Маймуна командва робот

https://www.24chasa.bg/Article/1254600 www.24chasa.bg
Китайска маймуна задвижва ръката на робот в лаборатория. СНИМКИ: РОЙТЕРС И В. “ЧАЙНА ДЕЙЛИ”

5-годишната китайска маймуна Цзянхуей стана световна знаменитост тези дни. Тя показа, че може да командва робот.

Цзянхуей дори и не предполага за тази своя способност. По време на експеримент в университета “Чжъцзян” в източната част на Китай тя се опитваше да хване с ръка разни неща за ядене и пиене, които учени й показваха зад екрана на кабина. И за награда накрая получи сок, който изпи през тръбичка.

Цзянхуей изобщо не подозираше, че докато мърдаше дланта си, зада докопа кутията със сока, на половин метър встрани от нея роботизирана ръка повтаряше същите движения и наистина успя да хване кутията със сок, която й подаваше учен, разказва сп. “Ню сайънтист”.

Шапка с електроди на главата на маймуната Цзянхуей предава сигнала към компютър. 
Маймуната не знае, че командва робота с мисълта си, докато движи пръстите на ръката си.
СНИМКИ: РОЙТЕРС И В. “ЧАЙНА ДЕЙЛИ”
Шапка с електроди на главата на маймуната Цзянхуей предава сигнала към компютър. Маймуната не знае, че командва робота с мисълта си, докато движи пръстите на ръката си. СНИМКИ: РОЙТЕРС И В. “ЧАЙНА ДЕЙЛИ”

Маймуната успя, съобщи китайският екип от изследователи, който работи по технологията интерфейс “мозък-машина”.

Маймуна командва робот

В мозъка на Цзянхуей е имплантиран миниатюрен сензор, който следи едва около 200 неврона в полукълбото, отговарящо за движенията. Това обаче е достатъчно, за да може екипът да засече и дешифрира сигнала от мозъка на маймуната и след това да го интерпретира като истинско движение на пръстите на роботизираната ръка, обяснява ръководителят на екипа проф. Чжън Сяосян.

Досега учени са използвали електроди, за да движат протези. Китайският екип обаче твърди, че е първият, който се е заел с активиране на много по-фините движения на пръстите на роботизираната ръка.

“Движението на ръката е свързано с най-малко неколкостотин хиляди неврона. В момента ние дешифрираме движения, базирани на сигналите от около 200 неврона. Затова е обяснимо, че командите, които подаваме към роботизираната ръка, засега са доста далече от фините и сложни движения на едни гъвкави пръсти”, обяснява проф. Сяосян.

Интерфейсът “мозък-машина” е истинска благословия за хора, получили парализа след някакъв инцидент. Най-новото постижение на китайския екип дава надежда за създаването в бъдеще на много прецизни изкуствени крайници, с които пострадалите ще могат да живеят пълноценно.

Как действа технологията? Първоначално учените имплантирали миниатюрния сензор под черепа на маймуната. След това сложили на Цзянхуей шапка, която прехвърля сигнала от невроните към механизираната ръка.

Сензорът контролира 200 миниатюрни електрода, всеки от които е свързан с отделен неврон. Сензорът предава сигналите към специално програмиран компютър. Той анализира получената информация и след това предава сигнала към механичната ръка, която изпълнява различни движения.

Досега маймуната се е научила да прави с роботизираната ръка различни неща - тя хваща чаша, кутия, дори обръч.

“Ако нашето изследване може да бъде приложено към всички крайници на човешкото тяло, а не само към ръката, това ще е огромно улеснение за хората, страдащи от парализа”, смята проф. Сяосян.

По новата технология работят и в медицинското училище към университета на Осака в Япония. Такуфуми Янагисауа и екипът му са се фокусирали върху използването на електрокортикографията (ECoG), при която с операция се поставят електроди върху мозъка. Тази технология обикновено се използва за откриването на точката, свързана с епилепсията, но може да се прилага и за свързването на мозъка на човека с машина.

Екипът набрал група доброволци с различни проблеми - епилептици и хора с отслабени крайници след инсулти. След като им имплантирали електроди, учените започнали да изследват мозъчната им активност.

4-ма от доброволците вече са се научили да мърдат изкуствена ръка с помощта на мисълта си, пише “Ню сайънтист”.

Интерфейсът “мозък-машина” (от англ. BMI) вече се използва на много места в помощ на парализирани хора. С тази технология пациентите мърдат курсора на компютъра или контролират движението на изкуствени крайници.

BMI е директна комуникация между мозъка и външен уред. Изследванията върху тази технология започват през 70-те години на миналия век в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Оттогава опитите на учените са насочени главно към възстановяване на увреден слух, зрение или движение на човека.

След години на експерименти с животни първите невронно-протезни устройства са имплантирани на хора в средата на 90-те години на миналия век.

Тези изкуствени устройства обикновено заместват функцията на увредена нервни окончания или на сетивен орган на човека. Най-често използваното устройство, което е имплантирано на повече от 100 000 души по света, е кохлеарният имплант. Това е електронно устройство, което помага на оглушалите да чуват.

Има външни и вътрешни части. Имплантът не възвръща нормалния слух, а само го имитира, като стимулира директно слуховия нерв с електрически импулси.

Няколко лаборатории по света са успели досега да запишат сигналите от мозъка на маймуни и плъхове, с които да предизвикат движение извън тялото им. Така например маймуни са придвижвали курсора на компютър по екрана и са командвали роботизирана ръка да изпълнява елементарни движения само като мислят за това и като виждат резултата. Последните снимки на маймуна, която движи ръка с мозъчни импулси, бяха публикувани през 2008 г. от изследвания на университета в Питсбърг. (24часа)

На война ще се стреля мислено

Технологичният напредък в науката за невроните ще позволи на войниците на бъдещето да контролират оръжейните системи само с мисълта си, прогнозират британски учени.

Използвайки интерфейса “мозък-машина”, учените един ден ще могат да свържат мисълта на войниците директно с оръжейни технологии като безпилотни самолети и всякакви видове оръжейни системи, се казва в доклад на британското Кралско дружество.

“Тъй като човешкият мозък може да обработва образи и мишени със скорост, много по-голяма от тази, която осъзнаваме, една оръжейна система, базирана на връзката с човешките неврони, ще има големи предимства пред другите системи на контрол по отношение на скорост и прецизност”, се казва в доклада.

Американският учен Винс Кларк, участвал в проучването, изрази пред в. “Дейли телеграф” притеснение от това, че науката за невроните може да се използва от военните. “Ако спра да работя в тази насока, хората, които имат нужда от помощ, няма да я получат. Почти всяка технология, разработвана за научни цели, след това има приложение в отбраната”, казва той. (24часа)