Най-старото дърво в Европа бавно умира

https://www.24chasa.bg/Article/1120124 www.24chasa.bg
Летният дъб в село Гранит тази година навършва точно 1666 години, доказаха лесовъди. Днес е жив само източният му клон (вдясно). СНИМКИ: АВТОРЪТ

Тази година най-старото живо дърво в Европа - летният дъб в село Гранит, община Братя Даскалови, навършва точно 1666 години. Възрастта му е доказана научно по метод, известен като "свредела на Преслер". От 40 години насам, обаче дъбът съхне и днес е останал жив само един негов клон.

Старозагорският художник Христо Танев твърди, че дървото е преживяло 17 века, защото като фиданка е било донесено от свято място - района на манастира "Свети Атанасий Летни" край чирпанското село Златна ливада.

Науката сочи, че дъбът е посаден през 345 г. след Хр. и 336 години преди създаването на българската държава. А светата обител, която пък се смята за най-старият манастир в Европа, е основана през 344 г.

И тази есен единственият жив клон на дъба даде жълъди, които местни ентусиасти събират, за да засадят в градините си и да отгледат потомци на ветерана. Защото тъжната истина е, че дървото бавно, но сигурно умира.

Учителката Станка Колева и учениците й първи засадили наследник на дъба.

Специалисти обясняват това не толкова с преклонната му възраст, колкото с факта, че подпочвените води в района чезнат и стават все по-дълбоки, а летният дъб пие много вода. Казват, че корените му са толкова дълбоки, колкото е височината му. В Гранит дъбът е висок 23,4 м и се твърди, че коренната му система се е разстлала върху 150 кв. м. Бедата е, че корените му са дълбоки, но не чак толкова, че да достигат до ниските подпочвени води, и все пак достатъчно, за да не могат да "пият" от течащата на повърхността вода.

И тази есен ветеранът даде жълъди, от които могат да се захванат негови наследници.

Местните си спомнят, че дъбът започнал бавно да съхне от 1969 г., когато при буря се счупил най-големият му клон - този от север.

На старите пощенски картички Гранитският дъб все още е в цялото си великолепие.

Преди десетина години наивно смятали, че ако се държи пълен местен микроязовир, подпочвените води в района ще се вдигнат, а каналът, който минава покрай дървото, ще се напълни. Даже се заговорило с моторни помпи да прехвърлят вода в язовира от местната река Гюлдере. Опитали всичко това през 2003 г., но неуспешно.

Този канал е прекаран в началото на 80-те г. на миналия век, когато със съдействието на Людмила Живкова дори смятали да изградят специална напоителна система. Но през 1981-а дъщерята на бившия първи умира и по канала под дъба, наричан още гранитското огледало, никога не потича вода.

В близкото минало специалисти опитват и други начини, за да спасят съхнещото дърво. През 1983-а местната власт решила да помогне на ветерана, като го укрепи с бетон. Бетонирали огромната хралупа на дъба, без да се замислят какво ще се случи, когато лятно време термометърът покаже 40 градуса на сянка. Закрили хралупата и с медна ламарина, за да не се пълни с вода от дъждовете, но по-късно цигани я откраднали. Укрепили дървото и с дървена конструкция, която 3 години по-късно заменили с метална.

Някъде по това време вече дъбът започнал прогресивно да съхне.

През 2008 г. по разпореждане на старозагорската РИОСВ бе вдигната ограда край дъба, за да не могат животни да му вредят. Преди това изместили и асфалтовия път, който минавал под клоните. Не помогнало и това.

Но оптимистите все още се надяват на чудо. И припомнят, че веднъж то вече се било случило. През 1998 г. един от клоните на линеещия ветеран, източният, се събудил и започнал отново да дава жълъди, та досега. Оттук идва и плахата надежда, че може би подпочвените води все пак са се вдигнали и дъбът ще може да пие от тях.

Още по-плаха е надеждата, че най-старото дърво в Европа ще привлече туристи и в този край. Сега, ако някой все пак иска да се докосне до него, трябва да потърси кмета Антоний Димитров, за да му отключи вратичката на оградата.

През годините дървото така и не се превръща в онази туристическа атракция, която заслужава да бъде. Преди години само издали пощенски картички с него. От тях дъбът и досега всява респект с раззеленената си корона, чиято проекция се простира върху цели 1017 кв. м. Обиколката на стъблото му е 7,46 м, височината - 23,4 м.

Може да е парадоксално, но най-старото живо дърво в Европа не попадна нито веднъж в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Той е обявен за защитен от закона на 25.12. 1967 г. със заповед на тогавашното Министерство на горите и горската промишленост.

"Като разбрахме накъде отиват работите, решихме заедно с моите ученици да отгледаме поколение на дъба. През май 1986 г. ние първи засадихме една фиданка, захваната от жълъдите на дървото", разказва дългогодишната учителка, днес пенсионерка, Станка Колева. Днес 25-годишното дърво вече е стабилен дъб, израсъл на 50-60 м от ствола на баща си. Други "деца" на дъба са засадени по-късно до черквата и кметството в Гранит, пред кметството в общинския център Братя Даскалови.

Кметът на Гранит Антоний Димитров чул, че стволът може да се намаже със специални смоли, които да удължат живота му. Но никой не гарантира, че поредната човешка намеса няма съвсем да доубие дървото.

Най-екстравагантната идея на хората от селото, която засега не е осъществена, е да продават на туристите парченца от изсъхналите клони на най-старото дърво в Европа. Стига някой да доведе туристи в Гранит. Ако дойдат, след разходката под дървото те могат да пийнат по чаша червено вино "Гранит” дело на местна винарска изба и да видят документалния филм "Жива вечност" на режисьора Атанас Джидров и сценаристката Елена Димитрова. Лентата,създадена преди година, възкресява спомените за дъба - как някога под него е било хорището на селото, под сянката му ставал оживен пазар, а младите тук се залюбвали и женели. Пак под клоните му варели църковния курбан за здраве на селския празник Димитровден.

А когато един ден през 1969-а неочаквано се откършил северният клон на дъба, трясъкът бил като при земетресение. Той смазал близкия кладенец, но пожалил децата от съседната детска градина, които по това време спели следобедния си сън.

Този спомен също е част от филма. А местните коментират така лентата: "Чудесно е, че този филм възкресява спомените ни за дъба. Жалко, че не може да възкреси и самото дърво, което бавно умира."

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Писателят усърдно прекопа градината Къта всяко зрънце, ще вари ракийка  Калин Терзийски заряза писането и се отдаде на гроздобер. Писателят отскочи до вилата заедно със съпругата си Ивана, при която се е кротнал напоследък, за да прибера плода на усърдната им работа. След като събраха всички чепки,

Мъжете не смеят да ми предложат секс, защото не го излъчвам КОЯ Е ТЯ Есил Дюран е българска джаз и попфолк певица от турски произход. Родена е на 5 юли 1969 г. в Хасково с името Исмигюл Дуран Наим, което в превод на български означава "бяла роза". Завършва Националната музикална академия със специалност поп и джаз пеене.

Сузанита се превърна в същинска лоша кучка! Щерката на Орхан Мурад пя в хитова столична дискотека в ранните часове на нощта срещу петък. Скандалната тийнейджърка се появи с бял потник, на който на английски беше изписано "Лоша кучка". Изрязани дънкови панталонки буквално се впиха в малкото й дупе и изиграха ролята на същински прашки,