Два сандъка с картини на художника Георги Велчев изчезват някъде. Най-доброто от творчеството му в странство остава на някой от корабите, с които е пътувал.
След дълга забрава името му изплува от миналото и се наложи сред колекционерите като един от най-добрите маринисти.
Изчезналите творби върху платно и картон дават поле за изява на фалшификаторите.
Велчев е един от фалшифицираните стари майстори. Дали вълните в картините са негови, могат да кажат само няколко познавачи.
Мразен и от капиталисти, и от комунисти, Георги Велчев е един от първите ни европейски художници, голям пътешественик и космополит. На 18 ноември се навършиха 120 г. от рождението му.
Стари варненци още помнят гордия, но отчаян мъж във вехто палто, който стои до оградата на дома си, където са подредени негови рисунки и картини. През 50-те години той се опитва да припечели някой лев, като продава творчеството си.
Низвергнат от казионния съюз и официозните среди, художникът угасва през 1955 г. в бедност и забрава. Който си е купил негова картина тогава, сега има истинско богатство. Картините на Георги Велчев не само, че струват между 6000 и 8000 лева, но са истинска непреходна класика.
Животът му е по-невероятен и изпълнен с обрати от приключенски роман. Родителите му идват във Варна от Жеравна, където в края на ХIХ в. баща му Атанас Велчев отваря в града първата книжарница.
Възстановка на неговото магазинче днес може да бъде видяна в Музея за история на Варна в гръцката махала.
Още като юноша Георги Велчев се докосва до голямото изкуство, като посещава Ермитажа и Третяковската галерия в Русия.
През 1910 г. е приет да следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София.
Първата световна война обаче прекъсва следването му. Той се оказва военен художник в щаба на Първа армия, пленен е и е откаран във Франция. От този период се пазят няколко забележителни рисунки от бойното поле. Те издават неговия вкус към импресионизма и символизма.
В картините му от 1917-1920 г. за първи път изплува образ, който той обожава и който ще изследва през целия си живот: образът на вратата, на арката, на мистичния вход към друг свят, едновременно любопитен и страховит.
По-късно художникът ще го открие в скалите на Камен бряг и Калиакра, в "Арката" край Тюленово. Ще го пресъздаде във "Вратниците" от Жеравна и Котел, "Мостовете" от Трявна и Габрово.
След завръщането си от фронта Георги завършва образованието си при майсторите на четката Иван Мърквичка и Стефан Иванов.
Младият артист се оказва в едно поколение с художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, които в края на 10-те и началото на 20-те години на ХХ век застават срещу традиционния реализъм и внасят в българското изкуство елементи на европейски модернизъм.
"В края на следването си варненският художник е виждал първите артистични прояви на някои от тези художници, познавал е генератора и двигателя на експресионизма у нас Гео Милев", казва изкуствоведът Румен Серафимов, изследовател на творчеството на Георги Велчев.
През 1920 г. художникът се оказва сред пъстрата бохема на Париж, където се смесва с художниците поантилисти. Те изграждат образа с хиляди малки цветни точици.
Силно влияние върху творчеството му оказват работите на Пиер Бонар и набистите (пророци - от староеврейски - б.а.). Те изграждат своя естетика на поетично съзерцание към природата и човека.
В родната къща на Велчев във Варна се пазят магнетични творби от парижкия му период - пейзажи от парка “Монсо” и Булонския лес. Той пътува из Франция, прави изложби, получава ласкави отзиви.
От първите си дни като професионален художник Георги Велчев живее така, както и днес много артисти биха искали - рисува, продава успешно и се препитава от картините си.
През 1923 г. обикаля Германия. Реди изложби в Карлсруе и Висбаден, посещава Мюнхен, Берлин и Бремен. Талантливият варненец е забелязан от Хайнрих Фогелер - основател на художническа колония във Ворпсведе край Бремен. В нея Велчев живее около три месеца, където общува с художници от различни страни. От там са запазени гвашов пейзаж и единственият открит досега саморъчно написан от него документ - писмо върху три банкноти от 500 марки до колегата му Кирил Дюлгеров. В писмото Велчев изразява възторга си и прекрасните впечатления от артистичната комуна в Германия.
После заминава за Италия, където изучава шедьоврите на древното изкуство и класиките от Ренесанса.
През 1924 г. Георги Велчев е повлечен от американската мечта и пътува на борда на презокеански кораб. Пристига в Ню Йорк, където изживява добре познатата съдба на работник във фабрика и градинар. Не спира обаче да пътува. Рисува и прави осем успешни изложби в Маями, Сан Франциско, Филаделфия и Хавайските острови.
Голямата депресия в САЩ се отразява зле на Велчев и той е принуден да се върне в България. Решава да се прибере през Австралия и Китай, където спира, рисува, запознава се с живота на местните. Когато се прибира в Европа, прави две изложби в Париж и Лондон. По пътя се губят два сандъка с най-ценните му творби. От американския период е запазен само един автопортрет, правен през 1929 г. в Канада.
През 1931 г. Георги Велчев се връща от цивилизования свят в родната си Варна, където се сблъсква с еснафщина и провинциализъм. Горд, свободолюбив, човек на света, художникът е известен с бохемския живот и острия си език.
Животът му става още по-труден през 40-те и 50-те години. Като човек, живял и работил на Запад и в САЩ, през комунизма на него се гледа като на идеологически опасен. "Той не донася в живописта си авангардни европейски влияния. Но е било твърде рисковано официалната критика да го посочи като голям автор. Още повече че Георги Велчев продължава да създава своите камерни поетични пейзажи и портрети и не възнамерява да се отдаде на почитаните тогава революционни и работническо-селски теми, както това правят много негови колеги", коментира изкуствоведът Румен Серафимов.
Въпреки всичко Георги Велчев не спира да пътува. Той рисува топли селски пейзажи от балканските селца и градчета.
В тези години създава и своите ненадминати емблематични морски платна.
Неразбран и отхвърлен, той умира на 16 април 1955 г. на 64-годишна възраст. Малко по-късно, през 1961 г., брат му Владимир и сестра му Павлина, които живеят в Канада, даряват родната къща на фамилията за музей. В нея дълго време се помещават ателиета на реставратори.
През 1996 г. домът на ул. "Радко Димитриев" е превърнат в художествен музей.
Творбите на Георги Велчев са реставрирани и изложени, а всеки месец се представя съвременно изкуство. От десетина години художественият музей е двигател на биеналето "Август в изкуството".
Художници и артисти от различни поколения обичат да се събират под лозницата в тихия двор с калдъръм, където е минало детството на големия пътешественик и маринист.