Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин

https://www.24chasa.bg/Article/1118905 www.24chasa.bg
Любомир Левчев представя най-новата си книга: "Панихида за мъртвото време".

Kнигата на Любомир Левчев "Панихида за мъртвото време" е 633 страници, но я прочетох на един дъх. Дори ми се искаше да има още. Този "роман от спомени", както го е нарекъл авторът, е третата част на своеобразния мемоарен тритомник, започнат от "Убий Българина!" и продължен от "Ти си следващият".

В "Панихида за мъртвото време" Левчев продължава животоописанието си от избора му за първи зам.-председател на Людмила Живкова в Комитета за култура и усилията му по организирането на световните писателски срещи в София. Разказва за годините начело на СБП, свалянето от власт на Тодор Живков и трудните години за поета след 10 ноември 1989 г., когато е низвергнат в родината си и приютен от писатели приятели в САЩ, където живее повече от година.

Мемоарите са най-субективният литературен жанр. Всеки автор редуцира признанията си по свой личен избор и акцентира на удобните нему житейски подробности. На немалко места в мемоарния си роман Левчев сякаш спира на най-интересното. Читателят остава с чувството, че премълчава събития, факти и имена. Написаните пък сигурно ще предизвикат несъгласията на някои от хората, споменати в текста.

Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин

Амбицията на това интервю е да провокира Любомир Левчев и той да доразкаже и хвърли повече светлина върху някои от историите и случките в "Панихида за мъртвото време". Ще припомня основния постулат за интервютата: няма неудобни въпроси, има неудобни отговори.

Левчев като първи заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура. Вдясно от Живкова е Александър Фол, също неин заместник. 
СНИМКИ:
Левчев като първи заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура. Вдясно от Живкова е Александър Фол, също неин заместник. СНИМКИ: "24 ЧАСА"

-Да започнем от заглавието, г-н Левчев. Мъртво ли беше времето преди 10 ноември 1989 г.? Няма ли с това определение да разочаровате хората, за които това време е на младостта и мечтите им?

2006 г. Любомир Левчев посреща на летище София своя знаменит приятел Евгений Евтушенко, който също е герой в книгата му.
2006 г. Любомир Левчев посреща на летище София своя знаменит приятел Евгений Евтушенко, който също е герой в книгата му.

- Въпреки амбицията ти да ме провокираш, хайде да говорим на "ти". Моля те, не ме подозирай в опит за самоубийство. Аз съм част от тези хора, за които си се загрижил. Благодаря ти.Но заглавието не укрива смисъла, който ти търсиш.

Времето е едно непрекъснато чудо. Всеки миг "сегашното" умира и става "минало", за да освободи място на "бъдещето" в реалността. Извиквайки спомена за миналото, ние го възкресяваме в своето съзнание. Това е благородният смисъл на свещенодействието панихида (помен).

- Добре, Любо, преминавам на "ти". Иван Будинов, министър на търговията и после посланик в Париж, те нарича вълк единак. Такъв ли си?

- Мисля, че като човек не съм единак. Но писателството е самотен занаят.

- Наистина ли Георги Марков-Джери те е запознал с Тодор Живков?

- Да. Джери каза, че е предложил и ме представи на срещата с млади писатели в Бистрица. Дори ме закара със собственото си BMW. Това е описано по-подробно в "Ти си следващият".

- Кой роди идеята за писателските срещи в София? Признаваш, че тогавашният председател на СБП Пантелей Зарев е измислил мотото им: "Мирът - надежда на планетата", но кой измисли самите срещи не става ясно...

- Срещите не бяха измислени, а замислени. Аз нямампретенции. Пантелей Зарев заслужава признание. А Людмила Живкова пое настоятелно отговорността, защото всички се страхуваха от провал.

- Каква беше основната цел на тези срещи? Или целите са били повече от една?

- Щом има основна цел, значи има и други. Едни са се радвали на показния пропаганден ефект. Други са се надявали да се преодолее гибелната изолация в разгара на Студената война. Трети са търсели живите творчески контакти - цел, която заслужава да бъде главна. Личните контакти и приятелствата имаха огромно значение в онова съдбоносно време, когато "двата свята" се насъскваха с образа на врага.

Но казават - ако видиш, че очите му са като твоите, ако го познаваш, трудно би стрелял по него. Хайнрих Бьол апелираше да не ставаме дори неволни съучастници в създаване образа на врага - човек или народ.

Образът на врага е необходим на войната, за да превърне войника в убиец. Помниш ли стиха на Димчо Дебелянов: "Мъртвият не ни е вече враг"? Проблемът е да видиш как живият не ти е вече враг.

- Не бяха ли тези срещи доста тежко бреме за бюджета на България?

- Мисля, че не са тежали повече от танковете.

- Знае ли някой колко милиони левове бяха похарчени за писателските срещи?

- Според една счетоводна справка Третата международна писателска среща е струвала 300 000 лева. Една трета от тези пари са взети от фонда на Съюза на писателите. Втората писателска среща, която е била по-малка, е струвала 135 000 лева. Тези числа могат да послужат за сравнение.

- По време на първата среща в София през 1977 г. Гор Видал ти дава следния съвет: "Ако искаш една власт да те забележи, трябва да я дразниш." Възползва ли се някога от този съвет?

- Не. Не ми е било нужно да си поставям такива задачи, защото и без това официални и неофициални инстанции винаги са се дразнили от мен.

- Пишеш, че при обсъждането на първата писателска среща в Комитета за култура Людмила Живкова казала: "Ние трябва да оползотворяваме и да развиваме тези резултати. Трябва да мислим и да работим на планетарно ниво..." Но никъде в книгата не казваш за оценката и мнението на Тодор Живков за писателските срещи?

- Той изразяваше своето "мнение" с приветствено писмо в началото и в устно слово на специален прием, който като държавен глава даваше в края на срещите на всички гости. На една от последните срещи, седнал на маса с най-изтъкнатите гости, той изведнъж им каза: "Имайте предвид, че това, което ви приказва Левчев, невинаги съответства на нашата идеология и моето лично становище." И се разсмя, което още повече смути писателите.

Не знам какво е целял Живков с тази своя откровеност, но гостите ахнаха от изненада. А след това насаме ме поздравяваха.

- Защо в последна сметка тези срещи бяха преустановени?

- Защото времето се смени. В епохата на перестройката опитът на софийските писателски срещи вече се използваше на много места.

- В книгата споменаваш за "голямата мнителност на епохата", описана от Джак Керуак. Къде тази мнителност беше по-голяма - на Запад или в социалистическия лагер?

- В "По пътя" Керуак описва как танцуват с една мексиканка под душа в банята на хотела. Тогава бравата на вратата траква и те се свиват в различни ъгли. Героят смята, че тропат братята на мексиканката, които идват да го оженят насилствено, мексиканката си мисли, че идват приятелите на героя, за да я отвлекат и продадат като бяла робиня.

Малко по-късно Василий Аксьонов в романа си "Време е, приятелю" описва как един младеж пътува на автостоп по сибирските пътища. По радио новините предупреждават, че по пътя е било извършено убийство с манивелата на камион И шофьорът, и неговият спътник се гледат с огромно съмнение и страх. Всеки подозира, че другият е убиецът. Това са сходните житейски резултати от насажданата мнителност на студената война.

- 33 години по-късно намери ли отговор на въпроса защо Людмила Живкова ти се скарва, че прекалено много хвалиш и цитираш баща й Тодор Живков?

- Драги Пенчо, мислиш ли, че 33 години търся отговор на нещо, което е съвсем ясно. Ясно ми бе, че трябва да си взема шапката.

- Въпреки предупреждението на Живков, че СБП е мелница за председатели и че и ти ще бъдеш смлян, се съгласяваш да оглавиш съюза. Защо?

- Защото два пъти не могат да те смелят.

- Ти си автор на биографичния очерк за Людмила Живкова "Мислете за мен като за огън". Казваш, че в архива си пазиш рецензиите за очерка. Кой какво написа в тези рецензии?

- Общо взето бяха положителни и несъществени.

- Как оцелява един интелектуалец на ръководни постове, който постоянно се сблъсква с интриги, сплетни, доноси и удари под кръста от колеги и приятели?

- Веднъж заведох шестгодишната си дъщеря на лунапарк и влязохме в къщата на ужасите.

Жена ми се разсърди: "Не влизайте, детето ще се уплаши и ще му стане нещо." Когато влакчето ни понесе сред ревящи чудовища и летящи скелети, реших, че жена ми е била права. След това приключение дъщеря ми весело подскачаше и се смееше. "Браво! - похвалих я аз. - Ти си герой. Как издържа?" "Ами затворих си очите."

- На едно място в книгата си пишеш: "Но съвсем пресилено ще е да кажа, че за нищо не съжалявам." За какво в досегашния си съзнателен живот съжаляваш най-много?

- Избягвам и самодоволството, и себесъжалението. Предпочитам "контролния скептицизъм".

- Издават твои стихосбирки в Италия, Франция, Англия, САЩ, Латинска Америка, Скандинавия... Какви обаче са ти доказателствата, че тези преводи са благодарение на качеството на стиховете ти, а не на държавните постове, които си заемал тогава?

- Заемал съм само веднъж държавен пост - заместник-председател на Комитета за култура за около 3 години. Но това беше достатъчно издателите от Америка, Франция и пр. да се разтреперят от страх, да ми издават книгите и да ми плащат високи хонорари вече половин век. Въпросът е най-меко казано смешен. Но ако седна да му отговарям сериозно, ще стана още по-смешен.

- Много ми хареса следното твое признание: "Моите събратя по цял свят обичат едновременно да бъдат награждавани и преследвани..." Имаше ли творци в България, които не обичаха това?

- Да, моите събратя в България.

- От 2 януари 1995 г. заживяваш в Ню Ингланд, САЩ. Казваш, че първото нещо, което си написал там, е:

"Нито вълк, нито брат.

Човек за човека е българин."

Какво би добавил днес към това двустишие?

- Стиховете не обичат хранителни добавки.

- В "Панихида за мъртвото време" признаваш, че ставаш все по-самотен. Защо?

- Старостта е самота. Може би поезията е единствената младост, която обича самотата.

ОТКЛОНЕНИЕ

А сега, накрая, ще си позволя едно предизвикано отклонение. Пътищата завършват или с пропаст, или с отклонение.

Дълбоко в човешката природа е залегнало първичното чувство, че нещо остава скрито от нас.

И ти ме подозираш, че аз прекъсвам разказа си на най-интересните места и оставям важни свидетелства скрити.

Аз не съмдървото на забраненото познание в райската градина на любопитството. Несъм нито змията, нито Господ.

Единственото нещо, което съзнателно съм отбягвал, това са обидните квалификации на хора и събития в епохата на компроматите.

Мълчанието е за предпочитане, стига да не е компромис с истината.

Останалото е забрава.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колко е важно да се ориентираш разумно сред дипломите за висше

    Колко е важно да се ориентираш разумно сред дипломите за висше

    Рейтингът на университетите се доказа - за девета поредна година - като изключително важен и полезен инструмент. При това за всички страни, които имат отношение към висшето образование - и за кандидат-студентите, и за институциите, и за работодателите. Рейтингът дава изключително полезна информация за това кои специалности в кои университети водят
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока