Вдигат нова стена в Европа

https://www.24chasa.bg/Article/1109282 Вдигат нова стена в Европа Вдигат нова стена в Европа www.24chasa.bg

22 г. след рухването на Берлинската стена Европа се изправя пред ново разделение. Този път не на Изток и Запад, а на богати и бедни роднини. От доста години те хранеха илюзията, че могат да живеят под общ покрив и постепенно да изравняват икономическото си равнище и жизнения си стандарт, обладани от благородната кауза на солидарността.

65 г. след края на войната обаче чувството за солидарност и вярата в европейското единение очевидно са се изпарили. Германци и французи не искат да плащат дълговете на гърци и испанци. Англичаните роптаят срещу диктата от Брюксел и негодуват, когато дори и дребните им проблеми се решават там, а не в Лондон. Холандците не искат българи и румънци да щъкат свободно през границите им.

Глобалната финансова и икономическа криза, прераснала в дългова за еврозоната, извади на показ тези дълго потискани противоречия и фобии. Тя прави очевидно неадекватен и Европейския съюз в сегашния му вид. Мнозина се питат дали той ще може да преживее очертаващия се разпад на еврозоната и какво от големия европейски проект може да бъде спасено от нейните руини, от пепелта на избухналите с нова сила в Европа противоречия и дрязги.

Ако смятате, че тези предчувствия са твърде мрачни, чуйте какво заяви германският канцлер Ангела Меркел в Бундестага само преди няколко дни. Тя каза да не смятаме, че призракът на войната в Европа е безвъзвратно отминал. В сряда, изнервена от гръцко-италианския политически театър на абсурда, Меркел призова за промени, но вече не козметични, а фундаментални, в законите, които управляват Евросъюза. "Нужен е бърз пробив, защото светът не чака Европа и трябва да намерим отговор на възникналите предизвикателства", добави Меркел.

Меркел и Саркози от няколко месеца опипват почвата за радикална реформа в еврозоната и в ЕС като цяло. СНИМКА: РОЙТЕРС

А бившият немски външен министър Йошка Фишер, известен някога като проевропеец, се върна към революционната словесност на своята младост: "За съжаление трябва просто да забравим за ЕС с 27 членове, защото той е неспособен да извърши необходимите реформи, за които те просто не могат да се договорят. Дошло е времето да се формира по-малка група от страни, които да продължат напред, преди да е твърде късно", заяви той с пределна яснота. Нужен еплан от 10 точки за политически съюз, казва Фишер, и обяснява защо: ЕС се очертава като един преходен съюз, в който по-богатите страни се превръщат в спомоществователи на по-бедните. Германците обаче не приемат тази роля, подчертава Фишер.

Че Европа въпреки всички заклинания в противното, вече от няколкогодини върви на две скорости, е очевидно и дори логично. При разширяването на ЕС с толкова много страни с различна степен на развитие и готовност просто нямаше как интеграционният процес да продължи в същия вид.

Изтокът внесе в този процес проблеми, с които общността не се беше сблъсквала - етнонационални, миграционни, криминални и пр. По ирония на съдбата обаче най-тежките удари за големия проект дойдоха от по-стари членки - Гърция, Испания, Португалия, и от най-стари - Италия.

Многомесечните препирни около дълговата криза всъщност бяха параван, зад който на най-високо ниво между големите в ЕС, особено между Германия и Франция, се обсъжда вариант Б - какви да бъдат новите правила в Европа, т.е. как да се променят договорите, да остане или не еврозоната, кого да включва и как това да бъде поднесено на публиката.

Според виждането на Никола Саркози едно по-малко ядро, главно от Северна Европа, но без Англия иска да продължи напред с по-бърза скорост към интеграция и координация на икономическата политика, както и в чувствителни области като хармонизиране на корпоративното и персоналното данъчно облагане, към политически и дори военен съюз. Меркел също говори за "повече Европа" като начин за изход от сегашната задънена улица, но само за по-малък брой страни, които не създават проблеми.

А какво правим ние, останалите, за които явно няма да има "повече Европа". Според Саркози те биха останали в една по-хлабава конфедерация, която дори да обхване от 27 до 35 страни, разширявайки се на Балканите и с някои бивши съветски републики.

Така, след като няколко години се успокоявахме, че сме хванали последния влак за Европа и че сме се наредили равноправно до останалите в ЕС, за да ги догоним постепенно, отново ще се окажем във втора класа с всички произтичащи от това несгоди. Ще има съвсем нови правила и условия за влизане в първа класа, при това този път спазвани безкомпромисно, защото "големите" вече се опариха. Те явно търсят формулата да се откачат от ненужния им баласт - разхайтения Юг и все още реформиращия се Изток. Явно в Париж и Берлин вече кроят формата и състава на новата еврозона.

Не е ясно кои от създадените механизми и структури в тази двуетажна Европа ще се запазят за втората категория държави. Ще останат ли например и в каква форма регионалните и кохезионните фондове, оперативните програми, земеделските субсидии, свободното шенгенско пространство и т.н.

Меркел и Саркози форсират своя план. Говори се за някои технически промени още в близките седмици, за да се предотврати рухването на еврозоната или поне за да стане това по-плавно. А фундаменталните промени се планират за близките месеци. Доколко те ще успеят да наложат своя модел, е рано да се каже. Англия със сигурност няма да приеме техния диктат, защото винаги е била против идеята за федерална Европа, за общи политически и икономически структури с наднационален и задължителен характер. Лондон не е свързан с еврото и дори може да излезе от ЕС, ако новите правилане го устройват. Дори държави отличнички в еврозоната, като Австрия и Холандия, имат резерви към членство в едно ново нейно ядро, защото е ясно кой ще командва в него.

Ако Германия и Франция действат грубо, тези противоречия крият риск от разпадане не само на еврозоната, но и на ЕС, на целия европейски проект във вида, замислен от създателите му. Жалко е, че днес липсват държавници с визия и идеи, които да продължат тяхното дело. Това ни изправя пред нова геополитическа ситуация.

Нашите политици следва да отчетат съвсем сериозно тези рискове. Държавата ни не може без свой план Б. Ние, разбира се, няма да се отказваме от европейската перспектива, докато тя е налице и докато имаме изгода от нея.

Но е илюзорно да мислим да се преместим в първа класа в обозримо бъдеще - колкото и стриктно да изпълним условията за това. Няма как да променим имиджа си, а и не можем да приемем някои от условията. Прав е Дянков, че не следва да плащаме същите високи данъци, както в еврозоната - това е механизмът ни да създаваме стимули за по-бърз растеж, за да догоним по-напредналите.

Но е време да погледнем и към други опции в своята най-вече икономическа ориентация. Светът не е само Европа, на арената излизат нови икономически сили и фактори - Близкият изток, Китай, Япония, Индия, ЮАР, Бразилия. Имаме и стари партньорства с Русия и САЩ, в които може умело да се балансира. Можем да вложим повече усилия и в регионалната интеграция. Намираме се на възлово място, възможностите ни са интересни за мнозина.

Ако сме умни, мобилизирани и предприемчиви, ако преодолеем вътрешните си конфликти и ежби, можем да се съвземем. И след време Европа сама ще ни покани в първата си класа. Без да й тропаме на вратата й без да й се молим.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Нещата се решават навън, а тук гърмят халосни патрони

А коалициите за подкрепа извън България се променят бързо Не участвах в публичните схватки между привържениците на Бокова и Георгиева, защото от самото начало бе известно,

Нищо лично, влязохме в световна битка, а те са кални

Все пак става дума за ООН, не за светата Рилска обител Страня от публични изказвания по въпроса за генералния секретар на ООН. Не споделям крайните позиции,

Супербоул на дебатите

Тръмп загуби първия дебат, но дали зрителите разбраха това Трудна за изпускане история. Зрителски партита. Алармите на мобилните телефони са включени. Нищо не е за вярване, ала всичко е истина.

Хилари и Тръмп - размяна на ролите

Дебатът за бъдещия президент на САЩ поднесе две изненади Дебатът Хилари Клинтън - Доналд Тръмп не излъчи отчетлив победител. Не се стигна до сразяващо разкритие или разгромяващ аргумент на нито

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

„Екзакта Рисърч Груп”: ГЕРБ - 25.4% , БСП - 15.3%, РБ - 6%, ако изборите бяха днес

Месец преди старта на президентската кампания, ГЕРБ е първа политическа сила като за управляващите биха гласували 25.4% от българите. Това показват данните от национално представително проучване на

Заселниците са новият Костинброд?

Заговор или двойна игра? Гинка Чавдарова свали гарда на властта Ако нещо може да събори ГЕРБ от властта, то е следната пасторална картинка – китно пащунско селце,

А ЕС няма отговор и решение...

  Българската позиция по бежанския въпрос, както е изложена от Борисов на срещата в Братислава и Виена (според изявленията му). За да знаем с кое сме съгласни, с кое не.

Ако имаше два грама мозък, Миленко щеше да направи паметник на България

Българските паспорти вливат един милиард евро годишно в Македония ВСЕКИ, който мисли доброто на своята страна и народ, особено ако земята е без нефт и газ,

Касапницата в Алепо вещае нова бежанска вълна

Битката за този важен град може да реши съдбата на цялата война в Сирия По време на 8-дневното провалено примирие в Сирия според опозиционни източници на летище Дамаск с транспортни самолети Ан-26

  • Абсолютна или относителна е зебрата

    Абсолютно или относително е правото на пешеходеца на зебрата? Над този въпрос с повишена трудност умуват магистратите, след като се оказа, че в закона няма пълна яснота и съответно различните съдии в страната отсичат по сходни казуси различни присъди.  Практиката показва, че са налице три фактора. Първият е,
  • Ега ти националния, щом и Петев не го иска

    Петър Хубчев е прагматичен вариант, който може да се окаже неочаквано успешен ГЕНИАЛНИЯТ полски сатирик Станислав Йежи Лец има един цитат, придобил изключителна популярност сред песимиститe: “Тъкмо мислехме, че сме стигнали дъното, когато някой почука отдолу!” Горе-долу такава е ситуацията с националния отбор по футбол.