Райна Кабаиванска: Майка ми ме е пляскала до 17-годишна. И хубаво е правила

https://www.24chasa.bg/Article/1237543 www.24chasa.bg

“Когато Райна Кабаиванска се появи на сцената, всичко останало губи своето значение - декори, хореография, музика. Тя е олицетворението на самата опера.” Това е цитат от Мария Калас за голямата българска оперна звезда.

Брилянтната й кариера започва с дебют в La Scala през 1961 г. Тя е пяла в лондонския “Ковънт гардън”, в “Гранд опера” в Париж, в оперите в Тулуза, Марсилия, Екс ан Прованс, “Театро реал” в Мадрид, в “Метрополитън” и "Карнеги хол" в Ню Йорк, "Дойче опер" в Берлин, виенската Щаатсопер, Болшой в Москва, Токийската опера - невъзможно е да се изброят всички сцени, на които е пяла дивата. Най-много са изявите й на италианска сцена. Едни от най-знаковите й роли са "Травиата", "Мадам Бътерфлай", "Тоска".

Когато в Модена говорят за Райна Кабаиванска, на жителите мед им капе от устата. Не само защото тя е гордост за града. Там са свикнали със звезди - в Модена живя и почина Лучано Павароти, все още е там Мирела Френи, съпругата на покойния Гяуров, чийто гроб също е в Модена. Да не говорим за Енцо Ферари, Ламборгини - все местни типове.

Райна Кабаиванска: Майка ми ме е пляскала до 17-годишна. И хубаво е правила

Кабаиванска с елегантната си осанка, скромно поведение и сдържани обноски е с ранг на полубогиня в града, в който живее. Моденци не са забравили как около смъртта на Павароти Кабаиванска, която беше първа приятелка с него, единствена не се е присъединила към всеобщия шум от коментари, обяснения кой крив, кой прав. Не е взела страна и не е дала нито ред изявление пред печата. Тя е и единствената, която пя “Аве Мария” от операта “Отело” на погребението му в черквата ... Съпругът й е фармацевт и се говори, че е доста болен.

На премиерата на “Бохеми” в изпълнение на Софийската опера и учениците на примата в Модена на 27 януари т.г. Кабаиванска прегръща Мария Радоева. На заден план се вижда Мария Агреста.
СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА, ЕЛИЗАБЕТ РАДКОВА, ПИЕР ПЕТРОВ
На премиерата на “Бохеми” в изпълнение на Софийската опера и учениците на примата в Модена на 27 януари т.г. Кабаиванска прегръща Мария Радоева. На заден план се вижда Мария Агреста. СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА, ЕЛИЗАБЕТ РАДКОВА, ПИЕР ПЕТРОВ

Взискателният и твърд характер на звездата е обект на любовна шеговитост от страна на съгражданите. "Госпожа Кабаиванска е страхотна, но аз лично не бих искал да ми е майка или тъща", заговорнически споделя служител в операта "Театро комунале ди Модена Лучано Павароти". Там миналия месец учениците на Кабаиванска и Софийската опера пожънаха грандиозен успех пред доста претенциозната публика на италианския град.

Дигитален запис на химна на България с Никола Гюзелев (най-вдясно) и Орлин Горанов.
Дигитален запис на химна на България с Никола Гюзелев (най-вдясно) и Орлин Горанов.

- Госпожо Кабаиванска, преди време, когато решихте да слезете от сцената, казахте, че винаги има една граница на приличие, когато човек трябва да се откаже. Какво имахте предвид?

2001 г. с Блага Димитрова, с която бяха приятелки. “Всяка среща с Райна ми вдъхва дъпбока вяра в бъдещето на България въпреки тежките изпитания. Страна, родила и възпитала такъв уникален характер на творец и човек, не може да загине”, казва за нея писателката, която почина през 2003 г.
2001 г. с Блага Димитрова, с която бяха приятелки. “Всяка среща с Райна ми вдъхва дъпбока вяра в бъдещето на България въпреки тежките изпитания. Страна, родила и възпитала такъв уникален характер на творец и човек, не може да загине”, казва за нея писателката, която почина през 2003 г.

- Да, всъщност аз преди две години пях в една опера - от Нино Роти La scuola di guida. Това беше нещо, което можех да си позволя да пея. Но моите Бътерфлай, Тоска - не може повече. Защото Тоска трябва да е млада, красива и енергична. Трябва да има и свеж глас.

1994 г. Президентът Желю Желев й връчва орден “Стара планина”.
1994 г. Президентът Желю Желев й връчва орден “Стара планина”.

- От дистанцията на времето преценката ви променя ли се - имате ли сега любим персонаж?

Във “Фалстаф” на Джузепе Верди
Във “Фалстаф” на Джузепе Верди

- Е, може би така, от сантименталност - има една много хубава опера от Дзандонай, но в България не се познава - “Франческа да Римини”. Там се запознах с моя мъж, оженихме се, дъщеря ми е Франческа и т.н.

“Мадам Бътерфлай” на Джакомо Пучини
“Мадам Бътерфлай” на Джакомо Пучини

Иначе съм правила оперите, които съм искала. Моята характеристика е чувството за самокритика.

“Франческа да Римини” на Рикардо Дзандонай
“Франческа да Римини” на Рикардо Дзандонай

Винаги съм имала много ясна представа за собствените си граници, докъде мога да стигна. Така че съм правила само това, в което можех абсолютно да дам сто на сто.

Джузепе Верди - “Ернани”
Джузепе Верди - “Ернани”

- Хората в Модена ви обожават. Как е животът тук?

- Това е един много малък, но много богат град. Жителите му са не много отворени и това за мен е доста удобно, защото тук си живея абсолютно нормално.

- Не ви гонят по улиците с тефтерчета за автографи...

- Не. Но ако отидеш например в Парма, там не може да се живее нормално. Всички в града са фенове на операта и те преследват на улицата, навсякъде. Даже в ресторант не можеш да седнеш да хапнеш, защото келнерите пристигат и започват да те учат как трябва да пееш.

- Това може би е ужасно за вас, но в същото време е хубаво. В България например няма такава култура. Мнозинството не обича операта.

- И тук също вече започва да става така.

В училищата в Италия вече не се учи тази музика и заради това младите хора, които обичат опера, са голяма рядкост. Уви, уви, уви, това е един голям недостатък на нашия свят на потребителството и пазара. За духовното няма вече място.

- Май ви е обзел песимизъм, така ли е?

- Не, не е песимизъм, реализъм е. Аз виждам как вече няма място за духовност. Ето защо трябва да се борим. Ето защо и аз се боря за младите. За да се запази едно наследство, което е страшно важно. Човек няма нужда само да се нахрани, да си напълни стомаха. Той има нужда от красота, от изкуство. От нещо възвишено.

- Много хора, изглежда, нямат нужда от това. Чудесно си живеят и без възвишено.

- Именно там е трагедията. Трябва да се върнем към това грамадно културно наследство. Особено в Италия. Вижте само този театър - каква красота е! Защо трябва да е празен. Защо да се пълни само веднъж в месеца?

- Имате внуче. На колко е години?

- На 4.

- Името му е Джовани, нали?

- Джовани, Иванчо.

- В Модена ли живее?

- Да, с майка си.

- Как се развива Иванчо? Музикален ли е?

- Ние не го насилваме. Ходи на забавачница, какво прави там - не знам. Той от малко бебе е в детска градина, защото майка му, която е расла с бавачка, каза: "Моето дете няма да е така."

Обвинява ме непрекъснато за това.

Не прощава!

- Дъщеря ви Франческа с какво се занимава?

- Археоложка е.

- Значи никой не ви е наследил. Искате ли Иванчо да се занимава с музика?

- Да се занимава с каквото иска - демокрация! (Смее се.) Родителите сега нищо не могат да кажат. Майка ми ми е зашивала шамари на 17-годишна възраст. И хубаво е правила, защото в крайна сметка съм пораснала доста добре.

- Често отхвърляте хвалебствията с думите: "Не, не, аз съм най-обикновена певица, но много съм работила." Не сте ли твърде скромна?

- Не, не съм скромна, но не си давам голяма важност. Няма нужда. Аз съм това, което съм. И после аз съм един привилегирован човек.

Да се занимаваш с изкуство, това е голяма привилегия. Щастие!

- Смятате ли, че успехът ви се дължи на късмет, или на това, че родителите ви сави насочили?

- Не, това беше някакъв диаболичен инстинкт. Аз бях например винаги първата в класа - и по физика, и по математика, по всичко - 6. Внезапно реших: ще пея. Вече свирех на пиано. И слава Богу, че родителите ми не ме спряха. Не се и опитаха. Оказаха ми доверие.

- Казвате: "Смешно е да се сравнява Калас с Кабаиванска - Калас е експлозия, а Кабаиванска е тежък труд." На това ли подлагате сега учениците си?

- Да. Никога не съм доволна от тях. Но и моята учителка също никога не беше доволна от мен. Това е голямо качество, винаги да се търси още повече.

- Те как ви понасят?

- (С усмивка.)Това е най-точната дума. Ами, сериозните ме понасят. И ме обичат даже.

- Учите ли ги и на актьорска игра?

- Актьорството е нещо, с което се ражда човек. Обучаване няма. Това е вроден инстинкт. Винаги, още от миналото е имало две категории оперни изпълнители - певци и певци- актьори.

- Виесте от втория тип. Допустимо ли е оперният певец да не е актьор?

- Днес е недопустимо. Едно време можеше с хубав глас, с музикалност да се издигне певецът.

Днес трябва да си на всяка цена актьор, защото изискванията на режисьорите са грамадни, понякога прекалени.

- И на публиката вероятно?

- Смятам, че публиката няма тези изисквания. Проблемът е в в претенцията на тези режисьори да модернизират операта. Ако един млад човек влезе в театър и види една от така наречените модерни постановки и не разбере за какво става дума - постановка, в която музиката не е свързана с действието и персонажа, какъв е смисълът от такава постановка?

- Това ли е най-големият звяр, който ще се опита да изяде операта? Тази самоцелна модернизация.

- Разбира се. Винаги режисурата трябва да се свързва с музиката, не може да се върви против нея. Представете си тези нещастни певци, които пеят една божествена мелодия, а пък строят къща с тухли.

- Къде са сега учениците ви?

- Те са в консерваторията в Модена.

- Докога ще ги обучавате?

- Вижте, това е един занаят, който е много труден, ако се прави със сериозни намерения. Импровизация не съществува. Може да бъде и лесно, ако смяташ да правиш една малка кариера, като комета, която се явява и изчезва. Но ако искаш една дълга кариера в това изкуство, обучението е поне три години сериозна подготовка, след което не свършва - това е един процес безкраен, на непрекъснато самообучение. Репертоарът е грамаден, това са векове музика. За да се обгърнат всичките, трябва да имаш техническа база. Без работа върху техниката е невъзможно да се издържи една дълга и трудна кариера. В моя случай аз съм започнала с музиката на ХVII, ХVIII, ХIХ, докато стигнах и до музиката на ХХ век - със съвременни композитори. Така че моите изисквания са именно върху техниката.Ще продължа да ги обучавам, докато се научат да пеят хубаво и докато хванат занаят. Това невинаги става. Сега вече е много трудно, светът е много малък, глобализиран.

Ето, наскоро в Барселона на първо прослушване бяха 1000, на второ - 700, на трето - 400 души. Конкуренцията е голяма.

- Какви са критериите ви при подбора на певците за майсторския ви клас?

- Моите изисквания са ученикът да има талант, но преди всичко - желание за работа.

- Знае се, че лично акомпанирате на учениците си на пиано. Не ви ли разсейва това?

- Не, в никакъв случай, защото акомпаниментът е много относителен. Не свиря всички ноти. Внимавам преди всичко за вокалната страна.

- Вярно ли е, че гласовете на оперните певци се различават по национална принадлежност? Например, като чуеш някого, можеш да кажеш - това е български глас.

- Не, не е вярно. По акцента може би. Но иначе гласовете са универсални. Имаме още от комунистическо време останала тази пропаганда, че сме първи в света. Може и да продължаваме да си твърдим, че като български гласове сме още първи в света, но не е вярно.

- А истина ли е, че българите са много талантливи?

- Средна работа. Големи върхове рядко има. Но има. Изкуството е много жестоко - това е един естествен подбор. Там или можеш, или загиваш. Или си номер едно...

- Притежавате ли състезателен дух?

- Аз не съм лично амбициозна, но съм амбициозна за моите ученици. Това е много странно.

- Имали ли сте домашен любимец?

- Имах едно време, защото дъщеря ми, като проговори, си поиска кученце. Ние й го взехме, но кученцето беше влюбено в мене. Беше чудно кученце, но само едничко. Оттогава не сме гледали.

- Как протича денят ви? Ставате ли рано, или си поспивате?

- Знаете ли, че аз никога нямам време. И колкото повече старея, все повече не ми стига времето. Може би защото главата ми вече не е на място. По два-три пъти се връщам за едно и също нещо. Е, старост-нерадост! (Смее се.)

  • Отваряйте си очите за измамници в турбуленцията

    Отваряйте си очите за измамници в турбуленцията

    Вече месец в България продължава политическата турбуленция. И в нея се активизират хора от всички етажи на обществото - от най-високите, та до сумрачните подземни етажи. Както е известно, в смутни и несигурни времена излизат мошеници от всякакъв вид и калибър. Това е за тях златно време, това е техният “ден година храни”
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи