Гораните живеят от гурбет в Европа, но мечтаят за българско гражданство

https://www.24chasa.bg/Article/1212403 www.24chasa.bg
Горанки в традиционни носии. СНИМКИ: ПАРСЕХ ШУБАРАЛЯН И АРХИВ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛКАТА

B"BG следа" миналата седмица започнахме разказа за т.нар. нашенци - българоезични общности в съседни балкански страни. Те говорят архаичен български в съответната диалектна форма и обагрен със заемки от езика на народа, сред който са малцинство. Всички тези общности наричат езика си "нашенски", независимо дали са в Албания, Република Македония, Косово или Гърция. Някои от тях са православни християни като т.нар. Самуилови българи в Албания и "нашенците" в Северна Гърция.

Други изповядват исляма - като торбешите в Македония, за които ви разказахме миналата сряда, помаците в Западна Тракия от южната страна на Родопите и гораните в Косово и Албания.

За да съставим този разказ, се свързахме с Таня Мангалакова - журналист и пътешественик. Тя е посветила на тези общности дългогодишни проучвания, няколко експедиции, при които с месеци е живяла сред тях, и 3 книги.

Горанска булка - сватбеният й грим, наподобяващ маска, е идентичен с този, който правят на младоженката в Рибново.
Горанска булка - сватбеният й грим, наподобяващ маска, е идентичен с този, който правят на младоженката в Рибново.

Според Таня езикът майка на всички "нашенски" говори е българският, запазен във вида, в който е бил говорен, преди те да попаднат извън пределите на България по различни политически причини и в различни исторически периоди. Или преди преселенията, за които някои имат легенди. Таня смята, че точно езикът недвусмислено означава българския им произход и ги държи в българското културно пространство.

Езикът сам по себе си обаче не е достатъчен на "нашенците " да им бъде лепнат етикетът българи, нито те еднозначно да се самоопределят като такива, защото идентичността им е сложна и не се свежда само до него. Тя е центрирана и около общността на традициите, които при различните "нашенски" общности изключително много си приличат. Но и около вярата - особено при тези от тях, които изповядват исляма, а около тях е християнско "море".

Таня Мангалакова
Таня Мангалакова

Таня подчертава, че на "нашенците" никак не им е лесно, "защото навсякъде са малцинство, а това е трудно където и да си. Винаги си маргинален, периферен и културата ти е като че ли обречена да се размие. Особено в глобализиращ се свят. Характеристиките на локалните общности като че ли са осъдени да отмрат, ако самите те не се борят да ги съхранят. Както направиха българоезичните помаци в Гърция от южната страна на Родопите - като усетиха, че губят фолклора си, започнаха да записват родопските си песни на дискове и да ги качват в интернет".

Накъде биха се обърнали "нашенците" в един идеален свят без политически граници - към българите, с които споделят езика, към съседните им мюсюлмански общности, с които имат една една и съща вяра, или към непосредствените си комшии, с които съжителстват от столетия - без оглед на езика и религията им? Този въпрос, оказва се, няма как да получи един и същи отговор за различните групи "нашенци". "За менгораните имат най-силен сантимент към България.

Ако трябва да търсим българщината в най-чистия й вид, ще я намерим при тях. От една страна, в Косово те нямат проблем да се смятат за българи и албанци нормално ги приемат за такива, може би защото гораните са крайно периферно и малобройно мнозинство. Между тях и косовските албанци никога не е имало такава омраза, както между сърбите и косовските албанци.

От друга страна, България за гораните винаги е била привлекателно място - като традиционни гурбетчии те са идвали у нас до 40-те г. на ХХ век да работят и са правили добри пари, даже има легенди за просперитета на някои. България е била престижно място за бизнес за дюкянджии, бюрекчии, бозаджии.

Но идвайки в България сега, дори с желание да инвестират, като поискат българско гражданство, го чакат по 5 г. Имам приятел горанин във Варна, женен е за българка, с вече 20-годишен син и все още чака за българско гражданство. Плачеше един път по телефона: "Разбираш ли, че за мен това е важно, защото се усещам българин." Това много обижда гораните, понеже го приемат като пренебрежение заради това, че изповядват исляма.

В България има предразсъдъци към исляма, които автоматично се прехвърлят към това население. Отношението е "да, те са българи, обаче са мюсюлмани" в смисъл на по-долна категория хора", разказва Таня.

Според нея областта Гора ще продължава да се обезлюдява.

"Но докато гораните се връщат там, за да се женят, общността няма да загине. Особено ако развият нов поминък - биологично земеделие или екотуризъм. Косово обаче всеповече се очертава като моноетническо албанско. Изглежда, то вече е отесняло на албанците и те ще започнат да се разпростират към Гора, превръщайки я най-напред във вилна зона на Призрен.

Но гораните съжителстват много добре с албанците", смята Мангалакова. Разказва, че през зимата в Гора остават не повече от 7000 души, а селата се пълнят през лятото, когато се приберат гурбетчиите. После пак тръгват на гурбет.

"Гора може да е географски изолирана, но хората пътуват и са абсолютно отворени за новите неща, бързо га възприемат. Не всички са бедни. Можем да научим много как се оцелява в криза от тази малка патриархална общност, която може би точно защото е консервативна, е съхранила вътрешните си механизми за оцеляване", разказва пътешественичката.

Тя отбелязва, че във всички села в Кукъска Гора има християнски гробища - т. нар. кавурски гробища (гяурски - бел. ред.), някога е имало и църкви. А в кръчмата в Шищейец, най-голямото горанско село в Кукъска Гора с 1700 души население и 190 къщи, чувала местни да казват: "Приличаме повече на българи, отколкото на македонци". Гораните там празнуват Джурджевден, Кръстовден, Митровден, летници, Илинден, Султан невруз, Бабе, Антанас, Благоец.

"В Шищейец научих, че местните още пазят и знаят т. нар. кавурски фамилии - т.е. старите си славянски фамилии - Живковци, Дочовци, Маркочовци, Тучевци, Куманичевци, Количевци, Балинци (Белинци), Глачевци, Прецановци, Мицевци, Дайчевци. В село Борйе се помнят и употребяват Киревци, Калевци, Шантировци, Цековци", разказва Таня. Мъчно й е, че "нашенците" в албанската част на Косово - Кукъска Гора, са изключително бедни хора. През лятото на 2010 година в Косово срещнала горанки от село Оргоста в Албания, които всеки ден вървят по 4 часа "на ноги" (пеша - б.а.) през планината, за да берат хвойна в Косово. "Те са изключително трудолюбиви, но това са най-бедните планински жени, които съм срещала", казва Таня Мангалакова.

Имат легенда, че са потомци на богомили

Гораните са мюсюлмани, говорят архаичен български. Те са малка етнографска група, която живее на границата на 3 държави - Косово, Македония и Албания. Имат легенда, че произхождат от богомилите. И според нашата наука са потомци на етнически българи богомили, живели във вътрешността на България, но мигрирали на запад заради гоненията. Албанската теза е, че са славянизирани илири, сръбската - че са ислямизирани сърби, македонската - че са македонци с ислямско вероизповедание.

Ислямизирани са късно - чак през 18-и век, защото живеят в труднодостъпни планински райони, макар земите им да попадат в рамките на Османската империя значително по-рано.

Общността им е затворена, женят се помежду си. Това помага да се съхрани езикът им. Говорят го и го учат само вкъщи. Затова са застрашени от претопяване.

През лятото в Гора има 25 000 души, но през зимата са не повече от 7000, главно възрастни, жени и деца, защото мъжете са на гурбет. Те са най-добрите строители на Балканите. В Албания, района на Кукъска Гора, има 15 000 горани.