Всяка книга е вид провал

https://www.24chasa.bg/Article/1125014 www.24chasa.bg
СНИМКА: ПИЕР ПЕТРОВ

С Давид Албахари разговаря ЦВЕТА АТАНАСОВА

- В едно от есетата си в края на сборника "Кравата е самотно животно" казвате, че "не знам" е велика мъдрост, че е добре да си признаваме невежеството.

- Много хора се опитват да говорят за неща, които не познават добре. В тези случаи е по-добре да кажем "не знам". Когато започнеш да пишеш, тръгваш от точката на непознатото, за да достигнеш до познатото. Това е процесът на ученето. Не съм сигурен обаче, че след като приключиш книгата, този процес е завършен. Това вероятно е причината след първата книга писателите да започват следващата. Това, че си написал книга, не означава, че си разрешил всички въпроси, които си си задал в началото. За някои писатели писането на следващата книга е вид признание, че с предишната не си постигнал целите си. Всяка книга е по някакъв начин провал.

- Защо започнахте да пишете микроразкази? Някои от тях са по едно изречение...

- В самото начало беше намесено момиче. Исках да се сближим. Беше ми споделило, че харесва притчите. Написах цяла книга с разкази за това момиче, но то все пак ме заряза. Бях изоставен, с купчина разкази за цяла книга, публикувах ги и получих много добри отзиви. Реших да продължа, но вече без да са намесени жени. Обичам тази форма на писане също защото е като експеримент - да се опитам да напиша нещо с възможно най-малко думи, или пък да експериментирам с формата на разказа и т.н.

- Кратката форма на писане присъща ли е на нашето време? Днес всичко се пише накратко - есемеси, съобщения във фейсбук или туитър...

-Типът писане, употребяван в електронната комуникация, е повърхностен. Най-малкото, защото е написан много набързо. Повечето хора дори не се замислят - правят го, защото трябва да го направят, и пишат първото, което им дойде наум. Процесът на писане на литература е различен - трябва да помислиш за какво да пишеш и да подбереш правилните думи. То е прекалено бавно за съвременната бързина на електронно общуване. Мисля, че кратките ми разкази могат да бъдат помислени за сродни с новите медии, но всъщност са много далече от тях. Понякога се налага да напишеш много, за да можеш накрая да оставиш само същината.

- Смятат ви за постмодернист. Вие като какъв се определяте?

-Не съм постмодернист, защото постмодернизмът е мъртъв.

- В коя епоха живеем днес?

- В епоха, изпразнена от смисъл, неопределена епоха. Може би сме във времето на бързите електонни технологии, в компютърна епоха. Няма литературни групи, които да характеризират днешното време, писателите пишат по какъв ли не начин. Някои пишат старомодно, други - експериментаторски, и всичко това минава. Това е време без дефиниции.

Ето един пример. Въпреки че се правят чудесни нискобюджетни филми в Европа, Азия или Африка, масово се гледат американските суперпродукци. В литературата се случва подобно нещо - има прекалено много бестселъри. Хората купуват тях, а не книги, написани от по-малко известни или по-сериозни автори. Дори и в политическия смисъл не сме съвсем сигурни къде се намираме. Също като слепите хора, опипваме терена наоколо, търсейки изход. Може и да няма изход.

- Тишината присъства осезаемо в разказите ви. Защо е толкова важна?

- Вярвам в тишината. Смятам, че тишината говори по-добре от думите. Важно е да знаеш как да я използваш на правилното място. Читателят трябва да е готов да приеме тишината вместо думите.

- Защо напуснахте бивша Югославия?

- Страната беше пред заличаване. Страхувах се, че самият аз ще бъда заличен с нея. Почувствах, че трябва да отида далече, за да мога да бъда писател. Не можех да пиша свободно заради войната. Някои го правят, но аз не успявам. Поканиха ме в една писателска резиденция в Калгари, Канада. Заедно със семейството ми напуснахме Белград с четири куфара, защото мислехме, че отиваме само за година. Климатът в Калгари е толкова суров, така че една година ти се струва като 20.

Чувствам се като във фризер, в дълбок сън. Чакам да се събудя и да видя къде всъщност съм. Може никога да не съм напускал Белград? Така че това е мястото, на което би трябвало да се озова, след като се събудя.

- Тогава защо не сте се върнали досега?

- Винаги се завръщам там. Преди десетина години се връщах от Сърбия в Канада. Докато летях, си помислих: връщам се у дома. В следващия миг се усетих: чакай малко, та ти отиваш в Калгари. Тогава осъзнах, че Калгари е също мой дом. Сега накъдето и да пътувам, все си отивам вкъщи. На сръбски обаче има една поговорка: "Ако домът беше хубаво място, вълкът щеше да има дом." За някои домът е чудесно място, за други - не.

Белград и Калгари са две много различни места. В Белград е пълно с проблеми от всякакво естество - политически, социални, финансови.

В Калгари пък няма никакви проблеми. Единственият проблем е, че липсват проблеми. Това е особено голям недостатък за авторите. Но аз пиша за това, което се случва в Сърбия.

- През 1991 г. сте участвали в евакуирането на еврейското население от Сараево. Сега също толкова политически ангажиран ли сте?

- Не обичам политиката. Тогава бях председател на федерацията на еврейските общества в Югославия. Да помогна на евреите да избягат от Сараево, за да дойдат в Белград, беше част от работата ми. Вложих цялото си сърце. Беше ужасно да видиш тези 800 бегълци само с по една торба. Всички те си мислеха, че ще прекарат няколко дни в Белград и после ще се върнат в Сараево. Никой не смяташе, че това е истинска война. Доколкото знам, само 2-3 семейства от тях са се завърнали в Сараево. Днес той е съвършено различен град. Тогава бях длъжен да съм политически ангажиран. По това време държавата се сриваше, политическите и творческите организации също се разпадаха. Моето царство се разпадна и след две-три години заминах, за да мога свободно да пиша.

- В края на 80-те години на м.в. сте се включили в петицията за легализиране на марихуаната в Югославия. Това своеобразен акт на освобождаване ли беше?

- Бях толкова напушен, че не си спомням! (Смее се) Заедно с мои приятели решихме, че моментът е подходящ, че времената са се променили. Написахме изявление, че свободата да правим каквото искаме с умовете и телата си е неизменна част от правата на човека. Петицията излезе през 1989-а. Към нас се присъединиха 20-ина известни имена - психолози, философи, рок музиканти, писатели, публични личности.

Реакцията на правителството беше ужасна. Полицията, лекарите и политиците се изправиха срещу нас. Бяхме готови да се борим, но след това започна войната и вече никой не се интересуваше от марихуаната. Аз все още подкрепям тази идея.

- Какво пишете в момента?

- Подготвям два романа и два сборника с разкази за публикуване. Вероятно другата година ще имам още издадени книги в България.

ВИЗИТКА

Давид Албахари (Сърбия) пише в духа на Киш и Кафка, Бекет и Бернхард, Хармс и Витгенщайн. Заради еврейския му произход неговият стил носи ярък отпечатък от кабалата и Талмуда. Изчистеният му и строен изказ също напомнят еврейската традиция... Фактът, че в него се свързват дълбочината и тежестта на Изтока с елегантността и лекотата на Запада, превръща сборника му "Кравата е самотно животно", наскоро издаден у нас, в удоволствие за четене от особена класа. "Дръжте го под око при номинациите за Нобелова награда", съветват литературните критици.

Наскоро Албахари беше гост у нас по покана на ИК "Жанет 45".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Целият свят е свикнал с разголените снимки на бившата съпруга на Макси Лопес - Уанда Нара. Но настоящата му половинка Даниела Кристиансон определено изненада със секси кадъра, който си пусна. Гаджето на футболиста припомни почивката им на Малдивите. И показа на всички с какво е спечелила Макси Лопес.

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.