Войводи запасвали български пищов “Овчарска съдба”

https://www.24chasa.bg/Article/1148596 www.24chasa.bg
Пищовът "Овчарска съдба" редом с пушките, които използва за резервни части.

Уникални еднозарядни пистолети използвали български войводи и четници в първите години след победния край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Оръжията били необходими за освобождението на онези територии, които все още пъшкали под османския гнет.

Самоделните пушкала бързо били разпространени в четите по време на Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи от 1878-1879 г. и в Илинденско-Преображенско въстание в Македония и Одринско през 1903 г.

Пищовите останали в историята като "Овчарска съдба" или "Овчарска карма", защото най-дълго ги носили пастирите.

Българският пистолет с патрон от револвер Gasser.
СНИМКИ: АВТОРЪТ
Българският пистолет с патрон от револвер Gasser. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Простотата на изработката в ковашките и железарски работилници привлякла вниманието на овчарите, които имали нужда от евтино оръжие за собствена защита и за охрана на стадата. За кратко време пистолетът навлязъл трайно в овчарския бит и спасил живота на мнозина. Особено през зимата пастири често ставали жертва на вълчи набези. Към овчите стада посягали и изгладнели мечки.

Потребността от оръжия принудила войводите да се обърнат за помощ към българските железари и ковачи. По това време револверите вече широко се използвали не само за защита, но и като нападателно оръжие. Производителите предлагали образци с големокалибрени патрони, които по мощност се доближавали до боеприпасите на пушките и карабините, но цената им била доста висока.

Опитите на българските майстори да изработят сами евтини и мощни револвери се оказали непосилни поради сложността и прецизността на механизмите. Затова те решили проблема, като заимствали идеи от изработваните от тях ловни пушки. Майсторите решили да направят еднозаряден пищов, предназначен за широко използваните по това време патрони с калибър 11,3 мм. Тези боеприпаси били създадени през 1867 г. за австро-унгарските револвери Gasser.

Предимство на тази идея било сравнително лесното осигуряване на нарезни цевиот пушки от типа на "Шаспо" и "Гра" от същия калибър. По това време те масово се използвали от нашите съседи Сърбия и Черна гора. От цевта на една пушка можело да се нарежат 4-5 пистолетни цеви. Патронникът се оформял лесно чрез райбероване, тъй като гилзата на гасеровия патрон е цилиндрична.

Никак не бил за подценяване и фактът, че револверният патрон калибър 11,3 мм бил доста мощен за късоцевно оръжие. Неговият оловен куршум с маса от 14 до 20,28 г бил изстрелван с начална скорост 210 м/с и дулна енергия 309-447 джаула. От близките Сърбия и Черна гора войводите лесно се снабдявали с боеприпаси.

Каква била технологията на изработване?

Майсторите железари прикрепвали към долната част на парчето цев правоъгълно металноблокче, в което разполагали изхвъргач. В предната част на блокчето изрязвали напречен отвор за съединяване с рамката, а в задната му част имало заключващ зъб.

Конструкцията на ключалката била различна в зависимост от въображението на майстора. Цевта на някои от пистолетите се отключвала чрез задействане на спусковата скоба, а друга част - чрез специална ключалка, разположена встрани на рамката. Такъв начин на отключване, заключване и презареждане бил вече известен от гладкоцевните ловни пушки.

Рамката и спусковата скоба на еднозарядните пистолети изработвали чрез отливане от бронз или месинг и доста по-рядко - от стомана. Ръкохватката повтаряла формата на револверите, като в нея била монтирана пластинчата пружина за задействане на ударното петле.

Ударно-спусковият механизъм бил с единично действие, като откритото ударно петле се поставяло в бойно положение с помощта на палец.

Въпреки наглед сложната конструкция пистолетът бил доста лесен за усвояване и използване. Това давало възможност за бързо произвеждане на първи изстрел и за висока надеждност.

Най-често общата дължина на пистолета била между 27-29 см, а само на цевта - от 18 до 20 см.

Д-Р ГЕОРГИ МАРИНОВ

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Забързано всекидневие има журналистката Маргарита Михнева, видя зоркото око на "България Днес". Телевизионерката е забелязана да чака тролей на столичния булевард "Г.С. Раковски". Заради липсата на достатъчно време, докато седи на спирката, Михнева похапва храна, която вади от чантата си. Веднага след като пристига тролеят

Драмата с изчезването на дупничанина Янек Миланов излезе извън пределите на България. За най-вероятното отвличане на 43-годишния мъж подробно разказа френският в. "Льо Монд". Материалът за часове е разпространен в десетки чужди сайтове, включително в бивши френски колонии, сред които Мадагаскар. Текстът със заглавие "В България брат е изправен

С електронна гривна за проследяване е закичена Маринела Арабаджиева, научи "България Днес"! По разпореждане на шефа на апелативния спецсъд, съдия Георги Ушев, бизнес дамата остава вкъщи под домашен арест, но със специалното устройство, за да е сигурно, че няма да се укрие. Темида се смилява над нежната половина от милионерското семейство заради