От Русия до тежките болести - големите надежди вещаят грозни разочарования

https://www.24chasa.bg/Article/1170261 www.24chasa.bg
Ивайло Дичев

Ивайло Дичев

Hа какво не се надявахме през 2011 година?

Вземете борбата с тероризма (борбата със страха, ако вземем буквално английския израз). Американците най-сетне ликвидираха Бен Ладен, но дали това укрепи техния авторитет? Наместо да се превърне в обединител на нацията, Обама беше грозно атакуван от съвсем загубилите разума си десни републиканци, които за малко не доведоха държавата си до фалит с неотстъпчивостта си по бюджета. Дали се обидиха, че не техният герой Джордж Буш успя да обезвреди злодея?

Отляво обаче също не бяха доволни, понеже Осама бил убит, а не изправен пред правосъдието. Има, разбира се, и много хора, които смятат, че саудитецът изобщо си е жив и здрав - за подобни легенди ни е подготвила вече смъртта на Хитлер, по която любителите на конспиративни теории отдавна работят.

КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

Същото беше с изтеглянето от Ирак. Колко години светът очаква тази престъпна и глупава война да бъде прекратена, колко милиони демонстрираха в световните столици! И ето че се случи и на следващия ден “Ал Кайда” поздрави световните медии с касапница.

Китайският артист Ай Уейуей, известен с творбата си “Птиче гнездо” на олимпийския стадион в Пекин, бе обвинен в укриване на 1,3 млн. долара данъци. Той се превърна в един от центровете на символна съпротива. СНИМКА: РОЙТЕРС

Да вземем другата надежда: самозараждането на някакъв евроразум от коацерватния бульон на кризата. Нееднократно ни се игра една и съща постановка: драматично заседание на Европейския съвет под мотото: “Или сега, или никога”, ако не се споразумеем сега - апокалипсис. Евролидерите се събират, подписват някакви важни неща, които не съвсем разбираме, виждаме ги усмихнати да се качват на лимузините си, уф, въздъхваме като в американски трилър, светът е спасен... И ето че на следващия ден финансовите пазари отново потъват.

Ама как стана така? Кой е виновен? Мързелът на гърците, егоизмът на германците, надменността на французите, унгарските неототалитаристи, българите шушумиги?... И пак драма, и пак решителен съвет и решителни подписи и, о, ужас, британците тръгват да правят коалиция срещу континента, госпожа Меркел губи подкрепа у дома...

Така или иначе, оставаме си с емоциите,

Европа продължава да няма телефонен номер (за какъвто навремето питаше Кисинджър).

Ами Арабската пролет? Не бяхме преживявали такива емоции от времето на румънската телереволюция. При това през 2011 г. нещата тук бяха много по-страшни, много по-истински. За демокрация тръгнаха да се борят страни, които мислехме загубени завинаги, естествено склонни към деспотизъм и ориенталски фатализъм. Копнежът за свобода ни върна към позабравената от света на неолиберален егоизъм саможертва. Невероятно вълнуващи разкази циркулираха из новите и старите медии.

Няма да забравя египтянина, който екстатично показваше на камерата бялата дреха, която носел, за да го погребат с нея; бабата от площада “Тахрир”, която всеки ден раздаваше по едно манго на строените за стрелба войници… Или вземете жените - видяхме ги начело на тунизийските кортежи, възхищавахме се на блогърката Алия, която поства свои голи снимки в знак на протест и беше малтретирана, на майката на йеменската революция, желязната Тауакол Карман, станала нобелов лауреат за мир. Самата употреба на новите комуникационни технологии някак внушаваше надежда - чувствахме, че където има туитър и фейсбук, обществото няма как да не върви напред.

И ето я равносметката: ислямски мнозинства в Тунис и Египет, вероятно въвеждане на шериата, та дори многоженството в подкрепената от НАТО революционна Либия

(искам да видя лицето на Саркози, когато оттатък Средиземно море се появят хареми!)

Вярно, че си отидоха Али, Мубарак, Кадафи, Салех, но нереалната надежда едни хаотични общества изведнъж да прескочат в демокрацията нямаше как да не роди разочарование.

Впрочем същият сюжет се задава днес в Русия, където десетки хиляди се изправиха срещу обидния театър на Путин и Медведев (недоволството се усилва и от падналите заради кризата цени на газта). Ще бъдем силно разочаровани обаче, ако очакваме в тази тотално приватизирана империя да надделеят демократичните граждански енергии. Нека по-скоро минимизираме очакванията си до това най-после на световната сцена да севърне великата руска интелигенция, която преходът превърна в жалка слугиня на олигархията.

Вземете невероятното влияние на блогъра Алексей Навални - очевидно, за да се разтърси тази огромна страна, е нужна някаква съвсем нова форма на въздействие.

Впрочем това можем да кажем за употребите на съвременното изкуство в Китай, където артистът Ай Уейуей се превърна в един от центровете на символна съпротива. Надеждите на 2011 г. далеч не бяха само политически. Озаптяването на финансовия Франкенщайн, роден от Уолстрийт, установяването на по-справедливо разпределение на богатствата чрез едни или други данъци, прехвърлянето на тежестта на кризата върху най-богатия 1 процент или просто надеждата, че най-после растежът се е завърнал, бяха непрестанно разпалвани и попарвани. Удивителен, манихейски медиен пейзаж: от една страна, възмутените, окупиращите, протестиращите. От друга - институциите, които повтаряха, че няма как, защото е криза, че нищо не може да се направи заради бремето на дълга, че капиталите щели да избягат заради глобализацията. В последна сметка много емоции, но никакви промени в световния икономически ред. Дори проклетите рейтингови агенции никой не пипна, въпреки че на всички стана ясно колко неверни са съветите им, колко нелегитимно е това частни компании да оценяват суверенни държави, колко безсмислени са техните оценки (с “понижен” кредитен рейтинг САЩ заемат за под 2 на сто, с максималното “тройно А” Франция заема на над 3!).

“Възмутете се!” призовава 93-годишният бивш френски дипломат Стефан Есел в невероятно успешния си едноименен памфлет. Добавям: възмущавайте се, действа добре на здравето.

Надеждите за богатство, породени от шистовия газ, запалиха въображението на Америка или Полша, където пламна лудата надежда за нов Клондайк, за пренареждане на геополитическите карти и превръщането на обедняващи региони в нови Кувейти. Да се учудваме ли, че още преди да сме разбрали какво и що, разочарованието вече беше пуснато на пазара и яростни граждани почнаха да обвиняват правителствата си, че искат да отровят подпочвените води и да предизвикат земетресения.

Ето това се казва живот на скорост - предварителна надежда, която ражда предварително разочарование!

Междувременно откриха планета, подобна на Земята, където може да има живот. Установиха, че неутриното развива скорости, по-високи от тази на светлината, откъдето следва, че някой ден ще се освободим от мястото, където сме се озовали. Нобеловата награда за физика пък се даде на трима учени за откритието, че Вселената не просто се разширява, а се разширява все по-бързо, откъдето... и аз не знам какво следва, може би, че плюс и минус безкрайност съвпадат... във всеки случай пак нещо вълнуващо.

Или да вземем най-щедро финансирания клон на науката, свързан със здравето и медицината. Откриха клетки, които предизвикват процеса на стареене в мишките и чрез премахването им успяха да го спрат. Университетът във Вашингтон използва аматьори видеогеймъри, които разбиха кода на СПИН вируса и по този начин улесниха битката с него. Както всяка година напоследък, направено беше поредното решително откритие, което ни поставя пред прага на лекуването на рака (виж по-горе ролята на евродраматизациите пред лицето на кризата). През октомври се съобщи дори за успех в клонирането на човешки клетки, този път сигурен, след мошеничеството на южнокорейския учен. Оттук нататък край на повечето нелечими болести, защото всеки от нас ще може да бъде присаждан на самия себе си.

Тези медицински открития имат особен, бих казал почти религиозен ефект.

От една страна болният започва да се надява, че ей сега ще се намери магическото лекарство, и се оставя в сладката прегръдка на науката, надявайки се на спасение. Обратната страна обаче е все по-острото усещане, че самата болест не е нещо, което му се е случило и трябва да изтърпи, а грешка, скандал, некадърност на някой учен, лекар или чиновник. Значи той има космическото право да бъде излекуван, но поради тази нелепа случайност, която го е запратила в тази епоха, на това място, сред тези хора умира от болестта си и мъките стават още по-тежки.

Накратко: големи, надменни надежди - още по-големи, отчайващи разочарования.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Ергенски данък с обратен знак

    Населението на България намалява и ще продължи да намалява дори и при най-оптимистичните прогнози.  Какво да се направи, за да не изчезне нацията? Труден въпрос, на който се предлагат всякакви решения - от това да се увеличат стимулите за раждане на деца до това да си внесем население, за да прескочим демографската катастрофа.
  • Макрон или Орбан

    В Централна Европа трябва да избират - повече интеграция или политическа маргинализация В КРАЯ на 2016 г., сринати от Брекзит и объркани от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, много европейци изпаднаха в дълбоко отчаяние. Примириха се, че историческият момент на ЕС е отминал.