Защо в Москва излязоха по улиците

https://www.24chasa.bg/Article/1142275 www.24chasa.bg
ДИМИТЪР БЕЧЕВ

ДИМИТЪР БЕЧЕВ, Директор Европейски съвет за външна политика - София

Изборите се считаха за предрешени. Кремъл очакваше парламентарният вот да произведе убедително мнозинство за Путиновата "Единна Русия" в новата Дума като първа стъпка към триумфалното завръщане на Владимир Владимирович в президентството идния март.

Тв каналите неуморно се надпреварваха в подкрепата си за казионната партия. Плахите опити за създаване на реална опозиция като този на милиардера Прохоров и неговата формация "Правое дело" бяха блокирани.

Резултатите със сигурност изненадаха режима. "Единна Русия" изгуби 14% подкрепа в сравнение с 2007 г., финиширайки с резултат малко под половината от гласовете. И това при положение, че изборите не бяха нито свободни, нито честни, според заключенията на наблюдаващата мисия на ОССЕ, която рядко излиза с остри изказвания, особено по отношение на големи страни членки като Русия. Там се споменават "чести процедурни нарушения, случаи на манипулация, включително сериозни признаци за пълнене на урните с бюлетини". В Чечня "Единна Русия" спечели с над 99%! Парламентарната асамблея на Съвета на Европа каза в прав текст, че вотът е показал сливането на партия и държава. Според анализи реалният резултат на управляващите е около 30-35%.

Но истинската изненада е не ниският процент гласове, а протестите на интелигенцията и средната класа по улиците и площадите на Москва. Най-активната част от обществото излиза от обичайната си политическа апатия, която подхранваше с години режима. Днес социалните мрежи призовават към политическа мобилизация и масов протест офлайн, вместо да служат за виртуален отдушник за насъбралото се напрежение.

Зад избуялото недоволство прозира провалът на Кремъл да изпълни своята част от сделката, сключена с руските граждани преди повече от десетилетие: сигурност и просперитет в замяна на мандат за властване с твърда ръка. Равносметката показва, че завоят към авторитарно управление не е направил Русия нито по-богата, нито по-модерна, нито по-малко корумпирана.

Както посочва новият доклад на Европейския съвет за външна политика "Как да се отнасяме с Русия, която вече не е в групата БРИК?" (Dealing with а Post-BRIC Russia), световната криза порази очакванията за икономически възход както на страната като цяло, така и на средната класа.

Рязкото свиване на БВП през 2009 г., от което икономиката все още се съвзема, изложи на показ криза на управлението. Вместо да се модернизира, както призоваваше Медведев, според световните рейтинги днешна Русия има нива на корупция, сходни с тези на Папуа-Нова Гвинея, гаранции на имуществените права като в Кения и конкурентоспособност като на Шри Ланка.

Русия не може да се сравнява с динамичните икономики на Китай, Индия или Бразилия. Анализи очакват капиталите, напускащи страната, да стигнат 50 млрд. долара през 2011 г. Това са основно дребните спестявания на гражданите. Част от тях са готови да последват парите си в чужбина.

Около 1,25 млн. са напуснали страната през последните години, а социологическо проучване на центъра "Левада" показва, че 22% от населението е готово на подобна стъпка. Няма го очакването за по-добри времена и растящо благосъстояние, което даваше легитимност на Путин, преди да напусне президентството през май 2008 г. За сметка на това растат ксенофобията и радикалният национализъм, насочен главно към преселниците от Кавказ и Средна Азия.

При такива условия е пределно ясно защо изгледите за Путин 2.0 не предизвикват особен ентусиазъм сред образованите и икономически активните граждани на Руската федерация. По време на предизборната кампания много познати лица от шоубизнеса, медиите и обществения живот публично се дистанцираха от "Единна Русия". Дори и пиар кампаниите под диригентската палка на Владислав Сурков, сочен за сив кардинал на Кремъл и дори "Путинов Распутин", не помогнаха за повишаването на акциите на руския лидер. В блогосферата се надигна опозиционна вълна, а изборните безобразия миналата неделя изиграха ролята на детонатор. В речта си след вота Путин демонстрираше, че контролира положението и че е получил доверието на народа въпреки икономическите трудности, за които "Единна Русия" носи отговорност. Но в думите му се прокрадваше и недоумение и дори леко объркване.

Още е рано да говорим за неизбежен край на Путиновия режим или за Арабска пролет в Москва. Кремълският елит е сравнително сплотен и няма алтернативни центрове на власт. Путин продължава да бъде най-популярната фигура на руската политическа сцена. Самият той е показал, че умее да се справя с кризи и да ги използва за печелене на популярност, влизайки в образа на лидер мъжкар (за пример: конфликта в Чечня след 1999 г.). Опонентите на режима, излезли по улици и площади под лозунга "Путин и Медведев са крадци", трудно ще успеят да поставят предизвикателство пред силите на реда. В Думата "Единна Русия" лесно ще намери съюзници, с които да състави законодателно мнозинство. Но въпреки това перспективите пред режима не са особено благоприятни. В най-добрия случай Путин го очакват години на постепенен разпад и, както посочва докладът на ЕСВП, обществено-икономически застой с дъха на ерата "Брежнев". В момента вероятно наблюдаваме само първия епизод.

Докладът на ЕСВП е достъпен на адрес: http://ecfr.eu/content/entry/dealing_with_a_post_bric_russia

* ЕСВП е авторитетен паневропейски анализаторски център за външна политика.