За Каменната сватба край Кърджали разказват страховити легенди

https://www.24chasa.bg/Article/1120106 www.24chasa.bg
Каменните младоженци начело на сватбената процесия край Кърджали СНИМКИ: АВТОРЪТ

Природeн феномен край Кърджали десетилетия привлича туристи, художници и кинаджии.

Скални образувания, наричани Каменна сватба, будят любопитството със страховити легенди с еротичен привкус и уникални форми, в които с малко фантазия могат да се видят фигури на хора, животни, птици, стълбове.

Най-впечатляващи са две високи 10-ина метра скали, наподобяващи прегърнати младоженци.

Феноменът се намира на 5 км от центъра на Кърджали край село Зимзелен. Разположен е на площ от около 40 дка и е обявен за защитен обект през 1974 г.

Скалният феномен в с. Зимзелен

Скалните пирамиди са вулканични туфи, образували се преди около 40 милиона години. В този период районът на Кърджали е бил дъно на море, в което е изригнал вулкан, обяснява Стела Тодорова, бивш служител на музея в града. Пепелта от вулкана, която се е утаила на дъното, е била с разнороден състав. Различните елементи дават и разнообразното оцветяване на скалите. Едни от тях са розови, други зеленикави, кафеникави или пък бели, казва Тодорова.

Кадър от снимачния процес на филма на Георги Дюлгеров СНИМКА: АРХИВ

Преди около 25 милиона години морето се е отдръпнало на изток и тогава е започнало оформянето на скалите. Ерозията им под въздействието на слънце, влага и вятър придава на каменните пирамиди причудливите форми.

Каменните гъби край с. Бели пласт са се образували заедно с Каменната сватба.

Скалните образувания са вълнували обитателите на района от столетия. Тогава са се родили и легендите за мястото. Най-разпространената разказва за нещастната любовна история на двама млади.

“Според преданието на местните хора красив, строен младеж се влюбил в девойка от съседното село”, разказва Стела Тодорова. Пленен от кръшната снага и пламенните сини очи на момичето, момъкът залинял от копнеж по нея. Разбрал бащата за мъката на сина си и отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата от нейното село и сред музика и веселие тръгнали към Зимзелен.

Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на булката. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата й, а после пригладил брада и скверни мисли нахлули в душата му.

Възмутена от греховните помисли, природата майка вкаменила шествието, за да предотврати тяхното осъществяване.

Стела Тодорова е записала и втори вариант на легендата, който е подобен на първия. Момъкът имал много възрастна баба, която го отгледала от малък. Тя не била поканена на сватбата, но гледала шествието, скрита между дърветата вотсрещната горичка. Разбрала за лошите намерения на свекъра и помолила природата майка да предотврати това нещастие за внука й.

Малко след това тя също се превърнала в камък, който и до днес безмълвно присъства в отсрещната гора, сякаш да бди над сватбеното шествие.

“Малко известен е фактът, че на хълма срещу Каменната сватба, който се намира край с. Панчево, също има скални фигури. Една от тях наистина наподобява старица”, твърди Стела Тодорова.

Причудливите форми на скалите в района често са вдъхновявали и кинаджии, които използват Каменната сватба за снимачна площадка. Кърджалийци ясно си спомнят 2 игрални филма, снимани в района. Първият нашумя със скандал, защото кинаджиите буквално посегнаха на скалните фигури, за да ги пригодят към изискванията си.

“Каменната гора” с режисьор Иля Велчев, сниман през есента на 1986 г., все още предизвиква отрицателни емоции сред местните. Екипът на Студията за игрални филми “Бояна” буквално беше преобразил каменните фигури, заливайки ги с гипс и боя. “Някои скали бяха дооформяни, а фигурата на кончето, намираща се край “младоженците”, беше унищожена”, спомня си Стела Тодорова.

Скандалът е толкова голям, че се появява критичен материал в местния официоз в. “Нов живот”, в който се описва вандалщината на кинаджиите. Следва официален отговор на “Бояна”, в който се отхвърлят обвиненията и се обяснява, че тяхната продукция не е единствената, снимана в района.

В крайна сметка местни хора почистват Каменната сватба. За 25 г. природата вече е заличила и следите по скалите.

Скандалът около “Каменната гора” стана причина през 2008 г. кърджалийци да приемат на нож и снимките на филма "Козелът" с режисьор Георги Дюлгеров. За разлика от 1986 г. този път кинаджиите не оставиха следи от присъствието си в защитената местност.

Девойки се превърнали в гранитни гъби

Страховита местна легенда обяснява природния феномен Каменните гъби край кърджалийското с. Бели пласт, които са се образували заедно с Каменната сватба.

Според преданието въглищарят Радуил имал 4 дъщери. Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата.

Четирите били застигнати от приятеля на загиналия - Омур. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба.

Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото. Изплашил се Омур, слязъл от коня, но преди да убие последното девойче, главата й сама се превърнала в камък.

Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм).

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Студенти здравеняци теглиха лек автомобил, пълен с мажоретки! Това беше една от най-атрактивните дисциплини в десетото издание на състезанието по силов многобой "Силен мъж". В нестандартната надпревара се включиха 7 студенти от русенския университет "Ангел Кънчев", а победител стана Александър Танасов, първокурсник в специалност "Кинезитерапия".

Краят на април е най-доброто време за риболов на линове. Тази риба е истинска находка, тъй като в последните години се среща доста рядко у нас. Предпочита стоящи води, заблатени язовири и езера с много растителност и ниско количество на кислород. Линовете са изключително красиви риби с маслиненозелен цвят на кожата. Нямат люспи, а слузесто тяло.

Вършим повече работа за туризма от чужди актьори и спортисти КОЙ Е ТОЙ Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския университет. Заради усърдната си работа през годините и приключенския дух е наричан Българския Индиана Джоун.