Луканов приложи само част от нашата програма

https://www.24chasa.bg/Article/1108929 www.24chasa.bg
СНИМКА: АРХИВ

С Ричард Ран, икономист, разговаря АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

- Д-р Ран, какво мислите за периодичните икономически кризи, които връхлитат света?

- Голям песимист съм за това, което се случва. Повечето големи страни в света харчат много над това, което успяват да получат като данъци. Затова разходите им продължават да растат много бързо. Като резултат повечето натрупаха дългове, които не може да бъдат върнати.

Луканов приложи само част от нашата програма

- Как може да се спре по-нататъшният колапс?

- Има няколко неща, които е нужно да се направят. Първо, да се съкрати нивото на държавните разходи. България в това отношение може да е пример на страни като САЩ, които харчат 40% повече от това, което получават. Подобни са разходите и в няколко европейски страни. Балансът трябва да бъде възстановен чрез намаляване на разходите, а не чрез увеличаване на данъците. Но съм песимист, че има политическа воля това да бъде направено.

Страхувам се, че повечето страни ще тръгнат по пътя на Гърция.

- Неотдавна Сорос изрази мнение, че кризата в Гърция ще разбие целия ЕС. Подобна прогноза направи и бившият директор на Федералния резерв Алън Грийнспан...

- Зависи как се управлява ЕС, но като цяло ми се струва, че май не много добре. Страните трябва да решат проблема с дълговете. Доколкото виждам, , Гърция няма да си върне дълга. Колкото по-бързо се приеме лекарство, толкова по-бързо ще се подобри ситуацията. Но мълчанието ще направи нещата само още по лоши. Песимист съм за готовността на политическите лидери да направят това, което трябва - нещата да се стартират отново и да се въдвори фискален баланс. Всеки добър икономист може да пресметне дали един дълг може да се върне. Какво трябва да стане, за да се разбере, че не може да се харчи повече, отколкото се получава?

Ако направим тези неща, ще видим икономиката да се подобрява. Колкото по-дълго отлагаме, толкова по-дълго ще чакаме икономически обрат.

- Само за Европа ли сте песимист?

- И за САЩ. Не виждам особени промени въпреки сериозните знаци на предупреждение, които получихме при предната криза. Но идват избори и се надявам тези промени да бъдат извършени.

- Посочвате България като добър пример...

- Да кажем, като по-малко лош пример.(Смее се.)

- Следите ли ситуацията у нас?

- Вече отчасти и не в детайли. Но ми се струва, че в последните 20 г. вие сте по-малко безотговорни от други страни.

- Но ако страните наоколо бъдат засегнати, възможно ли е България да избегне кризата?

- Може би не. Вие сте дърпани надолу от много безотговорни съседи. Имам предвид предимно Гърция, но и други страни. Това намалява българския пазар.

- Хората, от които зависи икономическото оздравяване на света, слушат ли съветите ви?

- Всички говорят за кризата, но като дойде ред да действат, забравят какво трябва да правят. Не само не искат да режат разходи, но искат да имат облаги - ако може, те да харчат, а други да плащат.

За да си осигурят избираемост, политиците искат хората да са щастливи в харченето, а не ги притискат във вземанията. Това се вижда особено в пенсионните системи - няма начин всички обещания на политиците да бъдат осъществени. Само няколко големи демократични страни по света следват устойчив модел с разумен бюджетен баланс и политика - Швеция и Швейцария в Европа, Австралия, Нова Зеландия, Тайван и Южна Корея. Останалите са в еднакво лошо положение.

- Еднакъв песимист ли сте за Испания, Гърция, Италия, Ирландия?

- Има някои различия, но общо взето, дереджето им е едно и също. Даже и Франция не е устойчива.

- Ако България приложи драстично намаляване на разходите, както опитва сегашният финансов министър Симеон Дянков, може ли да се справи с кризата?

- България е в много по-добро положение и с по-малък дълг, отколкото много други. Освен това прави по-големи бюджетни съкращения. Затова съм склонен да мисля, че ще бъде един от оцелелите.

- Познавате ли Дянков?

- Да.

- Имали ли сте шанс да говорите на тези теми?

- Не сме се виждали от 1-1,5 г. Говорихме, преди да стане министър и малко след това. Не бих му давал съвети. Той си върши добре работата. Мисля, че е много способен. България измина дълъг път от времето, когато ние бяхме там преди 20 г. Появиха се много способни икономисти. Сега сте забележително различна страна в сравнение с преди 20 г.

- Казвате да се съкращават разходи. Но вие сте автор на теория, според която има ниво на бюджетни разходи, което повишава икономическия растеж...

- С Института за пазарна икономика направихме изследване, според което, ако разходите са около 25% от брутния вътрешен продукт, икономическият растеж е склонен да се забавя.

- Какъв е тогава оптималният процент на бюджетни разходи?

- Добре е да бъдат под 25% от БВП.

- Много българи свързват вашето име с трудностите на преходния период заради вашата стратегия "Ран-Ът". Кои от идеите й намирате за работещи през годините и кои се оказаха грешни?

- Като погледна прехода на други страни, мисля, че трябваше да настояваме за по-бързи промени.

Но голяма част от нашата програма не бе прилагана до 1997 г. Ако бях икономически магьосник и бях почнал промените в първите месеци след 1989 г., мисля, че нещата щяха да се развият по-добре. Щяхте да избегнете инфлацията. Препоръчах да се въведе валутен борд още през 1990 г., но вие не го въведохте до 1997 г. Преди това, през 1996 г., ви сполетя хиперинфлацията и ви удари жестоко. Друго, в което сбъркахме, бе, че подценихме мултикорупцията в съдебната система. Предложихме радикална промяна на данъчната система. Тогава това не се прие, но след години България отиде и по-далече като въведе плосък данък. Много съм доволен от тази реформа, това бе истинско постижение. Плоският данък не е перфектен, но върши чудесна работа. Опитът ни показва, че страните, които извършиха по-бързо по-радикални реформи, постъпиха най-добре. Но в началото на 90-те г. имаше политическа нестабилност в България, нямаше добри лидери в икономиката и това продължи до края на 90-те г.

Годините от 1990 до 1997 г. са изгубени години по отношение на добрите лидери и прилагането на нашата програма.

- По поръчка на Луканов ли я написахте?

- Да. Помня един мой разговор с него през октомври 1990 г., когато правехме първоначалния вариант на програмата, а той бе премиер. Дадохме му я и след няколко дни той ни извика в офиса: "Ричард, това е много либертански доклад. Трябва да бъде социалистически. Ще приложим само част от него." Казах му, че икономиката е процес и за да работи, трябва да се гледа като цяло, а не оттук-оттам.

- Какво се случи после?

- След напускането на Луканов през 1991 г. правителствата се сменяха много често и нямаше с кого да работим

Всеки път, когато отивахме в централната банка или финансовото министерство, имаше нови хора и почвахме да обясняваме всичко отначало. Бе пълна каша.

- Кого от българските лидери от онова време харесвахте най-много?

- Харесвах мнозина, някои станаха мои приятели.

- Кого намирахте за най-диалогичен, с най-разумен подход и интересни идеи?

- Хора като Иван Костов. Той бе умен и добре разбираше нещата. С нашата програма не искахме да упражняваме политически натиск, а да говорим с хора, които разбират проблемите, виждат какво трябва да се направи и го правят. Такъв беше и Желю Желев. Харесвах го - макар че нямаше никакъв опит в икономиката, имаше много добро разбиране за нещата като цяло. Много от вашите финансови министри имаха добра подготовка. Мартин Заимов, който установи валутния борд, също свърши чудесна работа - изпитвам голямо уважение към него. Институтът за пазарна икономика също привлече млади и способни икономисти. В началото обаче не бе така.

- През 2003 г. имахте идея да се превърнем в офшорна зона. Какво стана с нея?

- Нищо. През годините е имало много идеи - по-радикални или не съвсем, в опита България да стане част от ЕС и да се превърне в нормална европейска държава, каквато е днес. Сега с удоволствие съветвам хората да дойдат в България, в София, защото това е нормална държава в сравнение с преди 25 г. В сравнение с Германия в последните години България води доста разумна и отговорна политика, включително за разходите. Приватизацията е почти на финала. Може всичко от нашата програма да не е приложено, но основните принципи - ниски данъци, валутен борд, плосък данък, нови закони, са налице. България се развива в добра посока и вече не се нуждаете от външни хора като мен.

- Казахте, че не сте могли да предвидите корупцията в съдебната система.

- По-точно не разбирах колко дълбока бе тя и колко трудно е да бъде преодоляна. Бях наивен за това...

- Какво още не предвидихте?

- Че процесът на приватизация би могъл да бъде подкопан от корупцията. Имам предвид и някои решения на съда.

- А кои неща се оказаха немного подходящи за реалностите в България?

- Не мисля, че имаше много такива, макар някои да опитват да ми кажат, че не сме се съобразили с особеностите на България. Не мисля, че България е различно място. Българите, идващи в САЩ, се приспособяват лесно и се справят добре. Същите икономически правила, които се прилагат в САЩ, Япония, Канада, Швеция, Швейцария, действат и в България.

Добрите икономически правила са добри навсякъде - например стабилната валута.

- Вие правите глобални икономически анализи. А какво бихте посъветвали обикновените хора?

- Преди време в Швейцария получих същия въпрос, и то от експерти. И в САЩ, и в Европа всички ме питат къде да инвестираме, как да запазим парите си. Но дали си банкер в Швейцария, или редови гражданин в България, е все едно и също по време на световна криза. Може би е разумно на някои места да се затварят бизнеси, да се мисли за оптимизиране на мениджмънта и за разнообразяване на инвестиционното портфолио. Част от парите може да се държат кеш или да се инвестират в недвижими имоти. Но бих стоял далече от държавните ценни книжа или поне от гръцките. (Смее се.)

- Как е разпределено вашето лично портфолио?

- Нямам облигации, имам акции, недвижима собственост и някои кеш...

- Щом имате акции, колко загубихте в онзи черен ден преди няколко месеца, когато колабира фондовата борса?

- Гледам на тези доходи като нещо дългосрочно. Добрите компании, където може да се инвестира, са навсякъде по света...

- И не ви пукаше колко загубихте?

- Така излиза. (Смее се.) Ако гледате това всеки ден, всяка вечер ще сте болен, така че по-добре да не го правите. Моята философия е да търся добри международни компании, които имат добър мениджмънт, и да купя техни акции, които ще са ценни в следващите години. Нормално е те да вървят ту надолу, ту нагоре, но важна е дългосрочната перспектива...

- Започнахме този разговор с песимизъм, а го завършваме с оптимизъм...

- Ами светът е такъв - върви ту надолу, ту нагоре. Освен това трябва да се опитаме да намерим щастие и извън бизнеса - сред нашите приятели и семейства. Не трябва да оставяме разни неща да помрачат това.

- И все пак да ви питам: след всичко, което се случва в Америка, жива ли е все още американската мечта?

- Да, жива е, но хората са жадни да видят сегашния набор политици да си иде. Да, има съпротивление тук, в Америка, да се направят промени, защото много хора не искат да се разделят със своите социални осигуровки, привилегии или субсидии. Но някой трябва най-после да каже, че тези неща трябва да бъдат орязани. Президентът Обама е един неуспешен лидер. Той е икономически безотговорен и отказва да вземе решенията, които трябва. В резултат на това той ще напусне властта.

- Тоест вашата прогноза е, че следващият президент на Америка няма да бъде демократ, а републиканец?

- Да.

Визитка

Роден на 9 януари 1942 г. в Рочестър, щата Ню Йорк

Завършил университета във Флорида и защитил докторската си степен в Колумбийския университет

Председател на американския Институт за глобален икономически растеж и председател на надзорния съвет на българския Институт за пазарна икономика

Бил е вицепрезидент и главен икономист на Американската търговска камара при Р. Рейгън и икономически съветник в предизборната кампания на Джорд Буш-старши

Един от авторите на националната стратегия за преход към пазарна икономика в България, т. нар. програма Ран-Ът, написана в началото на 90-те г. по искане на кабинета "Луканов"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност