Яворовата Мина му праща кичур от косите си

https://www.24chasa.bg/Article/1110905 www.24chasa.bg
Портрет на Мина от Стефан Гавраилов - художник от гр. Елена.

28-годишният Пейо Яворов се запознава с 16-годишната Мина Тодорова, сестра на неговия приятел - белетриста и драматург Петко Ю. Тодоров, в неговия дом в София през 1906 г. Мина или Минка, както галено я наричат близките й, току-що е пристигнала от гр. Елена на гости. Тя и Петко са деца на големия патриот и търговец - чорбаджи Юрдан Тодоров, дългогодишен депутат от известна възрожденска фамилия. Неговата съпруга Роза е в роднински връзки с Иларион Макариополски и Стоян Михайловски.

Патриархално възпитаната Минка приема със зачервяване комплиментите на Яворов, който почти не се отделя от младото красиво момиче. Вдъхновен от нея, още същата вечер пише стихотворението "Благовещение". След 6 дена Минка си заминава и изпраща на Яворов картичка от родния си град. Макар поетът все още да не се е излекувал от чувствата си към Дора Габе, за свое учудване усеща, че започва да се влюбва в "милото момиче". Той доверява на своята малка приятелка, че през септември ще замине за Франция. Минка е разтревожена, че мъжът, по когото е увлечена, няма да бъде почти цяла година в България. Яворов предлага директно на девойката да се омъжи за него.

Той є пише, че желае да я види, преди да замине. А заплененото от чара му момиче иска от родителите си отиде да учи в Париж. Чорбаджи Юрдан се съгласява, но настоява първо здравето на дъщеря му да укрепне. Мина боледува често от настинки, вдига без повод температура, понякога няма сили за нищо и лекарите се съмняват за туберкулоза.

Една от малкото запазени снимки на Минка (Мина) Тодорова. Момичето, на което е посветено стихотворението
Една от малкото запазени снимки на Минка (Мина) Тодорова. Момичето, на което е посветено стихотворението "Две хубави очи", не успяло да накара Яворов да преодолее страха си от брака.

На 2 септември 1906 година Яворов тръгва за Франция. Няколко минути преди да тръгне влакът му, той пуска от гарата писмо, в което пише, че не се радва на пътуването си, защото няма да бъде до нея. След като се настанява в Нанси, изпраща адреса си на госпожица Тодорова.

Яворов
Яворов

След 12 дена в списание "Художник" излиза цикъл от стихотворения, озаглавени от поета "Предчувствия". Племенницата на Яворов Ганка Найденова- Стоилова, е убедена, че вуйчо й е имал предчувствие за ранната смърт на Мина.

ГАЛИНА МИНЧЕВА
ГАЛИНА МИНЧЕВА

Младата жена пише на Яворов, че цялото й семейство е против тяхната връзка и тя е дала обещание на родителите си никога повече да не се вижда с него. Мина е потисната и му пише кратко писмо, пропито с обич. Яворов е поласкан и едновременно е разгневен на фамилията Тодорови.

Скоро той изпраща на любимата си стихотворението "Обичам те, въздушно нежна , в нежна младост" с посвещение над него: "На Минка Юр. Тодорова". Чувства се задължен да каже на девойката, че е дал в списание "Мисъл" китката стихотворения "Писма". "Вашите писма са ме вдъхновили. И много уместно бе да поставя под всяка от творбите по един епиграф, извлечен от тях", изтъква Пейо. В писмо от 4 ноември поетът настоява за ръката на девойката, но поставя условие - тя трябва да се раздели с близките си

В писмата си той непрекъснато изповядва любовта си към "милото момиче". Сестрата на П. Ю. Тодоров мълчи. Накрая му съобщава, че й е абсолютно забранено да си кореспондира с него. Уважава родителите си и не иска те да страдат заради нея.

През август следващата година той получава писмо от Мина, която му съобщава, че е в София. Младата жена му определя среща, но двамата не успяват да се видят, защото умира майка му Гана Крачолова. Пейо е съкрушен и чак в края на септември пише на своята приятелка. Девойката му отговаря, че ще се подложи на операция, за да бъде здрава и сама да управлява живота си. Тя желае да се види с Пейо и смята, че това ще бъде последната им среща. Поетът е уплашен за здравето на момичето, но се страхува, че Минка ще хленчи, когато се срещнат.

Яворов има цяла седмица много силно главоболие и накрая прави пред сестра си Екатерина жестока изповед: "Моята приятелка е вече нажежена до най-висок градус. Боже мой, ами че аз съвсем не съм човек за женене и семеен живот! Помисля ли за такъв край, аз чувствам любовта ми да се превръща в една непреодолима ненавист! Бих дал мило и драго тая история да не съществуваше и тая попара, която сам надробих, да не чакаше да я сърбам сега…", пише й той. В писмо до Боян Пенев Яворов е още по-ясен. Той пише, че любовта за него е любопитство и нищо друго.

Той и Минка се срещат чак на 17 април 1908 година в Народния театър. Тя е претърпяла операцията и е съвсем променена. Поетът подозира, че момичето може да му направи сцена пред хората. В писмо до сестра си Екатерина той споменава, че предчувства само нещастие, и веднага иска от Мина да му върне всички писма. Младата жена е отчаяна. Уверява го, че никога не би се хвалила с тях, а в този момент го обича още повече...

След три месеца се престрашава и праща отчаяно писмо до Пейо. В него признава, че ако се излекува, ще захвърли оковите, които близките са й сложили и ще поиска двамата да се свържат завинаги.

Яворов й отговаря, че животът е жесток и че никой не го разбира. Вместо да е директен, той я занимава с творчески въпроси и я съветва да мисли за своето здраве. Госпожица Тодорова му пише веднага и му доверява, че, ако се омъжи за него, няма да направи никаква жертва. Маестрото иска от младата жена да сложат край на приятелството си. Минка твърди, че е съгласна. "Обичам те, обичам те с всичката непокътната досега сила на своята душа", изтъква тя.

В предчувствие за нещо лошо поетът моли момичето да му изпрати кичур от косите си. Щом го получава, го слага в медальон. През март девойката пристига в София, за да постъпи в санаториум. С Яворов успяват да се видят три пъти. Научил за тези срещи, Петко от приятел се превръща в пръв враг на поета.

На 19 юни творецът изпраща последното си писмо до Мина. В него той приема условно желанието на младата жена - да я чака 2 години, докато оздравее и завърши образованието си. Определя й среща - на 18 юни 1911 г. в 8,30 вечерта, "на същото място, дето приказвахме снощи. Ако единият от двамата не се яви, дошлият да не го чака дълго, а да му пожелае в душата си щастие".

На 1 септември 1909 г. Мина заминава на лечение в Париж през Букурещ, да не би пак да успее да се види с Яворов. И не се връща повече в България. Болестта й се оказва туберкулозен перитонит. В санаториума "Берк" на Атлантическия океан събира последни сили и пише прощално писмо до брат си Петко в София. В него обвинява роднините си, че са се противопоставили на връзката й с Яворов.

В края на юни 1910 г. поетът прави отчаяни опити да замине за Франция и да види Мина. На 9 юли той е в Кале и настоява с телеграма пред Никола и Петко да зърне, макар и за миг, "милото дете". Тодорови му отговарят, че свиждането е невъзможно. Любимата им сестра вече е в агония. Съветват го да отиде в Париж, където ще бъде погребението.

Мина умира на 12 юли вечерта. Близките й я погребват на 14 юли в гробищата на малко градче близо до Париж. Пейо присъства на опелото в руската църква, а след това помага на семейството да уреди редица проблеми, възникнали с гроба на дъщеря им.

На 17 август, в Елена, нещастните родители на Минка вземат решение да подарят някои нейни лични вещи на поета. Всички скърбят, че са тормозили нежното същество за любовта му с Яворов. От този момент ненавистта на фамилията към твореца се превръща в обич към него.

ГАЛИНА МИНЧЕВА

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Мъж загина, затрупан в изкоп в кюстендилското село Блажиево. 59-годишният работник е отстранявал авария във водопровода. Багер изкопал ров около 1,80 метра, за да достигне до спукалата се преди 3-4 дни тръба. При смяната й изкопът се свлича и затрупва намиращия се в него мъж. Колегите му се притичат на помощ, успяват да го разкопаят и извадят,

Шофьор на градския транспорт в София подарява бонбон при закупен билет от него. За милия жест разказва пътничка, която остава приятно изненадана. "Купувайки си билетче от автобус 72, шофьорът ме посреща с усмивка, казва ми "Добър вечер!" и с билетчето ми дава бонбонче!Трогната съм от този човек, защото повечето в сферата са намръщени,

Каръкът не спира да преследва Годжи. Музикантът счупи ръката си, стана ясно от поредното предаване на Слави Трифонов. Годжи се появи със шина на десния си крайник. Дългия го попита какво се е случило с ръката на един от най-доверените му хора, но китарисът не пожела да отговори. Само преди година Годжи отново претърпя сериозно нараняване.