Аз - купен от руснаците? Лош вкус!

https://www.24chasa.bg/Article/1201472 www.24chasa.bg
ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

“24 часа” публикува преди дни интервю с Илиян Василев - дипломат и експерт по енергийна сигурност. В него той обясни защо българският парламент е взел погрешно решение, като е наложил забрана върху проучването и добива на шистов газ. Така според него България се лишава от възможността да научи има ли находища и какви са те.

Особено важно е според Илиян Василев България да осигури своята енергийна независимост от Русия. Според него антишистовата кампания е била дело на добре платен пиар, а в забраната, приета от парламента, дипломатът вижда намесата на газпромовска карта.

Има нещо гнило в мораториума върху шистовия газ. У нас правителствата не вземат решения просто защото са правилни. Особено не вярваме на “зелените" жестове на ГЕРБ - и заради искрената неприязън на премиера към всякакви зелени технологии, и поради доказаната готовност на ГЕРБ да променя закони в полза на субекти, изсичащи гори и замърсяващи околната среда.

Обезпокоителни са и политическите резултати от мораториума, като разцеплението в средите на модерно мислещите българи.

Част от тях, развили с годините разбиране на “зелената проблематика", се боят от рисковете от “фракинга”. Други, като Илиян Василев в “24 часа” от оня ден, се боят, че лишаването ни от собствени енергоресурси работи в полза на Русия. Трети са просто объркани от този неочакван спор между съмишленици.

А истината е, че и двете спорещи страни са прави - но в различни плоскости. Прав е Илиян Василев, че неизползването на собствени енергийни ресурси засилва диктата на Русия над България. Но са прави и природозащитниците (между другото, аз съм сред тях и намирам за лош вкус да бъда обвиняван, че съм купен от руснаците), които гледат на нещата в по-дългосрочен план и подчертават рисковете за природата и хората.

Нещата са достатъчно ясни и почва за кавга няма, стига всички да подходят с добра воля и да не повтарят лъжи, пускани от заинтересовани правителства и корпорации.

Що е шистов газ? Това е природен газ, намиращ се в малки шупли дълбоко под повърхността на земята. За да бъде изкаран отгоре, скалната порода, в която се намират шуплите, трябва да бъде разбита, те да се свържат и така освободеният газ да отиде нагоре. Това се постига с технологията “фракинг" (хидравлично разбиване). Вкарва се сонда дълбоко надолу, тя помпа под налягане вода, пясък и химикали, с които разбива пластовете и освобождава газа от скалната прегръдка. С този подход Америка осигурява 30% от нуждите си и стана трети след Русия производител на газ.

Дотук е ясно. Оттук започват споровете. Химикалите, казват ни “шистистите", са от репертоара на хранителната промишленост - напълно безвредн безвредни. Това е лъжа. Става дума за коктейл от 650 вида химикали, пазени в “търговска тайна". Но се знае, че съдържат радиоактивни газове като радон, а също така метан, арсен, ацетон, химикали от породата на антифриза и подобни.

Това е единият риск - отровите да проникнат във водоносните пластове, от които пием. Че рискът е реален, личи от декемврийския доклад на американската Агенция за защита на околната среда. След тригодишно изследване в щата Уайоминг, преодолявайки огромен натиск от лобисти и фирми, агенцията стига до извода, че има реален риск от замърсяване на водата там, където се прави фракинг. Нещо повече, веднъж замърсена, тази вода остава такава за вечни времена. А според подробно изследване на американската Академия на науките в щата Пенсилвания водата в районите на фракинга е 17 пъти по-замърсена (с фракинг-химикали), отколкото другаде.

Въпросът не е дали да има 5-10 кладенеца в Добруджа. В Америка те са 40 000, а само в щата Ню Йорк са изградени 17 000 кладенеца за фракинг. Общо те имат нужда от около 80 милиона литра вода да ден (язовир “Искър" би им стигнал за два месеца и малко). Тази вода трябва по някакъв начин да бъде докарвана до кладенците, а после, вече отровена от химикалите, да бъде отвеждана и съхранявана. Наскоро федералното правителство предупреди Ню Йорк, че няма достатъчно капацитет да съхранява отровената вода.

Според Департамента по околна среда на кметството на Ню Йорк, фракингът заплашва водата на града с “катастрофални последствия". А според нарочна правителствена комисия, съставена от президента Обама: “необходими са комплексни и решителни действия за избягване на значими щети за околната среда от добива на шистов газ".

Помислете: ако самите компании бяха убедени в безопасността на технологията си, щяха ли през 2005 г. да прокарат през Конгреса на САЩ “поправката “Халибъртън" (по името на добивната компания на вицепрезидента Чейни), която освободи фракинга от контрол по закона за чиста вода? Ако не мърсят водата, защо не си стоят в рамките на закона?

“Шистистите" ни убеждават, че проучването не включва фракинг, но и това не е така. Когато в Англия компанията “Квадрила” започва проучване - с фракинг, разбира се - веднага следват две земетресения. Че земетръсът не е мит на “антишистистите” личи от последвалото изследване на Британското геологично дружество, в което се заключава: “всеки процес, който инжектира вода под налягане на голяма дълбочина, за да разцепи скалите, може да създаде земетресение". Квадрила приема тези изводи и поема отговорността - което само по себе си показва силата на научните аргументи срещу фирмата.

Не е верно и твърдението, че “цял свят" прави фракинг и само ние, лапнишараните, оставаме назад. Заради доказаните рискове щатът Ню Джърси в САЩ, Франция, Швейцария и Ирлания забраниха фракинга. Област Квебек в Канаданаложи мораториум, докато не се появи безопасна технология. Според преценки на американската газова индустрия, в Европа само Полша “напълно е прегърнала" добива на шистов газ; което е разбираемо, имайки предвид непоносимостта на поляците към Русия.

Дебатът “за” и “против” “фракинга" тече не само в Германия (и не поради “лобито на “Газпром”,Илияне), но в цяла Европа. В Англия след двата земетръса нещата са замръзнали до 2015 г., но спорът е в разгара си.

Имаме остра нужда от енергийна независимост - не само за страната, но и за домакинствата. Залагането само на фракинга обаче е лошо мислене от средата на миналия век: Как още да одерем природата и какво още да отровим? Дори и шистовият газ ще свърши - и тогава?

Изходът е решителна политика на енергийна ефективност и възвръщаеми енергийни източници - нещо, което нито енергийната мафия, нито руснаците, нито големите американски добивни компании искат. Че и правителството е застанало против зелените политики - това е истинският ни проблем.

Може би затова ни подхвърлиха мораториума - за да се караме помежду си докато отзад, потайно и полека, едни хора вземат едни пари...

  • Агресия вместо аргументи: крясъци заглушават гласа на разума

    Агресия вместо аргументи: крясъци заглушават гласа на разума

    Отдавна е известно, че когато в един спор вместо битка на аргументи се премине на лични нападки, това вече не е конструктивен разговор, а безсмислена размяна на думи. А когато личните нападки не са само вербални, а по-груби, нещата вече намирисват на вандалщина. Точно такъв е случаят с агресията на протестиращи заради новите мерки за ограничаване
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо