"За каквато и работа да става въпрос, можеш да я намериш само с връзки. Абсолютно и категорично! Личен многогодишен опит", написа в сайта на "24 часа" читателка, подписала се като Илиева. А друга с никнейм Надя я допълни: "Най-добре да си роднина или приятел на кмета".
В този дух бяха преобладаващата част от коментарите на въппроса, който тази седмица обсъждахме в рубриката "Референдум".
Попитахме читателите как човек си намира работа в България. Кое най-много помага - връзките, опитът или образованието.
Убедените, че само дебелите връзки вършат работа, бяха не само мнозинство, но и най-активни в коментарите. Почти пълно мълчание запазиха тези общо 10-ина процента, които се надяват с опит и/или образование да си осигурят трудова заетост.
Ако се съди само по резултатите от това допитване, излиза, че българинът не разчита на знания и можене, а само на това да познава правилния човек.
Което невинаги е достатъчно, защото някой друг пък може да познава още по-правилния. Тогава? "Влизат в действие аргументите "в брой" - по-добре да си платиш във вид на няколко пренасочени в подходящата посока заплати, но да имаш доход за месеци и години напред. Иначе седиш на празна ясла", писа ни читател с име Jojoba.
Дали обаче хората наистина търсят само втория начин? Когато ни казват, че разчитат на дебели връзки, те май по-скоро изразяват отношението си към ситуацията на пазара на труда, която според Павлов от Варна е "хаос и безнадеждност".
Нещо доста по-различно обаче ни съобщиха читателите ни само седмица по-рано, когато в анкета, публикувана на 2-а стр. в "24 часа", ги попитахме как си търсят работа. (Резултатите виж в галерията.) От нея става ясно, че хората не просто стоят и чакат, а действат, при това не само като издирват кой да ги вкара на работа през задната врата. Наистина, 40% казват "Търся връзки за позициите, които ме интересуват", но те са над 2 пъти по-малко от отговорилите така в "Референдум". Останалите 60% следят обявите, редовно посещават бюрата по труда и се срещат с ръководителите на служби, в които искат да работят.
Тези три категории хора няма как да се разминат с въпросите какво знаете, какво сте учили, какво умеете. И поне на теория връзката между заявеното и доказаното (квалификация и опит) и полученото (позиция и заплата) би трябвало да е пряка - колкото повече, толкова повече. Дали става така на практика, е друг въпрос.
Какво може да е обяснението на факта, че в двете допитвания хората ни дадоха доста различни отговори? Вероятно с първото (от 3 февруари) посочиха тези стратегии при търсенето на работа, които смятат за печеливши. А с второто - в "Референдум", споделиха, че се чувстват обезсърчени от неуспеха да си намерят работа.
Дали имат основания за песимизъм? По данни на НСИ наетите към края на декември 2011 г. намаляват с 56,4 хил., или с 2,6% спрямо края на септември 2011 г. Спад на заетостта никога не е добра новина.
Ето още мнения на хора, търсещи безуспешно работа. Петров: "Ако нямаш препоръчител, т.е. връзка, си без шанс. Дори да си с потенциал и опит, никой не ти дава възможност да го докажеш в пробен период. Обикновено интрвюиращите се чудят как така си изпаднал в ролята на тъсещ работа особено ако си бил на позиция. А ако тази позиция е мечта дори за интервюиращия, дори има нотки на завист - сега е моментът да видиш как е."
"Ако си с малко дете, трудно ще помогнат даже връзките, за конкурс да не говорим. На интервю първо питат кой ще ти гледа детето, кога го вземаш от детската градина. Най-проблемно става, когато нещата опрат до болничните. Ясно е, че на майка на малко дете често се налага да излиза в болнични. Тогава настава истинският проблем и нищо чудно скоро да ви уволнят", пише Мартина Симеонова от Враца. Миша Попов от Благоевград пък казва: "Преди да питате дали работа се намира с връзки, вижте какво става в градовете, в които дойдоха нови кметове. Там в администрацията няма как да останеш на работа, дори и да си прекрасен професионалист, ако не си от управляващата партия, от правилната партия. Вчера това се отнасяше до червените или до сините, или до ДПС, днес се отнася до ГЕРБ. И това е връзкарство, само че партийно."(24часа)
Опитът и образованието винаги имат значение
От отговорите в анкетата излиза, че според повечето хора у нас намирането на работа става с връзки.
Понятието "връзки" носи негативизъм - като че ли става дума за някого, който няма никакви способности, но е нагласен на дадена позиция заради роднински или други предпочитания. Но за "връзки" има и друго разбиране. Човек постоянно ги създава и заради собствените си възможности - още от университета и в процеса на цялостното си кариерно развитие. Това пак са вид връзки. Едва ли трябва да бъде оценено като негативно, ако си направил впечатление на преподавателя си в университета и той те покани да останеш на работа или те препоръча и свърже с работодател.
Само ако приемем, че всички са на едно ниво, защото са с калпаво образование, то може да бъде пренебрегнато като фактор за сметка на добрите връзки. Но знаем, че не е така. Не че няма и лоши примери - всички се сещаме за Калина Илиева. Но очевидно го има и другото - тези, които имат знания, способности и опит, успяват повече от тези, които ги нямат и разчитат само на връзките. От друга страна, не трябва да забравяме, че колкото по-голям е държавният сектор, в който невинаги се търсят резултати, а по-скоро окупиране на позиции, толкова е по-голяма и възможността подобен тип хора да ги заемат.
Но в действителността няма ситуация, при която опитът и знанията да бъдат напълно подценявани или въобще да нямат никакво значение. Отговорите в анкетата по-скоро показват, че те се приемат като база, върху която да се надгражда включително и с връзки.
Ако опитът помага повече при търсенето на работа, отколкото образованието, къде е шансът за младите?. Има логика опитът да е важен аргумент за работодателите при наемането на хора. Често това, което получаваме от образованието, не може да бъде приложено от първия ден и нещата едва ли не се учат наново на работното място. Това го има по цял свят, но е особено засилено в България. От тази гледна точка наистина работният опит като че ли играе по-голяма роля. Но в крайна сметка хората, за да натрупат опит, са минали през тази първоначална фаза, т.е. тя съществува. А и все по-често фирмите създават такива програми - вземат потенциално добри кандидати, които не са готови за работа, но може да бъдат подготвени и ошлайфани. Т.е. голяма част от компаниите са отговорили на тази потребност и са създали механизми сами да обучат кадрите си, като им дадат знанията, които са нужни за конкретната работа.
Очевидно хората оценяват като неблагоприятна ситуацията за търсене на работа. Но това се подразбира - в криза сме, няма много възможности, заетостта е ниска. Може би не всекидневно хора губят работата си, но тези, които нямат, трудно си намират нова. За малкото съществуващи възможности има голяма конкуренция, може би често играят и "връзки", което води до скептицизъм и недоволство. Така че от гледна точка на икономическата ситуация в момента такова отношение е обосновано. Отговорите на анкетата показват, че понеже хората трудно си намират работа, продължават да са неудовлетворени от възможностите, които сега предоставя пазарът на труда. За да разберем обаче каква е реалната ситуация, вместо да се вторачваме в нивото на безработицата, е по-правилно да гледаме каква е заетостта. Ако тя се покачва, това означава по-добри времена за икономиката и по-ниска безработица. Ако обаче заетостта пада, както е в момента, значи проблемите остават.
Кой е добрият начин за търсене на работа? Различен е за всеки отделен случай. Трябва да се опитва всичко. И да не се забравя, че част от хората, вместо да търсят работно място, могат да създадат такова. Т.е. да станат предприемачи. Някои това и правят - започват ведната след университета при това без голям капитал. С поемането на риск и развитието на идеи вместо да си търсиш работно място можеш да съдадеш няколко.
ПЕТЪР ГАНЕВ, ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА