Какво има в документите на комунистическите тайни служби по въпросите на международния тероризъм ще дискутират днес на кръгла маса в Грандхотел "София" специалисти, журналисти и експерти от шест държави. Форумът е организиран от Комисията по досиетата и на него са поканени представители на сродните организации в Европа - Федералният комисариат за архивите на Щази, чешкият Институт за изучаване на тоталитарните режими, Институтите за национална памет на Словакия и Полша и румънският Съвет за изследване на архивите на Секуритате. Журналисти от България представят теми като "Неотвореното досие "ПАПА" на ПГУ - 30 г. по-късно", "Мокрите поръчки" на ДС зад граница" и възродителния процес. За целите на конференцията "24 часа" отвори българското досие на Карлос Чакала - най-известния и емблематичен терорист в света през XX в. От днес в поредица от материали ще публикуваме най-интересните подробности от папките на ВГУ - контраразузнаването на комунистическа България. Междувременно в Париж този месец започна нов процес срещу Карлос Чакала. Макар вече да излежава доживотна присъда за тройно убийство от 1975 г., този път терористът ще бъде съден и за четири атентата, извършени преди 30 г. във Франция. Илич Рамирес Санчес, както е истинското име на Карлос, има много имена и псевдоними. В документите на българските специални служби през 80-те години той фигурира под кодовото название Рис-1. Ето част от историята на този феномен - как в България Чакала стана Рис.
Цяла армия от агенти, сътрудници и доверени лица на Държавна сигурност е следила Карлос Чакала по време на престоите му в хотел "Витоша - Ню Отани" в София в края на 70-те и средата на 80-те години на ХХ в.
Световноизвестният терорист, чието истинско име е Илич Рамирес Санчес, е знаел, че службите на комунистическа България го държат под око, но едва ли е предполагал, че всички - от масажистката през пиколото и продавачката в Корекома до жената, която му сервира кафето сутрин, са писали донесения за него.
По-голямата част от събраната по негов адрес информация и до днес се пази в папката, която навремето във Второ главно управление (ВГУ) на ДС кръщават с кодовото название "Рисове".
Карлос минава многократно през България, докато снове между своите главни поръчители и спонсори в Триполи и Дамаск.
Обикновено пристига у нас с арабски дипломатически паспорт и винаги отсяда в т.нар. Японски хотел.
Първото му документирано посещение е от септември 1979 г., когато отсяда в стая 227 като иракски гражданин с йеменски документи. С него е и вярната му сподвижница и съпруга Магдалена Коп, която се представя за родена в Намибия гражданка на Йемен с паспорт, издаден в Багдад.
Цялата тази комбинация няма как да не възбуди вниманието на службите и те веднага пускат агентите си да душат около новите прелюбопитни гости на хотела.
"Иракският гражданин и съпругата му, отседнали в стая 227, на 4 и 5 септември ползваха румсървиз. Лично им сервирах закуската, но ми направи впечатление, че когато отидох на 4 септември да занеса забравения кейк, жената беше със светлокестенява коса, а днес е с тъмна права коса на бретон."
Това пише агент "Зарев" в сведение на 5 септември 1979 г. В него сервитьорът, който очевидно е добър физиономист, добавя, че иракчанинът Ахмед Фаваз Адил е около 26-30-годишен, светъл, с много бяло лице, руси средни мустачки, кестенява, начупена коса, много жив и фино облечен. След което допълва, че намира голяма прилика между обекта и показаната му снимка.
Същия ден друг агент с псевдоним Николай пише: "Според мен Ахмед Фаваз Адил не е от арабски произход, защото има почти рижава коса, говори на английски и френски, но според информаторката Светла К. и двата не владее отлично, а говори с акцент. Тя смята, че той владее руски или български, защото на някои въпроси му отговаряла на български и той не реагирал, че не я разбира."
Агентът уточнява, че Карлос е искал от жената на "Информация" адресите на консулските отдели на чехословашкото и унгарското посолство. Закусвал само в стаята си, а във фоайето бил забелязан едва на втория ден от пристигането си.
Следва сведение от агент Цанков, който съобщава, че Карлос, откакто е пристигнал, всяка вечер посещава казиното в хотела. Представя се за икономически съветник в голяма фирма, роден в Ливан.
"Гостът от стая 227 излезе към 11,30 ч с жена си и взеха такси. Скоро след това се върнаха в хотела и престояха около 30 минути във фоайето. Отбиха се в спортния магазин и излязоха с голям плик, след което се качиха в асансьора.
Жената се озърташе дали някой ги следи. След като влязоха, надникна още веднъж от асансьора. До 17 ч не са слизали във фоайето. Сядали са в барчето и са се срещали и разговаряли с мъж - явно арабин", донася агент Николай.
Следващата регистрирана визита на Карлос у нас е на 24 декември 1979 г. Освен жена си този път Чакала води със себе си и боен другар. Тримата остават у нас за Коледа и посрещат новата 1980 г. в ресторант “Панорама”. Като хора с ултралеви убеждения те, разбира се, не празнуват Бъдни вечер, а отиват в казиното на хотела, където откарват до 4 ч сутринта.
Карлос този път е настанен в стая 216 и според доклада на агент Цветков "ще остане няколко дни, докато пристигне някакъв телекс, след което ще замине за Дамаск".
"В разговора стана дума за залавянето на немски терористи в България. (Става дума за залавянето на членове на германската група “Баадер-Майнхоф” в Слънчев бряг през 1978 г. - бел. ред.) Той изрази несъгласие с българските власти и каза, че българите също имат терористи в Западна Европа. Посочи убийството на говорителя по радио "Лондон" Георги Марков. Каза на шега, че има нужда от такива чадъри, с каквото е било извършено покушението", пише Цветков.
На агента веднага му прави впечатление (и той го споделя с водещия си офицер), че Карлос говори свободно за терористични акции, като загадъчно намеква, че това е неговият бизнес.
"Подари ми кутия пури, но аз на шега му казах, че ме е страх да не гръмнат. Той отговори, че тази не е такава, но той приготвя подобни избухващи кутии и ако желая, мога да получа една такава като подарък", казва по-нататък в сведението си Цветков.
Преди Нова година Чакала кани двама българи от управата на хотелския комплекс на куртоазна вечеря в ресторант "Панорама". Години по-късно, когато българските служби започват да затягат контрола около Карлос, в същия ресторант заради него ще бъдат монтирани и микрофони.
Нощта на 30 срещу 31 декември 1980 г. Илич Рамирес Санчес определено има късмет. Той играе в казиното и печели доста заедно със съпругата си Магдалена Коп, която в документите на ДС фигурира с псевдонима Рис-2. Сред другарите си от терористичната организация "Световна революция" обаче е позната като Лили.
"Тъй като печелеха, им казах, че няма нужда да работят с този късмет, който имат. Той обаче отговори, че тази печалба е много малка за разходите, които имат, а бизнесът му носи милиони Каза също, че се надява да свърши добра работа, за която лично българският президент да му благодари", пише агент Цветков.
На другата вечер Карлос и групата на рисовете посрещат новата година в ресторант "Панорама"
Агент Цветков отново е на линия и докладва: "След полунощ го поздравих и му пожелах успехи в бизнеса, дълъг живот и здраве. Той благодари и каза, че в най-скоро време ще се чуе за делата му и Тодор Живков лично ще го награди, а мен ще назначи за офицер за свръзка. Направих се, че не съм го разбрал добре."
След празничната вечеря всички по традиция се събират в казиното. В документите на ВГУ - комунистическото контраразузнаване на България, няма данни дали тази вечер терористът е спечелил нещо.
Заедно с новата година обаче в Японския хотел пристига и очакваният телекс и на 2 януари в 10 ч сутринта Карлос и групата му излитат за Берлин вместо за Дамаск.
Всички сведения за посещенията на Карлос Чакала в България ще бъдат събрани на едно място едва 4 години по-късно, когато във ВГУ е открито груповото дело за оперативна разработка (ГДОР) "Рисове".
Мотивът е в съмненията на службите за сигурност, че зачестилите визити на Илич Рамирес Санчес у нас имат за цел откриването на база на терористичната организация "Световна революция" в България.
Преди целенасочено да бъде следен, филмиран, подслушван и тайно обискиран обаче, Карлос се среща в донесенията на различни сътрудници на ДС, работещи сред арабската общност в България.
Агент "Тони" например разказва как се е срещнал и говорил с палестинеца с йордански паспорт Абу Хайдар, който работел с български външнотърговски организации у нас.
"Същият е бил с групата на Карлос в България. Отседнал е в хотел "София" и имал срещи с търговци от "Родопа".
Агентът описва групата на Карлос, в която освен познатите фигури имало и една възрастна жена - майката на Карлос, както и младо момиче, ранено с 6 куршума при отвличането на самолет, което се лекува в Момин проход.
От по-ранни информации наистина е видно, че майката на Карлос е регистрирана у нас под имената Елха Рамирес Санчес и Оливия Гуерра Вивас.
Когато се открива ГДОР "Рисове", в различните отдели на Държавна сигурност започват да карат всички, които имат спомени за по-ранни нерегистрирани визити на Карлос у нас, да ги описват.
Един такъв запазен документ е рапортът на капитан П. П.: "Преди 3 или 4 г., докато работех на аерогара "София", при митническа проверка на един от пътниците бе намерено западно списание. Пътникът каза, че пише за него. Оказа се, че това е издрваният терорист Карлос. Тогава той представи действителен паспорт под чужди имена, които не помня, както и два други паспорта, единия от които арабски. Спешно бе уведомен дежурният от ВГУ. По нареждане на ръководството на министерството бе разпоредено Карлос да бъде пропуснат в страната. Направи ми впечатление неговото спокойно, уверено и коректно поведение."
В българското досие на Чакала има сведения от агент Соня, която е жената, сервирала сутрешното кафе на Карлос, както и от доверено лице Донка - продавачка във валутния магазин на хотела. Също и от агент Гошо, който пък слухтял около рецепцията кой с кого влиза и излиза.
Най-интересният период от следенето на Чакала в България започва през 1984 г.
Подробности за това четете утре.
Когато идва у нас, вече е световна знаменитост
Илич Рамирес Санчес получава псевдонима Карлос, след като става член на екстремистката организация Народен фронт за освобождение на Палестина. По-късно вестник "Гардиън" му лепва прякора Чакала, когато сред негови вещи е открита книгата "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт. Първите му атентати са взрив пред банка в Лондон, коли-бомби и гранатометен обстрел във Франция. През 1975 г. прави два неуспешни опита да взриви самолети на Ел Ал на парижкото летище "Орли". Същата година застрелва двама френски агенти, които правят опит да го арестуват.
Той обаче става истинска знаменитост през декември 1975 г., когато с групата си превзема офиса на OPEC във Виена и взема за заложници министрите на страните - производителки на петрол. Трима души са убити, а министрите са освободени след посредническа мисия в Алжир. В продължение на дълги години Карлос е най-търсеният терорист на света. Той е арестуван през август 1994 г. при операция на френските специални части в Судан, отведен в Париж, където е осъден на доживотен затвор.