С Денислав Калчев, европейски шампион по плуване, разговаря ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ
- Здравейте, г-н Калчев. От 1998 г. сте в САЩ и едва сега сте отново в България. Каква бе причината да заминете?
- Поради липса на пари през 1998 г. пропуснах световното в Сидни, Австралия, независимо че бях покрил нормативите. След олимпиадата в Атланта през 1996 г., където се класирах на 23-о място, вече нямаше финансиране на подготовката ми.
Същата година се роди дъщеря ми. През 1998 г. реших да замина за САЩ с туристическа виза заедно със семейството си. Установихме се в Бостън.
- Как се адаптира семейството ви?
- Аз се адаптирах трудно, защото не знаех езика, поради което няколко години работих като строител, готвач в италиански ресторант и спасител в клуб с басейни и зали за фитнес.
Не сме имали сериозни проблеми, защото в различните щати няма големи разлики, включително и в законодателството.
Жена ми работи с лекари, на които придвижва документацията, за да си получат заработените пари. Дъщеря ми учи в обикновено училище. Има данни за плувкиня и има много енергия, която обаче реализира в други спортове като тенис на корт, карате и баскетбол, плуването е за удоволствие.
Тя е идвала по-често в България от мен. Родителите ми не са пътували още до САЩ, но трябва да направят крачката и да ме посетят. Сестра ми живее в София, има 3 деца.
- Сега вече сте треньор. Как се разви кариерата ви?
- Първо ми възложиха да организирам клуб за плувци ветерани. Там ми се наложи да подготвям хора на различни възрасти, включително 105-годишен, който дори участваше в състезания.
И така вече 10 г. Преминал съм всички 5 нива на подготовка в Америка. За тази цел се минават тестове и се издава диплома по американски стандарт. Последното ниво дава възможност да влезеш в кръга на най-добрите треньори. Най-добри възможности съм имал в Тампа, Флорида, а сега съм в Хюстън, който е огромен град.
- Интересувате ли се от българското плуване?
- Следя нещата по интернет. Проблемът на българското плуване е, че се използва методика от 1960 г., която е от руски тип. В основата й е плуване на голям брой километри на ден, вместо да се работи по всеки детайл в техническо отношение.
Плуването е спорт, който се развива много бързо, поради което е необходима честа квалификация на треньорите, което в България май не става. На всеки 3 месеца излиза нещо ново.
Иначе у нас има таланти, но поради липса на добри треньори те не се развиват. Навремето плувах всеки ден по 10 км, а може да се плува 2 пъти по-малко, но по-ефективно.
Необходими са и много състезания. В Тампа се случваше за 3 дни да правим турнири с по 1000 души от сутрин до вечер. В САЩ в училищата има назначени треньори, които ръководят работата на училищни плувни школи.
Отделно има градски и районни клубове. В тях таксите са от 45 до 150 долара на месец в зависимост от условията и базата. Набляга се на индивидуалния подход, т.е. в група от 10-15 човека се работи на принципа лице в лице.
Изключено е да си груб с децата. Семействата стимулират децата си да плуват, защото това е единственият спорт, който развива всички мускулни групи. Предвидени са отстъпки, особено при загуба на работа на единия или двамата родители, което се случва сега в условията на криза.
Има доста спонсори, въпреки че в сравнение с американския футбол и баскетбола плуването не е най-масовият спорт. Все повече интерес има към триатлона, част от който е плуването.
- Общувате ли с наши плувци, включително и с бивши съотборници?
- Поддържам връзки с Михаил Савов, който е треньор в един балет в Лас Вегас. Със Симеон Македонски - също. Всеки от моето поколение има различна реализация. Преди 5 г. с МихаилАлександров се видяхме на републиканското първенство на САЩ, тъй като се познавам с баща му. Навремето аз подобрих рекорда му на 400 м съчетано плуване.
ВИЗИТКА
Денислав Калчев е роден в Силистра през 1973 г. Женен, с 15-годишна дъщеря.
Той е европейски шампион по плуване от Ставангер, Норвегия, през 1994 г. в дисциплината 100 м съчетано плуване. Титлата му е първа по рода си за българското плуване. 3 г. по-късно е носител на бронзов медал също от европейско първенство на 100 м делфин. Участник е на олимпиадите в Барселона и Атланта.
Негов треньор по време на кариерата му е Веселин Суров. Състезавал се е за клуб "Спирала" в Силистра, в "Левски", както и в Русе. Негови все още са някои от републиканските ни рекорди за юноши.
От 1998 г. е в САЩ и живее последователно в Бостън, Чикаго, Тампа и Хюстън.