Преди месец и половина "24 часа" поиска да уведоми обществото в кои банки си държат парите държавните фирми. Попитахме всички министерства по Закона за достъп до обществена информация къде са вложени парите на дружествата, на които те са принципал, и какъв процент от средствата в коя банка са.
Пълна информация ни предостави единствено финансовото ведомство. Останалите ни отговориха, че не разполагат с такива данни, защото не били длъжни да ги събират, и ни препратиха към самите фирми. Те пък се усукаха - едни отговориха частично, а други нагло ни съобщиха, че това не било обществена информация, а търговска тайна.
Какво излиза? Министри твърдят, че не се интересуват как се управляват парите на подопечните им фирми - не били длъжни! А мениджърите, назначени от държавата, си позволяват да твърдят, че обществото не може да ги контролира!
Няма по-обществена информация от тази как се управляват държавните пари. А оправданията за търговската тайна са за малоумници. Според закона тя може да е свързана само с обстоятелства, които водят до нелоялна конкуренция, казват юристите.
Да не говорим, че до неотдавна въпросната информация не беше обявявана за тайна при същите закони в държавата.
На 22 април 2010 г. 13 главни редактори от Съюза на издателите поискаха от министъра на финансите Симеон Дянков информация за това в кои банки държат парите си 18 големи държавни предприятия. Тогава Министерството на финансите отговори подробно и в предвидения в Закона за достъп до информация срок.
Данните от справката потвърдиха слуховете, че парите на държавните фирми са концентрирани основно в Корпоративна търговска банка. Към 31 март 2010 г. ставаше въпрос за 408 млн. лв. - 48% от средствата на 18-те най-големи държавни фирми.
Тогава имаше загрижени изказвания, че не бива така, а Дянков изготви правила, по които държавните фирми да депозират парите си.
Днес, почти две години по-късно, се оказва, че тези правила са само препоръчителни, средствата на държавните дружества в Корпоративна търговска банка са набъбнали докъм милиард, а повечето министри се чудят как да скрият от обществото тази информация.
Писмата, които получихме от повечето министерства, са като писани под индиго. Което ни кара да се съмняваме, че отговорите са били предварително съгласувани, а може би и разпоредени от един център. Като се вземе предвид единоначалието, което цари в Министерския съвет, можем да предположим и кой е центърът.
Самият премиер казва в интервю за "Труд" на 7 ноември м.г.: "Тези пари са били там, ако тръгнем да ги вадим, ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали."
Оказва се обаче, че не всички пари "са били там", напротив - нараснали са двойно. Защо? Версия: с тези пари банката кредитира покупката на медии, дава им реклама. А те се отплащат с венцехваления за премиера и министрите и лайномятане по несъгласните с тях. Какво се получава - с държавните пари се купуват медии, които лъскат имиджа на управляващите. Евала!
Само че за тази врътка Европа няма да каже "конгратюлейшънс". Вероятно заради това размерът на държавнитепари в Корпоративна търговска банка от обществена информация се превърна в търговска тайна.
Може да има и друга версия, разбира се - корупционна, но за нея не ни се ще и да продумваме, камо ли да повярваме.
"24 часа" обаче ще продължи да се бори да получи тази информация. Защото обществото има право да знае.