Градските гербове – от лъв до кофа за леене

https://www.24chasa.bg/Article/1175721 www.24chasa.bg
Христо Дерменджиев е член-кореспондент на Световната академия по хералдика и на Международния институт за орденски науки.

В хералдическата практика съществуват обособени в отделна група гербове, познати под името "териториални", в която са включени градски, градски със специални привилегии, дадени от съответния владетел, областни и държавни, т.е. всички онези гербове, които символизират дадена територия със строго определени граници.

Появили се за първи път в Германия в края на ХIII и началото на ХIV век, градските гербове са плод на една традиция с далеч по-ранна дата. По силата на общата средновековна практика след превземането и установяването на власт над дадена крепост или град феодалът е издигал незабавно върху крепостните кули своето знаме с изобразен върху него личен или фамилен герб.

Обикновено последният бил възприеман изцяло или най-малкото основният му символ бил утвърждаван с малки изменения в течение на времето като герб на самия град. По-късно, когато редица градове се обособяват като свободни градове републики, тяхната управа сменя първоначалния владетелски герб със съвършено нов, който символизира по най-красноречив начин управлението и онова, което е най-характерно за самия град - мореплаване, търговия, суверенитет и т.н.

ХРИСТО ДЕРМЕНДЖИЕВ
ХРИСТО ДЕРМЕНДЖИЕВ

Това се изразява най-ясно в създадените по този повод основни положения, по които може да се изгради един градски герб.

Каменен герб е поставен на входа на столичната община.
СНИМКА: АРХИВ
Каменен герб е поставен на входа на столичната община. СНИМКА: АРХИВ

В своите основни линии той е изчистен от всички онези елементи, така характерни за фамилните и владетелските гербове, като шлем, корона, намет(а), нашлемник и шатра, като по изключение в горния край на щита се допуска да бъде монтирана т.нар. зидова корона и то само ако в миналото или в момента градът е бил или е крепост, оградена със защитна стена. Началото на традицията за създаването на градски гербове у нас се появява след Освобождението, като за 80 г. придобиват право на герб само някои от по-големите градове - София, Пловдив, Търново, Варна.

Градските гербове – от лъв до кофа за леене

(Първата градска емблема в България вероятно е варненската (1880 г.), но първият официално утвърден герб е този на София (1900 г.) - бел. ред.). В последните години се забелязва един оправдан стремеж на редица градове у нас да създават свои гербове, в които по лаконичния път на графичното изобразяване с определени символи да се отразява тяхното минало и настояще. Повечето от тях са плод на конкурси и дело на художници, чието професионално майсторство невинаги покрива необходимия минимум познания в областта на хералдиката. Затова често пъти се срещат нежелани куриози, които нямат нищо общо с понятието за герб.

Градските гербове – от лъв до кофа за леене

Какви са основните грешки, които се допускат?

Основни видове щитове за гербове
Основни видове щитове за гербове

- Изписването на името на града, което се забелязва почти във всички гербове, се допуска само върху възпоменателни значки, като надписът трябва да се поставя задължително над самия герб в правоъгълно тясно поле, така че да бъде отделно от герба. А там, където е поставена зидова корона (София, Пловдив), такъв надпис въобще не се поставя.

Сегашният герб на Шумен
Сегашният герб на Шумен

 - Девизът на градовете, когато съществува, се изписва отделно в разгъната лента под самия герб, но в никакъв случай в средата, горната или долната част на щита.

Старият герб на Шумен
Старият герб на Шумен

- С оглед на броя на отделните елементи трябва да се избира и формата на щита. С най-малки възможности е щитът с триъгълна форма (варяжка), за която често неправилно се пише, че символизира средновековен щит на български воини. С най-големи е щитът с английска форма. В хералдиката са възприети 9 основни вида щитове. В държавите с традиции в хералдиката формата на щита за всички градове е унифицирана.

Гербът на Велики Преслав
Гербът на Велики Преслав

- Когато щитът се разсича или пресича, получените полета или трябва да бъдат равни всяко едно на половината от ширината, респективно на височината, или на 1/3 от тях, но не и с произволни размери. По принцип полетата никога не се оцветяват с един и същ фон.

Градските гербове – от лъв до кофа за леене

- Натуралното изписване на отделните символи се допуска твърде рядко, и то само за онези, които са възприети и утвърдени от хералдиката. Всички останали задължително се предават в тяхната стилизирана форма.

Градските гербове – от лъв до кофа за леене

- Трябва да се избягва излишното претрупване на полето на щита със символи - резултатът е кичозен.

Градските гербове – от лъв до кофа за леене

- Неправилно е внасянето на символи, които могат да бъдат също толкова характерни за десетки други градове - далекопроводи, грозде, ябълка, борове... Какво говорят те за миналото или настоящето на града?

Градските гербове – от лъв до кофа за леене

- Не трябва да се допуска изработването на значки с гербовете със сувенирна цел, които не отговарят на оригинала като цветово оформление. Единствено отклонение е допустимо, ако миниатюрата е черно-бяла.

Градските гербове – от лъв до кофа за леене

ХРИСТО ДЕРМЕНДЖИЕВ

Градските гербове – от лъв до кофа за леене

Добавили “но” в герба на София заради фаталните 13 букви

Фатализъм се крие зад появата на съюза “но” в герба на София.

Това е само един от любопитните детайли от историята на знака на столицата.

Девизът “Расте, но не старее” е добавен към герба на града от Харалампи Тачев през 1911 г. Твърди се, че първоначално текстът е бил “Расте, не старее” и наподобявал този на Париж - “Плава, не потъва”. По времето на кмета Ради В. Радев (1915-1918) някой преброил буквите и установил, че са фаталните 13. Така се прибавил съюзът “но”.

Интересна е и самата история около създаването на герба. Негов автор е 25-годишният тогава студент в Рисувателното училище Харалампи Тачев.

Причината София да има собствен герб пък е Всемирното изложение в Париж през 1900 г., сочат данни от “Софийски общински вестник” от 1915 г.

На изложението страната ни е участвала със собствен павилион. Оказало се, че имало място, на което трябвало да бъдат поставени гербовете на всички столици на държавите, участващи в изложението.

Така в общината по време на кмета Христо Попов настанал смут какво да кажат на Париж - да признаят ли, че столицата няма герб или да направят спешно знак, макар Търновската конституция да забранява всякакви други символи освен държавния герб.

Все пак се наложило мнението, че българската столица трябва да получи свой знак и да е наравно с останалите европейски градове.

Специална комисия от кмета Христо Попов, директорите на Рисувателното училище Иван Мърквичка и на Народния музей Вацлав Добруски предлага различни, характерни за града елементи, които да присъстват в бъдещия герб. Така студентът Тачев изработва художествения проект на знака.

Първият столичен герб е разделен на 4 полета цветен щит.

Най-горе вляво е пазителката на градовете Улпия Сердика със зидова корона на главата.

Образът е взет от монета, сечена през втори век в Сердика. Горе вдясно пък е базиликата “Св. София”, съименница на града и вековна свидетелка на развитието му. Отдолу в павилион с конусообразен покрив върху шест колони е статуята на Аполон Лечителя.

Присъствието му е заради богатството на минерални извори в града. На долния ляв ъгъл е планината Витоша. В средата е изобразен лъв, чийто образ е заимстван от медальон, намерен на Трапезица. Той е връзката с държавния герб и символизира приемственост между старата столица Велико Търново и новата. Над цветния щит пък стои зидова корона.

Гербът е одобрен с указ на княз Фердинанд I нa 29 април 1900 г. Двете лаврови клонки са вмъкнати през 1928 г.

През социализма гербът претърпява няколко корекции - стилизация на елементите, промяна на цветовете, добавена е и петолъчка.

Съвременният герб е в черно-бял, цветен и пластичен вариант. Със заповед от 7 ноември 1991 г. тогавашният кмет Александър Янчулев нарежда гербът на града да се възстанови в първоначалния му вид от 1928 г.

Кое какво символизира в хералдиката

Елементи на герба:

щит, надшлемник (гребен), корона, бурлет (гирлянда, шнур), шлем, намет (наметка), мантия, шатра (когато е с купол), щитодържачи (щитодържци), щитоносци (когато не са стъпили никъде), постамент, девиз (мото)

Метали

- злато, сребро

Цветове (покрития, най-често емайли)

- червен, лазурен, черен, зелен, пурпурен, натурален

Кожи

- хермелинова, катерича

Основни деления на щита

- разсечен, пресечен, скосен, чрез салтир (Андреевски кръст), чрез кръст - четириделен, чрез вила (на три части)

*Данните са от сайта на Българското хералдическо и вексилоложко (наука за знамената и флаговете) общество, създаденопрез 2004 г.

Родопа, Марица и Тракийският конник славят Пазарджик

Гербът на Пазарджик е изработен през 1974 г. от местния скулптор Тома Попов в пластичен вариант.

При приемането му от държавна комисия той помолил колегата си художник Марин Маринов да направи и графичен черно бял проект, с който гербът на Пазарджик е приет.

През 90-те години на миналия век Маринов прави и сегашния цветен вариант на герба и го подарява на Пазарджик, а общинският съвет го приема.

Гербът има 3 основни символа - планината Родопа, река Марица и Тракийския конник.

Гербът на Пазарджик е под формата на щит. Горната му вълнообразна част изразява релефа на Родопа, в чието подножие се намира Пазарджик.

ЛЮБО ИЛКОВ

Мадарският конник Глобален символ на България и Шумен

Мадарският конник, който през 2008 г. бе избран за Глобален символ на България, фигурира в герба на Шумен от 70 г.

Градът се сдобива с герб през 1942 г., негов автор е художникът Никола Бояджиев.

Според изследователите той силно копира герба на София.

“Дори е критикуван, че не е направен според принципите на хералдиката, но години наред краси общината”, разказа Бета Хараланова от Регионалния исторически музей.

Според нея инициатор градът да има герб е кметът Христо Хараламбиев, а голямата заслуга за окончателния му вид е на писателя Стилиян Чилингиров.

Първият герб на града представлява емблема, обгърната с венец. Тя е разделена на 4 полета. В горните 2 са Мадарският конник и лира, театрална маска и книга. Долу вляво са житният клас и грозд, а вдясно - игла и конец, символ на трудолюбието на шуменци.

“Особеното в този пръв герб е крепостната стена в горната му част, изобразена във вид на корона. Тя е показвала първостепенното значение на Шумен през Средновековието. Най-отдолу пък е изписан текстът “Шумен безшумно твори”, чийто автор е Чилингиров”, разяснява Хараланова.

И след 1944 г. гербът е одобряван от всички и не се иска промяната му. Едва през 1968 г. на обществеността е предложен нов вариант. Негов автор е скулпторът проф. Любомир Прахов, прави го по поръчка на Градския народен съвет.

Новият герб на Шумен е с нова форма и от него отпада девизът. Основен и най-голям елемент е Мадарският конник.

Той е в средата върху кръгъл български щит и символизира силата и дълговечната история на българската държава. В горната част пак присъстват лирата и театралната маска. Нов обект са двете птици, които са разположени над щита и подсказват, че в Шумен е организиран първият симфоничен оркестър в България.

Един от най-красивите гербове е на старата столица Велики Преслав.

За нейни символи са избрани царски жезъл, колона, меч, перо, елементи от керамиката, която е красила фасадите на сградите и настилката преди векове. Изписана е и годината на обявяването на Преслав за столица - 893 г.

Допълнение към историческата роля на града е гроздът, който свидетелства за винопроизводство.

Основните цветове в герба са жълто, синьо и червено. Той е в употреба от 2000 г.

Изработен е от местния учител по рисуване Марин Минков, който се явява на конкурс. Преслав е имал и по-стар герб, само с изображение на летящ грифон, дело на Цветана Тотева. През годините на социализма съществуват два варианта - само с името Преслав и с прибавено Велики отпред след промяната в името на града.

МАЯ КОНОВА

Девизи на диалект разсмиват гостите на видински села

Девизи на диалект в гербовете на Ново село и Долни Лом озадачават или разсмиват хората, които не могат да ги разберат.

Гербът на Ново село иначе не блести с оригиналност с житните класове, часовниковата кула и лозовия грозд, но е с уникален девиз “Ми смо си ми”, който е на местния диалект и означава “Ние сме си ние”.

В герба на балканското с. Долни Лом пък се мъдри надписът на торлашки диалект “Како Гламете стоимо, кръстопута ми држимо”. Единствено Гламете не е на диалект - това е името на природните възвишения с характерна форма, от които има цяла верига край селото.

Всяка община във Видинска област има герб, но единствено този на Видин е направен по всички правила на хералдиката и е изключително красив. Той е създаден преди 75 г. и оригиналният 50-килограмов бронзов герб и до днес стои над главната порта към видинското кале Стамбол капия.

ВАНЯ СТАВРЕВА

Стара Загора: лъвица с бебето си

Стара Загора не смени герба си след 1989 г., защото изработеният 10 г. по-рано герб по проект на художника Христо Танев няма идеологическа обремененост.

Общината взема решение да се сдобие с нов герб през 1979 г. по повод 100-годишнината от възстановяването на града след опожаряването му по време на Руско-турската освободителна война.

Гербът е изработен във формата на френски щит, който по законите на хералдиката имат право да носят само градове с хилядолетна история. А Стара Загора претендира да е на 8000 г. Символичното значение на щита е да предпазва и защитава, а включен като основа на герба носи закрила.

В централната част на герба върху червен фон със златистожълт цвят е изрисувана лъвица с лъвче - това е изображение от каменен релеф от XI-XII в., открит в Стара Загора пред 1949 г.

Лъвицата олицетворява майчиния инстинкт, плодородието, прераждането.

В най-долната част на герба на зелен фон са изобразени бразди в златистожълто, събиращи се към центъра. Те подчертават плодородието на Старозагорското поле и внушават път към бъдещето.

ВАНЬО СТОИЛОВ

Луковит взел сюжет от народна песен

Стилизирано изображение на планина и лъвче присъстват в 5 от 8-те герба в Ловешка област. Те се повтарят върху знаците на Троян, Тетевен, Угърчин, Априлци и Ябланица.

Интересна е историята на емблемата на Луковит, върху която 3 моми държат платно. Темата е заимствана от народната песен “Луковитски моми бяло платно белят на алтън Панега”.

Апликация на конник от Летнишкото сребърно съкровище пък е в основата на герба на града, където е открито. Ловеч е известен с Покрития мост, древната крепост Хисаря, люляците, река Осъм - естествено е те да са върху знака му, който е в този си вид от 1959 г.

РОСИЦА ХРИСТОВА

Лъв с рибешка опашка в Бургас

Гербът на Бургас представлява лъв с рибешка опашка върху син щит, който държи крепостна кула. Над него има корона, която е съчетание от 2 стилизирани каравели, символизиращи града като важно пристанище на Черно море. Според хералдиците лъвът олицетворява силата на хората в този край, а рибешка опашка - изобилието на риба, която е основен поминък в района.

Гербът на Бургас бе приет в началото на 90-те г. при кмета Продан Проданов и променен при наследника му Йоан Костадинов. Шефката на Регионалния исторически музей Цоня Дражева предлага да отпадне лъвът с рибешката опашка и да се замени с друг символ, тъй като гривесто-люспестото същество според древната митология представлявало Хидрата, преборила Херкулес, и се свързвала с лошо.

“Защо не се вкара св. Николай Чудотворец като закрилник и патрон на града”, предлага тя.

ДИМЧО РАЙКОВ

Мавзолей и кръст за емблемата на Плевен

Вечният Дунав като порта към света е в гербовете на Белене и Никопол. През вековете те са писали историята си и израствали на брега на реката, която им е давала поминък.

В герба на Белене върхът на равнобедрен триъгълник показва икономически и духовен възход. В средата равностранен шестоъгълник представя етническото и верското многообразие. В почти всички гербове в Плевенско задължително стои житен клас, олицетворяващ плодородието на Мизия.

В герба на Плевен върху белия метал на щита е вписана емблемата на града - мавзолеят “Св. Георги Победоносец”. Украсява го жълт метален кръст.

БУРЯНА БОЖИНОВА

В Павликени се карат за цвета на птицата феникс

Люти караници в общинския съвет на Павликени предизвикал новият герб на града през 90-те години на миналия век.

В първите години на демокрацията било взето решение да се смени старият соцсимвол с грозд и хедер на комбайн и да се изработи нов. Бил обявен конкурс. Тогава се спрели на разработката на покойния хералдик от Търново Григор Спиридонов. Тя включвала керамичен съд, който символизира античния център и хилядолетната история на селището. От него излизат свещи и пламък и е вградена птица феникс, за да се покаже - градчето няколко пъти е опожарявано и възкръсвало от пепелта.

“Бяха най-бурните години на БСП и СДС. Спомням си, че на единия от проектите преобладаваше синият цвят, тогава заподозряха, че тук пръст има СДС, и затова всичко стана по-кафяво, за да няма партийни пристрастия”, спомня си уредничката на музея Нели Цонева, която тогава била в комисията по избора.

“Съветниците се скараха за перата на птицата феникс, дали по тях да има синьо, или червено. Беше много спорно и накрая се реши гербът да бъде в графично изображение, а официалният му вариант да е в златисто. Беше утвърден чак през 1998 г.”, разказа секретарят на кметството Румяна Сиракова.

Както прилича на старопрестолнина, Велико Търново има герб с 3 лъва, един над друг върху полето на варяжки щит, увенчан със зидова корона. Според някои средновековни хронисти това бил царският символ на владетелите от Второто българско царство.

Лясковец пък се рекламира с грозд и Петропавловския манастир. Гербът е утвърден през мандата 1995-1998 г., заедно със знамето и символичния ключ на винарския град. Някак естествено прочутият лясковски манастир, който от векове се извисява на непристъпните скали над града, е намерил място на герба, за да покаже богатата история и родолюбивия дух на лясковчани.

Според преданието манастирът е построен по времето братята Асен и Петър на сегашното си място върху хълма, където някога е имало крепост. В нея е подготвено въстанието през 1185г. за освобождението на България от византийско иго.

След падането на България под турско робство лясковският манастир е неколкократно разрушаван и съграждан наново. Зад манастирските стени се организират няколко революционни буни, което се обяснява както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност.

Часовникова кула и перо, символ на просвещението, стои на знака на възрожденска Елена.

Дима МАКСИМОВА

Символът на Пловдив роден в размирно време

В бурни и размирни времена Пловдив се сдоби със свой герб. Това стана на 18 юли 1997 г. през втората половина от мандата на Спас Гърневски, СДС.

Автор на емблемата е художникът Ганчо Ганев. По-късно той сътвори и знамето на Пловдив. Местният парламент одобри хералдическия знак при яростна съпротива от страна на червената опозиция. Препъникамъкът се оказаха короните, които социалистите не приемаха, защото олицетворявали монархията. Сините обаче имаха мнозинство и гласуваха герба.

“Тези важни моменти в символиката на Пловдив се случиха при моето кметуване”, гордо се връща назад Гърневски.

С встъпването си в общината през 1995 г. той заварил на бюрото герб, на който има изобразена петолъчка, 7 хълма и р. Марица.

“Как може в емблемата на синия Пловдив да има комунистически елементи”, изригнал Гърневски и разпоредил да бъде изработен нов.

Сега гербът на Пловдив представлява правоъгълен щит. Над него е изобразена крепостна стена, за да напомня, че градът е древен. Върху щита са разположени два оранжеви лъва на зелен фон, които държат корона в червени нюанси. Тя символизира държавността. Единият от лъвовете е гологлав, а другият - с корона. Ганев обяснява, че по този начин е вплел разделената България на Княжество и Източна Румелия.

В долната част на щита върху оранжев фон са изобразени в зелен цвят седемте тепета. Под тях минава река Марица. Най-отдолу символът е обвит с лента, на която пише “Древен и вечен”.

Малко по-късно местният парламент възложи на същия художник да изработи и знамето на Пловдив. То е в два цвята - небесносиньо и бяло и в него е вграден гербът. Знамето също не мина без обструкции от страна на червената опозиция. “Не може ли синият цвят да се замени с друг”, настояваше съветникът от БСП Ованес Кафеджан.

РАДКО ПАУНОВ

Богинята Диана бди над Монтана

Различни символи избират общинските управи за официалните си гербове в Монтанско.

За Монтана авторът на герба, художникът Теодоси Антонов, се е спрял на образа на богинята Диана като покровителка на лова и града от миналото.

Верни на килимарската традиция, управниците на Чипровци имат единствени тъкан герб. Планинското градче със силни религиозни влияния е било цвете на католическата вяра в миналото. Като символ на величие са изтъкани лъв и козел. Рударската традиция е отразена с чукове върху герба.

Берковският герб фокусира върху старата часовникова кула, минералните води и гората, а Вършец като град на здравето са предпочели слънце, минерална вода и горда Стара планина.

КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Вратцата дава име на Враца

Враца се сдобива със свой герб през 1967 г., когато е обявен национален конкурс, спечелен от художника Любен Орозов.

Графичното изображение на герба символизира природния феномен прохода Вратцата, от който според историците е произлязло името на града. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят.

ВАЛЕРИ ВЕДОВ

Смолянските градове величаят природата си

В гербовете на смолянските общини пребладават природните дадености.

В герба на Смолян има гора и езера, ключови символи от природата на града. Той е изработен от проф. Димитър Серезлиев през 1968 г.

Роденият в с. Чокманово художник, един от най-добрите хералдици, е автор и на повечето гербове в общините от региона.

В гербовете на Девин и Баните символът е минералната вода, а в Мадан и Рудозем - рудничарството.Доспат и Девин са заложили и на дивечовото разнообразие. Чепеларе има за герб планини със слънце и сняг, разделени със ски. За Неделино проф. Серезлиев е сложил стилизирана девойка, символ на уникалния местен двуглас.

ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

Крумовград с приз за герба си през 2008 г.

Община Крумовград спечели приза за най-хералдичен общински герб през 2008 г. Признанието беше направено от Българско хералдическо и вексилоложко общество.

“Символът на общината беше приет на общинска сесия в началото на 90-те години”, казва тогавашният секретар и настоящ кмет Себихан Мехмед. Гербът представлява зелен щит, върху който има кон и 3 листа от топола. Символът е свързан със старото име на Крумовград - Кошукавак, което от турски език означава надбягване под тополите. Името се свързва с конните състезания, провеждани в района, където имало много тополи.

Кърджалийското с. Тополчане няма табела с име, но за сметка на това си има герб, и то от 12 г. Селището се намира на брега на яз. “Кърджали”. Причината Тополчане да се сдобие със собствен знак е семейството художници Павлина и Владимир Чукич.

“Първоначално гербът беше семеен, но впоследствие се наложи като символ на селото”, твърди авторът му Владо Чукич. Нарисувал го, за да го използва за визитните си картички.

Гербът представлява 2 пуйки, между които има щит, разделен на 4 полета. Върху тях са изрисувани риба, платноходка, негър с контрабас и част от къща.

“В България лъвове няма, но в Тополчане има пуйки”, обяснява символиката на пернатите авторът. Лодката и рибата в щита той свързва с близкия водоем, а негърът с контрабаса - с любовта си към джаза.

Върху герба има надпис на английски TOPOLCHANE COUNTY, който впечатлява гостите. Под герба се мъдри друг надпис на английски - GOD BLESS THE JAZZ, който още веднъж подчертава пристрастията на семейството към джаза.

НЕНКО СТАНЕВ

Перник: Кракра и кофа за леене

На герба на Перник са изобразени символите на града. В него са преплетени крепостта “Кракра”, река Струма, машиностроително колело, кофа за леене на метал и минен свод.

“Така в герба са отразени миналото и настоящето на Перник, както и природата”, поясниха от общината.

Гербът е създаден през 1965 г. от художника и сценограф на пернишкия театър Стоян Чифлички - Танани. Заради създаването на знака той е удостоен със званието “Почетен гражданин” на Перник.

СВЕТЛАНА СТОИМЕНОВА

5 кули в знака на Силистра

Повече от 10 г. продължи борбата за нов герб на Силистра след политическите промени от 1990 г.

Той е щит във формата на крепост с 5 кули. В него са вписани 5 елемента - каменен знак от древния Дуросторум, патриаршески кръст, контури на стилизиран пеликан, графика на сградата на Художествената галерия като архитектурен символ и вечният житен клас, напомнящ за поминъка.

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ