Пеци Гюзелев на портала в казармата: Валди, идвай при “Щурците”

https://www.24chasa.bg/Article/1163307 www.24chasa.bg
Музикантите приключват националното си турне “40 години “Щурците” на сцената в Стара Загора преди 4 години.

Навръх 60-те "щурецът" Валди Тотев спази обещанието си да опише живота си в книга. Идеята му дошла на рождения ден, но началото започна от уговорката за едно интервю в "24 часа". В него искахме музикантът да разкаже защо замени София с Русе и близкото селце Писанец и как съдбата го е събрала с цигуларката Дими Димитрова 28 години след тяхното запознаство. И за "Щурците" и музиката, естествено.

Тогава Валди отговори на въпросите толкова художествено и образно, че описвайки нещата около себе си, описа цялата епоха с нравите, морала и идеалите на обществото. На 17 септември "24 часа" публикува едно към едно разказа му, оставяйки го като речен бързей да плува по събитията на времето, преживени от него - от раждането му на 4 август 1951 г. в столичния Майчин дом" вместо очакваната дъщеричка с вече нарочено на двете баби име Елма; изселването им заради буржоазен уклон на бащата хирург в гара Левски; невръстните спомени за панаира; фото "Парцалев" и гостуващият цирк с ослепителната дресьорка, която много развълнувала 3-годишния Валди; връщането в София след Априлския пленум на БКП през 1956 г., отчуждаване на имотите им в "името на народа"; първите музикални занимания; първа изява на сцената в кино "Петър Берон", оборудвани с пионерско барабанче, с чинел на стойка, заварена за триногата на барабанчето, и с роял, който Валди подпира с коляно да не падне; появата през 1966 г. в махалата на Асен Гаргата с 3 истински китари, а не правени от Митко Кучето...

Отминалия понеделник Валди Тотев отбеляза 60-годишнината си с камерен концерт от свои песни в първо студио на БНР. Той бе поканил стотина приятели, на които даде музикален отговор на дежурния въпрос:"Какво правиш, къде се загуби?". До него бе спътницата му в живота - цигуларката в Русенската филхармония Димитрина Димитрова, с която се представиха като дуо "Вал-Ди".

"Щурецът" отново обеща интервю за "24 часа", но вместо да си играе на въпроси и отговори, направо изпрати продължението на автобиографичната си книга, което написал в четвъртък през нощта. Ето го:

Имам уговорка с Емил Димитров да се върна в оркестъра му веднага след уволнение. Но съдбата има други планове за мен - явява се в образа на Пеци Гюзелев на портала на поделението в Челопеч. Иска да започна с "Щурците". Вярно, Емил Димитров беше много мил човек, голяма звезда. Дори обеща да ми купи "Хамонд" орган, като на Митко Щерев. Но "Щурците"...

Димитрина Димитрова с колега цигулар след концерт В Лос Анджелис. Валди Тотев на корицата на списание за българите в Чехия.

Два месеца ежедневнирепетиции и както с формация "Фактор" първото участие е по случай студентския празник в Бургас.

Открадват ми чисто новите джинси Wrangler от гримьорната на младежкия дом. Пеци е щастлив. Досега само на него му изчезват неща. Вече има втори от групата, който да сподели част от неприятното битие на пътуващия през България артист. Е, след година в Сандански откраднаха дрехите и обувките на цялата група, но от това никой не стана по-щастлив.

Димитрина Димитрова на открита сцена през лятото и преди години СНИМКИ: АРХИВ

1976-1977г. отидохме да свирим на новогодишни балове в Габрово заедно с Жоро Минчев (който държи да му викаме Гошо). Режисьор - Хачо Бояджиев или Младен Младенов - не знам, защото ние така и не го видяхме. В какво се състоеше режисирането, също не знам. Вероятно:"Първо да излезе първият; втори - вторият, и т.н. Знам, че хонорарът му беше равен на нашия х 20. Понякога режисьорът имаше тежката отговорност да ни накара да се подстрижем за снимки в БНТ.

БНТ е голяма работа! Никога не можеш да закъснееш достатъчно за снимки в БНТ. Помня,че веднъж и два дни да бяхме закъснели, пак щяхме да сме подранили. Освен това всичко върви на пълен РВ (което ще рече PLAYBACK). Само внимаваш да си отваряш устата както на записа. Свирене "на живо" - забрави! Българските зрители не успяхме да видим истинските световни звезди.Те, звездите, просто не желаят да са буфосинхронисти. За сметка на това буфонадата у нас процъфтява от тогава, та до ден днешен. Това дава възможност на тогавашните BG "звезди" да правят по 2,3,5...10 участия на ден по празници. Някои не носят дори касетофон, а само касетка. А "ние с гайдите" мъкнем 5 тона апаратура. Висим от 21 ч до 3 след полунощ. Свирим 2-3 пъти по 45 мин. В това време през нашата сцена "прелитат" "звездите".

4-5 парчета на плейбек и хайде по колите. И колите им стават все по-нови и по-скъпи...

Ние - "групарите", инвестираме в инструменти, апаратура, осветление... А "звездите" инвестират в касетки с РВ. Това ме подсеща да се върна малко назад...

Докато съм в казармата, моят джазорган Farfisa Profesional е безвъзвратно морално остарял. Кирчо и Пеци настояват да си купя пиано "Фендер". Някакви си 3000 лв. Пеци намира мющерия за моята Farfisa. Съпругата миДоли добавя всичките си спестявания. Парите се дават на Пешо Немеца-музикант, женен за западногерманка. Пешо заминава на работа в Западен Берлин и ще ми изпрати пианото. Баща ми се хваща за главата. Как така давам на някого, когото не познавам, сума, равна на почти двугодишната му лекарска заплата? А ако не прати пианото? А ако не се върне? Нямам смислен отговор на тези въпроси. Знам единствено, че за да свиря с "Щурците", ми трябва Fender пиано. Знам единствено от слухове, че Пешо е снабдил половината български и 99% от източнонемските музиканти с инструменти. Разликата е в това, че източногерманците го боготворят, а българите го псуват.

Получавам съобщение от митницата на аерогара София за пратка от Ал (разчетено като Александър) Сахиб - източно немско Fender Rhodes piano. Оценено е за 1200 лв.

Подписвам декларация,че ще ползвам пианото само за домашни нужди. Плащам "едва" 50% вносно мито,т.е. 600 лв. (Само ще вметна,че пианото струваше 2600 западни марки при курс 1:1.Това означава,че печалбата за Пешо Немеца е била символична, докато за българската държава - съвсем не.)

Когато 10 години по-късно обявих в Софийската митница (да ме пита човек защо), че искам да го изнеса и продам в СССР, трябваше да платя 2000 лв. износно мито. Да обобщим: за това че съм внесъл и изнесъл пиано във и от България, трябваше да заплатя 2600 лв. Разбира се, че не дадох 2000 лв., но за това друг път...

ВАЛДИ ТОТЕВ

Певецът: Огорчен съм, ФСБ и “Сигнал” не дойдоха на концерта ми

-Валди, защо решихте да поканите стотина приятели на ваш безплатен концерт в първо студио на БНР, а не в НДК с билети, както прави Веселин Маринов примерно?

- Направих концерта по случай моята 60-годишнина за приятели, колеги и съмишленици без вход, само с покани, в Първо студио на БНР първо, защото не исках да има случайни хора. Второ, като благодарност към всички, които ми помагаха през годините - хора като Ирена Комитова, Минко Василевски, Стамен Иванов, Емо Чипев, кап. I ранг Стоян Добрев. Поканих президента Петър Стоянов като приятел не като политик. Освен това ми се искаше да направя професионален запис на живо на песните с новите им аранжименти. Искам да благодаря на Хелия Чавдарова, без чиято помощ нищо нямаше да стане. И на другите, които се включиха в концерта - Пешето - колега и приятел през последните 17 години, Милица Божиноваи Марги Хранова за прекрасните изпълнения на моите песни.

- Поканихте "Сигнал" и ФСБ на юбилейния си концерт, но те не дойдоха. Данчо Караджов, Румен Бояджиев или някой друг не се ли обади с някаква банална причина? Не сте им искали пари, просто от съпричастност да дойдат и съпреживете отново музиката, както е било 40 години...

- Огорчен съм, че колегите от "Сигнал" и "ФСБ" не дойдоха въпреки личната ми покана. Не зная колко още поводи ще имам да го направя.У нас за съжаление е все така:"Всяка коза за свой крак". Радостен съм ,че Кирчо, Пеци и Жоро бяха там. Надявам се да сме живи и здрави и догодина да поставим един достоен край на историята на група "Щурците".

- Но на концерта се представихте с дамата на вашето сърце - цигуларката от Русенската филхармония Димитрина Димитрова, като дуо "Вал-Ди", а Кирил Маричков, Пеци Гюзелев и Жоро ви слушаха сред публиката. Мнозина ваши почитатели трудно биха го възприели.

- Дими е много чувствителен и прям човек. Все още се изчервява. В днешни дни това не се среща често. Извади ме от летаргията, вкоято бях изпаднал. "Извади ме" и от София, която все по-малко обичах. Алчността, ръка за ръка с корупцията, превърна столицата в неприятно място за живеене. В Русе всички тези процеси са забавени. Там има много повече свободни пространства и се диша по-леко. Уверен съм,че Русе и русенци ще възвърнат заслужената си слава.

Димитрина Димитрова: Срещнахме се случайно, както преди 28 години

-Димитрина, как се запознахте с Валди? Той признава, че е било като в песента "На мой приятел си жена", за да се видите отново след години.

- Срещата ни с Валди стана случайно, както и първата преди 28 години. Беше дошъл да свири в един пиано бар в Русе. Намерих го много променен. Дори си казах:"Леле, колко е остарял!" Но както понякога става в живота, тази негова промяна не попречи за промяната на моите чувства към него. Животът и на двама ни пое по нов път.

- Валди казва, че двамата посвещавате концерта си и на друг юбилей - на 100-годишната ви музикална дейност. Това майтап ли е?

- Не е. Той е започнал да свири на пет и половина, а аз докоснах цигулката за пръв път на три години и половина, така че общият ни стаж прави цял един век. Но, разбира се, истински започнах да се занимавам с инструмента на около шест. В моето семейство няма музиканти, затова е малко странно, че именно цигулката ме плени още като дете. Тя предначерта пътя ми - след музикалното училище в Русе отидох в Разградския симфоничен оркестър. След няколко години постъпих в Русенската филхармония.

- Какво е да свириш с Валди пред елита на българския поп и рок? Той смята, че за вас това е приключение в музиката.

- Усещането да свиря с Валди е много приятно и красиво. Трябваше ми време да добия смелост да се изправя до него и да бъда достоен партньор. Смятам, че след две години съвместна работа постепенно добих куража да свиря до един "щурец" и вече стъпвам по-смело на сцената. За мен това беше и си остава наистина едно приключение. Доставя ми истинско удоволствие да свиря музиката на Валди с Валди. Особено сега, когато песните му имат нови аранжименти, написани специално за цигулка. Няма да крия, че бях притеснена да посвиря пред колегите рок музиканти. От поздравленията след концерта разбрах, че съм се справила добре.

- А съвместима ли е класическата музика с рока или музиката, която правите с Валди, ви е като голямо междучасие между концертите с филхармонията?

- Боготворя класическата музика и нямам никакво намерение да се отказвам от нея. Тя винаги ми е помагала, както и сега, когато реших да посвиря и рок.

- Какъв е Валди Тотев, какво мислиш за него?

- О, с Валди човек не може да скучае, а и има какво да научи. Главата му е пълна със случки, събития и вицове. Той е един неуморен и чаровен разказвач, зареден с неизтощима енергия.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Актрисата, която е сред главните действащи лица и в четирите сезона на докторския сериал, ще остане в историята му като участничката с най-много секссцени. Буковска разби всички канони в бг киното още навремето, след скандалното си разсъбличане в тв сериала „Дунав мост“. За поредната секссцена с елементи на садо-мазо екранната Виолета е

"Разочарована съм, че липсваше човешкото във "Фермата". Потъпкваше се всичко морално, защото всички се стремяха към финала", коментира за "България Днес" отпадналата на крачка от финала Елена. В последния си двубой тя се изправи срещу най-близката си приятелка Валерия и според мнозина я остави да победи. "За мен победата не беше на всяка цена.

Обичаме се с Гринго, лъжа е, че сме разделени  "Трудно намирам любовта, но когато съм я открила, няма да я изпусна." Това разкри за "България Днес" певицата Софи Маринова. Поводът за коментара й са последните слухове за това, че си търси ново гадже и е изоставила възлюбения си Гринго, който от няколко месеца лежи на топло в Бургаския затвор.