Гълъбин Боевски и бродещите призраци на комунизма

https://www.24chasa.bg/Article/1113268 www.24chasa.bg
Борислав Зюмбюлев

Задържането на Гълъбин Боевски с 9,07 кг чист кокаин в куфарите на едно бразилско летище лека-полека започна да се превръща в нов либийски процес. Ако човек гледа телевизия или чете преса, разбира, че този човек е невинна жертва, сложен е с някакви тъмни хора в килия. Ужас! Външно министерство не полага нужните грижи, каквито се полагат на един национален герой от такъв мащаб. Мисля, че е време някой да каже, че това е перверзия. В тоя свят все още има добро и зло.

Злото е да продаваш наркотици, дори и да си щангист, хванат с допинг. Доброто е да ловиш наркотрафикантите. В случаябразилската полиция хваща поредното наркомуле, добре натоварено. И го задържа. Разбира се, до произнасяне на присъдата той е невинен, но все пак имаме известни основания да признаем на Бразилия правото да задържа уличените в тежки престъпления. Бразилия не е Триполи, а Дилма Русеф (наш човек) не е покойният Муамар Кадафи. Стават и съдебни грешки и съответно всяка възможност не бива да се изключва, но засега действията на бразилските власти са убедителни и в рамките на закона.

Защо обаче се ражда тази всеобща солидарност и умиление към Боевски, при положение че поне 70 други българи като него лежат в бразилски тюрми, без никой да интервюира плачещите им съпруги.

Причината за това е, че Боевски е щангист. Национална гордост. Щангите са един от най-трудноизкоренимите митове на комунизма, които все още ръководят обърканата народна душа. Преклонението към щангите бе съзнателно наложена от комунистическата пропаганда формула. Те са символ на българското юначество. Ние сме най-силни, защото вдигаме най-тежкото желязо. Като пожелавам на Боевски случаят му да е наистина грешка, ще се опитам да идентифицирам призраците на комунистическата пропаганда, които все още бродят по тъмните коридори на българското общество.

КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

Първи, разбира се, са щангите и изобщо спортът. Родоначалник на използването на спорта за пропагандни цели е Хитлер, но комунистическите диктатури влагат много сили и средства, за да доказват превъзходството на социалистическия човек чрез спортни победи. Някъде в началото на седемдесетте започва привнасянето на български национализъм в чисто комунистическата пропаганда. Доста историци смятат, че появата на патриотичен плам е първа лястовица на предстоящия възродителен процес. Патосът е леко скрит, но внушението е ясно - ние побеждаваме в спорта, който е символична война, следователно сме най-силните юнаци на всички земни кълбета Идеята за развитие на спортове, в които има малка конкуренция, се появява след първите шампионски титли на българи борци през шейсетте. В главите на комунистическите пропагандни функционери светва един тарикатлък - там, където има категории, има по-голям шанс за медали и титли. Футбол и тенис играят всички и по-населените или богати държави винаги ще водят. Така е и с повечето популярни игри с топка.

И започва масово развиване на силови мъжки спортове, към които принципно няма голям интерес по света. И тъй като в бокса и борбата конкуренцията е сравнително голяма, залагаме на щангите. Човекът срещу желязото. Целта е отчитане на дейност, изразяваща се в бройка медали и титли.

И с помощта на българската и гедерейската фармацевтична индустрия почват да се постигат медали - до скандала от 2001 година, пак с Гълъбин Боевски, когато Българската федерация по вдигане на тежести е практически закрита и изключена от всякакви международни организации заради непреодолим стремеж за използване на забранени субстанции.

Вдигането на тежести, предизвикало толкова национална гордост, всъщност е силно увреждащ спорт - освен от допинга екстремно големите тежести деформират трайно гръбначния стълб, а бившите щангисти изпитват постоянни и силни болки в гърба и ставите. “Всичко ме боли. Кръстът, разбира се. Остана ми от щангите. Аз съм като - как се казва? - барометър. Познавам кога ще се развали времето. Като ме заболи кръстът, знам, че ще вали дъжд”, разказва бившият шампион Нораир Нурикян пред седмичника “168 часа”. Треньорът Иван Абаджиев е национална знаменитост, макар че методите му на изграждане на спортисти с допинг са отвратителни.

Доказателство за извратения характер на този спорт е, че шампиони стават хора с анатомични странности - много нисък ръст, много къси ръце и крака При такива индивиди движението на щангата е по-късо, съответно трябва по-малко усилие. Пълната перверзия обаче настъпва след падането на комунизма, когато се развиват женските варианти на тези категорийни спортове. Освен че са неестетични и увреждащи здравето, подобни спортове като женска борба са практически без конкуренция. Издържаната от българския данъкоплатец федерация поддържа професионални отбори по женска борба. Но техните противнички по световните и олимпийските тепихи обикновено са гей активисти или войнстващи феминистки, които нашите научени на “драгиевата хватка” и разни суплеси набързо тушират.

Всъщност истински женският вариант на щангите е т.нар. спорт “художествена гимнастика”. В края на 60-те той е почти неизвестен по света и любителски. Българската държава влага пари и средства, за да го развива, защото няма конкуренция. Така се ражда анорексичният призрак “златни момичета”. Художествената гимнастика е доста условен спорт - гледайки едно състезание, не можеш да разбереш кой е по-добър, защото няма релевантен критерий - някакво обективизирано измерване. Освен това е доста скучно зрелище - наблюдаването на разголени анорексични момичета не е и кой знае колко секси. Напомня на тоталитарните композиции от живи хора с флагчета, които днес може да бъдат видени на живо само в Северна Корея.

В края на 70-те комунистическата пропаганда вижда в художествената гимнастика потенциал за нов пропаганден мит. И се включва цялата машина на ЦК - издават се книги, пеят се песни и стихотворения. Стари журналисти си спомнят, че дописките за т.нар. златни момичета се пишели от идеологическите отдели на тоталитарните вестници, а не от спортните, както може да се предполага. И в наши дни, когато почнат груповите възхищения от художествената гимнастика, значи е в ход някакво мероприятие. Бих посъветвалгражданите да си гледат сметките, вероятно в момента ги ограбват, както се случи през осемдесетте. Докато ръкопляскаха на соцгероите, тарикатите прибраха кинтите.

Вторият голям облак от фалшиви герои е “българинът първи във всичко”. Това всъщност е старо руско клише и по него пропагандните отдели на ЦК напомнят днешните копирайтъри от рекламните и ПР агенции - по пълната липса на въображение и креативност Всъщност това е формулата на спорта, но приложена и в други области на живота. Впрочем не можем да достигнем съветските мащаби: руснаците измислят за всичко - от парната машина до радиото - по един мужик, който е изпреварил всичко на света.

Но в тая схема ние им избягваме могъщо с Джон Атанасов - т.нар. баща на компютъра. Президентът даже всяка година връчва награда за изобретатели на негово име, вдигнахме му паметник, кръщаваме училища и го тачим колкото светите братя равноапостоли. А всъщност неговата заслуга е една от многото на водещите умове през 40-те години, но по съдебен ред успява да докаже, че неговата непрограмируема и нефункционирала електронноизчислителна машина е била създадена преди друга подобна, използвана за управление на американските балистични ракети.

Истинският татко на компютрите според мен е Жозеф-Мари Жакард - изобретателят на жакардовия стан, който се управлява с програмируеми перфокарти, а на негово име няма даже един текстилен техникум наречен.

Друг е въпросът и доколко Джон Атанасов е българин - също толкова условно, баща му е от ямболските села, майка му - ирландка, той израства и работи в Съединените щати и не знае и не се интересува от прародината си, докато в началото на седемдесетте години името му не попада на Благовест Сендов, който го лансира у нас. По онова време ние развиваме компютЪрите и градим силиконова долина между Правец и Ботевград.

Освен Джон Атанасов обаче имаме цяла номенклатура от световни изобретатели българи, които изпълват сърцата ни с възторг и преклонение.

Петър Петров - изобретателетя на електронния часовник обаче не е припознат от комунистическата власт - той е осъден задочно на смърт като враг. Но след падането на комунизма “падат дрехи и задръжки” и той бе титулован с орден - получен тия дни от наследниците му. И без Живков работим по живковски.

Държавната машина се тупаше в гърдите и с човеконенавистни приложения, с които имаме приоритет като бомбардирането от самолет. Комунистическата държава забравя хилядите жертви от бомбардировките на София и прославя летеца, пускал кошници с бомби над Одрин. За съжаление нашето съучастие във високотехнологични проекти намалява постоянно и затова пропагандистите в наши дни затъват в мрака на Средновековието.

Последната най-невероятна дивотия е, че българското племе е дало на света ракията, и изобщо дестилацията на алкохол, както твърди един търновски археолог, подкрепян и от Божидар Димитров.

Очевидно съвременното племе на юг от Дунав е толкова податливо на такъв тип пропагандни клишета ите се възприемат съвсем безкритично, щото най-голямата глупост, която влиза във формулата “Ние сме най-големите юнаци, ама светът не ни оценява”, хваща дикиш.

Ракия е арабска дума и по този начин наричат спиртните дестилати от Източен Тимор до Марибор. Тоест навсякъде, където е достигнал ислямът. Думата “ал кохол”, разбира се, е арабска, както и “ал гебра”, както и “арак”, “раки”, “ракия”. А думичката “ракиня”, която бе разчетена на търновградското сграфито, не сме сигурни, че изобщо съществува, а не е следствие от злоупотреба с преждеспоменатите.

Да продължим с други измишльотини на пропагандните и контрадезинформационни отдели на БКП. Например нитратите в краставиците. Половината от българското население е убедено, че това е невероятно зло, което налага беленето на зеленчуците. Разбира се, нищо такова няма - нитрати се натрупват в зелените части на растенията независимо от тяхното наторяване. Те са безвредни - даже една жена, агроном от Пловдив, виждайки масовата заблуда, поглъщаше амониева селитра с лъжици, за да покаже, че е безвредна.

Целта на мероприятието “нитрати” бе пренасочване на истинската тревога от гръмналия Чернобил към мнимата заплаха от краставиците.

Впрочем в същата пропагандна работилница са изработени и траките. Друг неизтощим източник на национална гордост. Траките са племена от гръцкия културен кръг. Траки са обсаждали Троя. Но в края на седемдесетте, пак по същата програма, започват да издирват още по-древни корени на българщината и горките траки са произведени в народ. Впрочем в съседна Румъния пък ги наричат даки и им посвещат епичен филм с Пиер Брис (актьорът, изиграл Винету)!

Създава се цяла наука, която работи на принципа “Джон Атанасов” - присвояване на богове от гръцкия пантеон на “нашите” траки, следователно са български и ние сме най-великите! Абсолютно безсмислена и смешна дейност, която напомня хвалбите на македонците от ФИРОМ и присвояването от страна на Скопие на Александър Велики.

Може още дълго да се изброяват пропагандните клишета като трудолюбието, гостоприемството на българите, красотата и уникалността на нашата прирора. Тези схеми са тъпи и трябва да излязат от съзнанието ни, защото ни пречат да различаваме добро от зло, както се случва в момента със случая "Гълъбин Боевски".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,