Помаците от двете страни на границата откриха, че са рода, и вече си ходят на гости

https://www.24chasa.bg/Article/1221802 www.24chasa.bg
"Певицата Емине Буруджи от с. Димарио (Демерджик) 13-годишна е открадната за булка като в разказ на Хайтов. Вече има 3 деца. Доскоро е говорила само "нашенски". За първи път започва да учи гръцки и турски заедно с децата си, когато те тръгват на училище. Емине е захвърлила чембера, което е много революционно, защото нравите още са силно патриархални и жените ходят забулени. От другата страна на границата нашенката помакиня е много по-еманципирана от роднината си в Гърция", казва Таня.

B "BG следа" ви разказваме за т.нар. нашенци - българоезични общности в съседни балкански страни. Те говорят архаичен български в съответната диалектна форма и обагрен със заемки от езика на народа, сред който са малцинство. Всички тези общности наричат езика си "нашенски", независимо дали са в Албания, Република Македония, Косово или Гърция. Някои от тях са православни християни като т.нар. Самуилови българи в Албания и "нашенците" в Северна Гърция.

Други изповядват исляма - като торбешите в Македония и гораните в Косово и Албания, за които вече ви разказахме. Такива са и българоезичните мюсюлмани в Гърция - от южната страна на Родопите в Западна Тракия.

За да съставим този разказ, се свързахме с Таня Мангалакова - журналист и пътешественик. Тя е посветила на тези общности дългогодишни проучвания, няколко експедиции, при които с месеци е живяла сред тях, и 3 книги.

Помаците от двете страни на границата откриха, че са рода, и вече си ходят на гости

Според Таня езикът майка на всички "нашенски" говори е българският, запазен във вида, в който е бил говорен, преди те да попаднат извън пределите на България по различни политически причини и вразлични исторически периоди. Или преди преселенията, за които торбешите и гораните например имат легенди. Според Таня езикът недвусмислено означава българския им произход и ги държи в българското културно пространство. Той обаче сам по себе си не е достатъчен на "нашенците" да им бъде лепнат етикетът българи, нито те еднозначно да се самоопределят като такива, защото идентичността им е сложна и не се свежда само до него. Тя е центрирана и около общността на традициите, които при различните "нашенски" общности изключително много си приличат. Но и около вярата - особено при тези от тях, които изповядват исляма, а около тях е християнско "море".

На панаир в Еврос
СНИМКИ: ТАНЯ МАНГАЛАКОВА
На панаир в Еврос СНИМКИ: ТАНЯ МАНГАЛАКОВА

Такъв е случаят с "нашенците" в гръцка Западна Тракия от южната страна на Родопите. "Там те се наричат и "вотрешни" (вътрешни-бел.ред.). С това самоназвание изразяват желанието си да се отграничат от мнозинството. "Нашенският" говор на тези българоезични мюсюлмани е същият като на помаците от българската страна на границата", обяснява Мангалакова. Но смята, че те не биха се определили като българи.

"Първо, защото Гърция не признава етнически малцинства, а само едно религиозно - мюсюлманското, в което са турци, роми и помаци. "Нашенците" ще се заявят като помаци, защото това е единственият начин да обозначат принадлежността си според езика. Второ, някои "нашенци" там вече се смятат за турци.

Между 60-те и 90-те г. на ХХ век са били подложени на силна турцизация (по линия на ислямското им вероизповедание), учат турски в училище, получават стипендии за образование в Турция. Новопоявилият се елит сред тях започва да налага турския и в семейството и той постепенно измества "нашенския". Сега това се отчита като грешка и "нашенците" правят усилия да запазят говора си. Но за някои е късно. Хубавото обаче е, че от 10-ина години "нашенците" от Северна Гърция започнаха да се преоткриват с роднините си от България и вече знаят, че са същите като помаците от българската част на Родопите. Говорейки за чисто духовни процеси, ми се струва, че нашенците в Северна Гърция ще се отварят все повече към България. Трябва да се поощряват всички малки стъпки в тази посока като общите събори в Еврос и в с. Термес, наричано от хората Лъджата, например", разказва Таня Мангалакова.

Тя е прекарвала месеци сред тях. Обяснява, че в Западна Тракия българският започва да звучи още от границата на България с Гърция и следва контура на Родопите на територията на 3 области - Ксанти, Родопи и Еврос. Според нея езикът на българоезичните мюсюлмани в област Ксанти (с център град Ксанти или Скеча, както още го наричли "нашенците") е най-добре съхранен. Там били и най-активни в запазването на своя фолклор. В област Родопи (с център град Комотини, наричан и сега Гюмюрджина от "нашенците") били подложени на силна турцизация. В област Еврос (с център Александруполи, на който и сега казват Дедеагач) живеят "нашенци" къзълбаши, бекташи селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Горнико, на около 80 км от гръцко-турската граница.

"Членовете на единственото официално признато малцинство в Гърция - мюсюлманското в Западна Тракия, могат да обявят етническия си произход, избирайки между турски, помашки или ромски. В училище учат на гръцки и/или турски. През 60-те години Гърция дискриминира помаците - те нямат право да купуват земя и да строят нови къщи.

Това ги тласка да приемат турска идентичност. Тази политика се променя едва от началото на 90-те г., когато поради политическо активизиране на турското малцинство Атина се стреми да разграничи турците от помаците и започва да насърчава помашката идентичност, обявявайки, че помаците имат местен тракийски произход, а езикът им е "помацки", а не е български. През 1995-1996 г. в Гърция са публикувани "помацки" речник и граматика, основани на говора в Ксантийско. Българските власти ги отхвърлят като ненаучни", обяснява изследователката. Тя казва, че няма официална статистика за броя на гръцките помаци. При преброяването в Гърция през 2001 г. като помаци се определили 36 000 души - 23 хил. в област Ксанти, 11 хил. в област Родопи и 2 хил. в област Еврос. Според лидера на Пангръцкия помашки съюз Ахмет Имам от Ксанти истинското им число било към 80 хил. души, като се вземат предвид и гурбетчиите.

"Езикът им днес оцелява в рамките на семейството. Изучаван е в училище само когато районът е в границите на българската държава през 1913-1919-а и 1941-1944 г. В някои махали в Комотини, Еврос, Ксанти тогава за първи път стъпва учител.

Учителите са командировани там от властите в България. През всичкото останало време "нашенският" език е предаван вътре в общността и семейството независимо от това в политическите граници на коя държава попада това население", разказва Таня Мангалакова.

Атина: В Северна Гърция има “славяногласни елини”

Tаня Мангалакова е пътувала многократно и в земите на някогашното царство на Самуил в Северна Гърция. Там в района на Воден (Едеса), Лерин (Флорина) и Костур (Кастория) и край Преспа все още говорят на стар български диалект.

"В Република Македония наричат този говор македонски, в България учените и потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект. Атина нарича жителите на българоезичните села в Егейска Македония "българогласни елини" (или гърци българофони), а по-късно - "славяногласни елини" (или гърци славянофони). Тамошният български диалект се говори от около 105 000 души в цяла Гърция и се нарича от тях "наш". Понеже Гърция не признава етнически малцинства, нямат български училища, а ходят в гръцки. Официален език за тях е гръцкият, но у дома използват устен код, в който процентът на славянските думи пряко зависи от поколението - колкото човекът е по-възрастен, толкова повече славянските думи употребява", обяснява Таня. Тя цитира проучването "Евромозайка" от 1992-1993 г., финансирано от Европейската комисия, според което "в Гърция 30 000 души говорят български и 75 000 - "славяномакедонски".

"Докладът описва районите, изброявайки поименно и селата в тях, в които се говори на (славо)македонски/български*. Това са област Флорина (Лерин на български); в района на Едеса (Воден на бълг.) в област Пела; област Кастория (Костур на бълг.); част от област Кожани; област Иматия; област Килкис (Кукуш на бълг.); област Солун; област Серес (Сяр на бълг.); района на Драма. Докладът споменава скритото название "наш", с което хората наричат езика си. В него пише още, че това население в Гърция е било подложено на дискриминация и унижения заради езика си и голяма част от преселилите се в градовете са започнали да отричат или крият произхода си. Споменават се и инструкции на тайните служби от 1982 г. за предприемане на мерки за ограничаване на езика", казва Таня.

*Такава е формулировката в доклада.