Защо ЮНЕСКО не ни иска таратора

https://www.24chasa.bg/Article/1256270 www.24chasa.bg
“Бистришките баби” първи влизат в списъка на живи човешки съкровища на ЮНЕСКО благодарение на усилията на проф. Мила Сантова. СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Могат ли нашенският таратор и лютеницата да влязат в списъка за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, или за това трябва да се кандидатира традиционната ни българска кухня с нейния дух, ритуали и оцелели през годините начини на приготвяне? Този въпрос разбуни духовете след изказване на зам.-министъра на земеделието Светлана Боянова, след като откри щанда ни на селскостопанския салон в Париж. "Ще предложим българската кухня да влезе в световното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщи тя. Идеята вече била обсъдена и с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

Възможно ли е това и доколко е по силите ни да се изравним с френската кухня и средиземноморската диета, които вече са там?

Проф. Мила Сантова е подготвила и защитила досиетата, с които групата "Бистришките баби" и обредът "нестинарство" влязоха в Световната представителна листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Тя с екип от 10 сътрудници повече от 10 години работи по тези теми, като заедно са създали и Националния регистър на нематериалното културно наследство – първи в Европа и един от първите в света. Проф. Сантова представлява България в първия междуправителствен комитет на ЮНЕСКО от неговото създаване.

проф. Мила Сантова
проф. Мила Сантова

Неотдавна се върна от о. Бали, където се проведе сесия на комитета и бяха разисквани нови предложения за списъка. Одобрени са били 19, между които инструменталната мариачи музика (Мексико), фадо музиката от Португалия, церемониалната традиция "Кешкек" (вид ястие с булгур) от Турция и др.

Нестинарството е вторият български принос в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
СНИМКИ: АРХИВ
Нестинарството е вторият български принос в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. СНИМКИ: АРХИВ

Проф. Сантова е категорична, че отделни ястия като таратор, лютеница или чушки бюрек не може да бъдат вписани като нематериално наследство. Има ред много точни критерии, на които едно предложение следва да отговаря, за да бъде вписано. Предложението за френската кухня е съобразено с тях. След много дискусии, които съвсем не са били еднозначни, се съставя експертна група с представители на всички световни региони (в ЮНЕСКО те са 6, а проф. Сантова е представлявала Втора електорална група, в която е и България). Събират се в малък замък в Нормандия, а дискусията се наблюдава отблизо и от екип на френския президент. Изводът е, че храната като форма на физическо оцеляване не е обект на тази конвенция. Набелязани са отправните параметри на това, което трябва да бъде защитавано – ритуализация, обредни характеристики, а самата храна да е част от обредната ситуация.

Френски готвач изпипва детайлите по ястието, което е приготвил. Във Франция кулинарията е призната за национално богатство.
СНИМКА: РОЙТЕРС
Френски готвач изпипва детайлите по ястието, което е приготвил. Във Франция кулинарията е призната за национално богатство. СНИМКА: РОЙТЕРС

Ако нещо е просто вкусно или ефектно, то не е обект на протекции по конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство. Обект на протекция са неговите смислови и ритуални параметри, традиционните познания за него. Проф. Сантова дава условен пример с ритуала Василишка сватба (вписан в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство), в която има и обреден хляб.

Съгласно правилата, за да има предложение за Световната листа, то това, което се предлага, трябва вече да бъде вписано в национален регистър. У нас той се прави от екипа на проф. Сантова през 2001-2002 г., а България е първа в Европа и сред първите страни в света, които създават свои регистри.

Първо да докажем, че го пазим и ценим у нас

"Нематериално културно наследство" означава обичаите, формите на представяне и изразяване, знанията и уменията, - а така също и свързаните с тях инструменти, предмети артефакти и културни пространства, - признати от общностите, групите, а в някои случаи от отделните лица като част от тяхното културно наследство. Това нематериално културно наследство, предавано от поколение на поколение, се пресъздава постоянно от общностите и групите в зависимост от тяхната обкръжаваща среда, тяхното взаимодействие с природата и тяхната история и формира чувството им за самобитност и приемственост, като по този начин способства за насърчаване на уважението към културното многообразие и творчество на човечеството." В подточки е определено, че това са устни традиции и форми на изразяване, в това число и езикът в качеството му на носител на нематериалното културно наследство; художествено-изпълнителско изкуство; социални обичаи, обреди и празненства; знания и обичаи, отнасящи се до природата и Вселената; знания и умения, свързани с традиционните занаяти.

Това гласи определението, вписано в чл.2 на конвенция от 2003 г., подписана от България през 2006 г. Преди дни у нас се откри шестият в света Регионален център за нематериално културно наследство към ЮНЕСКО.

"Първото и най-важно условие е заявеният обект да съответства на това основно определение - казва Дияна Данаилова - зав.-отдел "Културна политика" на Министерството на културата, която отговаря за центъра на ЮНЕСКО до окомплектоването на състава му. - По-късно са приети и оперативните правила за изпълнение на конвенцията, последно обновени през 2010 г. Вписването включва няколко критерия - например обосновка как това ще спомогне за обогатяването на културното разнообразие в света и ще свидетелства за оригиналността на човешкото творчество в глобален мащаб, какви мерки се вземат по неговото опазване в съответната държава вносител, как тя се грижи за развитието му. Изисква се и да се гарантира, че предложението се прави от максимално широк кръг от заинтересовани организации, групи или отделни хора при категоричното тяхно съгласие. А съответните документи се проверяват от експертни комисии. Един дълъг процес, но както можем да се уверим с двете вече направени вписвания, при добра работа може да се направи пробив.

Как френската кухня стана световна ценност

Идеята българската кухня да кандидатства за защитените от ЮНЕСКО паметници на световната нематериална култура бе лансирана от Министерството на земеделието на тазгодишния селскостопански салон в Париж. Точно там, само че през 2008 г. френският президент Никола Саркози официално представи кандидатурата на френското кулинарно изкуство за същия списък.

През 2010 г. тази инициатива завърши с успех и френската кухня, в която се включват целият дух, стил и начин на хранене на французите, стана част от нематериалното наследство на ЮНЕСКО. Това бе прецедент, що се отнася до национална кухня. После, пак същата година, в ценностите на света бяха вписани традиционната мексиканска кухня, веднъж отхвърлена по-рано, и средиземноморската диета.

Как Франция успя да извоюва този статут за гастрономията си? Борбата продължи 2 г., в които всички държавни институции начело с президента бяха ангажирани в активно рекламиране на “френското изкуство да се храниш добре”. Идеята се ражда в края на 2006 г., когато 300 френски готвачи, сред които Пол Бокюз, Ален Дюкас, Пиер Троагро, Марк Вейра, Мишел Герард и др., подписват петиция с подобно искане. След това инициативата е подета през 2007 г. от група университетски изследователи от Европейския институт по история и култура на храненето в Тур. Те обаче бързо се усещат, че не могат да разчитат на успех без официална подкрепа. Намират вратичка към един от съветниците на Саркози и той я представя на президента. Държавният глава от своя страна усеща политическите предимства на инициативата и влага цялата си енергия в нея.

Обявявайки обаче кандидатурата на френската кухня по време на салона в Париж, Саркози прави гаф, като казва: “Нашата кухня е най-добрата в света...” Фраза, твърде зле възприета от хората в ЮНЕСКО. Те веднага отвръщат, че това не е конкурс за красота. Мнозина от експертите са недоволни, че Париж търси място в списък, предназначен най-вече да помага на по-бедни страни да опазват наследството си. Докато френската кухня се асоциира с лукса.

Кампанията започва под знака на тези съмнения. През 2008 г. е подготвено пълно досие, което е представено в ЮНЕСКО, като от своя страна депутатката Катрин Дюма обединява хората от законодателната власт около своя парламентарен Клуб на френската маса.

На помощ са извикани и най-известните френски готвачи, граждански и регионални асоциации. За да бъде преодолян скептицизмът на ЮНЕСКО, смисълът на кандидатурата се променя и вече не става дума за трюфели и гъши дроб, а за социални практики, т.е. акцентът се премества към традицията и културата на храненето.

След две години усилено лобиране, през ноември 2010 г. в Найроби, Кения, Франция постига своето. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО изтъква няколко основни аргумента за решението си. Първият е, че френският начин на хранене играе активна социална роля и е предаван от поколение на поколение като неразделна част от френската идентичност. Взет е под внимание и фактът, че кандидатурата е представена след много активно участие не само на институциите, но и на обществото в цяла Франция. Влияние оказва и това, че кухнята и начинът на хранене са обявени за културна ценност в самата Франция.

Описвайки характера на френската кулинария, комитетът на ЮНЕСКО подчертава, че за французите храненето е празник, който стимулира социалните контакти и включва удоволствието от вкуса, внимателното подбиране на ястията и продуктите, умелото съчетаване на храната и вината, естетиката на подредбата на масата, че дори и особеното жестикулиране по време на дегустацията.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Руският хокеист Никита Щербак може и безуспешно да си търси отбор, но е намерил супер жена. Тя се казва Лори и е зашеметяващ канадски модел. Двамата се запознават, докато Никита играе в първенството зад океана. След като договорът му с "Онтарио" изтече, Щербак се прибра в родината си и взе със себе си жената

Нападателят на "Пари Сен Жермен" Мауро Икарди е зачеркнал сестра си Ивана и не иска да има нищо общо с нея. Причината е войната й с жена му Уанда Нара. Сексапилната роднина на голаджията не може да понася снаха си. И не го крие. Ивана не пропуска възможност да нападне Уанда. "Брат ми и аз не сключихме мир - признава Ивана

Николай Михайлов най-вероятно повече няма да играе за "Левски", научи "България днес". Стражът приключва втория си период в родния клуб, въпреки че има договор за още 1,5 г. В момента вратарят не тренира с тима, а се подготвя отделно. Официалната информация е, че има контузия в левия глезен. Не се очаква да попадне в групата за последните два мача