B юношеските романи за морски приключения често има епизод, в който корабът трябва да премине през опасна зона с рифове в условията на бушуваща буря. Тогава моряците изсипват в морето няколко бъчви с олио или масло. То временно укротява вълните и корабът бързо се измъква. Ако обаче се мотае и бави, вълните стават два пъти по-големи и на кораба му е спукана работата.
Точно такава бъчва с олио е и новият фискален съюз, за който лидерите на Европа се разбраха в петък. Засега той спасява положението май. А май не. За всеки случай борсите реагираха с боксьорско навеждане, а дълговете на Испания и Италия пак поскъпнаха.
Лидерите казаха “ура!”, борсите - “едва ли”
Германия можеше да разреши по-обилен дъжд от банкноти, но тя настоява за анекс към Лисабонския договор, чрез който държавите трябва да дадат на брюкселската бюрокрация пряк контрол върху собствените си бюджети. И да плащат дълговете си със собственост. За да улесни подобна капитулация, в сряда европейският президент Ван Ромпуй извади доклад, според който националните лидери могат да подпишат такъв анекс към договора, без да искат съгласието на своите парламенти.
Явно лидерите не са били убедени. Преди години те се отказаха от референдумите, сега да се откажат и от парламентарните ратификации? Къде отива демокрацията? Утре избирателите им ще ги овъргалят в катран и пера. В крайна сметка 23 от общо 27 държави обещаха да подпишат договор между правителствата, а не анекс към Лисабонския договор. Разликата е огромна. Анексът щеше да е “аки комюнитер”, т.е. да има задължителна сила над националните закони, като гаранцията е самото членство в ЕС. Правителствените договори са под контрола на националните парламенти и съдилища. Формално погледнато, новият фискален съюз няма да е институция на ЕС и всяко ново правителство спокойно може да си хване шапката и да си тръгне. А британският премиер Дейвид Камерън смята с основание, че може да го атакува юридически.
Затова и парите, които бяха обещани в петък, няма да стигнат за нищо. Според експертите, за да се изправи еврото на крака, са нужни няколко мощни инструмента. Вероятно общо около 3 трилиона в най-различни спасителни фондове в рамките на 2-3 години. Освен това ЕС трябва да започне да издава общи облигации подобно на националните държави. С това ще подбие абсурдните лихви на спекулантите. А Европейската централна банка би трябвало да се превърне в кредитор от последна инстанция, т.е. при нужда да може да печата неограничено пари. Всички национални валути си имат такава зор заман печатница, само еврото разчита на културното поведение на монетарните стихии.
От гореизброеното последната среща на върха не даде абсолютно нищо. Стана точно като във вица: “Пари нема, действай”
Засега се "обмисля" страните от еврозоната да налеят в МВФ още 200 милиарда евро, за да разширят кредитния потенциал. Освен това бюджетът на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) ще бъде ограничен до 500 милиарда евро, с 200 милиарда по-малко, отколкото се предвиждаше при създаването. ЕМС няма да получи постоянен банков лиценз, с който би могъл да сътвори деривати за поне 2 трилиона и накрая да загине скоропостижно от спекулативна атака. С две думи - няма ли анекс, няма и баница.
Баница няма, но наказания ще има. Предвиждат се автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3% от БВП, освен ако еврозоната не им прости с мнозинство от три четвърти. Което ще рече, че прошката ще се постига 2 пъти по-лесно, отколкото се влиза в шенгенската зона.
Обещанието за балансиран бюджет означава, че годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5 от номиналния БВП. Самото понятие “номинален БВП” е доста сложно, но когато има инфлация, което ще рече почти винаги, той е по-висок от реалния БВП.
Всичко това не се различава кой знае колко от досегашните ангажименти, които до момента редовно не се спазваха дори от Германия.
Разликата е, че най-сетне се предвиждат санкции. Но пък, както стана дума по-горе, санкциите формално са извън европейската юридическа рамка, която е задължителна за нациите. Всичко това ще създаде небивал юридически хаос още в близките месеци.
Но какъвто и да е договорът, лидерите са длъжни да бият тържествено тъпана и да развяват триумфални знамена. Като не дават пари, могат поне да създадат весело настроение. Защото вече видяхме, че и борсите, и спекулативните лихви върху дълговете ту се изхвърлят нагоре, ту потъват само защото са забелязали на лицето на Меркел усмивка или мрачни бръчки.
Изпълненията на Саркози правят с около 75% по-слабо впечатление.
“Този момент ще остане в историята!” - заяви Саркози пред журналистите в петък.
“Нося ви мир за нашето време!” - провиква се пред тълпата посрещачи Невил Чембърлейн, размахвайки текста на Мюнхенското споразумение с Хитлер от 1938 г. Само 5 месеца по-късно Хитлер използва тази хартия за задни цели, а на британския премиер му се налага да отстъпи поста си на Чърчил.
Какво означава това за България? Засега - нищо. България няма да плаща за спасението на давещите се, докато не ни пуснат в еврозоната. А когато най-сетне решат да ни пуснат, това ще е сигурен признак, че тя е пред разпадане.
Ако бях борсов спекулант, щях внимателно да следя дали канят България в чакалнята на еврото. И щом я поканят, както пееше Сашка Васева, веднага “доларите в марки”.