Гледай интервю с Дъстин Хофман пред "24 часа": Искам да опозная лично всичките 7 млн. българи

https://www.24chasa.bg/Article/1205372 Гледай интервю с Дъстин Хофман пред "24 часа": Искам да опозная лично всичките 7 млн. българи Гледай интервю с Дъстин Хофман пред "24 часа": Искам да опозная лично всичките 7 млн. българи www.24chasa.bg
Видео: HBO

В САЩ го наричат “икона”, толкова е известен и обичан. Дъстин Хофман е роден през 1937 г., но не чувства умората на годините си и продължава да играе, а напоследък и да режисира филми.

Последният, в който ще го види и българската публика, е тв сериалът “Шанс”. В него Хофман е изключително богат и притежава расови коне за състезания, а сериалът разказва за залозите при надбягванията. Първият му епизод ще бъде излъчен по НВО на 30 януари.

Срещаме се в хотел “Четири сезона” (Four Seasons) в Бевърли хилс (виж видеоклип от срещата в галерията). Това е хотелът, в чийто президентски апартамент Ричард Гиър подслонява Джулия Робъртс във филма “Хубава жена”. Това е и хотелът, в който Елтън Джон отсяда всеки път, когато пристигне в Бевърли хилс.

Хофман ми показва гривната си от топчета, пълни със семена, която мирише. Направила я е съпругата му Лиса. “Тя непрекъснато създава красиви неща. Може да ги видите в сайта lisahoffmanbeauty.com”, обяснява усмихнат той.

Дъстин Хофман

Още с влизането ми Дъстин Хофман започва да ме разпитва, когато чува, че идвам от България.

Хофман по време на интервюто в хотел Four Seasons

- Сигурно се пътува ужасно дълго от България до Бевърли хилс. Не можахте ли да измислите друг начин да пристигнете?

Със съпругата си Лиса на премиерата на сериала “Шанс” в Холивуд на 25 януари. СНИМКИ: РОЙТЕРС

- Какъв освен със самолет? Вие с какво бихте отишли до Европа?

Хофман със сина си на баскетболен мач в Лос Анджелис през 2005 г.

- Предполагам, че с “Бритиш еъруейз”. Къде живеете в България?

С дъщеря си Александра през 2007 г. в Лондон.

- В София.

Кракът на Ан Банкрофт, която играе мисис Робинсън във филма “Абсолвентът”. В него изгрява звездата на Дъстин Хофман.

- Много филми с известни актьори се снимат там сега.

Актьорът позира с авторката веднага след интервюто

- Да, доста са, вероятно защото у нас се снима по-евтино, отколкото в Холивуд.

- Да, знам, че имат данъчни облекчения.

- Защо и вие не дойдете да снимате у нас?

- Дайте ми сценарий.

Снимам там, където се разиграва сюжетът. Има много неща, за които не знаем много. Нашият мозък е като на животните. И е чудо, че ние се разграничаваме като човешки същества. Осъзнаваме, че сме родени, че живеем и ще умрем.на филма. Имате ли добри режисьори?

- Да, и то не един. Тези, които в момента са много популярни у нас, са минали по пътя на Майкъл Ман (режисьора на сериала “Шанс” - б.а.). Точно като него започнаха кариерата си със снимането на реклами и документални филми. Сега правят много добри тв сериали.

- Прекрасно. Можеш да ми се обадиш и да ме свържеш с някой от тях.

- Защо получихте главната роля в “Шанс” (Luck)? Защото сте продуцент на филма, или просто беше късмет?

- Беше чист късмет. При мен дойдоха сценаристът Дейвид Милч и режисьорът Майкъл Ман и ме помолиха да изиграя ролята. Поисках да съм продуцент, защото това ти позволява да си в монтажната. Дава властта да казваш мнението си, докато се снима филмът, да махнеш някои кадри, ако така ти харесва. Това е истинската власт на продуцента - в монтажната.

- Какво трябва да видят зрителите в този филм?

- Мисля си, че сценаристът използва надбягването като метафора за това какво представлява животът.

Ние зависим от това, което наричаме шанс. Очакваме с нетърпение късмета, мислим за него като за нещото, което ще разреши проблемите ни. Ако спечелим от лотарията, това е невероятно добър късмет. Ако спечелим на надбягванията, също.

Но забравяме най-големия късмет, който съществува изобщо и който е духовният гръбнак на този сериал. И той е да се събуждаш всяка сутрин, да можеш да дишаш, да виждаш, да притежаваш отново онези способности, които си имал и предната вечер, когато си лягал да спиш, да станеш сутринта и твоите любими хора също да изживеят новия ден. Това е върховен шанс. И това е шансът, който приемаме за даденост, който се разбира от само себе си. Това е шансът, който минава незабелязан от нас до степен, че си мислим, че трябва да го заменим с някакъв изкуствен късмет, при който винаги става дума за пари.

- Какво представлява късметът? Дали човек се ражда победител, или трябва да се бори за шанса си?

- Дали съм роден победител? Мога само да се обърна към митологията на моето семейство. Както някой казва, историята е в слуховете.

Казвали са ми, че съм щял да умра през първите 3 седмици на раждането ми в болницата. Така че, предполагам, че съм победител, защото съм оживял.

Но истинският ми отговор е, че всяко поколение мисли, че е в предните редици. Сега сме 2012-а и си мислим, че сме маркерът, знакът. Но и през 2050-а ще мислят така за себе си.

Има много неща, за които не знаем много. Нашият мозък е като на животните. И е чудо, че ние се разграничаваме като човешки същества. Осъзнаваме, че сме родени, че живеем и ще умрем.

Това е единствено наше познание, за което животните нямат представа. Животните се събуждат всеки ден, но не си казват: Какъв късметлия съм днес. Не, те просто тръгват да търсят храна.

Шансът има връзка с тленността. Затова е нормално да се питаме колко от своя престой на земята ще пропилея? Моята жена казва, че се събужда всяка сутрин и всеки път се опитва да ми помогне. И това, което се пита, е: “Какво ще се обърка днес? Как ще се справя с него? Ще ме спре ли нещо?”

Късметът всъщност е ироничен термин, защото всички ние ще умрем по едно или друго време и със сигурност не много далече един от друг, както показват годините досега. А след 100 години Земята ще продължава да се върти.

Мисля, че късметът е да оценяваш мига.

- Кое е най-изненадващото нещо, което научихте за конете, докато снимахте?

- Наистина не знаех нищо за конните надбягвания. Всеки от конете сякаш има своя индивидуалност, характер, подобно на хората. Няма други такива създания. Тежат по 500-600 кг, които са носени от изключително тънки крака, и въпреки това успяват да бягат със скорост 60, 70, 80 км в час. Чистокръвните са смели и свръхатлетични. Хората, които се занимават с конете, сякаш усещат, че животните знаят, че са породисти. Знаят, че им е даден дар от бога.

- Залагали ли сте някога на конни състезания?

- Никога не съм залагал. За първи път отидох на хиподрума с Дейвид Милч, който написа сценария и ме заведе там. Тогава наблюдавах хората, които залагат. Те дори не излизат навън, за да гледат конете, а наблюдават състезанието на монитори.

Все още знам малко за конните надбягвания. И то е, че е невероятно колко малко се позволява на обществеността. Мисля, че това е нещото, което Майкъл и Дейвид се опитаха да покажат - експлоатацията на конете, на жокеите. Тези жокеи живеят живот, който вие не бихте искали. Те трябва да поддържат тегло, което е съобразено с коня им, затова много от тях са анорексични, не живеят дълго. Ужасно е. А вземат по 100 долара на месец. Няма съюз на жокеите, доколкото разбрах.

Има един мъж във филма - Гари Стивънс, може да погледнете за него в Google. Той има роля във филма, а на практика е жокей. По време на състезание пада от коня и всички останали коне минават върху него.

- Доволни ли сте от телевизията НВО и програмата й?

- Това не е телевизия или тв мрежа, това е НВО. За мен ролята ми е доста значима и бях напълно съгласен с условията, които произтичат от нея. Съобразяваш се със сроковете на хората, за които работиш, те знаят неща, които ти не знаеш. И въпреки че имат власт върху теб, ти засвидетелстват уважение.

- Вие сте критично настроен към филмовите студия, защо?

- Не точно към студията, а към правенето на филми. Защото не ти позволяват да останеш до края, да следиш какво се случва. Същото е и в журналистиката. Вие имате краен срок, дедлайн, който ви побърква. Отнема ви време да напишете нещо, което наистина харесвате, а когато го дадете на редактора, той маха последния ви параграф. А вие сте написали всичко само заради този последен параграф. Така че в определен момент може да кажете: Гледай си работата.

По същия начин съветвам и сценаристите да държат на своя текст.

- Това през цялата ви кариера ли ви е притеснявало?

- През цялата ми кариера. Станах актьор не защото мислех, че ще е успешно, а защото си мислех, че никой не може да си играе с мен. Мислех, че винаги мога да кажа довиждане и просто да си тръгна.

Има един велик документален филм - “Бил Кънингам”. Разказва за моден фотограф, който работи в Ню Йорк и снима жените. Той излиза навън с колелото си и така 40-50 години снима с какво са облечени жените. Пуска снимките си на цяла страница в “Ню Йорк таймс он сандей”. И в един момент казва, че няма да им позволи да му платят, защото по този начин те започват да го притежават. Той казва: “Парите са най-евтиното нещо. Влиянието, силата на твоята работа - това е най-скъпото, за да имаш свобода.”

- Имате ли такава свобода?

- Да. Вие знаете за какво говорим, тъй като във вашата работа се случват подобни неща. Имате ли време да свършите най-добре работата си? Приготвяте се за интервю, което трябва да продължи определено време. Това е абсурд. Ако не ви дадат възможност за достатъчно време да зададете много въпроси и след това да решите какво ще публикувате, как да работите по най-добрия начин?

- Вие станахте изключително популярен в България с участието си във филма “Крамър срещу Крамър”.

- Сигурно не сте била родена, когато той излезе.

- По онова време малко филми от Запада се показваха по нашите кина. Какво е чувството да знаете, че сте развълнували толкова хора в страна, в която никога не сте били и не познавате?

- Великолепен въпрос. Всичко това е като сън за мен, абстракция. Едно от нещата, които не успях да направя, беше, че не можах да посетя по-голямата част от земята. Мисля, че съм бил на по-малко места, отколкото хората на моята възраст, които познавам. Без значение дали са ми колеги, или се занимават с нещо друго.

Опитвам се да бъда добър семеен мъж, добър баща и съпруг, имам 6 деца. И винаги съм се опитвал да бъда с моето семейство колкото е възможно повече. Затова съм бил на малко места по света, свързани само с работата ми - там, където съм снимал. Така че не познавам Балканските страни, нито Близкия изток, нито Ориента. Напълно невеж съм по отношение на собствената ми планета и изобщо не се гордея с това. Но когато казвате какво е чувството да бъда познат във вашата страна, в България, където живеят 7 млн. души, а аз никога не съм бил там, първото нещо, което си помислих, докато слушах въпроса ви, е: какво ми става, какво ми е? Защо не съм стигнал дотам? Толкова глупаво от моя страна. Чувствам се по същия начин и сега. Знам, че може би няма да отида никога там, освен ако не ми бъде даден сценарий, в който сюжетът да се случва там.

Цяло чудо са нещата, за които съжалявам себе си. Би трябвало да се опитам да опозная моята планета, а аз не го направих, за което сега съжалявам. Съжалявам за всеки един от 7-те милиона българи, които не съм успял да срещна и да видя.

- Как се чувствате, когато се връщате назад и гледате например "Тутси"?

- Напоследък, каквото и да гледам, е болезнено, когато се виждам какъв съм бил. Заради това ми е трудно да разглеждам и семейни снимки.

- Кой е любимият ви филм, в който вие играете?

- Straight Time.

- Вие режисирате филм в момента, нали?

- Тъкмо свърших.

- Искахте ли съвет от други режисьори за работата си?

- Майкъл Ман прочете сценария и имаше една голяма забележка. Каза, че ако филмът е успешен, ще съм мъртъв за него.

- А ако не е?

- Ще съм като всеки друг режисьор.

- Вълнувате ли се дали ще спечелите награда?

- Разбира се. Мисля, че наградите са създадени, за да ни убиват.

Вземете например плуването или бягането, където някой побеждава с една стотна или с една хилядна. Това е абсурдно. А в същото време този, който не е победил, е като отритнат. Това е единствената причина, поради която те е грижа за наградата, защото в противен случай се чувстваш пренебрегнат.

Ако наистина работиш добросъвестно, тогава има моменти, в които не знаеш какво, по дяволите, правиш, а наградите засилват това чувство.

- Каква роля още ви се иска да изиграете?

- Няма определена роля. Искам да продължа с опитите да разбера себе си чрез моята работа. Това, което правя основно за съществуването си, е да се опитвам да разбера себе си през мен самия, да открия кой съм. В същото време се опитвам да разбера и кой искам да бъда.

- Успявате ли?

- Не. Мисля, че това е Божи план, според който умираш, без да си научил достатъчно за себе си. Той или тя - не знаем какъв е Бог, е доста капризен, своенравен.

- Кой е щастливият ви момент в кариерата или живота?

- Ако не бях срещнал съпругата си, щях да съм мъртъв. Защото вече съм в залеза на живота си.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Андрей Ковачев: Не очаквам вето от Русия за Кристалина Георгиева

България няма двама кандидати, Бокова да реши какво ще прави, казва  евродепутат от ГЕРБ   - Г-н Ковачев, вие поискахте да се направи по-добрият избор за България. Кристалина Георгиева ли е това?

Ирина Бокова пред "24 часа": Не виждам сериозна причина да се оттегля!

*Това са “трогателни” грижи на същите истерични клеветници *С втори кандидат за ООН България ще стане за посмешище *Много неудачно бяха подвели премиера, заблудиха го,

Валери Симеонов: Какво са ти виновни мъртвите, Миленко?

Разрушаването на паметната плоча на Каймакчалан е станало по-рано, клипът с чука е театър - Г-н Симеонов, как си обяснявате поругаването на паметника на загиналите български войници на връх

Калина Чапкънова: Йерархия между тримата атентатори в Сарафово няма, имат различни роли

Повдигнати са обвинения за две деяния - тероризъм и документно престъпление, казва административният ръководител на Бургаската окръжна прокуратура - Прокурор Чапкънова,

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Джефри ван Орден: Бареков ще направи силна консервативна партия, надявам се - партньор на Борисов

Нужно е ново законодателство за бежанците - да покажем, че нямат право току-така да пристигат и да ни привнасят проблема си С Джефри ван Орден, евродепутат от Европейските консерватори и

Виктор Меламед: Българите ходят в Тайланд заради баланса между цена и качество

Миналата година почетният консул издал 7000 визи на наши туристи - Г-н Меламед, отскоро сте “Офицер на най-благородния орден на Тайландската корона”. Как бяхте удостоен с това високо държавно отличие?

Димитър Коцев-Шошо: Всеки от нас има своята лудост. Не бива да я държим в клетка

Димитър Коцев-Шошо: Роден в София през 1971 г., син на големия актьор Константин Коцев Завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо

Четем книги, които са най-далеч от сивото ежедневие

Мнозина от нашето поколение не приемат нещо, ако е задължително, ако родителите те карат, ако го е правила баба ти С учениците от 51-о средно училище в София разговарят Ярослава Прохазкова и Юри

Николай Ненчев: Летях с ремонтиран МиГ-29, ще скоча и с новия десантен парашут

Работим за изравняване на коефициентите за изчисляване на заплатите с тези в МВР, казва министърът на отбраната - Г-н министър, какъв сигнал искахте да отправите с втория си полет в кабината

  • Крадците тарикати да си плащат солено

    Парадокс - хем има престъпление с висока обществена опасност, случаите на което се увеличават и стават все по-драстични - кражба на ток, хем за хората, които извършват престъплението, на практика няма санкция. Енергоразпределителните дружества твърдят, че в момента излиза по-евтино, ако те хванат да крадеш ток, отколкото да си лоялен клиент.
  • Ега ти националния, щом и Петев не го иска

    Петър Хубчев е прагматичен вариант, който може да се окаже неочаквано успешен ГЕНИАЛНИЯТ полски сатирик Станислав Йежи Лец има един цитат, придобил изключителна популярност сред песимиститe: “Тъкмо мислехме, че сме стигнали дъното, когато някой почука отдолу!” Горе-долу такава е ситуацията с националния отбор по футбол.