Харалан Александров: Борисов запушва пробивите в държавата като опълченец

https://www.24chasa.bg/Article/1248580 www.24chasa.bg
СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

С Харалан Александров, социален антрополог, разговаря МИЛА ГЕШАКОВА:

- Какво друго е потопеното с. Бисер освен трагичен символ на поредната социална криза, която преживяваме, г-н Александров?

- Метафора за безотговорния, глупав и саморазушителен начин, по който живеем. Казвам глупав, защото основен елемент от модерния свят са оценката и управлението на риска. А когато преградиш едно дере и го напълниш с тонове вода, освен възможности за напояване създаваш и риск. Този риск трябва да бъде управляван. Не можем само да се радваме на ползите, без да се грижим за поддръжката. В този смисъл трагедията в с. Бисер за пореден път показва отстъплението на България от стандартите за модерна държава.

МИЛА ГЕШАКОВА
МИЛА ГЕШАКОВА

- Европа не можа да помогне на с. Бисер. Препълнен язовир не е природно бедствие...

- Ние обаче не пропуснахме да й се оплачем, описвайки като природно бедствие онова, което сами си причинихме. Т.е. вече сме спрели да мислим за нашата инфраструктура, за нашия социален свят, като за нещо, което управляваме и върху което имаме контрол. Затова занемарената ни инфраструктура неизбежно се превръща в бедствие и ни връхлита като отмъстителна стихия.

- Мнозина тръгнаха да помагат, не останаха пред телевизорите. Изненадва ли ви това?

- Не, ние сме жалостиви хора и традиционно се мобилизираме при бедствие. Проблемът е, че в останалото време живеем неинтелигентно и постоянно предизвикваме бедствия.

- Лъснаха тъжни картини от българската “цивилизация” - кирпичени руини на къщи, събирани цял живот. Насълзени и изоставени възрастни хора.

- Ужасяваща е нищетата, в която гаснат бедните и самотни възрастни хора. Много от тях отиват да мизерстват на село, за да са далече от очите на останалите. Това е обичайният начин, по който провалените общности се справят с фактите на социалното страдание - уязвимите трябва да бъдат скрити - в села и гета, в кошмарните психиатрични клиники, в институциите за изоставени деца и т.н. Това е форма на фашизъм - право на достоен живот се дава само на най-силните и здравите. Драмата е там, че групата на уязвимите нараства драматично поради икономическата криза, катастрофата в здравеопазването, лошата здравна култура, неадекватната социална политика и пр. Вместо да вземем мерки, ние скриваме социалното страдание и го изтласкваме в периферията, както всъщност постъпваме с ромските гета - построяваме стена между тях и нас, надявайки се, че тяхната мизерия няма да ни застигне. Тъкмо това е причината, поради която цивилизованите хора в Европа и по света ни презират така дълбоко.

- Даже по-лошо - мразят ни и се организират срещу нас. Справка - холандският сайт за оплаквания от източноевропейци. Защо? Та такива като нас от години им вършат черната работа!

- А не е ли най-удобен за мразене онзи, който безропотно ти върши черната работа? Холандецът се отнася към българина така, както ние с циганите. В кризата процесите на търсене на виновници и излъчване на изкупителни жертви се активизират и очевидно ние и румънците сме най-подходящи за тази цел. Единствената възможност да им се противопоставим е да имаме разумна и достойна позиция като нация, автентично лидерско присъствие в Европа.

- Кандидати за европейски пари разправят, че за да ги получиш, изписваш тонове хартия, минаваш през нечувана бюрокрация и проверки...

- Така е, вместо да подкрепят хората и да им помогнат да си напишат проектите, българските администратори често се отнасят към тях враждебно и подозрително, дебнат всяка процедурна възможност да ги дисквалифицират. Сякаш са чужди наемници, изпратени на война със собственото си население. Властта, която дойде с европейските пари, захрани неизтребимия тоталитирен рефлекс на бюрокрацията да контролира, следи и тормози хората.

И това е част от причините да се справяме толкова зле с усвояването на европейските средства. Този модел се насърчава и отвън, тъй като обслужва интересите на богатите европейски страни, които изведнъж станаха много стиснати и започнаха да им се зловидят и малкото средства, насочени към бедни страни като България. Стигна се дотам еврокомисари да ни мъмрят колко бързо се вдигали доходите на българите, при положение, че техните заплати са от 20 000 евро нагоре, а хората тук изнемогват.

Да хокаш бедния и гладния и да го презираш е добре известна колониална практика, която европейските ни приятели очевидно не са забравили. Но когато някой си позволи да каже такова нещо, българските политически лидери трябвада скочат и да му затворят устата, като му посочат фактите и настояват за равнопоставено отношение. Наместо това теуслужливо им пригласят и и ни убеждават колко нашироко живеем. Трагедията е, че вместо да отстояват интересите на българските граждани, нашите политици предпочитат да се умилкват около европейските си патрони с надеждата да бъдат потупани по рамото. Това сервилно поведение позволява България да се превръща в донор на богатите страни и в дежурно оправдание за провалените европейски политици.

- Гърците чупиха, трошиха и отърваха фалита. Защо не правим като тях?

- Защото сме научени да бъдем безпомощни жертви от отношенията на зависимост, в които сме израсли и които неуморно се поддържат от патриархалното семейство, от авторитарното училище, от корумпираните институции, от примитивната социална политика и пр. Цялата ни стратегия за оцеляване е на жертви, които не вярват, че могат активно да променят света, а само пасивно да се нагодят към него. Затова гледаме да си траем, да се спотайваме, да угодничим и се надяваме тайно да изкярим отнякъде, наместо публично да се изправим и да защитим интересите си. Това робско поведение се възпроизвежда от нашите политици в отношенията с ЕС и подхранва най-лошите стереотипи за българите - че сме бедни, прости и лукави селяни, допуснати по милост в цивилизования свят, които винаги може да бъдат безнаказано нахокани и натирени. Крайно време е българските политици и дипломати да покажат истинска ангажираност със случващото се у нас.

- Телевизорът показва свръхангажираност - премиерът Борисов обикаля надлъж и шир страната, министрите му - също. Да не говорим, че при най-малък провал или негатив напускат властта - вижте Харизанов, Павлова, Нешева...

- Истинската ангажираност е на съвсем друго ниво. Това шетане по страната дори вече не е пиар, а паническа реакция на повсеместния упадък. С нарастването на хаоса правителството започва да се държи хиперактивно и трескаво да кръстосва бедстващата територия в отчаян опит да възстанови контрола или поне да създаде привидност за управляемост. Тази активност е похвална, но крайно недостатъчна.

Необходимо е неефективните институции да бъдат рефомирани в дълбочина, за да не се налага министрите начело с премиера да запушват всички пробиви като опълченците на Шипка. Що се отнася до впилите се във всички държавни ведомства нагли тарикати, които безсрамно ги експлоатират, те наистина изхвърчат с гръм и трясък, и слава богу, но само след шумни публични скандали, и то след личното ангажиране на премиера. Сякаш целият морален авторитет е отчужден от държавните институции и е съсредоточен във фигурата на вожда. Всеки може да си прави каквото му е угодно, неограничаван от морални съображения, докато не попадне под бдителния поглед на строгия баща и не открие с изненада, че е сгазил лука. Тази морална инфантилност на овластени служители издава страховит регрес в общността и изправя политическото лидерство пред невъзможната задача да носи цялата отговорност за разпадащата се държава.

Борисов самоотвержено се е нагърбил с тази непосилна отговорност и вече видимо изнемогва. Става ясно колко е наложително моралната агенция да бъде върната обратно в институциите и общностите, където й е мястото.

- Откъде може да тръгне промяна?

- Надежда за промяна виждам в способността на част от българите да се самоорганизират по различни поводи, обикновено свързани с преживяване за голяма заплаха. Добър пример са скорошните протести срещу добива на шистов газ и АСТА. Време е загрижеността за природата да прерасне в загриженост за хората около нас, което ще рече връщане на солидарността в нашия окаян живот, и то не само при бедствие. Солидарната реакция на трагедията в с. Бисер показва, че не сме загубили напълно човечността, че още имаме шанс като общност въпреки провалените институции. Паралелно с това обаче трябва да се свършат куп други неща, чиято природа е експертна и политическа.

- Какви?

- Да се обновят централизираните и тромави системи за социално управление, които още поддържат тоталитарна организационна култура, напълно неадекватна на предизвикателствата на живота. Например чудовищно централизираната Агенция за социално подпомагане, която все повече се превръща в репресивна стуктура, нещо като полиция на бедността, вместо да е опора на уязвимите хора. От друга страна, намирам значителен напредък в новия закон за образованието, който либерализира системата и дава шанс да се прекрати омагьосаният кръг на индоктринация и възпроизвеждане на зависимост. Сега ще разберем доколко образователната система е в състояние да се реформира и да се ангажира с обновената си работна задача - да се грижи за личностното развитие и благополучие на децата, от което зависи бъдещето на нацията.

ВИЗИТКА

Роден през 1967 г. в София.

Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", след това специализира социална антропология.

Специализира в различни университети в Канада, Великобритания, Унгария, Русия.

Има защитена докторска степен по антропология.

Преподавател е в Българския институт за отношения между хората към НБУ.

  • Защо е важно правителството да има програма

    Защо е важно правителството да има програма

    Правителството на Жан Виденов остана в историята на последните 32 години като най-слабото заради зърнената криза, фалита на банките и космическия ръст на инфлацията. Мнозина наблюдатели твърдят, че чак такъв провал с изпълнителната власт днес е невъзможен. Дано да са прави! Има обаче и един важен детайл, който е добре да се напомни
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо