част от скритата икономика, обгръща черната и 6 от 10 лева, които се въртят в нея, в крайна сметка влизат в официалната икономика. Тук влизат както дейности много близки по своя характер до черната икономика, като контрабандата на акцизни стоки, така и такива, които в по-голямата си част са на светло - плащане на ръка на част от заплатите или продажбата на продукт, който не отговаря на описанието на опаковката (например пилетата, натъпкани със замразена вода)

Съответно на сложния характер на сивата икономика и прилаганите контрамерки трябва да бъдат внимателно подбрани и насочени - за контрабандата на акцизни стоки могат да се приложат същите мерки както за черната икономика, но в другите случаи много по-голямо влияние оказват стимулите и публично-частното сътрудничество.

- Последният сегмент на скритата икономика е т.нар. неформална или натурална икономика. И при нея има допирни точки със сивата и черната - продажбата на акцизни стоки или производството на наркотици от социално слаби хора, но за тази икономика едва ли административно-контролните мерки биха имали ефект.

За последните 10 г., откакто ЦИД отчита ежегодно Индекса на скритата икономика, нейният дял в България е намалял с около 1/3. Или ако приемем, че Световната банка са мерили точно и тя е била 35% през 2002 г., сега би следвало да е някъде около 20 - 25%.

Основната част от това намаление се дължи на обективни фактори - навлизането на банковото финансиране и на международните вериги за търговия в България. В по-малка степен са допринесли и периодичните кампании за справяне със сивата икономика на българските правителства. През лятото на 2011 г. Министерството на финансите публикува за първи път оценка на база на потреблението на електроенергия, която показва, че сивата икономика в България се задържа на постоянно равнище от 20% от БВП след 2000 г. Не става ясно дали тези данни вземат под внимание дооценките, които националната статистика прави за скритата икономика в страната. Всяка година НСИ добавя около 10% към отчетения брутен вътрешен продукт, за да вземе под внимание дейността на субекти и дейности, които не обхваща чрез официалните канали. Това може да се разглежда като първа стъпка към приемането на официална оценка за размера на сивата икономика в страната.

Подобна оценка е изключително важна за всички останали обществени политики. Тя би променила съществено допусканията при изготвянето на средносрочните бюджетни рамки и на годишните бюджети на страната. Например ще стане ясно, че помощта, която ЕС предоставя на България, е доста по-ниска от тази, която в момента се отчита.

Също така ще се увеличи вноската на страната в бюджета на съюза. Наяве ще излезе и една от най-важните причини, които пречат за ефективното реформиране на обществените политики през последните 20 г. - всички обществени услуги и политики са сериозно недофинансирани дори към 2011 г. При изключително ниското равнище на доход в страната дори да се достигнат заложените 40% от БВП като таван на разходите, те едва ли ще са достатъчни, за да постигнат качеството на обществените услуги на по-богатите страни членки. През 2012 г. е заложено разходите да достигнат 35,5% от БВП.

Ако се вземе под внимание наличието на 10% неотчетена сива икономика (вероятно тя е доста по-висока), ще се види, че финансирането за основните обществени услуги - сигурност, здравеопазване и образование, е на доста ниско равнище в сравнение с потреблението. Това вероятно е и една от причините за големия сив сегмент в редица сектори, свързани с обществено финансиране (здравеопазване, строителство и др.).

Сегашната ситуация може да се погледне и от друга гледна точка - основни източници на скритата икономика са прекомерните регулации и данъчно-осигурителната тежест. Осигуряването на повече средства в държавния бюджет трябва да става единствено срещу съществено подобряване на предлаганите обществени услуги. Сегашният профил на българската администрация е административно- наказателен.

Запазен е рефлексът държавната администрация да не е обслужващ орган за населението и бизнеса, а да е контролно-наказателен. Това обяснява защо, въпреки че данъчноосигурителните ставки в България са едни от най-ниските в ЕС, тяхната тежест на администриране остава изключително висока - едни от най-тежките процедури за изваждане на разрешение за строителство например.

Регресивният характер на българската данъчноосигурителна система допълнително увеличава стимулите за укриване на доход, особено от средно- и нискодоходните групи. Единната данъчна ставка за ДДС, налагането предимно на ад валорни (върху стойността) акцизи, минималните и максималните осигурителни прагове, липсата на необлагаем минимум водят до по-голяма данъчноосигурителна тежест върху по-нискодоходните групи.

Има и рационални причини. При средна продължителност на живота при мъжете 72 г. и официална средна заплата от 700 лева всеки може да си направи лесно сметката колко е вероятно да получи обратно за средно седемте години пенсия 100 хил. лв., които ще внесе за 40 г. трудов стаж.

Бюджет 2012 залага на изпитаните методи за пълнене на хазната - повишаване на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и акцизите. Сигурна рецепта за повече скрита икономика. Което, разбира се, ще бъде последвано от повече средства за проверки и налагане на глоби.

Какво може да се направи? Скритата икономика вече толкова дълго е част от ежедневието на обществото, че е създала устойчиви културни нагласи на толериране, както и финансово-икономически мрежи и пазарни взаимоотношения. Ефективното противодействие изисква дългосрочен поглед и последователност на усилията. Най-малкият период, за който може да се търси постигането на устойчиви резултати, е поне 5 г. На база на поуките от предходни предприети мерки на правителствата и на опита в Европа може да се очертаят следните по-важни политики за намаляване на негативното влияние на скритата икономика. Първо, трябва да бъде възприета официална оценка за размера на скритата икономика. Второ, трябва критично да се анализират вече приложени мерки, за да се извлекат поуки за бъдещето. Трето, съчетаване на контролно-административните със социално-икономически мерки. Нямаше никакъв начин правоохранителните органи да се справят с цунамито от контрабанда на цигари след шоковото повишаване на акциза през 2010 г. при успореден спад на доходите. Четвърто, трябва да се заложи на концепцията за обслужващия характер на администрацията, като нейните контролно-наказателни дейности се ръководят от система за оценка на риска. Пето, трябва да се работи за непрекъснато и устойчиво повишаване на качеството на обществените услуги, което да изпреварва покачването на тяхната цена. Всяка година бюджетът трябва да дава ясна представа за напредъка към по-качествени услуги под формата на количествени показатели.

  • Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх

    Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх

    Впечатляващи са резултатите от само една полицейска акция на пътя. За 24 часа в Пловдив и областта от проверените близо 1100 автомобила 24 шофьори останаха без книжка, двама са в ареста за подкуп, дрогираните с амфетамин и канабис са осем, а пияните са четирима, като един от тях е с рекорд от 3,24 промила алкохол в кръвта
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност