По-страшно и от война е, че законите не се спазват

https://www.24chasa.bg/Article/1187929 www.24chasa.bg

С Вени Марковски, експерт по кибербезопасност, разговаря ГЕНКА МАРКОВА

- От 7 години не живеете в България, а сте доста добре информиран какво става тук. Как го постигате?

- Чрез интернет - научавам повече, отколкото ако живеех в България.

СНИМКА: www.flickr.com/veni
СНИМКА: www.flickr.com/veni

- Притеснявате ли се, че в интернет всичко се следи? Че едни хора могат да знаят всичко за вас, да речем?

- Човек, ако се притеснява, не трябва да има достъп до интернет. Трябва да знаете, че напишете ли нещо на компютъра си, дори и да не сте го пратили по електронната поща, в момента, в който се включите в някоя мрежа, то може да бъде прехванато.

- И от твърдия диск?

- Само от него. Единственото място, където не може да проникнат хакери или нашите милиционери, това е главата, мозъкът. Все още. Ако не искате нещо да бъде на първа страница на един вестник, просто не го пишете в компютъра и не го пращайте по електронната поща.

- Как човек да се опази?

- Използвам примера на един от най-големите експерти, един от гениите в областта на интернет - японеца Джоичи Ито. Той е инвеститор, интернет гуру, бил е в България през 2006 г. Сега е директор на лаборатория на Масачузетския институт по технологии. Той публикува всичко, води своя живот онлайн - може да се разбере кога къде е, на кое летище, кой полет взема, има приложения на своите телефони, които издават едва ли не всяка негова крачка. Това е начинът - да си открит. Откритостта е и оръжие. Ако сам публикуваш всички "компромати" за себе си, никой не може да ги използва. Това го разбрах още 1997-1998 г., когато започнах да пиша своите “мемоари онлайн”, тогава още нямаше блогове... Публикувах какви ли не спомени. Например как не са ме приели в БКП през 1987-1988 г., защото в казармата ме обявиха за перестройчик и демократ. Кой не би скрил такъв “неизвестен” факт? Та ако някой иска да запази нещо в тайна, в епохата на интернет това е почти невъзможно.

- Какви други съвети за безопасност в киберпространството ще дадете?

- Ако хората видят, че нещо е станало, че някой им влезе в компютъра и изведнъж започва да им забавя работата или, не дай боже, им изтеглят някакви пари, веднага трябва да отидат не в РПУ, а в ГДБОП и да търсят Явор Колев.

- Той ще ви благодари, че му пращате клиенти.

- Напротив, ще ми бъде сърдит. Но ето нещо, за което съм помогнал и което започнахме при предишното правителство на България и сега го довършихме със сегашното - ФБР отпусна един агент да работи с екипа на Явор Колев, за да се борят с компютърните престъпления, които са еднакво обществено опасни и у нас, и в САЩ.

Вторият съвет е човек да намери някой, който да погледне компютъра му (особено за по-възрастните хора), да му сложи поне една антивирусна програма, "защитна стена" (firewall), за да е по-защитен.

Третото много важно - и за съжаление честа практика в България - хората ползват масово незаконен уиндоус, който не позволява актуализиране на софтуера, компютърът става още по-уязвим. Правен е такъв експеримент - ако си купите нов компютър и го включите в интернет, без да правите нищо, до 10 минути той ще бъде заразен. Уиндоусът трябва да се актуализира редовно. А най-добре е да се ползва друга операционна система - от "Епъл" или "Линукс".

И, разбира се, човек трябва да е внимателен с пощата, която получава. Много често хората са жертва на компютърни измамници по същия начин, както това става и по телефона. Затова не бива да се подлъгват по фрапантни оферти, които звучат много добре. Ако нещо звучи много добре, то не е вярно. Както и в живота...

- Светът става ли по-сигурен или по-добър с това, че всеки има достъп до интернет?

- В интернет в момента са 2 милиарда души - една трета от човечеството. Няма как там да не са същите хора, които ги и има и извън мрежата - и умни, и глупави, и свестни, и не. Много се спекулираше с ролята на интернет за Арабската пролет. Да, интернет помогна на хората да се освободят от своите тирани. Но в България интернет не е в състояние да събере повече от 100 човека на площада дори когато става дума за човешки права. Преди 2 г. имаше митинг пред парламента против подслушванията и се събраха стотина души.

В Египет стана обратното - видя се, че интернет е сила, когато зад нея има "хиляди, маса, народ". В България интернет е място, където много хора намират поле за изява или за да излеят своите чувства, но те са като при социализма - критикуват властта, но само под юргана, вкъщи.

И вицове могат да се разказват в интернет, лошото е, че в България, изглежда, има някаква загуба на чувството за реалност и за комичност, защото някои вицове, които публикувам във фейсбук, хората ги приемат като реален факт...

- Ако сме си загубили чувството за хумор, това си е една стъпка преди края, преди катастрофата.

- Забелязал съм, че нашето чувство за хумор е странно - дебелашко, цинично и комплексарско. Повечето вицове са с някакъв сексуален оттенък, който демонстрира колко сме силни сексуално ние, българите, и съответно малоценни другите нации. Според българския критерий смехът трябва да е не тънък и ироничен, а груб и циничен.

- Казвате, че вашият японски приятел Джои Ито е космополит. Вие космополит ли сте? Роден сте в Скопие, вероятно се усещате българин, а всъщност вече сте американец...

- От гледна точка на паспортите определено съм космополит. Имам български паспорт, но и писмо от Министерството на правосъдието, че не съм български гражданин по рождение, не съм и македонец, а... югославянин!? Вероятно от някаква гледна точка съм космополитен, но тези 37 г. в България тежат много. Трябваха ми 361 дни, след като се преместих в САЩ, за да разбера, че съм в друга държава, за да преодолея културния шок. Шокът, че това е съвсем друга цивилизация, в която отидох с клишетата от България. Затова е много трудно да се нарека космополит като Джои. Да, по нашите мащаби хората ще си кажат - е, тоя обиколи целия свят. Но това не е достатъчно.

- Космополитизмът на един човек е в мащаба, по който възприема света.

- Мога да кажа, че в момента добре разбирам Балканите, Източна Европа, Щатите.

- Живеете във Вашингтон, какво виждате от прозореца?

- Сената...

- А какво се промени в лицата на хората в последните години?

- Промени се чувството, че са нация, която трябва да ръководи света. Икономическите проблеми в САЩ са толкова сериозни, безработицата е много висока и това е основното, което движи в момента американците. За съжаление, защото лидерството не търпи вакуум. Когато те отстъпват от лидерската си позиция, там отиват други. И тези други не са задължително с нашето мислене.

- Когато бях в САЩ през 1985 г., разбрах какво значи самочувствие на една лидерска нация. През 2005 г. видях лидерска нация с накърнено чувство за сигурност. Може би сега е накърнено чувството на американците за икономическата им неуязвимост?

- Ами да. Икономиката на САЩ е на основата на консумацията. Но кризата доведе до намалено потребление, което води до още по-голяма криза. А и има неща, в които Европа или Китай са по-напред. Ето един важен знак - много млади хора от Китай отиват да правят докторати в САЩ, но после се връщат в родината си, защото Китай им предлага по-добри условия за научна работа от Америка. Или друг пример - американците имат една от най-развитите ядрени индустрии, но в последните 30 г. не са строили атомен реактор на своя територия. Произвеждат атомни подводници, самолетоносачи... Но, да речем, един важен детайл за подводниците те не го правят, изработва се в Германия, загубили са вече технологията. Имат много проблеми за решаване.

Но няма да чуете нито един от лидерите им да се оплаква. Или да чакат някой да дойде да ги оправи. Системата съществува независимо кой е начело, хората работят, не губят своя оптимизъм, своето чувство за изключителност и това е заразно в добрия смисъл на думата.

Защото едно общество може да бъде заразено от комплекса за малоценност, какъвто е нашият случай, или да бъде заразено от свръхпълноценност, както е в САЩ.

- Вие какво избирате?

- Ако трябва да избирам, бих избрал това да се чувстваш нормален и мотивиран да работиш и постигаш повече, отколкото да чакаш някого да дойде да ти оправи положението. У нас не се намери нито един политик, който да каже честно: ако си мислите, че миналата година е било тежко, изчакайте да видите какво ще бъде през 2012-а.

- Някои твърдят, че цялата тази каша в света може да се оправи с една хубава война... А други казват, че новата световна война ще бъде за работа.

- Да чукаме на дърво това да не се случва. Но има неща, които са по-опасни и от войната. Според мен едно от тях е спазват ли се законите. Ако всички страни спазват законите, които са кажи-речи вече уеднаквени, тогава нещата ще са горе-долу добре. Но когато някой спазва закона повече, а друг - по-малко, от това неравенство може да настъпят промени.

Опитвам се от години да си обясня следното: в САЩ живее 5% от населението на планетата и при тях се намират 25% от затворниците в света. И второто интересно число - харчат за здравеопазване повече от 50% от всички пари, които се харчат в целия свят за здравеопазване. Тези 5% население се оказват или много строги и сурови, за да вкарват толкова много хора в затворите, или другите страни го дават лежерно. Гледайки България, човек може да си каже - абе ние сме тези, дето го даваме лежерно...

- Е, тук ги хващаме, но други ги пускат.

- Но в САЩ полицията си върши работата. За да вкараш някого в затвора, съдията ще отсъди само въз основа на доказателства - и тук, и в Щатите. Но как да осъдят някого в България, след като МВР не си е свършило работата?

- Имате ли мрачни очаквания за световната криза?

- Надявам се на добро. Е, България е изключение, която - както казва премиерът, Господ здраве да му дава - е остров на стабилност не само в света, но и на Балканите... Кризата в икономиката и финансите е много сериозна, но още по-сериозна е моралната криза, хората изгубиха доверие в тези, които са избрали да им решават проблемите. Тази година може да се окаже със сериозни последици за целия свят след изборите за нови президенти в големите демокрации. Само за Русия и Китай се знае кои ще ги управляват, но България не е член на СССР, нито сателит на Китай, така че за нея е по-важно какво става в Германия, Франция и САЩ. Затова ми се иска нашите сънародници да са много добре информирани и да подлагат на съмнение това, което им казват управляващите. Неинформираният лесно се манипулира.

Визитка

Вени Марковски е роден в Скопие, израснал в Банкя, жител на София, а сега живее между САЩ, България и Русия

Основател на втората в историята на България интернет компания БОЛ.БГ, основател и председател на сдружението "Интернет общество - България"

Автор на стотици публикации в българските и чуждестранни специализирани издания и медии, активен блогър и потребител във фейсбук, определя себе си като общественик, бизнесмен или просто гражданин

Бил е председател на Съвета за информационни технологии към президента на Република България, експерт в Народното събрание, Министерството на съобщенията и др.

Занимава се основно с публична политика в областта на интернет и кибербезопасност. Юрист

  • Пандемията ни нареди на 45-о място по щедрост - ето защо

    Пандемията ни нареди на 45-о място по щедрост - ето защо

    Една приятна изненада - пандемията от коронавируса нареди българите на 45-о място по щедрост от 114 изследвани страни в света. За първи път България е сред водещите в международната класация, а само допреди 2-3 години е била на 126-о - 127-о място. В която - пак изненадващо, изпадат от челото страни като САЩ, Канада и Великобритания
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление