Ако водата в Бисер бе дошла през нощта, щяхме да се издавим

https://www.24chasa.bg/Article/1221079 www.24chasa.bg
Ваня Килова със съпруга си Георги (вляво от нея), баща й Карамфил и дъщерята Радина.

Bаня Килова от село Бисер стана извстна с това, че живее с присадено сърце. Докато правим това интервю с нея, навън завалява суграшица, а Ваня трябва спешно да излезе до центъра на селото.

Някой й казал, че току-що еврокомисарят Кристалина Георгиева, на която разказали за жената с присаденото сърце, поръчала Ваня да се запише за лекарства.

Само че никой не може да каже на Ваня къде трябва да стане това. От палатката, в която е щабът на спасителите, я пращат към линейката отстрани, а от линейката безпомощно вдигат рамене: “Вероятно трябва да идеш в кметството.”

Анастасия, в чийто дом е настанено семейството на Ваня след бедствието.
СНИМКИ: АВТОРЪТ
Анастасия, в чийто дом е настанено семейството на Ваня след бедствието. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Отвън записват, но за дърва. Накрая Ваня се прибира примирено и казва, че сега ще запалят колата със съпруга си Георги и ще отидат до Харманли, за да купят лекарствата.

ВАНЬО СТОИЛОВ
ВАНЬО СТОИЛОВ

Тя се надява да са й превели парите от инвалидната пенсия. Жената е на 47 г. и не трябва да остава дълго на студа заради болестта си. (24часа)

- Ваня, покрай телевизионните ви интервюта като че ли станахте най-известният човек в село Бисер тези дни.

- Никак не искам да говоря за лошото.

Аз работя като секретар на читалището и се готвехме за много празници. Исках да доставя много радост на моите съселяни.

- Кой трябваше да бъде най-близкият празник тук?

- На 26 февруари щяхме да празнуваме Сирни Заговезни.

Наричаме го “обличане на страшни” - хората се маскират различно, така че никой да не познае другия и заедно гоним злото.

Кладем огньове на площада и който ги прескочи, ще бъде здрав през цялата година.

През 2011-а дори показахме оран, двама души се бяха маскирали като волове.

Сега обаче съм объркана и едва ли ще мога вече да накарам хората да се усмихват. Искам само и аз, и другите да сме живи и здрави.

- Петко Рачов Славейков е възпял вашето село в поемата си за Гергана и Никола “Изворът на белоногата”. Истинска ли е историята?

- Истинска е. Гергана е символ на здравата българка, на любовта към родното село и на вярата на хората в него.

Ние, бисерчани, държим на родното си село.

- Но сега ще имате ли вярата на вашата Гергана след нещастието, което ви сполетя?

- Ще запазя вярата си, ако всичко обещано от различните институции през тези дни бъде изпълнено и не си остане само обещание, защото голяма част от моето село вече го няма.

- Сигурно е било голям стрес за вас да преживеете това наводнение?

- Случи се рано сутринта. Аз тъкмо щях да извадя прането от пералнята, когато връхлетя съпругът ми Георги и извика: “Бягайте бързо, идва вълната.”

Събудих дъщеря си Радина, но не успяхме да избягаме с нея. Съпругът ми изкарал колата и се качил на високото в село, а ние с дъщеря ми се качихме на тавана на нашата къща. Останахме там 2-3 часа, докато водата се отдръпне.

Само гледахме как тя отнася всичко по пътя си.

В един момент дойде мъжът ми и започна да ни прегръща и целува, като каза, че мислел, че водата ще събори къщата и ще ни затрупа заедно с нея.

Всички оцелели в селото казват: “Слава богу, поне че сме живи.”

И аз това казвам, добре че нещастието не стана през нощта, защото повечето хора живеят в приземните етажи на къщите - в кухните си. Щяха да се издавят, преди да се събудят.

Това спаси и баща ми Карамфил, който е на 81 г.

- Вашата къща е необитаема, къде ще живеете?

- Веднага започнаха да ни звънят приятели и познати.

Моята приятелка, а тя е и втора братовчедка на мъжа ми, Анастасия ни взе у дома си и каза, че няма да ни пусне да си отидем, докато не ремонтираме къщата.

А тази година дъщеря ми Радина е абитуриентка - тя е отличничка в харманлийска гимназия, какъв ли бал ще мога да й направя?

- С вашето крехко здраве сигурно стресът от наводнението е още по-голям?

- Да, аз завърших немска гимназия в Хасково, но след това стана така, че цял живот се боря за живота си.

Направиха ми сърдечната трансплантация през 2007 г. в софийската болница “Св. Екатерина”. Оперира ме д-р Димитър Николов с екипа си навръх Гергьовден.

В листата на чакащите обаче бях от 2003 г. Преди това ми бяха направили друга операция, за да ме позакрепят.

Организмът ми направи опит да отхвърли чуждото сърце, но в рамките на допустимото. Преди 2 г. беше най-големият опит за отхвърляне на сърцето, беше много страшно.

Разболях се психически. Претърпях и гинекологична операция, а сега чакам и за трансплантация на бъбрек.

- И все пак сигурно нещо ви крепи в този тежък момент?

- Любовта на най-близките ми хора, но и солидарността между съселяните ни.

Тук е така - когато има нещастие, всички се струпват да помагат. Сега съм разочарована от хаоса покрай лекарството ми, но се надявам институциите да сложат ред в действията си. Виждате, че никой не ни оставя на улицата в студената зима. Очаквам да ми се обадят и родителите на жената от Варна, която през 2007 г. ми дари сърцето си.

Аз не знаех коя е тя, но след едно интервю по bTV ми се обадиха родителите й от Варна. Моят донор беше млада жена, с две деца. Получила аневризма и когато била в мозъчна смърт, родителите й веднага решили да дарят органите й.

По това време съпругът й бил на плаване с корабите. След репортажа по телевизията те ме потърсиха чрез пощальона на селото и сега се чуваме често.

Ето хора като тях ме крепят в бедата.

Освен мои приятели и познати се обадиха и много колеги на съпруга ми Георги с въпроса как могат да помогнат. Той работи в дирекция “Миграция” към Дома за временно настаняване на чужденци в Любимец.

  • Агресия вместо аргументи: крясъци заглушават гласа на разума

    Агресия вместо аргументи: крясъци заглушават гласа на разума

    Отдавна е известно, че когато в един спор вместо битка на аргументи се премине на лични нападки, това вече не е конструктивен разговор, а безсмислена размяна на думи. А когато личните нападки не са само вербални, а по-груби, нещата вече намирисват на вандалщина. Точно такъв е случаят с агресията на протестиращи заради новите мерки за ограничаване
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо