Баш майстори сме на вечни двигатели

https://www.24chasa.bg/Article/1180108 www.24chasa.bg
Матей Преображенски

Отдавна да сме преборили кризата, ако бяхме пуснали в действие поне един вечен двигател, дело на българската инженерна мисъл. Проекти има, но пословичният ни скептицизъм ги е хвърлил в мазето на историята. Там тракат вехти чаркове, които чакат да бъдат преоткрити, за да заработят за стопанския подем на родината.

Хилядолетна е мечтата да се построи машина, която произвежда енергия с ресурси от нищото. Над идеята са се трудили учени и самозванци, потили са се фантазьори и измамници, залягали са и гении като Леонардо да Винчи. В търсенето на perpetuum mobile са вградили имената си и неколцина екстраординерни българи.

Първата "луда глава" е отец Матей Преображенски. Духовник, книжовник и бунтовник, той е един от най-близките съратници на Васил Левски. Отче Матея е искал с грошовете, извъртени от вечния двигател, да купи пушки и пищови за националната революция. Съвременникът Гено Недялков свидетелства: "Пишещият тия редове от устата му е слушал, като говореше на едно събрание на революционерите в Мусина, че той ще направи воденица при един гьол с вода. Чаркът на воденицата ще гребял сам водата и ще я връщал пак в гьола."

Пясъчното perpetuum mobile на Матей Преображенски.
Пясъчното perpetuum mobile на Матей Преображенски.

Светското име на родолюбеца Матей е Моно Петров. Роден е през 1828 г. в търновското Ново село. Става послушник в Дряновския манастир, приема монашество в Преображенската обител. Вечният двигател се явява на отчето като видение. "И погледнах вътре в реката едно желязно колело право - ама много голямо, от този край на реката чак до онзи, и се въртеше от нас към онзи край", описва преживяното той в съчинението си "Чудное повествование".

Вечният двигател на Димитър Юлев, патентован в Париж през 1910 г.
Вечният двигател на Димитър Юлев, патентован в Париж през 1910 г.

През 1851 г. Матей Преображенски отива на Атон, за да превърне видението в реалност.

Михаил Зидаров изобрети
Михаил Зидаров изобрети "Вълномотор", който обира енергията на морската шир.

В богатите манастирски библиотеки черноризецът чете книги по физика, математика, механика. Сложни формули и засукани чертежи палят въображението му. Матей наблюдава ритъма на морето, усамотява се в скитовете. "Дълго време той кроил и смятал и най-сетне у него узряла идеята да направи на Бяло море воденица, която "сама да се върти", пише проф. Александър Бурмов.

"Вълномотор"

Отчето запретва расото и се хваща на работа. За няколко месеца на брега израства фантастичен механизъм. Гръцките монаси обаче го гледат боязливо и се кръстят. Вечният двигател на българина е обявен от елините за "дяволско построение".

Благовест Сендов обяснява защо не е обърнал внимание на Сава Канев.
Благовест Сендов обяснява защо не е обърнал внимание на Сава Канев.

Потрошил 8000 гроша и заплашен от анатема, Матей се качва на една гемия и отплува за остров Тасос. Оттам се прехвърля в Цариград, отива в Ерусалим, шета из Русия, Влашко, Сърбия. Записва се в Първата българска легия, хайдутува в Стара планина. Заради тия скиталчества му лепват прякора Миткалото.

Вечният двигател в покоите на Ахмед Доган.
Вечният двигател в покоите на Ахмед Доган.

През 1864 г. Миткалото решава да отмори в Батошевския манастир. Но и тук "самовъртящата мелница" не му дава покой. Гено Недялков е оставил подробно описание на новия проект: "Чаркът на воденицата ще гребел сам водата на гьола и ще я връщал пак в гьола. Воденицата може да бъде направена и до пясък и да се кара с пясък. Миткалото правел и опит. Построил едно голямо колело (чарк) от дъски, отвътре кухо. Напълнил го до 1/3 с пясък. Отец Матей предполагал, че като го завърти на ос, пясъкът, като излезе до върха и се спусне надолу, ще бие поставените тук малки полички и ще заема въртението и по тоя начин ще се движи вечно..."

Следовникът на Миткалото се казва Димитър Юлев. Родом от Лом, и той като отчето осмисля битието си с техническо търсачество.

В своя дом на ул. "Старочерковна" Юлев впряга на работа не вода или пясък, а обикновен въздух под налягане. Това прави двигателя свръхикономичен и екологично чист. "Когато искаме да се почне движението - обяснява изобретателят, - пускаме въздух от склада в двигателния механизъм - кухините се напълват с въздух и турбината почва да се движи. Чрез оста на турбината движението се предава на маховото колело и т. н."

Гениалното е, че въздухът се намира във вечен кръговрат. "Сгъстяването на въздуха може да се почне с ръка и да се свърши по механически начин от самия двигател - сочи Юлев. - След пускането в ход на двигателя оставяме регулатора да уравнява движението. Това движение може да трае, докогато искаме: един час или един ден, пет дена и т. н., иначе казано, не ще има нужда да променяме сгъстения въздух в двигателя, колкото и да се продължава движението."

"А Законът за съхранение и превръщане на енергията?", питат противници на проекта. "Туй, що показваме ние с нашия двигател, не оборва нито възстановява някакъв закон", отвръща Юлев. После вдига пръст и добавя: "Да искаме пък да подчиняваме изкуството на грубите физически закони, е невъзможно."

"Това си е чисто perpetuum mobile!", настояват неверниците. "Нашето изобретение на пръв поглед представлява нещо подобно и много от читателите ще го сметнат за такова. Всъщност то не е - отбива атаката Юлев. - На perpetuum mobile силата иде отвътре (от самия него), когато силата на нашия двигател иде отвън, както в парните машини", аргументира се той.

Ломският Леонардо изготвя серия модификации, слага ги в два куфара и заминава за Париж. Европа ще оцени таланта му, вярва Димитър Юлев.

Отначало е посрещнат подозрително, защото Парижката академия на науките не разглежда проекти за вечни двигатели от 1775 г. насам. Българинът обаче също е предпазлив. Въздухът, макар и под налягане, си е въздух под налягане - може да събуди съмнения. Затова Юлев предлага на комисията по патентите вариант с хидростатично налягане.

Конструкцията се състои от турбина, затворена в барабан, вертикален вход и рамо с тежести. Налягането се упражнява отляво и според автора турбината ще се завърти обратно на часовниковата стрелка. Веднъж поела, тя никога няма да спре, твърди Юлев пред експертите. Чрез тежестите и дължината на рамото се регулират оборотите, разяснява той. Принципът е елементарен и затова е гениален, завършва конструкторът.

Убедени от фактите, изложени с балканско красноречие, през 1910 г. французите признават откритието. Димитър Юлев триумфално се връща с патент в джоба, за да го размаха пред очите на неверниците.

По същото време, когато Юлев взема акъла на парижките инженери, друг талант търси признание по неравните български друмища. Михаил Зидаров от Стара Загора е изобретил "Вълномотор".

Показва го по панаирите като теле с две глави и говорещо куче.

През 1910 г. Зидаров е в Пазарджик, търси средства за внедряване на изобретението. Образувано е акционерно дружество от банкер, 6-има търговци, адвокат, запасен подполковник и земеделец. Основният капитал е 25 000 лева, отпечатани са 500 акции по 50 лева парчето.

"Вълномоторът" е изложен в центъра на града пред хотел "Търговски". Публиката го гледа, пипа, чуди се. Михаил Зидаров обяснява: "Като се потопи във водата, машината обира енергията на морските вълни и чрез система от лостове я преобразува във въртеливо движение. Това не е perpetuum mobile", подчертава изобретателят. Всичко обаче завършвас лаконична информация в местния вестник: "Акционерното д-во Вълномотор-Зидаров. То се разтури, понеже до определеното време не са се продали нужното число акции."

Зидаровата машина влиза и в Народното събрание. Писателят Тодор Влайков пледира, че авторът е с "едни особени възгледи, дошъл е почти в отчаяние и няма с какво да живее". Пари няма, отрязват го депутатите.

Ненамерил признание в родината, и Зидаров като Юлев отива да го дири в чужбина. През 1913 г. той получава авторски гаранции във Виена.

Патентите носят № 59872 и № 59880

Двигателят на Михаил Зидаров наистина не е perpetuum mobile. Такова не е било и светогорското построение на Матей Преображенски. "Идеята вероятно е била да използва силата на морските вълни, идея, що и сега занимава много учени умове", сочи Христо Марков, един от биографите на Миткалото.

Отче Матея и Михаил Зидаров са искали да впрегнат силата на Бяло и Черно море. Техните двигатели не черпят енергия от нищото, а подчиняват природата в мнимо perpetuum mobile. Вълномотори днес работят по всички океани и морета, но светът не знае, че пионерите на тези машини са българи.

РОСЕН ТАХОВ

Сендов спъна "Умножител на енергия"

Последният следовник на Матей Преображенски е Сава Канев от пловдивското село Оризари. Като майстор по столарство той открива, че не е практично да се седи на едно място - истината е във вечното движение. На базата на тази мъдрост Канев конструира "Умножител на енергия", който дори в покой мултиплицира импулсите на съзиданието.

През лятото на 1995 г., когато пак ни тресеше криза, Сава Канев влезе в Народното събрание, за да демонстрира своята разработка. Дървена рама, метални врътки и топуз от кантар изграждаха съоръжението.

Изобретателят обяви, че му трябват 6 милиона тогавашни девалвирали лева, за да пусне творението си в действие и да залее страната със суперевтина енергия. "Очевидци на демонстрацията оприличиха уреда на вечен двигател", писа "24 часа". Вестникът посочи, че най-голям интерес е проявил Марио Тагарински, който по-късно стана известен с перманентното си движение от една парламентарна група към друга.

Сава Канев поиска да влезе и при председателя на парламента Благовест Сендов. Той обаче категорично отказа да го приеме, защото нямал тапия от Института за изобретения и рационализации (ИНРА). С този акт академикът спъна поредното усилие да изправим на крака българската икономика.

През 2001 г. Канев подаде документи в ИНРА, но и там го отрязаха, понеже Сендов предварително му беше писал двойка. Сега г-н Канев е в Канада, където чака патент за своя "Умножител на енергия".

Машината на Доган още работи

В покоите на Ахмед Доган бръмчи вечен двигател по проект на шотландеца Робърт Стърлинг. И той като Матей Преображенски е бил свещеник и изобретател. Моторът е измислен през 1816 г., достига 70% коефициент на полезно действие и е сред най-успешните в международния клас на perpetuum mobile.

Машината стартира с енергоемък тласък от газена лампа. Тя генерира горещ въздух, който влиза във взаимодействие със студения. Резултатът е вечно въртеливо движение.

Двигателят беше пуснат на 29 март 2010 г. по случай рожденния ден на Доган. Той е подарък от евродепутатите Филиз Хюсменова, Владко Панайотов и Метин Казак. В жеста е вградена символиката лидерът на ДПС да е вечно в политическото пространство.

Днес машината още работи, а Ахмед Доган планира да я ситуира на територията на новото барбекю, което строи в момента. Там скарите генерират допълнително топъл въздух и КПД на устройството ще се вдигне.