Изборите за президент и местна власт изчистиха ситуацията в България - остана едно нормално дясно и едно нормално ляво. От тази гледна точка на национално равнище България наистина тръгна към Европейския съюз. Там е така - Европейска народна партия и Партия на европейските социалисти. Двублоков, не двуполюсен модел. Затова съм доволен от тези избори.
Може да не харесвам самия резултат от президентския вот, но да се окаже, че 52 срещу 48 на сто са "дясно" срещу "ляво", си е много нормално Разбира се, при цялата условност на това разделение, защото понятията "ляво" и "дясно" датират от края на ХIХ в., а живеем в ХХI в. Дори смятам, че това разделение е лицемерно, защото в съвременна България имаме свръхбогати "леви" олигарси, имаме обаче и доста бедни "десни" избиратели.
Не боравим ли тогавас невалидни и неприложими в ХХI век понятия?
Всъщност цяла Европа върви към така наречения англосаксонски модел - на консерваторите и лейбъристите. Нека си спомним как Италия след 1992 г., когато по политическия й терен се търкаляха десетина партии, постигна същата двублоковост. Вижте и Франция, в която двата блока са с многогодишна традиция.
Също и Германия, която с голямата си коалиция почти докосна съвършенството.
Всичките тези държави тръгнаха към англосаксонския модел на "двете големи" и махнаха малките крайнодесни и крайнолеви партии. У нас последното не се случи, но по резултатите от вота в неделя може да се каже, че е на път.
Важното е, че двете политически формации са всъщност равнопоставени и повече са зависими единствено от т.нар. блуждаещ вот. С него обозначават гласовете на жените, на домакините, които, да речем, харесват Росен Плевнелиев повече от Ивайло Калфин.
В тази графа попадат и младите над 18 години, които за първи път отиват до урните, но социолозите също трудно улавят в сондажите си. В този смисъл с резултата от президентските избори ние направихме една много голяма крачка към Европа.
В местния вот обаче си останахме балканци. Защото продължихме с купуването и продаването на гласове, със системата на защита по всякакъв начин на локални интереси.
Затова на местно равнище се оказахме на светлинни години от Европа. Там местната власт е тази, която обслужва интересите на гражданите, докато у нас местната власт понякога обслужва интересите на местните хайдуци.
Някой преди месец бе казал, че всеки град си има своя Цар Киро. Значи на местно равнище избирателите вместо политически идеал имат личен интерес и търсят кой да го защити. Ако е "нашият" кмет независимо колко голям айдук е, ще ми уреди проблемите, ако не е - ще лежа като тюфлек пред общината и нищо няма да стане.