- Г-н Пингелов, в края на м.г. „Електрон Прогрес" бе поканена на специализирано изложение в Брюксел. Там вашата компания се нареди сред топ-10 на компаниите от IT сектора в целия свят. За какво по-точно ви поканиха?
- Нашата компания бе поканена на изложение, посветено на разработката на средства за противодействие на т.нар. импровизирани взривни устройства Напоследък подобни устройства се използват много често от международния тероризъм. В изложението и в научната конференция, посветена на проблема, участваха десетина фирми от целия свят. От България присъстваше само нашата компания. Поканиха ни заради разработената и произвеждана от нас система „Комета".
- Какво представлява тя?
- „Комета" е заглушител, който не позволява дистанционно чрез мобилен телефон или друг радиосигнал да бъде задействано заложено взривно устройство. Пътува например военна колона от 5-6 машини, като във всяка от тях има по 20-30 души. Терористи обаче са скрили на пътя мощен експлозив.
Когато втората или третата кола се окажат над него, чрез обикновен мобилен телефон се подава сигнал, който го задейства. Особено в Ирак и Афганистан жертвите на такива коварни устройства са много. „Комета" създава един вид чадър над охранявания обект, през който фаталният радиосигнал не може да премине. По същия начин може да се защитят от заложени бомби и посолства, стадиони, метростанции, аерогари.
- Този радиоелектронен чадър обаче няма ли да пречи на собствените комуникации? В случая с автомобилната колона няма ли да се получи така, че хората в нея да са лишени от връзка помежду си и с околния свят?
- Резонен въпрос. Уникалното на нашата разработка обаче е това, че за да се избегне този проблем, се отварят един или няколко вътрешни радиоканала, по които хората в колоната си комуникират. Каналите така са програмирани, че хем да не попадат под удара на заглушителите, хем да са устойчиви и на външен пробив чрез постоянна промяна на честотите.
- Има ли интерес към българската „Комета"?
- Има доста сериозен интерес. Щабквартирата на НАТО го оцени много високо. Не случайно заедно с изложението в Брюксел бе проведена и международна конференция, посветена изключително на борбата с импровизираните взривни устройства.
- Търси ли се „Комета"?
- Търси се както у нас, така и в чужбина, но от съображения за сигурност бих предпочел да не навлизам в повече подробности на кого и къде е продадено.
- Кога и от кого е разработено устройството?
- Преди няколко години от водещи IT специалисти на компанията. В началото на 2011 г. то бе патентовано. Този факт ни даде самочувствието, че използваната технология е изключително иновативна.
- По света има и други подобни устройства, нали?
- Да, но нашето има редица различия, които най-напред бяха оценени от патентното ведомство. Въздържам се от по-голяма конкретика, тъй като става дума за фирмено ноу- хау. Освен това ние непрекъснато усъвършенстваме базовия модел.
Първата модификация бе мобилна, тя бе маскирана като багажник на автомобил. Втората модификация е предназначена за стационарна работа - в посолства, метростанции, затвори и други места, които изискват подобна защита.
Най-новият вариант - портативният, е много по-компактен, побира се в обикновена войнишка раница и външно прилича на обикновена радиостанция. Целта е да се защитят от дистанционно взривяване военни патрули, които се придвижват пеша в слабо познати райони.
„Електрон Прогрес" бе единствената българска компания, която участва в изграждането на системата "Екран" за брегово наблюдение на черноморското крайбрежие. Това бе възможно благодарение на изключителната финансова помощ на правителството на САЩ.
Ние бяхме българският подизпълнител на американската фирма FSI, която изграждаше системата. Американският подизпълнител бе гигантът „Локхийд Мартин". Доставчик на радиокомуникационната и радиорелейната част бе „Харис" - друга мощна американска компания. Нашата роля бе интегрирането на радиокомуникационната, радиорелейната и радиолокационната подсистеми.
Работата по проекта отне около 8 месеца - до юни 2011. Системата е изключително модерна. Тя позволява да се следи трафикът в изключителната икономическа зона на Черно море с акцент на контрабандата, трафика на хора и т.н. Другото ниво на наблюдение отива много по-навътре от тези 24 мили и там вече влизат в действие радарите на военноморския флот. Сега приключихме първата фаза, която включва софтуерната част и някои от пунктовете на системата.
- Напоследък компанията ви отдава изключително внимание на телемедицината. Миналото лято във ВМА организирахте демонстрация на нова технология, която позволява по-успешно лечение на диабетици. Какви са целите?
- Телемедицината е предаване на медицински услуги от разстояние. А в случая, който споменавате, ставаше дума за използване на обикновения мобилен телефон за предаване на данни за медицински цели. Диабетиците измерват нивото на своята кръвна захар с устройства, наречени глюкомери.
Обикновено обаче резултатите от измерванията не достигат до лекуващия лекар. Технологията, която представихме, предава данните чрез стандартен блутут в глюкомера към мобилния телефон на болния, а той от своя страна го прехвърля на телефона на лекаря или на интернет сайт, до който той има достъп. Така диабетикът невинаги може да направи точен и верен анализ на резултатите от измерванията на кръвната захар. Погледът на специалиста и навременната му намеса биха предотвратили доста тежки случаи - като изпадане в диабетна кома например.
- Май все още няма българско приложение на тази технология?
- Да, страната ни няма голяма история, свързана с телемедицината, но считаме, че много скоро нещата ще се променят. Макар някои страни, като скандинавските, САЩ, Германия и Австрия, да са по-напред от нас, то и там телемедицината е в ранен етап на приложение.
- Дали защото телемедицината е доста скъпа?
- Нищо подобно. Ако един стандартен глюкомер струва около 100 лв., то апаратът с вграден блутут излиза с 15-20 лв повече. Тази цена е несъизмерима с постигнатия ефект лекар специалист денонощно да следи за състоянието на диабетиците - нещо, което е възможно само в болнични уловия. Освен това така се спестяват време и средства на пациента и лекаря.
Един от основните проблеми, свързани с телемедицината обаче, е законовата рамка. Без нея приложението на тези технологии ще става много бавно. Добре е, че през декември м.г. ЕС прие директиви, които задължават страните членки да направят в законодателството си промени, с които се поставя стабилва основа за бъдещото развитие на телемедицинските услуги.
- Неотдавна на конференция, организирана от Института по отбрана към МО, представихте възможностите на телемедицината във военната област. В какво точно се изразяват те?
- Освен за гражданите телемедицината е изключително важна и за армията, особено при участие в мироопазващи мисии. По този повод заедно с ВМА и Нов български университет организирахме и кръгла маса. Тъй като военната професия по принцип е високо рискова, е съвсем естествено именно във ВМА да се търси най-напред приложение на телемедицината.
И тук не става дума само за сложни хирургически операции, водени от медицински светила, намиращи се на хиляди километри разстояние. За нуждите на бойни групи, действащи в тила на противника например, са разработени специални куфарчета, в които има не само медицинска апаратура.
С помощта на телемедицината обикновен санитар може да извърши животоспасяваща манипулация благодарение на указанията на опитен хирург, получени от екрана на лаптопа. Но преди това хирургът ще се информира за най-важните жизнени показатели на ранения пак благодарение на телемедицината. Вече са създадени специални униформи с вградени сензори, които дават непрекъсната картина на тези показатели. Това, което преди време е било възможно само за космонавтите, сега става възможно и за обикновения войник.
- Вие сте частна компания, как съумявате да заделяте средства и то по време на криза за нови разработки?
- Правим го благодарение на подкрепата и дългосрочната визия на собственика на компанията. „Електрон Прогрес" е собственост на предприемача Георги Крумов, чието име е обвързано с голяма част от от значимите бизнес проекти в България. Сред тях са успешното създаване, развитие и продажба на „Авто Юнион" Холдинг, реализацията на първия мол в България („Сити Център София")
и инвестицията в най-голямата верига за домашна техника в страната „Техномаркет". Понастоящем Георги Крумов е член на Надзорния съвет в България на най-голямата австрийска застрахователна компания „Уника" и стратегически партньор в големи инвестиционни проекти с Държавния фонд на Оман.
Той винаги е инвестирал значителни средства в развитието на бизнеса на „Електрон Прогрес" и разработването на нови технологии и по този начин не само запази корените на компанията, позната в миналото като „Институт по специална електроника", но и я доразви като съвременна високотехнологична компания, партньор на водещи световни корпорации, mозната не само в страната но и в чужбина.
Красимир Пингелов е роден през 1969 г. Дипломиран инженер по „Телекомуникации", завършил Техническия университет в София. Специализирал е „Проектиране на GSM клетъчни мрежи" в Аристотеловия университет в Солун, Гърция. Преминал е следдипломна квалификация по „Международни икономически отношения към УНСС, София. Има диплома по „Бизнес администрация" от университета „Бокони", Италия. Работи в областта на военната електроника и комуникации, свързани с националната сигурност и отбрана от 1996 г. Изпълнителен директор на „Електрон Прогрес" от 2004 г.
ЛЮБОМИР ДЕНОВ